Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

Благодаря, nikolexa. Въпреки ужасяващо подробния списък със симптоми /който звучи като изваден от нацистка книга, честно /, детето няма нито един от тях. Поне мога да си отговоря, какво се има предвид под "атипичен" - няма абнормалности и в 3те области. Значи все пак е възможно хиперактивност и аутизъм да вървят ръка за ръка?

Не само че е възможно, но много често вървят ръка за ръка. Голяма част от децата аутусти са и хиперактивни. Хиперактивността и дефицитът на вниманието носят много негативи. Много е трудно и за детето и за родителите. Много рядко се среща разбиране в училището и в обществото като цяло. Децата имат проблем с общуването и много често са отхвърлени. Хиперактивността всъщност се изживява ,но импулсивността и дефицита на вниманието остават много често за цял живот а заедно с тях и съпътсващите ги тревожност,ОКР и това което е най-уморяващо според мен, опозиционната непокорност(Oppositional defiant disorder).Ето тук е резюмирано много добре:

Така вече нещата ми се виждат по-познати. Тоест разпознавам ги като проблем. Но нима е възможно това да бъде определено като заболяване - непокорност, разсеяност, импулсивност. Това за мен са си съвсем нормални черти от характера по нашите географски ширини, най-вече за момчетата. При моите роднини, едно бързо "социологическо" проучване показва, че абсолютно никой не е ходил с желание на училище и е не е учил старателно. Всички обаче са вишисти и успели в живота хора. За какво иде реч тогава? Всички да сме покорни и наредени в еднакви буркани с етикет на рафта? Най-вероятно аз нещо не разбирам, защото тези "заболявания" обобщават симптоми от съвсем приемливо за мен поведение, до фрапантни аномалии. Значи ли това, че палави деца не съществуват и за тях е необходимо лечение, а не възпитаване?

Не се успокоявай със статистиката между роднините. И аз много дълго време отказвах да приема проблема. Все се успокоявах с "палав е" ,още повече че нямаше и проблем с успеваемостта в училище. Но рано или късно се получава изоставане ако не се вземат нещата в ръце. Основен показател е че наистина децата са отхвърлени от другите деца, те не знаят да контактуват и това се отразява много на психиката им. Не, това не е болест, това е състояние, просто мозъците на нашите деца работят на по-забавени темпове и нещата са много по-сложни от това "не обича да ходи на училище", тук става въпрос,че тези деца не могат да извършат нищо което изисква по-продължително мозъчно усилие, забравят ученото почти веднага( имат всъщност проблем с работната памет), да не говорим че може даже и да знаят нещо да нямат желание да го напишат или покажат,защото това изисква усилие ,а те нямат желание да го направят. И опозицията и непокорността са наистина в белезнена форма, просто са неуправляеми, особено в пубертета е ад. Колкото по-рано се вземат мерки е по-добре.Ти си познаваш детето най-добре, но има голяма разлика между "активно" и "хиперактивно" дете, както и между нормалната детска разсеяност, непокорност и импулсивност и тази характерна за това състояние. По принцип за да се сложи тази диагноза детето трябва да показва характерните симптоми в повече от една социална среда,т.е и в къщи и в училище, ако само в училище е проблема ,тогава може причината да е друга.

Това направо ме разби...Аз си мислех, че с времето нещата ще се пооправят до някъде...

nikolexa какво имаш предвид под "взимане на мерки" - питам, защото на мен възможните взимания на мерки са логопед и евентуално психолог. Детето ми ходи от 3,8 годишно на психолог, който вършеше и логопедична работа с него и след 5-годишната си възраст само на логопед - по два пъти седмично и аз да си кажа честно - големи резултати не Увидих.....може би без тях нещата щяха да са още по-зле. Но истината е, че всеки си пази знанията за себе си, не ми се даваше нищо като практически насоки за работа в къщи. Всичко до което съм стигнала като даващо резултат при него - жалко за специалистите, но съм го открила сама. Може и да е самонадеяно - но с много ровене в нета наистина имаме успехи. Въпреки че още борим таблицата с умножение. А линка който си пуснала, наистина е много полезен.
-всъщност по разните статии пише че с времето/в това число по време на пубертета/нервните регулации в мозъка се....напасвали да го кажем и нещата придобивали по-приемлив вид. Други - дори и мои познати, казват, че в пубертета нещата ставали СТРАШНИ. Аз също го чаках като манна небесна тоз пубертет, сега вече малко се притеснявам от него. От личен опит - на 10 години вече не тича насам натам постоянно, но си остана неподчинението, високото говорене, разправянето на реплики от филмчета пред напълно недоумяващи хора - въобще едно неразбираемо на моменти поведение. Още не иска да чака нищо и нигого. Това в социален аспект. За училище не ми се говори.

Абслютно точно е описано поведението на моя син! И аз се крепя на надеждата, че това се подобрява с израстването - поне така ме убеждават психолога и психиатъра, а сега вече започвам да се притеснявам. mama mariana, как се справяте с  разправянето на реплики от филмчета пред хората и с неподчинението? Някакви съвети от личен опит бихте ли ми дали? До този момент не съумявам да се справя, въпреки усилията ми.

И аз ще съм благодарна за съвети. Като казвате непокорство, тези деца нямат ли така да го нарека страх или по-меко казано респект поне от 1 възрастен. Моят син например понякога е доста неподчинителен в училище, но на мен ми е лесно да го контролирам. Аз си го обяснявам с това, че в училище на никого не му се занимава да го кара да учи и го оставят да си прави каквото иска, а в къщи аз настоявам, лишавам от забавления и дори наказвам и той си знае, че няма да излезе на глава с мене и "номера" няма да мине. Забелязвам, че от както му създадохме рутина да учи /примерно 1 час учи, 1 час прави каквото си избере/, опозицията да седне и да започне драстично намаля. Включително и в училище. При хиперактивност и дефицит на внимание за постоянно проявяване на отрицание ли става въпрос или е на периоди?

