Гръцки език (начинаещи)

Въпросът поставен по-горе е резултат от противоречията между старогръцки и новогръцки език и влиянието на диалекти и като цяло е една сложна и объркваща материя, която не се наемам да коментирам.

περιπτώσει` … 57;τ/d/nd/nt

Με αφορμή τα συμπλέγματα μπ και ντ, αλλά και τα γκ και γγ, θα ήθελα να μιλήσω για το ενδιαφέρον φαινόμενο της υπερδιόρθωσης. Κάθε πράγμα με τη σειρά του όμως. Η ανάρτησή μου είναι μακροσκελής και χρειάζεται υπομονετική ανάγνωση. Υπόσχομαι όμως να προχωρήσω με λογικά βήματα.

Στην κλασική (αρχαία) ελληνική γλώσσα, τα παραπάνω συμπλέγματα δεν βρίσκονταν ποτέ στην αρχή των λέξεων. Επίσης δεν προφέρονταν όπως σήμερα, αλλά ως εξής:

μπ = /mp/, όπως στα αγγλικά simple, lamp.
ντ = /nt/, όπως στα αγγλικά mental, aunt.
γκ = /nk/, όπως στα αγγλικά ink, uncle.
γγ = /ng/, σχεδόν πάντα όπως στα αγγλικά English, mingle.

Οι λέξεις στις οποίες εμφανίζονταν συχνότερα τα συγκεκριμένα συμπλέγματα, ήταν κυρίως σύνθετες, λ.χ.:

μπ: συμπόσιον /sümpósion/, κι όχι όπως σήμερα /simbósion/ ή /sibósion/
ντ: ἐντολή /entolê/, κι όχι όπως σήμερα /endolí/ ή /edolí/
γκ: ἔγκλημα /énklēma/ κι όχι όπως σήμερα /énglima/ ή /églima/
γγ: ἐγγύτατος /engǘtatos/: σχεδόν πάντα έρρινο (με ελάχιστες εξαιρέσεις), όπως το σημερινό /engítatos/, κι όχι όπως το επίσης σημερινό /egítatos/.

Αυτά ισχύουν για την προφορά της Ελληνικής, και ιδιαίτερα της αττικής διαλέκτου, κατά τους κλασικούς χρόνους. Ήδη όμως από την ύστερη αρχαιότητα, τα συμπλέγματα μπ, ντ, γκ είχαν αρχίσει να προφέρονται αντίστοιχα /mb/, /nd/, /ng/. Δηλαδή ο άηχος φθόγγος τους είχε αντικατασταθεί από τον αντίστοιχο ηχηρό:
μπ /mp → mb/, ντ /nt → nd/, γκ /nk → ng/. Η προφορά αυτή ισχύει μέχρι σήμερα.

Βαθμιαία άρχισε να χάνεται και το έρρινο στοιχείο, κι έτσι το μπ έφτασε να προφέρεται ακόμα και /b/, το ντ /d/, και το γκ /g/. (Και αυτή η προφορά ισχύει μέχρι σήμερα, αν και θεωρείται λαϊκότερη)

Παράλληλα είχαμε άλλες σημαντικές αλλαγές στη φωνολογία της Ελληνικής. Το β, ενώ μέχρι τους πρώτους ελληνιστικούς αιώνες προφερόταν /b/, σιγά-σιγά «μαλάκωσε» και έφτασε να προφέρεται /v/. Από στιγμιαίο μετατράπηκε σε εξακολουθητικό. Το αντίστοιχο συνέβη και στο δ (από /d/ έγινε /δ/, όπως στο αγγλικό this), και στο γ (από /g/ έγινε /ɣ/).

Επομένως, μετά από αυτές τις αλλαγές στην προφορά των β, δ, γ, πώς θα έγραφαν οι γραφιάδες του μεσαίωνα τους φθόγγους /b/, /d/, /g/ στην αρχή λέξεων ή συλλαβών; Το ερώτημα απαντήθηκε με τη φωνητική εξέλιξη των συμπλεγμάτων μπ, ντ, γκ. Αυτά μπορούσαν πλέον να λειτουργήσουν ως δίψηφα (=διγράμματα) σύμφωνα. Κι έτσι οι ιταλικές, τουρκικές, σλαβικές και αρβανίτικες λέξεις που αργότερα έγιναν τμήμα της Ελληνικής, μπόρεσαν να καταγραφούν, όπως λόγου χάρη:
οι ιταλικές brazzo (μπράτσο), dama (ντάμα), grigio (γκρίζος)
οι τουρκικές boya (μπογιά), deli (ντελής), gem (γκέμι)
οι σλαβικές dobъr (ντόμπρος), glava (γκλάβα)
οι αρβανίτικες besë (μπέσα), gegë (γκέκας).

