10 магрибски подправки вземи си, и живота подслади си

Ти пък много до късно сърфираш из форума!
Аз си мислех,че само аз си пиша,а то....
Марси,споко,аз също нямам покана от бълг.посолство.
Всяка година се обаждат,а тази ни прескачат по празници.
Ми то е защото вече си имаме посланик,
вместо да се подобряват нещата,те на по-лошо вървят.
Пък консула,милия.... нищо не знае,нали е нов.
Върха е,че при обаждане в посолството,ти говорят на френски или английски.
Сложили една тунизийка,горката,само на фр.или англ.ти говори!
Мъжа ми преди да пътува се обажда и на бълг.казва "Добър ден!"и моли да го свържат с консула.
Тя на френски го пита същото,а той държи да го поздравят на бълг.и да му отговорят съответно.
Тя го пита говори ли фр. или анг. , той вика не,само бълг.
Пък мен консула за една информация ,
ми каза,че е "закачена в коридора на посолството",
да отида до столицата и да си я прочета!
Та в този ред на мисли ,искам да ви попитам как са вашите посолства?
Деси,Даяна я приемам веднага!
Ще си правим компания по нощите,че той пък момъка рано си ляга.  
Жълтурче,от вчера умирам от смях на твоите писания.
Представям си я бабката как налага,
а от друга страна момчето ти  как те бута(много е прав ,да знаеш!)
и ти как гледаш в недоумение.
Поне е било весело.
Тук така е в кварталните магазини.
Влизат и веднага първи,пък и се бутат!
Делтичке,няма страшно бе душо!Идвай!
Алби,аз пък мислех ,че ще си пишем с теб снощи,
пък теб сънчо те е преспал.
Хайде,отивам да пишем домашни.
Хубав и слънчев ден!  

мили мои, здрасти!
Писах цял ферман и се изтри!
Малко да ми мине яда и ще отпочна пак!

В София е сиво и вали. Много ми е мъчно с тези тегели. Всички плакахме, със сума заръки се прибрах .... да приключвам всичко, да идвам веднага в Мароко да се връшам, там да чакам да тръгнем за Страсбург ... не се живее така, момичетаа....   

Къде сте момичета? 
Аз тази вечер съм пас.
Мъжа ми се прибира и ще му отдам цялото си внимание!
Утре пък е рожденик.Ще мина само да ви почерпя и ще си дам почивка.
Кате,действай по въпроса да няма повече сълзи! 
Приятна вечер от мен! 

  Кате, добре дошла (отишла ) на българска земя.     
 Няма как да не ви е мъчно, всяка раздяла е такава,    но пък вашата е за кратко, така че дерзай. 
   Жълтурче, забравих да ти кажа, че  vbox-а тук ми се отваря изключително трудно (да не кажа невъзможно). Зарежда от днес за утре.    Ако може да пуснеш видеото отново, но в youtube ако го има, разбира се.  Какво стана с водата? 
   Лина, добре дошла отново   
   Дидонка    не издържах снощи, защото цял ден прекарах пред монитора и виждах размазано накрая.    Но денем съм активна, стига да има компания за лаф  .
   Цецифло виждам, че чете, но не взима никакво участие    Дано да се чувства добре. 
   Bliznacite, върнахте ли се от разходката?   
  Далка 

Дидонка нашите консули и посланници навсякъде са такива
Те там са пратени да помагат а те правят всичко възможно да усложняват проблемите на българите. Какви са тия ненормалници дето ги пращат там незнам. За какво стоят там като не са за тази работа. За такава работа трябват освен знаещи хора и сърцати хора. Мамка му както съм набрала. Всички по един калъп ги избират беееее.
Дидонка ще дойда бе, само трябва да ми подскажеш къде е най удачно да харесаме хотел.
Катенце добре дошла Споко Душко пак ще си идеш при Конничето. Ми така е като се обичаме-ще ни е мъчно като се разделяме
Динчето по какви готварски форуми се разхожда бе?
Ще видя аз къде се вихри и какви манджи забърква, само да огладя сега чаршафите.

