отказва да учи

Защото може да се окаже, че има някакъв по-специфичен проблем, а не просто мързел.
Синът ми има дислексия и често се държи по подобен начин. Ако не бяхме го завели на психолог-специалист по образованието, нямаше да разберем.
Има много проблеми, които деца с иначе висока интелигентност може да имат, и трябва да се намери нужния подход към тях.
Строгостта и наказанията за съжаление понякога просто не помагат.

Въпросът до голяма степен е в това, че с частен учител или постоянен надзор в занималнята или с висене на родителите детето свиква да бъде бутано, надзиравано. То така и не се научава да си разпределя времето,  самичко да се кара да учи. Изобщо, пълна несамостоятелност. Едно е да ходи на уроци по математика например, ако има проблеми или изявени заложби, друго е да има прикачен към него учител или родител, който постоянно да е активен участник в ученето. Не е случайно, че домашните се дават за САМОподготовка и почти 2/3 от домашното е така подбрано, че детето самичко да може да се справи. ВИнаги може да има някакви въпроси, нещо неясно и да попита родителя или учителя, но не и някой постоянно да му виси на главата. Дори и да е отличник каква е гаранцията, че ще се справи сам? Идеята на обучението не е само да се научи да смята, да пише и да знае няколко години по история, а да се научи и на самостоятелност. Второто смятам за по-ценно от всички академични знания.

Споделям мнението ти. 
Още нещо, част от децата се научават да зубрят. Повтарят като папагали нещо, без да го осмислят. Полза от това няма. Много по-ценно е умението да се научиш да търсиш информация и от нея да извлечеш най-важното. Това, което ще го започниш и ще ти бъде от полза, а не да "кълвеш" за шестица.

Какво преписват в училище? За някои занимални съм чувала (защото моите не ходят), че децата нямат никаква самостоятелност, защото домашното се решава на дъската от учителката или от най-бързото дете и после всички преписват. Когато детето се подготвя вкъщи няма от кого да препише, нали? Ще му се наложи самичко да се помъчи и да измисли решението. Аз само проверявам домашните дали са правилно написани (и то не всеки път) и за някои неща, ако ме питат, но не следя какво имат за домашно. Ако си забрави домашното проблемът си е негов, защото в неговия бележник ще се мъдри забележката, а не в моя. Не съм съгласна, че волевото учене се появява в гимназиална възраст, а си зависи от зрелостта на детето и от организацията на учебния процес. Част от самостоятелността е и поемането на отговорност за свършеното и несвършеното.

За наизустяването - като се замисля, наизустяването не е чак толкова лошо, стига смисълът да е ясен. Когато се учим да говорим или пишем на родния си или чужд език ние наизустяваме цели езикови конструкции, изрази, че и изречения, за които не може да се даде обяснение защо се казва точно по определен начин. Усвояването на научния начин на изразяване има и голяма доза наизустяване, защото той се води от формални правила и очаквания. И отново казвам - важно е детето да е наясно със смисъла на това, което говори, а в каква форма ще го облече е въпрос на усвояване на езиковите средства.

ПС. Не можем да се оправдаваме само със средата. А ако няма интерес - не е задължително всички да са образовани, нали? Трябва някой да работи в завода, да мете улицата или да върти геврека на таксито.