Φαίνεται όμως ότι αυτή η πρακτική δεν άρεσε σε μία μερίδα των γραφιάδων και των λογίων. Ίσως αυτή η εμφάνιση των μπ, ντ, γκ στην αρχή λέξεων ή συλλαβών, τους φαινόταν τελείως ακαλαίσθητη, και επιπλέον ασύμφωνη με την ιστορική ορθογραφία, και ειδικότερα με την ορθογραφία της κλασικής Ελληνικής. Προφανώς οι λόγιοι αυτοί ήταν καθαρολόγοι και Αττικιστές, δηλαδή οπαδοί της ανωτερότητας της Αττικής διακέκτου, σύμφωνα με την οποία κρίνεται η ορθότητα ή μή ορθότητα της κάθε συντακτικής ή γραμματικής μορφής για τη σύγχρονη γλώσσα. Η ιδεολογία αυτή δεν είναι καινούργια, αλλά εμφανίζεται ήδη από την ελληνιστική εποχή, και μια κλασική περίπτωση τέτοιου λογίου ήταν ο Φρύνιχος. Παραδείγματα από καθαρολογικές οδηγίες του δίνει ο Σαραντάκος.

Εφόσον λοιπόν στην κλασική Ελληνική τα συμπλέγματα μπ, ντ, γκ δεν εμφανίζονταν ποτέ στην αρχή των λέξεων, ποιά ήταν η εναλλακτική λύση για την γραπτή απόδοση των φθόγγων /b/, /d/, /g/; Μα ήθελε και ρώτημα; Βεβαίως τα γράμματα βήτα, δέλτα και γάμμα, τα οποία προφέρονταν έτσι ακριβώς στους αρχαίους χρόνους. Κι έτσι λοιπόν φτάνουμε στο φαινόμενο της υπερδιόρθωσης: το να γράφουμε δηλαδή έναν ξενόφερτο φθόγγο όχι με τη νεοελληνική ορθογραφία (και προφορά), αλλά με την αρχαιοελληνική ορθογραφία (και προφορά). Παράδειγμα:

Η χώρα των bulgar λέγεται Bulgaria, και σύμφωνα με τη ΝΕ ορθογραφία θα το γράφαμε Μπουλγκαρία, κρατώντας έτσι την προφορά. Οι καθαρολόγοι όμως, που προφανώς έβγαζαν σπυριά με αυτό το Μπ- στην αρχή της λέξης και μ' αυτό το -λγκ- στη μέση της, προτίμησαν να γράψουν Β- στην αρχή (που φυσικά θα προφερόταν /b-/ στα ΑΕ, αν βέβαια οι αρχαίοι γνώριζαν τη λέξη) και -λγ- στη μέση (που θα προφερόταν /-lg-/ στα ΑΕ). Η σημερινή προφορά βεβαίως είναι διαφορετική.

Με την ίδια λογική «ευπρεπίστηκαν» εκατοντάδες λέξεις, τοπωνύμια και ανθρωπωνύμια που προέρχονται από ξένες γλώσσες. Δίνω έναν πρόχειρο κατάλογο με διάφορα που βρίσκω ξεφυλλίζοντας το λεξικό του Μπαμπινιώτη:

βαρόνος (πλησιέστερη προφορά με βάση την γλώσσα προέλευσης: μπαρόνος, < αγγλ. baron)
δερβίσης (πλησιέστερη προφορά: ντερβίσης, < τουρκ. derviş)
δολάριο (ντολάριο, < αγγλ. dollar)
βόμβα (μπόμπα /bómba/, συχνότατα προφέρεται και /bóba/, < ιταλ. bomba)
βασιβουζούκος (μπασιμπουζούκος, < τουρκ. başı bozuk - το παράδειγμα αυτό είναι αφιερωμένο στους λάτρες του ΤενΤεν )
γαλόνι (γκαλόνι, < ιταλ. gallone)
Βελιγράδι (Μπελιγκράντι, το τέλειο παράδειγμα, καθώς περιέχει καί τα τρία συμπλέγματα: < νοτιοσλαβ. Beograd < Belgrad)
Βέρνη (Μπέρνη)
Βοσνία (Μποσνία, αν και σε παλαιά κείμενα, πριν αναπτυχθεί η τάση για υπερδιόρθωση, έχω δει Μπόσνα, όπως άλλωστε λέγεται η Βοσνία στη γλώσσα των κατοίκων της)
Γαστούνη [Γκαστούνη, < Gaston, όνομα Φράγκου άρχοντα]
Γάγγης (Γκάγγης)
Βογιατζής (δηλ. Μπογιατζής, «βαφέας», από το τουρκικό boyacı)
Βακιρτζής (δηλ. Μπακιρτζής, «χαλκωματάς», < τουρκ. bakırcı)
Βακάλης (δηλ. Μπακάλης, «παντοπώλης», < τουρκ. bakkal)
Δελη-, π.χ. Δεληγιώργης (δηλ. Ντελιγιώργης, «τρελο-Γιώργης», < τουρκ. deli), αλλά και το επώνυμο Δελλής (ευπρεπισμένο όχι μόνο με το αρχικό δέλτα, αλλά και με το διπλό λάμδα, ανύπαρκτο στην τουρκική λέξη)

