Драматичните отношения снаха свекърва

В случая майка ти не е права и тя го знае....може и да е инат, но  жена ти няма да забрави лошите думи по неин адрес, предполагам незаслужени. Тя ти е майка и е добра, но е редно тя да поправи грешката си и това е единствения начин да се реваншира пред жена ти, ако наистина искаш двете да са в добри отношения. Все пак разковничето не е толкова да се прекарват заедно празниците , а на всички да ви е добре заедно и да сте щастливи. Все пак тя е твоя съпруга и ти държиш на нея и не искаш да я загубиш. Следващата няма да  е по добра за майка ти със сигурност и за теб също. Момичето не е виновно, че се  е постарало да се държи коректно, а от отсрещната страна не е получило същото уважение, бих казала дори лицемерно уважение. Честно на майка ти не и прави чест. Помни, че жена ти не е случаен човек и накарай майка си да го проумее и да я чувства близка, да се покаже по човечна пред нея, а то вашите отношения с майка ти няма да се променят, кръвта вода не става. Така мисля, убедена съм, че всичко зависи от човещината между хората и  да желаеш да правиш добро трябва да ти идва отвътре.

Аз не мога да разбера какъв е тоя зор да ги събираш. Ходи сам, виждай се с майка си и не натоварвай жена си с неприятни емоции. При мен работи. Не натрапвам родата си никому и очаквам същото.

А мъж й на тази жена кой го е раждал и отгледал? Дължи й най-малкото уважение за това!


Ти да нямаш моите родители?
Абсолютно позната ми е картинката, дори ще кажа че с милото сме се карали не един или два пъти заради тях (да се има в предвид че те го харесват! но не го показваха преди да се оженим... абе лудница...)... и сега се караме, но при нас проблема е в прекалените грижи от страна на нашите към мен... пък той човека иска да си се грижи той за мен... (нищо че аз от доста време се грижа сама за себе си...)... На мен ми омръзна да обяснявам... след последното спречкване с милото му казах директно - ако мисли че може, да се разбере с тях, щото така аз съм между чука и наковалнята (преди да се оженим търпях, щото той като не-част от семейството нямаше думата, ама сега...  )... еми той не успя да се разбере с тях и затова вече спряхме да се караме за глупости... но пък нашите го приемат - те са на принципа "Щом си го е избрала, аз нищо не мога да направя, само да са щастливи"... и така...
Спираш да обръщаш внимание на прекалените грижи, даваш вид че всичко е наред, а после си правиш каквото решиш... Но според мен трябва да намериш начин да помириш жена ти и майка ти (в рамките на поносимото, не знам дали може да искаш повече...) до толкова че да можете да ходите при тях и децата ви да познават баба си... ти ги познаваш най-добре и двете за да прецениш дали ще е с разговор (с двете заедно или поотделно), дали ще е чрез ултиматум да го направят заради теб...

Повярвай ми, изобщо не правиш услуга на децата си...

в интерес на истината смятам, че им правя услуга. Защо ли? Ами само малък пример - сестрата на мъжа ми почина на 21г. Свекърва ми 3 години след това си хвана любовник 15год. по-голям от нея, настройваше ни срещу свекър ми, искаше да приемем любовника й и децата ми да му викат "дядо". Когато отказахме - започна да пуска доноси срещу мъжа ми в предприятието, в което работи. Обвиняваше го, че превозвал негри и какви ли не други абсурди. Стигна до там, че инсценира нападение и обвини мъжа ми и него го викаха в полицията да дава показания, на мен изпращаше писма, че мъжами има любовница и тя е правила аборт от него.... да продължавам ли? Да обаче, новия дядо умря (лека му пръст на човека) и тя започна да реве да й прощаваме. Свекър ми си я прибра въпреки всичко. Мъжа ми неможеше да преглътне нещата и аз бях човека който настояваше и му казваше, че хубава или лоша - това е майка му, че всеки греши и за всеки има прошка.... И въпреки всичко пак аз съм к***ата, аз съм лошата, аз използвам мъжа си за пари, тя щяла лично да се погрижи да остана гола и боса на улицата. За мен тя просто не е в ред и затова - мисля си, че е най-добре да държа децата си настрана от нея. Както не ги потърси 2 години, така и сега да не ги търси, което всъщност си е факт - не е звъннала нито един път на мъжа ми да го пита как са.

