Ти си циганин!

A по-малка беля ли щеше да е станала, ако детето беше циганче, но не осиновено? Някак си това, че детето е осиновено стана по-голяма тема ако мога така да се изразя..

добре, но нали и циганите са български граждани, независимо кой ги е родил и кой ги гледа?
Как тогава ще реагирате на дете "циганче" което е гледано от родители цигани? Правилно ли би било да му се вика "ти си циганин" ?

Фоксче, ако не считаш горното за извинение - тогава ще се извиня още веднъж. 

В поста си, който разгоря такива страсти никъде не съм казала да се лепи на детето етикет и да се обръщаш към него непрекъснато с "хубавото осиновено/циганче..." още по-малко това да е начина да им се съобщи, че са осиновени/цигани. Основата му е детето да бъде информирано за истината - нищо повече и нищо по-малко.

Очевидно за някой "хубавото цигане на мама" не е чак такъв абсурд.

Последно: Няма как децата да се научат да приемат различните около тях, ако не се научат да приемат, че те самите са различни.

тъй като за пореден път не се получи диалог, а множество от монолози, аз се отказвам да пледирам към разбиране.
за това кой как се справя с болката си мисля, че е редно да оставим на самите носители на болката.
 
за себе си мога да кажа, че моята съм я оправила отдавна. аз съм реален човек и се отказах да променям обществото, просто го смених. в името на детето си, в името на бъдещите си деца. за сметка на други дефицити.........

доводите, колко сме зрели поотделно не са причина да ме накарат да вярвам, че нашето, българското общество е зряло. славим се като изключително нетолератна нация с лоша социална политика спрямо различните. факт е.

на никой не му хрумна идеята за по-силна общестевена ангажираност по случая. и вместо да се роди някаква полезна идея от темата, тя се превърна в мерене на словоблудството.

ние сме една от малкото държави, в която хората масово искат да скрият факта, че детето им е осиновено. защо ли.
защо ли осиновителите не искат да осиновяват деца от ромски произход, защо ли по домовете има толкова много такива деца, а за така наречените българчета е бой и се чака.
сигурно защото целият ни народ е толкова толерантен към различните...........

не, не се изолираме. някои от нас просто са по-чувствителни. не се вкарваме сами във филми, а живеем в тях.
достатъчен е фактът, че има подобна тема, за да се замислим наистина ли сме толкова толератни за колкото се мислим.

и аз се намесих в темата заради моите близки, реални или виртуални. моите проблеми ги реших, както писах. и няма да имам нужда да обяснявам на детето си за това, че трябва да приема различните като равни, по простата причина, че тук цялото общество се самовъзпитава в подобни възприятия.

да, осиновяването някак си стана почти толкова важно, колкото и констатацията на детето в детската градина. и не случайно. просто отношението към различните е като цяло повод да се замислим.
и ако в думата циганин не се криеше понякога, даже много често обиден подтекст, никак нямаше да реагирам.............

аз спирам, защото просто няма смисъл. ще се радвам да не съм права и да сме наистина много толерантен народ. или поне да станем.

мисля си, че за всички темата е полезна. всяко нещо, което води до размисли по дадена тема е полезно и носи напредък.
абстрахирам се от дребноеговите задявки, на фона на това да станем малко по толерантни и да бъдем малко по-информирани, подобни задявки са необходимо зло.

Пак нещо май... не сме се доразбрали... Едно е да си мисли една майка с любов (пък и да го каже): Хубавото дебеланче, ушанче (на една приятелка детето има бая големи ушенца), очилатка, плешивка, цигане, македонче, гърче и т.н. Друго е да чуе да го казват на детето й с цел да го обидят или да му кажат: Ти не си един от нас.

За последно: идеята да назоваваме децата си На мама хубавото ........ с цел да свиква, че е различно от другите и е нормално да понася обиди за мен е неприемлива.
И понеже предишното сравнение не се хареса, ще дам друго, много по-близко до дискусията по темата: След смъртта на майката бащата се жени повторно. По логиката на Иса най-правилно (за да свиква детето) е новата майка да му вика: "На мама хубавото сираче". Нелепо, нали?