Хайде, аз сега ще ударя едно рамо на темата и като сама .... сълза, сълза, ще попиша в темата, защото вие ме отменяхте.

Марси, ти  ще станеш още по-мацка... аууу, фризи и гимнастика. Браво, че и други чужденци има – ще се разнообразиш.

Белбей, как си, пешеходке?

Делта, не се страхувай. Я колко булки сме, ще те опазим, а и като ни видят такава тълпица, няма да ни пипнат....

За бутаницата ... не разбирам защо така се бутат, дори и да няма нужда. Като ходя с по-младите роднини,с мъжа ми – нормално си вървим, не се помайваме, нито гледаме околните страшно, а като тръгна със свеки, тя така се шашва и като майка-орлица ... и аз вече почвам да си мисля – да не се страхува, че някой може да ме спъне или бутне. Но пък онзи ден закъснява двете момичета –помайваха се двете на пазара, през деня... и разбрах, че тя просто обича всичко да й е под око.

а за джамията точно и бабенцето... то направо душа под наем носи – едно сухичко ... едно дребно човече, облечено с милхаф – парчето плат ... бая парче, което премятат през глава като сари ... и без никаква безопасна го надиплят, а аз с моята роба за петъчна молитва към като паметник до нея – масивна, пък и млада жена ... ей, това бабче, направо ме ръга в ребрата, дърпа ме, бута ме. Друг път ще заставам в групата на младите.

На идване по време на аид-а... на автогарата в Каза. Каза е 5 милиона – колкото България да го кажем. Всеки с багажерките. Между хората има мъже със силни гласове – като тези, които деси описва. Те крещят дестинациите: Агадир, плаза Агазир; Тарудант –Тарудант, Тарудант......Има жени, които пазят чантите – мъжът те оставя до една стена и багажа зад тебе....

И като дойде времето за нашия бус, преминахме едно игрище на училище – според мен...конникът напред с куфара и платихме за багажа – има такса за превозване на багажа в „корема” на автобуса /от декември неща разказвам/... и аз чакам да се качат хората първо... мисля си, че ще мине тази блъсканица и чакам аз... какво да свърши? Блъксаница. Щях да хартисам да се кумя пред вратата.

Защо се блъска така този народ? Голям мерак, ей!

Деси, в Мароко по улицата има много хора, които продават какво ли не. И мисля, че не са легални и не съм видяла да се разбягват.
Но наистина е много строг контрола върху т.нар. „гидове”. Полицията изисква официален лиценз – именно защото голяма част от грабежи, измами и кекс – туризъм се получава така... А и в борба между Маракеш – туристическа дестинация 1 и Агадир – с мерак да е дестинация 1 ... агадирци правят каквото могат да пазят сигурността на туриста. Стараят се много, не може да се отрече.

Честит Рожден Ден на съпруга на Дидона!!                         