Да бе да! Как ли пък не!
Тази жена родила и отгледала мъжът ми ще ми плюе в лицето, ще ми се разхожда по нервите, а аз ще й се кланям и уважавам!
Докато има жени мислещи по този начин, ще има свекърви развалящи семейства!
За да има що годе нормални отношения са нужни двама. Не може едната да бълва змии и гущери, а другата да я уважава за общото благо, но не й нейното собствено.

И още нещо,
Краставичка, не съм съгласна с теб да обвиняваш Елди, че не прави услуга без да знаеш какво всъщност се е случило. Аз също не съм на ясно с нейната история, но когато една майка отдалечава невръстните си деца от даден човек, то е за добро!

пп. да отбележа, че със свекърва ми сме в добри отношения. Живеем на разстояние от 2500км. не се чуваме и сме си много добри когато се виждаме веднъж годишно!

Направил си страхотна грешка, човече! Ти можеш да простиш много работи на майка си, но на жена ти тя е чужд човек и няма как да очакваш от нея същото.
Дай им достатъчно време, половин, една година дори.
Мъжът ми преди няколко месеца допусна същата грешка. Резултатът беше страховит, от моя страна, де, за него. Сега сме се разбрали - ако има нещо тя да ми го казва в лицето, от него нищо не искам да зная. Тя още нищо не ми е казала, значи и да има - не е сериозно.  И си ми е добре. Има си съпруг, на него да му играе сценки. 
P.S. Като цяло не мога да се оплача от нея, за този случай проблемът беше изцяло в посредничеството на мъжо .

Към Ронка  и eldi :

Вижте какво, няма смисъл да спорим тука кой прав , кой крив. Вярно е, не знаех конкретния случай на eldi, но изказвам мнение като човек отраснал в такова семейство - да се чувстваш виновен, защото искаш да видиш баба си(която между другото живее в съседната стая) хич не е приятно чувство... Какви ли не страхотии съм чувала за нея от майка ми, на повечето от тях съм вярвала, защото нямах отсрещната гледна точка, но сега като вече голям човек, когато баба ми е починала отдавна, искренно съжалявам че не съм я опознала по-добре... може би навремето тя се е държала зле, но сега като се върна назад осъзнавам че е имало момент в който тя се е променила, но майка ми не й е дала шанс... както не даде шанс и на нас със сестра ми да я опознаем... за което много съжалявам и отчасти обвинявам майка си... От тази гледна точка казвам че не прави услуга на децата си... защото някой ден те като се обърнат назад ще видят само отношение на майка им към баба им и няма да помнят това на баба им към майка им и ще искат да са я познавали... и дори може да я обвинят че не им е дала шанс... но всеки си решава за себе си...

Малко разводнихме темата... случая на автора явно не е толкова фрапиращ че да налага пълното откъсване от родителите му и искрено се надявам като се поуспокоят нещата да успеят да се помирят двете жени за да поддържат що-годе добри отношения, достатъчни че да не страдат останалите покрай тях от това...

Ох , нямам нерви да чета прозренията на всички съфорумки относно човешките взаимоотношения.
Авторът, ти да не би да си моят мъж  ? Тая история аз вече съм я описвала... Изход няма. В момента се виждаме със свекървата и подържаме възпитани културни взаимоотношения, но само защото родих преди 2 седмици и й позволявам да си вижда внучето. Засега... Защото е много досадна с постоянните реплики "вие ще го простудите..." , "дете така не с егледа", "трябва да му е поне 30 градуса в стаята" и т.н.  Така че тръгнат ли нещата на зле просто само се сменя причината за дразнене. Не вярвам нито майка ти да заобича снахата, нито пък жена ти да забрави казаните от майка ти думи /това го знам от опит/.
А на голяма част от съфорумките не им се връзвай. Просто сега си чешат езиците с теб...
Желая ти успех. И аз бих те посъветвала да се съобразяваш повече с жена си. Все пак с нея сте избрали да прекарате остатъка от живота си заедно. 