Не е ли много брутално да караш дете на 3-4 годишна възраст да се чувства едва ли не като черна овца, само защото е единственото от по-различен произход в средата, в която живее?
В групата на дъщеря ми в ДГ има детенце само с две пръстчета на едната ръка. Никой не забелязваше, че това дете е по-различно от останалите, докато един ден се намери кой да му се подиграе за недъга. Детето реагира на подигравките не обидено, а учудено от тях. То знаеше, че е по-различно от останалите, но се чудеше защо останалите не знаят, че има по-различни от тях.
Та освен да научим различните да се приемат за такива, не е лошо и да научим неразличните да приемат останалите.
А кои всъщност са различните? Кои са тези от нас, и ние от кои сме? Въпросът има две страни, зависи кой го задава.

Е, и аз това се питам.

Независимо,че написах,че думата "циганин" според мен не е обидна,защото това са хора като нас,не разрешавам на децата си да я използват,а и никога не са имали желание,както вече казах,много пъти са си играли с "различни" деца А като стана дума за "различни",като изключим децата,за които е нормално да допускат грешки,за мен различни са хората,които не приемат онези,които не са като тях,сиреч тесногръдите хора,тях бих определила за различни.

Май много обичаме мазохистично да казваме "Като нашето никъде го няма по света "  ...  И какво, ако го имаше?  Не знам за други държави, но в Германия например  циганите са не само „роми”, а и дори са разделени на синти и роми  Ама това с какво променя темата тук?!...  И с какво променя факта, че общество ни е нетолерантно към различията (все едно, дали става въпрос за друг етнос или за осиновяване)?

По отношение на това, дали циганин е обидна дума или не - Ако едно дете е наблюдавало баща си например, как докато гледа телевизия казва разгневено за някого "циганин", трудно ще му обясните след това, че циганин не е обидна дума, колкото и да му говорите за африканчета и китайчета...


Между другото, деветте страници и половина, изписани до тук, също показват какво е обществото ни.
Децата са безкомпромисни към различията – това го знае всеки… Но нали ние поне сме възрастни и мислещи хора. А за толкова кратко време успяхме да се разделим на лагери според различията си и да демонстрираме невъзможността си, да разберем другия…
(„Вие защо се вкарвате във филми” /  ”Тази глава не ти е сложена на раменете само за красота”… … и подобни)
И се отдалечихме толкова много от проблема, единствено стремейки се да защитим групата, чиито представители сме ние.

Опитвам се да си спомня, какъв беше основния проблем в случая. Ах да - Детенцето на Izida нагрубява друго в присъствието на майката, като го нарича циганин. Майката се разплаква. Възпитателката обаче услужливо разказва на Izida, че обиденото детенце е осиновено -  може би за да даде евентуално обяснение за реакцията на майката (като я вкарва в шаблона, че родителите на осиновени деца са по-чувствителни) …  Или пък учителката споделя този малък факт, за да подчертае, че родителите не са цигани (и с това да каже, че трябва да се обърне внимание на проблема и че майката с право е била засегната) -?  Във всеки случай по мое мнение тази подробност е излишна и още тук темата се разводнява. Според мене няма значение нито факта, дали родителите са цигани нито това, че детето е осиновено…

Знаете ли, като бях малка, ме обидиха за това, че съм дъщеря на разведени родители. Става въпрос за същия механизъм – децата чули за различието, което не могат да приемат и съответно нагрубяват… Представете си, че в момента проблема е същия. Посъветвайте Изолда така, както бихте посъветвали родителите на тези деца – няма разлика в принципа…  (само за протокола. Мама си беше свършила добре работата, защото никога не съм имала комплекси заради разведените си родители)…

Много се отплеснах, затова с две думи относно проблема: Според мене в случая той се състои от следното:
1.   Детето иска да нагруби;
2.   Иска да нагруби заради различие;
3.   Това различие е етническо.
Факта с осиновяването в случая не би трябвало да играе роля (и наистина не разбирам, какво е искала да каже учителката). Това е мое мнение, само го споделям, не го налагам!