Делтичка,имахме до септември месец много добра и сърцата консулка,
но и свърши мандата.
Много помагаше на всички.Интересуваше се от всички българи.
Посещаваше тези,които живееха на юг и нямаха възможност да
идват по събирания в посолството.
Има 2дечица,които са кръгли
сираци,с майка българка и баща тунизиец.
Тези деца бяха забравени от Бога.
Живеят в едно село тук до нас,но мизерия голяма.
Селата тук са ужасни,а за хората ще се въздържа от коментар.
Та тя им издейства ходене до Б-я при единствения им жив
роднина,техният дядо.Имат и вуйчо,но той е в Америка.
Та децата бяха толкова доволни,пък дядото да не говорим.
Не ги беше виждал от смъртта на майка им.
Те разбира се не говорят вече български,но са се разбирали някак си.
Ми случая за 2 отвлечени момиченца с майка българка и баща тунизиец.
Той имал брак с една японка и деца от нея,там в Япония.
По Интернет се запознава с българката,която живее в Америка и
има влечение към исляма и арабският свят.
Предлага и брак и тя се съгласява.
Идват тук в Тунис,сключват брак и той казва,
че не иска да напуска работата в Япония,
защото печели добре.
Пътува непрекъснато,а тя тук е под надзора на семейството му.
В един прекрасен ден,когато децата,породени вече са на 4,5 годинки,
при идването му тук ги извежда на разходка и повече не се прибират в къщи.
Така около 3-4години,жената е под домашен арест от семейството,
с право на 1път  седмично да се чува с децата без право на въпроси.
Благодарение на бившата ни консулска,случая с нея се разплита и
със съдействието на тукашните власти се установява,че децата са отведени в Япония.
Екстрадират ги от там и 3-та.Бащата е подведен съдебно за отвличане и многоженство
(Тук няма многоженство).Децата обаче нямат право да напуснат страната
без разрешение на бащата,който естествено не дава.
С много адвокати и връзки и с голямата помощ от страна на консулката-
НЕЛИ СИМЕОНОВА,децата напускат Тунис с майка им и сега са си в България.
Това е прецедент в държавата.За 1 път се случва,родител да изведе децата си без
разрешение на др.родител.
Та така.Много дълго стана!
Историята е потресаваща.
Има и доста подробности,които не съм описала.
Оставям ви.
Бъдете здрави! 
Кате,мерси,утре е рожд.ден.

   Кате, твойто свеки с грижовността си ми напомня моята приятелка.   
 Като й отида на гости и излезем на разходка, на всеки светофар слушам: ''Чакай сега! Спри се! Стой така! Не тръгвай! Хайде сега, след тази кола! Давай!... ''    и това опитвайки се да ме хване за ръката. Като командир е. 
 Винаги пресича сама и после се върти да ме търси, а аз се заливам на другият тротоар от смях  . После й подмятам как толкова години сама съм се оправяла?    Че даже и пресичала. 
 Та и твойта работа подобна, все едно не си излизала от вас. И дори да паднеш, какво?! Ще станеш, ще се изтръскаш и ще продължиш. Няма да се почупиш, я. 
 Има хора, които искат да държат всичко и всички под контрол. 
   Делта, как мина тренировката? Я разкажи тук, остави нервите на страна.  Дипломатическите ни мисии в цял свят са избирани с конкурс за най-проста и ограничена личност,  така че скоро няма да има промяна на положението. Дори във форума имаше тема за това и положителните оценки не бяха често срещани  Да се молим    възможно най-рядко да ги виждаме и толкова. 

   Дидонка, днес пишем по едно и също време с теб. 
Да е жива и здрава жената, за която разказваш. Само възхищение будят хора като нея.  Настръхнах от историите, които си разказала. Най-хубавото е, че са с щастлив край и то точно благодарение на консулката.


   

Добър вечер,
Писах писах и се изтри  .
Аз след ранното разписване чак сега да се поразпиша, че си поспох днес- то кат кома мойто спане ама да си наваксам сега че после  .
Дидонче, браво за консулката и лошо че си е заминала.
Аз от както съм тук никоийне благоволи да се поинтересува кво става дали съм още жива- при вси че стария консул ме познаваше и уж обещаваше да ми се обади като имали срещи на жените омъжени в алжир. за новия даже и идея си нямам не съм ходила отдавна до нашто посолство- знам че от декември са ги сменили ама дали само консулите или и посланниците са сменени хич идея си нямам.
Катерино моме- те теб не те пускат знайш ли земе те окрадне някой и после ко ша праят без еуропеиката  а ? 
Аз да наистина съм пешеходка че бебо трябва да слиза на долу вече.А пък той тези дни направо такива шутове и юмруци вкарва все едно ми се схваща корема.