Не можеш да постигнеш желанието си, без да го искат и жена ти и майка й. Само ми е много интересно ако изоставиш жена си, заради каприза на майка си, срещнеш друга и се повтори същото, тогава какво правим? Моят вуйчо така се жени 3 пъти, защото майка му не харесваше снахите, и накрая си намери една дето ги разпунди цялата рода. Сложи на място и свекърва си и мъжа си, но си съсипа здравето жената. Майка ти не може да преглътне фигурата до теб, независимо коя е тя. За нея това е без значение, по същия начин ще мрънка и за следващата и за по следващата, докато ти накрая разбереш, че в желанието си да угодиш на мама си разбил собствения си живот. Съжалявам мъже с такива майки и изобщо хората с такива егоистични родители. Цяло нещастие е да имаш майка, която не мисли за детето си, а мисли  единствено за постигането на собствените си желания. Веднъж пречупиш ли се и не й ли покажеш, че няма да допуснеш тя да говори лошо за жена ти, смятай че никога няма да спре да плюе твоите избраници. Не позволявай това да се случи, ако искаш да си щастлив! Но и не забравяй коя е жената, която те е родила!

И аз ще те посъветвам да не насилваш нещата.Нищо не ти пречи да се виждаш с майка си,без да го налагаш на съпругата си.Наистина не си постъпил много добре,като си казал на съпругата си всичко,което майка ти е говорила за нея.Мааалко деликатност и спестяване на истината никога не е излишна,но...станалото станало.Обясни на майка си,ако трябва за хиляден път,че това е жената,с която ти си избрал да живееш занапред и която ще стане майка на децата ти.И ако тя иска да има добри отношения с теб и с бъдещите си внучета,нека да се замисли за това как се държи с жена ти.Прочетох съвет да поговориш с баща си за това.Добра идея според мен,ако на човека му стиска за се изправи срещу нея,защото останах с впечатлението,че предпочита да е пасивен.Битката никак няма да е лека и няма гаранция,че ще успееш да постигнеш това,което искаш.
И за финал да кажа-няма уважение по презумпция.В смисъл,никой никого не е длъжен да уважава.Аз не съм длъжна да уважавам свекърва си,само защото е родила съпруга ми.Нито пък тя е длъжна да ме уважава,защото той ме е избрал за своя съпруга.Уважение се печели.

като ви чета ми стана жал, как може да има такива майки. Ако обичат детето си, защо го тормозят и правят живота му ад, само защото не им харесва човека, избран от сина/дъщерята.  Как може да има толкова дребнави хора, да търсят под мухата слон и да създават проблеми на хората, които уж обичат.

към автора- питай какво точно иска майка ти да направиш, явно очаква нещо, изясни се с нея какво иска от жена ти-да се извини, да си събере багажа, да докаже, че тя не правилната жена за теб...или просто от свободия се чуди за какво да се захване. От това зависи какво да правиш по нататък.

[/quote]
  Повечето мъже, които познавам, май, са свързани с пъпна връв още към майките си. 
[/quote]
По лични наблюдения,това се отнася за повечето  млади жени които познавам.
"Мамо,скарахме се с мъжо.Мамо,гледай детето......мамо,мамо..мамоооо.....и т.н.т"
Разликата е тази,че не съм чувала мъже да коментират това.
P.S.Това са лични мои наблюдения.

По лични наблюдения,това се отнася за повечето  млади жени които познавам.
"Мамо,скарахме се с мъжо.Мамо,гледай детето......мамо,мамо..мамоооо.....и т.н.т"
Разликата е тази,че не съм чувала мъже да коментират това.
P.S.Това са лични мои наблюдения.


Да, така е, но забелязала ли си, че повечето тъщи не търсят кусури на зетя още като го видят за пръв път на вратата и не му дават непрекъснато съвети как да си живее живота. И също така я няма прословутата ревност, която е причината за скандалните отношения между снаха и свекърва. Майките на момичетата помагат много повече в отглеждане на децата и изобщо на семейството, без да натрапват своите виждания за живота на младото семейство. Поне такива са моите впечатления от отношенията в нормалните семейства.

Защо тези отношения винаги трябва да са драматични!!! Ние с моята свекърва сме в доста топли отношения! Винаги се е отнасяла с разбиране и никога не е натрапвала мнението за каквото и да било! Много жени се самонастройват и така развалят отношенията си със свекървата.