А що се отнася до следната забележка:

По мое мнение текста в зелено демонстрира ограниченост. Най-малкото заради нотката на крайност, която четем в тези редове. Как можеш да знаеш, с какви проблеми се сблъсква майката на осиновено циганче в България, ако не си такава?!… Пенелопа, та ти аргументираш, като казваш „Моето дете не е осиновено, [но] ...”  ...Всъщност в интерес на точността трябваше да напишеш „Моето дете не е осиновено циганче, но … ”   Но нали разбираш, че в случая проблемите вече са два (не казвам „нерешимите проблеми”!)
Според мене е много неуместно и дори безотговорно, да говориш на някого в подобна ситуация, че се вкарва във филм, ако ти самия не си в този филм.
Да, извадила си зъбче на детето си, но всяко дете минава през този период, на всяко детенце му никнат нови зъбки…  Както самата ти казваш: „Абсурдно е, да сравняваш нещата”.  С риск да съм груба, цвета на кожата не се променя с посещения при логопед, както и факта на осиновяването. (не искам да кажа, че да си мургав е лошо. Аз самата съм с тъмна кожа и харесвам тази подробност... )
Смятам, че да съветваш тези жени с назидателен тон клони дори към подигравка.

Много от списващите тук не живеят в България. Аз също съм в Германия и знам, че тукашното общество функционира по друг начин, затова не бих моралствала от страни за някои неща...И аз мога да пиша „Ама какво ви пука…”, но не бих го направила.  Все още не съм осиновила, но смятаме съвсем скоро да подадем документи. Няма да поставяме ограничения за етнос… Но си признавам, че понякога си мисля с облекчение, че няма да се сблъсквам с проблеми, които имат майките на деца с ромски произход (циганчета, както искате да ги наречем) в България…

...И друго – как може да се обобщава, че родителите на осиновени деца са чувствителни и реагират остро?! В този форум пишат толкова много майки на осиновени деца, може ли да сложите всички под един знаменател? Има и толкова други, които не пишат тук, живеят в чужбина, германки, австралийки, мексиканки… Всички с характера си, националността си, религията си, образованието си, възпитанието си… Някои по-чувствителни, други – не… Ако една по-чувствителна жена се разплаче, как може да решавате, че е чувствителна, защото е осиновила?! Ако някоя съфорумка е написала по-остър пост, защо ще го преписвате на факта, че е осиновителка (съществуват ли подробности от рода на темперамент, характер?  )? Не е ли ограничено подобно мислене?



На всеки, който изчете всичко до тук благодаря за търпението! 
В случай, че има засегнати, се извинявам! - Не искам да се заяждам, само споделям мнението си.
Хубав ден!

Да, хванаха се за думите на Иса, без да вникнат в идеята, а тя беше далеч от Точно така конструирано Изречение, а просто идея, да се казва на детето, че е осиновено.

""...(„Вие защо се вкарвате във филми” /  ”Тази глава не ти е сложена на раменете само за красота”… … и подобни)
И се отдалечихме толкова много от проблема, единствено стремейки се да защитим групата, чиито представители сме ние...."-глупости на търкалета.детето ми е с говорен дефект и сякаш и аз не попадам в онова, идеалното, дето мислите, че са останалите, не различните, не осиновени и не цигани... Не знаеш дали с едното посещение на логопед нещата ще са ок, че да го твърдиш.Факт е, че детето ми бе сочено и то от възрастни, не от деца.Така че и аз попадам в групата на "различните"

Никой не слагам под общ знаменател.В семейството ми има осиновен.Знам доста.Виждам и различно поведение обаче, не изолиращо с думите...вие не разбирате.Имам и приятели, осиновители, никога не биха скочили на подобна реплика.

Няколко мнения ме карат да напиша следното.
Защото няма да лъжа, не само съм уморена да дъвчем едно и също от години (да не мислите, че това е за първи път?), но и това наистина е мое дълбоко убеждение вече.

Всички деца са различни. И не защото се делят по цвят, по етнос, по размери, по таланти и т.н. Просто човек с човек, еднакъв няма. Това е факт. Хващаме се за някакви видими, общи, външни прилики. Но това е само за наше собствено успокоение, за да не се чувстваме сами. Всички сме/са различни.