Нашето посолство също не се слави с особена сърцатост... хайде, да речем, че към Консула имам едно наум, и той към мен - расист е според мен и с предразсъдъци. Посланичката е ОК жената, но не са ме потърсили, на мейли не отговарят, а примерно - има ситуации, при които с мейл може да се свърже човек - най-малкото поне остава писаното в мейла.

Казаха, че като съм омъжена и съм под опеката на мъжа си и семейството, ни съм им целева група, освен ако, недай Боже станат трагични ситуации.

За документа "под опека на мъжа и на семейството" и аз много мога да говоря. В Мароко си го има и ... пак казвам - моите уважения към местните хора... този документ на юг в Мароко, където и неграмотни има много, е от особена важност - или ако ти откраднат всички документи .. отидеш в Полиция или спреш полиция, и те питат къде живееш, да кажеш адреса и да те заведат, или да извикат отговорния за теб. Хайде, това е ситуация, в която ти оказват защита - и то според местните стандарти, но на мен ми е смешно, имам такъв документ и аз и гледам с уважение да се отнасям.

А мъжа ми много го пази този документ. това е като нашето свидетелство за адресна регистрация на граждани извън ЕС, но не съвсем, понеже пише къде и как и кога можеш да ходиш - да пътуваш с този човек - в този или друг град, и ако те спрат на улицата ... ако не сте женени, не ви арестуват.... но и посочва този документ кога излизам сама от Мароко и къде отивам и че мъгът ми е информиран за това.

Абе по законите сме ние. Няма пускане.

Белбей, ти си по-за пазене, че си и бяла и особено красива. А аз - карамелена, пфуууу.                 

като казах пак "карамелена": да не обиждаме някои наши приятели и близки,  които са доста тъмни, чернички направо, им казваме "шоколад". И мъжът ми вика ... преди тебе не ми е казвал никой "карамел", и аз "ми защото сте такива всички! Кой да се впечатли?"
Пък сега като му кажа "карамел" и той "ouiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii". 

Ох, на Рали имам нещо да пращам... ама като не ми харесва, само редактирам и се самонавивам вече. 

Ох, момичета, не мога, смешно ми е, ще кажа: пожелаха ми другият път да дойда с по-голям куфар. И аз  ... аз всеки път водя борба с килата - за свръхбагаж, а и сега като отидох - чак аз се впичатлих от себе си - максимално малко мои неща и другото - затам подаръци и неща за нас - със напълно чисто сърце...а то било - за да ми дадат повече неща за връщане, а и повечко чудесийки натам ще има по този начин.

Като казах пътуване и наглеждане -ето, седмицата преди да тръгна пътувах по работа с двама млади мъже - до Мездра и обратно - колеги. Аз обаче като се кача в каквото и да е превозно средство и заспивам!! Почти веднага!   

Аз пак ще се похваля-последните ни 2 екипа в посолството работят много добре-когато позваним за нещо ни отговарят  на бг,дават информация,тази година и посланникадава прием за всики в резиденцията -но ,няма на кого да оставя децата.М/у другото посланникът тук е Людмил Спасов-успя и да издейства безплатни бг визи за мъжете ни-понеже и ние имаме безплатни визи за Сирия

   По друг начин се чувства човек, когато знае, че има на кого да разчита,    особено по административни места, че хората са съвестни и си вършат работата както трябва. 
  Моят опит с посолството беше, когато отидох за едни документи и една от служителките буквално ме насмете    как може да съм толкова безотговорна и да ида направо при тях- трябвало първо да се обадя, за да искам информация какво да приготвя и чак тогава да им го занеса  . Липсваше ми печат на един от документите, но не ми беше проблем, защото основното ми ходене до Рим беше съвсем друго. Просто съчетах с посолството.
 Неможах да се ядосам даже, чудих се    на нахалството и да се меси в живота ми и да ми определя на кого да се обаждам и къде да ходя. 