Η υπερδιόρθωση έχει σημαδέψει τη ΝΕ γλώσσα, αλλά υπάρχουν επίσης πολλές λέξεις που έχουν ξεφύγει από αυτήν την τάση και γράφονται φωνητικά, κι όχι υπερδιορθωμένα: γκάιντα (κι όχι γάιδα), ντόμπρος (κι όχι δόβρος), μπέμπα (κι όχι βέβα) ντουμάνι (κι όχι δυμάνι), γκάζι, Γκάνα, ντολμάς, γκάμμα, ντοκιμαντέρ, μπάνιο, ντάλια...


Πάμε στα Ν τώρα: Το τελικό ν των λέξεων μην, σαν πριν, δεν, αν, τον, την, μεταβάλλει :
Α) Το αρχικό κ της επόμενης λέξης σε g, ενώ το ίδιο το ν μετατρέπεται σε υπερωϊκό. π.χ. τον καλό = τον gαλό / μην κοιτάς = μην gοιτάς.
Β) Το αρχικό π της επόμενης λέξης, σε b, ενώ το ν πάλι μετατρέπεται σε υπερωϊκό. π.χ. δεν παύω = δεν bαύω
Γ) Το αρχικό τ της επόμενης, σε d. π.χ. Σαν τότε = σαν dότε.
Δ) Το αρχικό ξ της επόμενης, σε g και ζ μαζί. π.χ. Δεν ξέρω = δεν gζέρω
Ε) Το αρχικό ψ της επόμενης, σε bκαι ζ μαζί. π.χ. Στην ψάθα = στην bζάθα.

                                         Национални празници и обичаи в Гърция

Много от големите исторически събития в Гърция бележат нейната история, но две от тях се отличават от останалите – Голямата революция от 1821 г. и гръцко-италианската война. Те имат значение не само за Гърция, но и за целия свят.



25 март
На този ден се празнува двоен празник (национален и религиозен). Православната гръцка църква чества празника Благовещение (блага вест), но същевременно се празнува и най-големия гръцки национален празник – деня на националната независимост. Празнува се годишнина от гръцкото въстание срещу турското робство, то е избухнало на 25.03.1821 г. Това е един от най-важните исторически факти не само за елинизма. Никой не могъл да си представи че след 400 години робство един малък народ изтощен от бедност и ограбване ще има смелостта да се изправи срещу турците и огромната тогава Османска империя. Така гърците решили, че е по-добре да умрат отколкото да живеят като роби. Елините въстанали с призива „Свобода или смърт” и след много жертви се освободили. Освободителната борба, патриотизма и саможертвата на гърците предизвикали възхищението на света. На този ден честванията включват парад на ученици и студенти пред паметника на незнайния войн в Атина и военен парад на същото място.

28 октомври - Денят "Охи"
На 28.10.1940 г. Италия подкрепена от Хитлер иска да окупира Гърция. Отговорът на генерал Йоанис Метаксас бил «όχι». Този отговор довел Гърция до война, а страната била единственият съюзник на Великобритания срещу Хитлер. Гърция възпрепятствала свободното преминаване на войските на Мусолини. Първоначално италианската армия постига успехи настъпвайки на гръцка територия, но впоследствие италианците са разбити и изтласкани от областта Епир, като военните действия се пренасят на албанска територия. Победата на гръцката армия буквално учудила света. Гърция е бил нападната след падането на Франция и силите на Оста са привидно непобедими дотогава. Внезапно Гърция става център на световното обществено мнение. 28 октомври се чества всяка година като официален празник. На този ден от гръцката история, министър-председател Йоанис Метаксас не само отхвърля ултиматума на Италия, той поема пътя на съпротива и оттук и репутацията му на диктатор. В съвременна Гърция, честванията на деня „Охи” завършват с големи пищни военни паради по главните булеварди на Атина и Солун. Военни, танкове, бронирани машини и техника и студенти преминават през гръцките градове с чувство на гордост, политиците произнасят речи и всичко това демонстрира духа на Гърция като нация давайки пример на бъдещите поколения.

17 ноември
На 17.11.1973 г. студенти от Политехниката се затворили в нейната сграда в знак на протест срещу нечовешката диктатура наложена през 1967 г. Студентите призовали гръцките граждани на революция. Хиляди атиняни се събрали около Политехниката. На 16.11 срещу 17.11 военната хунта нахлула с един танк в сградата за да стъпче студентската съпротива . Този бунт представлява първата съпротива срещу диктатурата. Всяка година в училища и университети се провеждат чествания за да напомнят за революцията в Политехниката.

