не не са се променили към лошо,даже много по вече ми помага
Виж целия пост
Промениха ли се взаимоотношенията ви с таткото след раждането на детето?
- Публикувана: 28 фев. 2009, 18:11 ч.
- Последно мнение: 12 март 2009, 23:11 ч.
# 17
28 фев. 2009, 19:36 ч.
В началото повече се карахме,но мисля че беше просто период на нагаждане
към новото,към изникналите задължения,към недоспиването и изтощението.
Сега всичко е вече нормално,помагаме си и се радваме на малкото човече,
което сме създали
Виж целия пост
към новото,към изникналите задължения,към недоспиването и изтощението.
Сега всичко е вече нормално,помагаме си и се радваме на малкото човече,
което сме създали
# 18
28 фев. 2009, 20:52 ч.
Нормално е да има промяна във взаимоотношенията, все пак ситуацията много се променя. Особено в първите месеци, когато майката и бебето са най-сляти... Как ще се развият взаимоотношенията зависи от много неща, понякога се оказва, че някой от родителите или двамата не са готови за появата на новият човек и това може да доведе до напрежение. Много хора имат нужда от време, за да приемат новата ситуация и да се адаптират.
Виж целия пост
# 19
28 фев. 2009, 21:09 ч.
Не са се променили, същите са, продължаваме да осъждаме радостите, проблемите, да сае подкрепяме във всяко едно отношение. Доро смея да твъдя, че родителството отвори още едно ново измерение във взаимоотношенията ни - общата отговорност и радост ни сближи още повече. Когато погледан малакат ни дъщеричка сякаш виждам съпруга си, виждам много неща от него в нея, прекрасно е да имаш дете - виждас себе си и половинката си в една нова личност, но въпреки това личността си е уникална, неповторима.
Смятам, че още от наалото много одбре се напаснахме, тъй като всяка грижа, съмнение, радост за детенцето сме посрещнали заедно, без намесата на негоават аили моята майка. Всичко заедно правим и съгласуваме, за това мисля, че родителството ни сполоти още повече.
Виж целия пост
Смятам, че още от наалото много одбре се напаснахме, тъй като всяка грижа, съмнение, радост за детенцето сме посрещнали заедно, без намесата на негоават аили моята майка. Всичко заедно правим и съгласуваме, за това мисля, че родителството ни сполоти още повече.
# 20
28 фев. 2009, 21:12 ч.
Сега, когато сме трима дори е по-хубаво, въпреки увеличените задължения и отговорности! Стресираща беше само първата седмица, но тя мина неусетно
Виж целия пост
# 22
28 фев. 2009, 21:51 ч.
При нас като че ли се промениха, но в добрия смисъл. Таткото започна да обръща по-голямо внимание( не че се оплаквах от такова), някак си стана по загрижен. Преди повече мързелуваше, а сега търчи и шета като луд 
Много ни е хубаво 
Виж целия пост
Много ни е хубаво 
# 23
28 фев. 2009, 22:14 ч.
Отношенията по между ни не са се променили. Просто ни остава по-малко време за нас двамата. Иначе станахме по-отговорни.
Виж целия пост
# 24
28 фев. 2009, 22:30 ч.
Абсолютно подкрепям...
Прекрасен пост...
Напълно еднаква среда с тази вкъщи, с единствената разлика, че аз не си давам децата...
Те са си МОИ....
Ако понякога се случи да се поскараме, децата автоматично стават САМО МОИ....
(Все едно са се излюпили от инкубатор, ама на лудите не ни е лесно)...
Виж целия пост
Не съм усетила разлика......Може би...като се скараме и му казвам според зависи - Или че при развод му взимам и трите деца, или че при развод му оставям и трите деца......Може би...единствената разлика е тази,че започна повече да ме слуша и таткото.....
И да има някаква криза - ще отмине.....Посрещнете я и преминете през нея с много любов!