   Кате, тоя документ трябва да е нон стоп с теб, така ли?
След като не си нито неграмотна, нито от бедните прослойки на Южно Мароко, защо ви е нужен? Хайде, разкажи за него, че ми стана интересно. Казваш, че ''пише къде и как и кога можеш да ходиш''- нещо като разрешително за движение извън семейството ли се явява?  Ще се радвам да чуя по-подробно.   

Дидона-честит ти рожденник-още много години щастие и любов

Аз отивам да гледам Убийства в Мидсъмър-да има желаещи да ми правят  компания

Съжалявам, че така късно, но Честит 3 Март!! Пожелавам на всяка от вас където и да се намира по света - да съхрани българското в сърцето си!!   


  Ми то, Кате, по - добре с кусурите, отколкото като му мине времето... А то наближава да мине и тогава редактирано - недоредактирано... няма да има нужда 
Иначе, безкрайни благодарности!!   
Между другото, и аз започнах по същото нещо редакциите...

Ето ти едно, да се поразсмееш малко: http://www.youtube.com/watch?v=F5B0Pqci8WE&feature=related
Учуди ме това, че всички виждат как слагат на човека отрова в чашата, но никой не му каза "Недей да пиеш!", а всеки само гледа, и накрая бяга от полицията  Егати и хората... Само двама младежи бяха по - ербап, евала им!!
Тва да нямаш сигурност никъде, пред хората ще те убият.... 

Аз мога да добавя старите теми, НО не мога да правя редакция вместо теб. А на 7 страница не върви някак си...  Ще ти кажа как като се засечем... Ще ти го направя даже, само да го копи и пейстнеш, че знам и къде са специалните цифрички
За съжаление, обаче, старата тема е заключена, и сега трябва всичко да се прави наново 

http://www.youtube.com/watch?v=guu-9VsRmAU   Ето това за Белла 

Деси, не мога да не отбележа - страхотни лилави рози си избрала! Точно това е един от любимите ми цветове. 

Делта, още не съм намерила време да ти напиша личното, скоро ще е, обещавам... 

И понеже след 2 часа някои ще стават - да пийнем по кафенце с фурми...



  

Добро утро и успешна работна седмица... така и не днам работи ли се в събота, защото аз работя и в неделя тази седмица!

Алба, аз се опитах да намеря логиката на този документ. Служителят в Общината, който беше видимо развеселен, докато го изготвяше, обясни защо местите хора имат такъв документ за пътуване... с уточнението, че в повечето случаи е нетипично за местните да тръгнат жени на работа - интензивна работа с дълго отсъствия.

За чужбина - мога да ходя навсякъде. Но пък пак... общата идея е, че може нещо да се случи и да знаят къде съм... или ако има лоша уста, която каже "а жена ти кой знае сега къде е..." /много срещан гаден гнусен начин да вдигнат нервите на моряците - поне по времето, когато аз бях дете... така го мразя това ... "Кой знае сега жена ти къде е..."/, те да знаят къде съм. Естествено, мога да ходя навсякъде, където е безопасно, и ако пътувам по работа, естествено, на почивка сама или с неподходящ придружител няма да тръгна.   

Сега, има и ситуации, в които нещата в семейството не вървят, или жената каже "ще се върна след месец", и я няма 2 месеца и на базата на този документ и на други такива може да се инициира развод. Това важи и за други страни де - да докаже с документ съпруга, че жена му се е отлъчила от семейството.

Аз знам и съм сигурна в едно - само да се занесем в Страсбург и да минат тези "проектни" условности ... финансирането доста е орязано и не само за нас де в общ план,  .. и ще се оправи всичко. И за мен е много тежко така да се живее.   

За този документ не настоя конника, а свеки ... да не ме откраднели или като се разхождам сама из града /не ги ли обичам, че не ходя с тях?/, да не ме оберяли ... същите неща..., но да се сетим разликата в живота и мобилността на двете ни ... с уважение към свеки.