Уча дъщеря си да приема различията на другите, така както тя иска да бъде приемана. Без да се хващам за нейните "плюсове" и "минуси", за да й давам основание да се сравнява. Правя го заради другите, но и заради нея. Тези деца имат нужда от нещо, на което ние не сме научени. Да се приемат. Такива, каквито са.

Единствения признак, по който да дели заобикалящите, да й бъде: с този се чувствам добре, приятно ми е, хубаво е да говорим, да общуваме, да се виждаме. С друг - не толкова. Защото това вече е нормално.

Не можем да харесваме всички, но можем да приемем, че дори това, което не харесваме съществува и има право да съществува. С нужното уважение.

Не мога да дам съвет на майката, чието дете е произнесло думата. Трудно ми е да обясня защо, но ще опитам: Това е нейното дете, нейното семейство. Тя най-добре усеща и знае какво да каже на детето си, спрямо собствените си възприятия. Тук има значение как тя самата възприема ситуацията и в зависимост от това, ще я и реши.
Как бих могла аз да я напътствам?
Ако нарекат така моето дете (което се е случвало, макар и с други думи), аз ще се погрижа за детето си. Често ми се е случвало, както с Ганката, да говоря с други деца в такива ситуации и да срещам изключително, спокойно разбиране. Първо има любопитство, но после... децата са чисти, разберете. Те само отразяват действителността около тях. Но когато усетят, че човекът срещу тях е честен, спокоен, открит - реагират по-зряло от нас.
Обяснявала съм на други деца и какво е осиновяването, да говорим за расите и етносите, и е било истинско удоволствие, да наблюдавам колко непосредствено и чисто, без лицемерие, подхождат към този факт.

И все пак, основната моя задача не е да "уча" околните, а да науча децата ми на това, което наричаме обич, уважение, толерантност... и т.н.

Ами Иса да си беше мерила думите.

Ето затова се разводни темата, щото някой като окъка нещо и не вземе да си признае, а дълбае, дълбае да докаже колко е прав.
Права си, Пенелопа, добре че си ти да ме светнеш, че мога да кажа на детето си, че е осиновено, че иначе не знам, дали бих се сетила сама. 

Скъпа, Пенелопе, децата ни от малки знаят, че са осиновени. Някои дори, преди да проговорят. И "методите", за да уведомим децата си за тази истина, са далеч по-сложни, за да се вместят в подобен съвет.
Опитайте се да разберете, че жените, именно затова не задълбават да ви обясняват как и защо, иначе темата щеше да отиде съвсем в друга посока и щеше да набъбне неимоверно.
Просто се доверете, не това е начинът. Благодаря за идеята, но... не се сърдете, ще кажа само, че е съвсем неприемлива. 

не. не е това основният проблем. по думите на Izida,


изобщо не става ясно, че детето е нагрубило, тоест, че е вложило негативен смисъл в думата. така описано, звучи като констатация. става дума за дете на 3 години, все пак. чуло, повторило. със същия успех и вероятност можеше да ги посочи с пръст и да каже "ти си канарче".

основният проблем е, че майката на циганчето е възприела думата като обида:


това се опитваме да ви посочим няколко души вече няколко дни и по няколко различни начина. проблемът е в главата на майката, която не приема нормално етноса на детето си и се обижда от това, че някой го е изтъкнал. особено показателно за психичната увереност на въпросната жена е фактът, че се е разплакала от думите на едно 3 годишно дете.

тук се дадоха много съвети към Izida. а какъв съвет бихте дали на майката на циганчето? мисля, че и тя се нуждае остро от компетентни съвети.

A такааа, можело и Нормално да го кажете на Иса значи.Благодаря от нейно име.Колкото до мен-аз Знам  методите.А жените с осиновени деца е Хубаво да задълбават и да обясняват.Това е мнение на осиновителка, не мое.


"...Права си, Пенелопа, добре че си ти да ме светнеш, че мога да кажа на детето си, че е осиновено, че иначе не знам, дали бих се сетила сама.  ..."Това е излишно, никой не ти се кара, казала ли си му, не си ли, айде без излишен драматизъм и ирония.Ей такива реплики пораждат враждебност.