В началото има много нови неща, физическо и психическо изтощение, особено при първо дете......Но...си поговорете и си кажете - в края на краищата нали заедно искахте това дете...Значи и заедно ще носите и хубавото, и умората от бебето......До училищна възраст - нещата пак ще си дойдат на мястото.
И да има някаква криза - ще отмине.....Посрещнете я и преминете през нея с много любов!
В началото има много нови неща, физическо и психическо изтощение, особено при първо дете......Но...си поговорете и си кажете - в края на краищата нали заедно искахте това дете...Значи и заедно ще носите и хубавото, и умората от бебето......До училищна възраст - нещата пак ще си дойдат на мястото.
Прекрасен пост...
Напълно еднаква среда с тази вкъщи, с единствената разлика, че аз не си давам децата...
Те са си МОИ....
Ако понякога се случи да се поскараме, децата автоматично стават САМО МОИ....
(Все едно са се излюпили от инкубатор, ама на лудите не ни е лесно)...
# 26
28 фев. 2009, 22:53 ч.
pri nas ne6tata se promeniha taka 4e tatkoto se grigehe za malkata mnogo,be6e mnogo 6tastliv 4e ima du6teri4ka,kojto v momenat e na 9 mesesa,nau4i se da e kupe,i e mnogo dovolen,
Виж целия пост
# 27
28 фев. 2009, 22:55 ч.
Абсолютно подкрепям...
Прекрасен пост...
Напълно еднаква среда с тази вкъщи, с единствената разлика, че аз не си давам децата...
Те са си МОИ....
Ако понякога се случи да се поскараме, децата автоматично стават САМО МОИ....
(Все едно са се излюпили от инкубатор, ама на лудите не ни е лесно)...
М, да , подписвам се с две ръце и под двете изказвания, особено за децата - мои са си
Виж целия пост
Не съм усетила разлика......Може би...като се скараме и му казвам според зависи - Или че при развод му взимам и трите деца, или че при развод му оставям и трите деца......Може би...единствената разлика е тази,че започна повече да ме слуша и таткото.....
И да има някаква криза - ще отмине.....Посрещнете я и преминете през нея с много любов!
В началото има много нови неща, физическо и психическо изтощение, особено при първо дете......Но...си поговорете и си кажете - в края на краищата нали заедно искахте това дете...Значи и заедно ще носите и хубавото, и умората от бебето......До училищна възраст - нещата пак ще си дойдат на мястото.
И да има някаква криза - ще отмине.....Посрещнете я и преминете през нея с много любов!
В началото има много нови неща, физическо и психическо изтощение, особено при първо дете......Но...си поговорете и си кажете - в края на краищата нали заедно искахте това дете...Значи и заедно ще носите и хубавото, и умората от бебето......До училищна възраст - нещата пак ще си дойдат на мястото.
Прекрасен пост...
Напълно еднаква среда с тази вкъщи, с единствената разлика, че аз не си давам децата...
Те са си МОИ....
Ако понякога се случи да се поскараме, децата автоматично стават САМО МОИ....
(Все едно са се излюпили от инкубатор, ама на лудите не ни е лесно)...
М, да , подписвам се с две ръце и под двете изказвания, особено за децата - мои са си
# 28
28 фев. 2009, 23:50 ч.
Промениха се.Не се караме,но почти нямаме време само за нас двамата.И няма как иначе-вече сме четирима.
Виж целия пост
# 29
1 март 2009, 00:13 ч.
Промениха се, но мисля че към по-добро. Станахме по-отговорни и по-малко егоисти . Даже след раждането като ме пипна депресията той беше изключително внимателен и много ми помогна да я преодолея. Към лошите промени мога да кажа, че спадат по-малкото лично време, не може спонтанно да решим да тръгнем на някъде , но не се оплакваме ние сами си го направихме
Виж целия пост
. Даже след раждането като ме пипна депресията той беше изключително внимателен и много ми помогна да я преодолея. Към лошите промени мога да кажа, че спадат по-малкото лично време, не може спонтанно да решим да тръгнем на някъде , но не се оплакваме ние сами си го направихме Препоръчани теми