Ти правиш ли разлика между висене на главата на детето, докато си пише домашните, следене какво имат да правят за домашно и проверка на вече написаните домашни? Май не. Обяснявам - децата след като обядват сядат сами да си пишат домашните. Всеки си е записал в тефтерчето какво има за домашно и сам решава от кой предмет да започне да учи. И за да стане криснтално ясно - аз не зная какво пише в техните тефтери, не зная колко и какво имат да пишат, а проверявам това, което ми покажат. Ако иска започва от ЧО, ако иска от математиката, ако иска от каквото иска. Ако има нещо неясно за някое домашно например, някоя задача по математика и нещопо география или някое съчинение, детето ме пита и аз давам методически указания или разяснявам някакви факти. След това детето отива и си дописва каквото иска да допише. Аз нямам никаква представа по кой предмет колко и какво имат да пишат и да учат. По математика проверявам само текстовите задачи (и то понякога), защото аритметичните си ги проверяват сами с калкулатора. По български понякога редактирам съчитенията, за да им покажа какво е добър стил на писане, но всичко съдържанието си е дело на детето. И явно добре се справят, защото в тетрадките по БЕЛ-ЗИП пишат само в клас и досега имат само шестици, а грешките им са тук-там някоя изядена буква, препинателен знак или нещо стилистично. По ЧО и ЧП много рядко искат от мен помощ и рядко искат да ми разказват уроци, по-скоро, когато нещо не се чувстват сигурно. От време навреме поглеждам в учебника какво учат и им задавам въпроси напосоки за термините.
Цялото разпределение на времето за учене си е тяхна работа. Единствено им се налага да се съобразяват с графика на извънкласните занимания и ако им светне в главите си преразпределят времето така, че ако във вторник например, имат извънкласни занятия, а имат и география, те си научават урока в неделя или в понеделник

Няма какво да си кривя душата, много съм доволна, че децата ми от малки се научиха да си разпределят времето и да учат сами. Но основите бяха положени в първи клас, когато през първия срок ги учех как да учат и как да степенуват задачите. И сега се случва да забравят някое домашно или да не си научат урока както трябва, но не е болка за умиране. Понякога им се разминава, понякога си получават забележката или по-ниската оценка. Важното е, че не им вися на главите и съм спокойна за това, че не са зависими организационно от някой възрастен. Децата ми са в трети и четвърти клас, а не в гимназията. Много от техните съученици до тази година караха на занималня и сега си понижиха успеха, защото едно тъпо домашно не могат да напишат сами вкъщи, пилеят си времето, докато родителите им ги няма и хората се принудиха пак да ги запишат на занималня. Всеки родител си преценява. За себе си съм убедена, че няма доникъде да стигнат, ако някой им виси на главите и учи с тях постоянно. Така като гледам няма да се наложи да ги пращам и на частни уроци за седми клас, ако се приеме това, че оценките от външното оценяване служат за прием в гимназии.

Да, оставям ги сами да решават дали да пишат домашни, да учат уроци. Не виждам нищо ненормално в това да поискат да им проверя домашните. Слвучва се да не догледат нещо или да не разберат. Така или иначе изпитването и контролните показват какво са научили. Идеята на домашното е да се направи упражнение на новия материал, а не да се отчита като свършено или несвършено. Това не е счетоводство, а учене.

Абсолютно подкрепям  Andariel  
Децата трябва да се учат да бъдат самостоятелни от най-ранна възраст. Дъщеря ми е в първи клас и си пише сама домашните. Когато сбърка си носи последствията, защото вместо Отлично! в тетрадката пише Внимавай!, но това е нейната тетрадка, а не моята. Мога да и стоя на главата, да и диктувам, да късам листове, докато всичко стане перфектно, но не го правя и то напълно умишлено. Искам да разбира това, което пише, а не да е с перфектна домашна, а в клас да не се справя, защото не съм до нея, за да и показвам грешките.


На 9 години едно дете е достатъчно голямо, за да разбира защо трябва да учи, а и какво ще се случи ако не го прави.

Като гледам, за тебе помощта се изразява в сдъвкване на храната, образно казано. Не може на 9-годишно дете просто да му се наливат знанията в главата, то е достатъчно голямо вече да се е научило само да усвоява учебния материал по начин, който е най-добър за него - както казва Andariel, децата й сами преценяват кога и с кой предмет да започнат, колко внимание да му отделят, и т.н. Това би трябвало да го могат и първокласниците, а работа на родителите е да ги научат първоначално как трябва да се учи, пък след това само да следят резултатите.

В момента май се получава така, че имат повече часове физическо, отколкото български. математика имат 3 пъти в седмицата, а физически четири пъти. Хорариумът по ЧО и ЧП са по час и половина на седница.