Коледа
се празнува на 25.12. Коледните празници имат особено значение за гърците, както и за целия християнски свят. Празникът има дълбоки корени в миналото и се е съхранил до днес. Градовете и селата празнично украсени очакват с нетърпение радостния празник.
Във всяка къща има коледно дърво – в повечето гръцки домове украсяват елхата няколко дена преди Коледа и я махат на 07.01 (Иванов ден). В някои крайморски градове вместо коледни дървета, украсяват малки корабчета. Един много стар обичай са т.нар.κάλαντα, коледни песни. Деца обикалят на групи от къща на къща и събират малки суми пари, а в миналото и сладкиши. Коледните песни се пеят в навечерието на Коледа, на Нова Година, Богоявление – те са различни за всеки празник. Коледната литургия се провежда в навечерието на Коледа. След литургията вярващите се завръщат по домовете си и похапват. Главното ястие на Коледа е пуйка, която е символ на благосъстояние. В някои райони особено в Тесалия се яде пилешка супа, която в миналото е била основно ястие за гърците които се връщат от църква. Подаръци се разменят на Нова Година. В Северна Гърция в навечерието на Коледа стопанинът на къщата търси най-хубавото и здраво дърво. Това е Χριστόξυλο. Вечерта когато цялото семесйство се събере около камината, се запалва огъня и Χριστόξυλο. Χριστόξυλο пази къщата от демони.

Нова Година
Коледните дни преминават бързо и идва Нова Година! 1 януари е празникът на Агиос Василиос. Това е любимият светец на децата, счита се че той носи подаръци на децата. Друг обичай е разчупването на Βασιλόπιτα. Характерно е че в питата има монета. След 12 ч. се разчупва Βασιλόπιτα. Първото парче от нея е за Христос, второто за Дева Мария, третото-за църквата, четвъртото – за бедните, от петото нататък – за всеки член от семейството. Ако монетата е в някое от първите парчета, парите се дават на църквата или на някой беден. Друг обичай е да се проготвя баклава, която е сладка така че да е сладка годината. Вярва се, че какъвто е първият ден от годината такава ще е цялата година. Ако се отива на гости на Нова година трябва да се влезе с десен крак, така че през година всичко да носи добър късмет. Нарът е символ на изобилието, плодородието и късмета. В много части на Гърция къщите се украсяват от есента с нарове. След литургията на Нова година нарът се хвърля и се разбива на многобройни частици с пожеланието « Χρόνια πολλά! Ευτυχισμένος ο καινούριος χρόνος!».

                                                       Съюзи – Σύνδεσμοι

Съединителни – και , κι, ούτε, μήτε, μήτε ουδέ, μηδέ
Разделителни – ή, είτε
Съюзи за противоположност и контраст – μα, αλλά, παρά, όμως=ωστόσο=εντούτοις (εν τούτοις) = παρ’όλα αυτά, αν και, μολονότι, μόνο
Съюзи за следствие – λοιπόν, ώστε, άρα=επομέως, που
Пояснителни – δηλαδή
Специални – πως, που, ότι
Временни (за време) – όταν, σαν, ενώ, καθώς, αφού, αφότου, πριν (να), μόλις, προτόυ,
ώσπου, ωσότου,όσο που, όποτε
За причина -  γιατί, διότι, επειδή, αφού
Условни – αν, εάν, σαν, άμα
Целеви (за цел) – να, για να
За резултат – ώστε (να), που
Съюзи за съмнение – μη(ν), μήπως
Сравнителни – παρά

Съюзите се делят на две големи групи: παρατακτικοί и υποτακτικοί.
Παρατακτικοί (συμπλεκτικοί)  σύνδεσμοι (Съчинителни )– свързват две равнопоставени изречения в едно сложно изречение (главни с главни или второстепенни с второстепенни) или еднородните части в простото изречение. Връзката между двете изречения е παρατακτική (σύνδεση). Пример: [Έφαγε πολλά γλυκά],[αλλά δε χόρτασε].
Παρατακτικοί σύνδεσμοι са съединителните съюзи, разделителните съюзи, съюзите за противоположност и контраст. Сложните съчинени изречения са: съединителни, разделителни, противоположни.
Έφαγε πολλά γλυκά, αλλά δε χόρτασε. Връзка за противоположност и контраст.
Ο Θόδωρος παίζει και γελάει. Съединителна връзка.
* Пред съединителните съюзи (και , κι, ούτε, μήτε, μήτε ουδέ, μηδέ) и разделителните ( ή, είτε) не се поставя запетая.
Υποτακτικοί (Подчинителни) – въвеждат второстепенните изречения.  Служат за връзка между главно и второстепенно изречение, като второстепенното изречение е подчинено на главното. Връзката между двете изречения е подчинителна - υποτακτική (σύνδεση).
Пример: [Έγραψα καλά],[γιατί διάβασα]. Έγραψα καλά – главно изречение, γιατί διάβασα – второстепенно изречение.
Υποτακτικοί σύνδεσμοι/ προτάσεις се подразделят на 2 групи: ονοματικές  и επιρρηματικές.
Оνοματικές σύνδεσμοι/ προτάσεις – поясняват подлога, допълнението и определението в състава на изречението. Те са пояснителните и специалните съюзи, респективно пояснителните и специалните изречения (ενδοιαστικές, ειδικές  προτάσεις).
Φοβάμαι μήπως δεν έρθει το βράδυ στην παράσταση. ενδοιαστική πρ. - изпълнява роля  на
пряко допълнение. Съюз за съмнение μήπως.
Διαδίδεται ότι η διευθύντρια του σχολείου παραιτήθηκε.
Ειδική πρ. Специален съюз ότι.
Φαίνεται πως θα χιονίσει. Ειδική πρ. Специален съюз πως.
Тук спадат и βουλητικές προτάσεις, които се въвеждат чрез να:
 Ήθελε να του πάω το φαγητό στο κρεβάτι. Βουλητική πρ. - изпълнява роля  на
пряко допълнение.
Επιρρηματικές σύνδεσμοι/ προτάσεις – изпълняват роля на обстоятелствено пояснение, т.е.
поясняват сказуемото. Те са временните съюзи, съюзите за за причина, условните съюзи, целеви съюзи (за цел), съюзи за резултат. (обяснения - на страница 35/п.523)
 
Специални съюзи – πως, που, ότι

Πως – съюз „че”, не се слага ударение
Είπε πως είναι καλά. Каза, че е добре.
Πώς - въпросителното местоимение „как”, с ударение.
Πώς σε λένε; Как се казваш?
Που—съюз „че” , не се слага ударение
Άκουσα που ήσουν άρρωστος. Чух, че си болен.
Πού- въпросително местоимение „къде”, с ударение
Δεν ξέρω πού πήγε. Не зная къде отиде.
ότι – съюз„че”
Ξέρατε ότι μια τσίχλα με γεύση κανέλα μειώνει το στρες. Знаете ли, че ......
ό,τι-местоимение „какъвто”, ‘каквато”, „каквото”
Θα κάνω ό,τι θέλεις. Ще правя каквото искаш.

http://eduoff-melbourne.world.sch.gr/files/grammar/169-172.pdf
http://www.daskalosk.gr/TELIKES1.pdf

                                  Съюзи - упражнения:

1. Открийте с какви съюзи са свързани следните изречения:

Ο παππούς μου πήγε στον κήπο, για να ποτίσει τα λουλούδια.
Ο αδερφός μου σήκωσε το πακέτο και το έβαλε στο τραπέζι.
Η γιαγιά έφτιαξε το φαγητό, ετοίμασε το γλυκό, έστρωσε το τραπέζι.
Η θεία μου ήρθε στο σπίτι μας και μας έφερε δώρα.
Ο ξάδερφός μου μου εξήγησε πώς παίζεται το καινούριο επιτραπέζιο παιχνίδι του.
Τα παιδιά της οικογένειας έπαιξαν, τραγούδησαν, χόρεψαν.
Οι συγγενείς μου ήταν δίπλα μου σ' αυτή τη δύσκολη στιγμή της ζωής μου και
μου συμπαραστάθηκαν πολύ.
Η μητέρα καλωσόρισε τους γονείς της και τους πρόσφερε ένα χυμό.
Η αδερφή μου με φώναξε, για να τελειώσουμε την κατασκευή μας.
 Όταν χτύπησε το τηλέφωνο, ήμουν ακόμη στο κρεβάτι.
 Εάν έχει καλό καιρό, θα πάμε εκδρομή με τους φίλους μας.
Οι μαθητές άνοιξαν τα βιβλία , έλυσαν την άσκηση, άκουσαν το δάσκαλο
προσεχτικά.
   
2. Свържете двете изречения в сложно изречение. Използвайте υποτακτική σύνδεση, където е нужно направете промени.

Ήρθε τελευταίος στο οικογενειακό τραπέζι. Συνάντησε πολλή κίνηση το δρόμο.
Έρχονται τα ξαδέρφια μου στο σπίτι. Περνάμε υπέροχα.
Άνοιξε το παράθυρο. Θα μπει καθαρός αέρας.
Δεν ήθελε να πάρει φάρμακα. Ήταν άρρωστος.
Χιόνισε τόσο πολύ στο χωριό. Έκλεισαν οι δρόμοι.
Θα φύγουμε νωρίς. Θα στενοχωρήσουμε τον παππού και τη γιαγιά.

3. Свържете частите от изреченията, като изберете подходящ съюз:

1.Σηκώθηκε απότομα από το τραπέζι...
2. Το μικρό μου αδερφάκι έκλαιγε δυνατά.....
3. Η γιαγιά συμβούλεψε το εγγονάκι της......
4. Δε ζήτησε βοήθεια από κανέναν......
5. Είπε καληνύχτα στον πατέρα του......

А. …έχει σωστή συμπεριφορά.
Β. …πήγε για ύπνο.
Γ. …δεν είπε κουβέντα σε κανέναν
Δ. … είχε χτυπήσει το πόδι του.
Ε. … ήταν σε αδιέξοδο.

4.Допълнете с подходящ съюз:

1. Διάβασα πολύ......................δεν έγραψα καλά.
2. Λυπάμαι......................σε στενοχώρησα.
3. Ήταν τόσο μεγάλη η χαρά του.................έφυγε χοροπηδώντας.
4. Θέλεις......................του μιλήσω εγώ......................προτιμάς.
του μιλήσεις ο ίδιος;
5. Έσκυψε πάνω του......................του ψιθύρισε κάτι στο αυτί.
6.......................μπες μέσα......................βγες έξω.
7. Υποσχέθηκε......................θα με βοηθήσει.
8. Τα είπε αυτά......................με δοκιμάσει.
9. Θέλουν......................δεν μπορούν......................λησμονήσουν.
10. Νιώθω μεγάλη συγκίνηση.......................πηγαίνω στο χωριό.

5.Свържете частите от изреченията, като изберете подходящ съюз:

1. Αγαπά τον αδελφό της........................................
2. Ποτέ δεν ήταν φίλοι μας...................................
3. Ομολόγησε...........................................................
4. Πόνεσα πολύ.......................................................
5. Τον είχε κυριεύσει ο φόβος.................................
6. Πήγαινε γρήγορα σπίτι.......................................
7. Είμαι βέβαιος για την επιτυχία μου.....................

Α.....όλα έρθουν βολικά
Β....συχνά μαλώνει μαζί του
Γ....είναι υπαίτιος για το ατύχημα
Δ....δεν είπα τίποτε
Ε....θα γίνουν ποτέ τους
ΣΤ....φέρε μου όλα τα σύνεργα
Ζ...τον μαρτύρησε ο φίλος του

                             Коледa и обичаи на о.Крит - Гърция



Коледните и новогодишни празници в Гърция обхващат Коледа, Нова Година и Богоявление (Йордановден). Традиционно този период продължава 12 дни и има много обичаи посветени на празниците, както по-стари така и съвременни обичаи. Например
украсяването на коледното дърво и пуйка на коледната трапеза. В исторически план през 354 г. от н.е. е създадена традицията раждането на Христос  да се празнува на 25 декември.




Коледа и обичаи на о.Крит
Съвременните празници не са това, което са представлявали преди 40 години. Със времето се развива една глобална култура и западноевропейски обичаи, които все повече повлияват на местните традиции в различните страни. В днешни времена Коледа се празнува по-бляскаво и по-ефектно. Витрините на магазините се украсяват празнично един месец преди 25 декември, улиците и площадите в населените места са празнично украсени със искрящи коледни лампички. Голяма част от гърците пътуват или във вътрешността на страната или в чужбина и празнуват в клубове, в бузукия или гледат някое телевизионно шоу. В коледния период всички членове на семейството се събират на коледната трапеза. По Коледа празнуват Μανόλης, Εμμανουήλ, Μάνος, Εμμανουέλα. Техните приятели и роднини им отиват на гости и им пожелават «Χρόνια Πολλά». В миналото Коледа се е празувала по-просто и по-близо до истиската духовна атмосфера на празника. Много от вековните традиции остават непокътнати, така че Коледа в Гърция запазва спецификата и много от обичаите си.
Постенето на Коледа
40 дни преди Коледа започва коледното постене. Вярващите не консумират животински продукти: месо, млечни продукти, яйца.
Подготовка за Коледа
С наближаването на празника, започва подготовката за него. Почистват се къщите и няколко дни преди Коледа домакините приготвят μελομακάρονα, които се консумират в края на коледния пост. В миналото μελομακάρονα се приготвяли само за Коледа, а κουραμπιέδες за Нова Година. В днешни времена това разделение не се спазва.
Коледното прасе
В миналото на о.Крит съществувал обичай всяко семейство да отглежда по едно прасе (χοίρο). Животното се коли на Бъдни вечер и на Коледа е основното ястие. На втория ден от месото се приготвят λουκάνικα, пушено месо- απάκια, пача - πηχτή (τσιλαδιά),  естествено консервирано месо - σύγλινα, кървавица – ομαθιές, овкусен бульон, който се консумира с хляб – τσιγαρίδες. Нищо от прасето не се изхвърля всяка една част влиа=за в употреба. Коледното прасе е основен източник на месо за няколко седмици след това. Критският начин на хранене (Μεσογειακή Διατροφή) принципно е беден на месо, което дарява критяните с дълголетие и здраве. И днес в критските села се спазва обичая в навечерието на Коледа да се коли прасе. В много райони на Гърция в миналото вътрешните части от прасето са се използвали за гадаене – предсказване на съдбата на семействата, реколтата, времето и др.
* Обичаят с коледната пуйка е дошъл в Европа от Мексико през 1824 г. пр.н.е. Той се е разпространил много добре в Гърция и е заменил свинското месо в голяма степен, но не изцяло.
* Етнографът Костас Карапатакис отбелязва в книгата си «Το δωδεκαήμερο, παλιά χριστουγεννιάτικα ήθη και έθιμα», че римляните в периода преди Коледа (17-25 декември) са принасяли в жертва по едно прасе за създаване условия за по-добра обработка на земята.
Кάλαντα – един обичай запазен до днес, децата обикалят от къща на къща и пеят коледни песни, често пъти с китара, акордеон, арфа, хармоника.

Коледното дърво – днес повечето хора имат коледно дърво (или естествено, или изкуствено). То се украсява малко преди Коледа и остава като украса до Богоявление. В миналото този обичай в Крит не е съществувал. В някои райони на Гърция се украсяват малки корабчета. Счита се че украсата на коледното дърво е дошла от западните страни, но
има доказателства, че го е имало и в Древна Гърция. В Древна Гърция в началото на годината децата са обикаляли по улиците с украсени клонки и са пеели Ειρεσιώνη – древногръцки коледни песни. Като външна коледна украса се използват коледни венци. Във всеки случай съвременните украси са различни от тези в миналото, когато са преобладвали разноцветните лампиони.
Коледният хляб (Χριστόψωμο) се приготвя по определен начин. От едната част от приготвеното тесто се оформя κουλούρα, а от другата  – кръст, а в средата се слага орех. За коледната трапеза Χριστόψωμο е благословен хляб. В миналото на о.Крит са давали парче от хляба и на животните. Традиционните слакиши за празниците са: Χριστόψωμα, μελομακάρονα, κουραμπιέδες, σαρίκια, λουκουμάδες, γλυκοκουλούρες, Βασιλόπιτα. Мελομακάρονα се потопяват в мед и се посипват със смлени орехи, сусам и канела. Кουραμπιέδες са приготвени със масло, ракия, бадеми, пудра захар. Захарта символизира снежните върхове на планините през сезона. Σαρίκια се приготвят от многолистно тесто изпържено в горещо масло и поръсено с канела и сусам.
Ποδαρικό [поличба]: Това е обичай  от много години. Първият човек, който влезе в къщата през новата година, трябва да е щастлив и да донесе късмет на къщата и да влезе с десния крак за да върви всичко добре. Също така на Нова година се носи вода от чешма в дома и собственикът на къщата, казва: «Όπως τρέχει τούτο το νερό έτσι να τρέχουν και τα καλά στο σπίτι μου» или собственикът на къщата донася един камък в къщата и казва: «Όπως είναι γερή τούτη η πέτρα έτσι να είναι γερό και το σπίτι μου». В някои части на Крит на Нова година семействата ходят на църква, като вземат със себе си икона, след което тази икона изпълнява ролята на ποδαρικό.
Η «καλή χέρα» - На Нова година роднините дават на децата καλή χέρα, т.е. малка парична сума.
Мπουγάτσα - В Ираклио има обичай хората се хранят в деня на Нова година с големи количества μπουγάτσα, те искат през първия ден от годината да имат сладък вкус. Поради това в Ираклио в навечерието на Нова година има щандове за продажба на μπουγάτσα .



Christmas 2008 Heraklion

Christmas Home in Malia Crete 2009

Съгласна съм с призношението "ДЕН КСЕРО ДЕН КСЕРИС ДЕН ПАО ТИН ПСАХНИ" - и аз така съм го учила, и моите приятели така говорят. Никога не съм чувала гзериш, бзахни, дино, гафе и подобните, а познавам гърци от почти цяла Гърция 


Лана26, ти си като гръцка енциклопедия   

Teresa of the Faint Smile,

Добре, те така си говорят. Никой не го подлага на съмнение. Тук става въпрос за друго.
Има ли някаква логика и някакви граматични правила в новогръцкия как да се произнасят съчетанията "μπ", "ντ"? Отговорът е "не".
Веднага давам пример:
Името: Χάρης Παμπούκης се появи преди 2 месеца в новините и го изписваха Μπαμπούκης.
После незайно как същият този човек вече не беше Μπαμπούκης, а Παμπούκης.
Естествено на мен ми е по-удобно за изговаряне и писане Παμπούκης.
Просто съчетанията "μπ", "ντ" трябва да изчезнат от началото на думите, както и озвучаването на беззвучните "Π""Τ""Κ" и др. след δεν, σαν и т.н. Но това изглежда няма да стане скоро, защото
явно в научните им среди има по-консервативни хора, които дърпат към старогръцки и по-новаторски които защитават димотики.

στην Τήνο - тук ако се спазват правила, трябва ντ по средата на думата да се чете "НД"  и да се произнася като една дума стиндино. Но те даже и за запазването или отпадането на крайното
"Ν" не са сигурни - според някои гръцки граматици трябва винаги да се използват скоби:δε(ν), μη(ν), το(ν),τη(ν).
О-о-о-х! Така ще е. Докато няма твърди правила ще и има и интерпретации.

така  говорят в селата.една моя позната казваше шпит на спити.

На о. Родос съм чувала да произнасят ден гзеро.

Но примерно с това:
Галактопурико

не съм съгласна. Срещам го на много места. Също съм го виждала написано на бг галактобюрико. Не знам по кои правила.
Хълмът Ликавитос пък го видях написан Люкавито. 
За 2 години от никого не чух така да го произнася. Обаче, когато обърнах внимание, че така не се пише/казва, ми се отвърна, че това било на разговорно.

E, ясно тогава На островите говорят малко по-различно, та може и да казват гзеро. Моите хора са от континенталната част, от големи населени места и имат ясно мнение как е правилно и как не  Единият е преподавател в университет и всеки път ме поправяше като казвах нещо "грешно", че това не бил чист гръцки, а някакви смесици и диалекти, и настояваше чужденците да учат правилен гръцки, за да не звучат като гръцки селяни 
А това за името ... странно как така са му променили името на човека, то си има един начин на изписване в документите му за самоличност. Краткото име на Χαραλαμπος - Бабис, също е с Μπ в началото, че и в средата ... ντ си го произнасям нд. И това е винаги.
Ей сега питах едно приятелче за говора в Родос и за гзерис и той беше категоричен, че който говори така, говори грешен гръцки, даже се бъзика да не са албанци тези, които казват гзерис Казва, че за Родос най-отчетливото в говора е различното произношение на двойното "с", защото там са говорили различен вид старогръцки 
Не са ми ясни различните спорове по гръцките езикови въпроси, но аз ще си казвам псахно и ксерис 

Teresa of the Faint Smile, аз също съм за правилен гръцки ( и не само гръцки, отнася се за всички езици). И затова не мога да приема някои неща, пък ако ще не знам си какъв разговорен да е.

Онзи човек с "гзеро" не го знам. Може и албанско потекло да е имал. Уж грък беше. 

Teresa,

Правилата за крайно "ν" не биха били в сила,
ако чрез запазването на "ν" пред беззвучните съгласни не се целеше "озвучаване". Обърни внимание че пред звучните съгласни "ν" изчезва. Предполагам, че целта на запазването на ν в края на στην, στον, δεν, σαν....пред дума започваща с "π", "т", "к","ξ",  "ψ" е била именно озвучаване. Иначе какъв е смисълът при едни думи ν да се запазва, а при други да отпада???

Правилото е че:
Крайно "ν"   се запазва пред дума започваща с "π", "т", "к","ξ",  "ψ"

Ако  нарушиш това правописно правило на писмен изпит, веднага ще ти намалят оценката. А в ежедневието говори както намериш за добре, то и българският разговорен е различен от писменния.
Правиш ли разлика между писмен и разговорен?

Здравейте,наскоро открих в една книжарница ето този речник много разбираем е ,дано науча нещо до лятото.

Разбира се, че правя разлика между писмен и разговорен и когато съм учила езика, съм го учила тон ксерис и тин псахни. Никакви бзахни, никакви гзери, никакво озвучаване. Също не съм чула грък да говори така и понеже ми стана интересно това озвучаване, днес успях да разпитам повечето от гръцките ми приятели, включително професора. Той каза, че озвучаването на пс и кс след н в споменатите случаи е ГРЕШНО! Казва се тон ксерис, тин псахни. Изобщо не знам от къде идва това озвучаване на първата безвучна, но явно не познавам гърци, които говорят така или дори да са чували някой да озвучава беззвучната в споменатите случаи.
Нямам против хората да си говорят на диалекти и други жаргони, но изглежда това не е съвсем книжовно? Все пак имам доверие на хората, които познавам, защото са образовани, начетени и ... май никой не си спомни да е учил в училище, че трябва да се казва тонгзерис и тинбзахни.
Та аз избирам да вярвам на тях и на това, което самата аз съм учила  Пък ако някой иска да говори на тон гзерис и тин бзахни ... негов избор