П.С. Това с рутината е в рамките на ваканцията и уикендите. В училище си работят по тяхната си програма до 4 следобед и също редуват игра и учене, но на по-дълги интервали.

Кой и как диагностицира аутизъм у нас?

http://www.autism-bg.org/bg/who-what-how

За да се постави диагноза "Разстройство от аутистичния спектър", трябва да са налице няколко, но не всички, разбора се- маркери:


Но- няма медицински признаци, характеристики или изследвания, които да диагностицират аутизъм.

Аутистичния синдром в България се диагностицира от екип специалисти- психиатър, психолог и логопед, които на база разказите на родителите относно поведението на детето и на база наблюдение поведението на детето за период, не по- малък от седмица ( в някои страни, като Скандинавските и Франция диагностиката отнема повече от половин година), поставят диагнозата Аутизъм!

Аутистичния синдром засяга най- важната област на човека, свързана със социалната му активност- комуникацията на човека и повлиява силно на качеството на взаимодействие с околните!

 Аутистиния синдром не включва умствена или тежка умствена изостаналост. Той засяга единствено комуникацията и влияе върху социализацията на личността!

Ако обаче детето показва тежест на умствена изостаналост, с поведение, наподояващо аутистично- трудна или липса на комуникация, поставят диагноза "Атипичен аутизъм"

Много деликатно е, защото в някои случаи проблема в комуникацията, влияее върху демонстрацията на знания и умения на детето, като показва умствена изостаналост, само поради трудната комуникация и е изключително предизвикателство за специалистите да различат- кога наистина има атипичен аутизъм или детето има висок потенциал, а показва изоставане, само заради трудността за комуникация и социализация.


 

За да се постави диагноза Разстройство от аутистичен спектър, трябва да са налице поне няколко от посочените по- долу маркери:

    те са напълно безразлични към това, което става около тях, индиферентни към обкръжението;
    не създават контакт с очи и виждат лицата като прозрачни тела, погледът им минава като че ли през тялото;
    не говорят и не проявяват желание за контакт;
    създават впечатлението на глухи, а в същото време имат остър слух за определени шумове и проявяват интерес към определени звукове, обикновено тихи и ритмични;
    не реагират дори и при чуването на името си;
    не протягат ръце, за да бъдат прегърнати от родителите си;
    плачат или се смеят без наличието на явни причини;
    не чувстват притеснение, когато им се карат;
    отнасят се към лицата като към предмети и предпочитат контакт с предмети, а не с хора;
    изглеждат щастливи, когато са сами;
    не могат да изпълняват команди, имат слабо развити социални умения и навици за самообслужване;
    не протягат ръце, за да хванат това, което им се подава;
    изглеждат издръжливи на студ, горещина и болка;
    не възприемат някои общи опасности;
    реагират стресово на промените на лица, предмети, детайли от обкръжението, което е подредено по определен начин;
    привързват се към определени предмети;
    имат стереотипни движения;
    самонараняват се при автоагресивните им прояви;
    имат изблици на гняв, агресия;
    агресивни са към близките си;
    имат натрапливи навици, ритуални поведенчески реакции;
    проявяват хиперактивност или хипоактивност;
    не търсят храна, проявяват афинитет към определени еднообразни храни;
    не се хранят сами; имат проблеми с дъвченето на храната и предпочитат смлените храни;
    не играят с играчките си по предназначение, въобще игровата дейност не е типична;
    имат нарушен сън;
    напикават се и се изпускат по голяма нужда /ануреза, енкупреза/.

Влиянието на околните близки на детето, е много вредно, когато отказват да приемат, че детето има проблем, а в същото време виждат разликата с връстниците му и се срамуват от детето си!

Детето осъзнава, че е неприето и потъва по- бързо и по- дълбоко в бездната!

Без да изпитвам неудобство и понеже съм минала през това, съвета ми е, че колкото по- бързо игнорирате тези близки и роднини ( когато стане съвсем ясно, че неприемането на детето каквото е и поведението им е непреодолимо), толкова по- бързо ще започне доброто развитие на детето!

Ако това е баща или неговите близки, с чиста съвест и ръка на сърцето съветвам да им се даде: игнор- заради добрия комфорт на майката и средата на добронамереност и приемане, която може да създаде само майчиното любящо и приемащо сърце!

Трудно е да се игнорират,особено когато и постоянно се натяква,че на детето нищо му няма,а пък аз едва ли не си търся причина да не работя.Сякаш постоянното водене по психолози ,логопеди,спорт,вземане на обед,писане на домашно не е работа и означава,че си клатя краката по цял ден.Училището на сина ми е в Лозенец,а ние сме в Малинова долина в София.Като се прибера сутрин имам свободни два часа и излизам,за да го взема в 12.30.
Обаче носенето на пари в къщи за хората е по-важно от състоянието на детето.Сякаш на мен не ми е гадно,че няма да имам никакъв стаж след години и когато детето е достатъчно голямо,за да се оправя само,кой ще ме вземе на работа.
Общо взето това е в моето семейство.

А каква е ролята на логопеда в работата с хиперактивните деца и децата от спектъра? Синът ми е виртуоз в боравенето с думите, като от съвсем малък прави сложни изречения, като израз и смисъл изградени като мисъл на възрастен човек, но пък някои думи нарочно /според мен/ изговаря грешно и понякога заменя гласните "Е" и "И" , "О" и "У", но не знам дали го прави нарочно. Имаше затруднения с отделянето на сричките от думите. До някъде се справя и после сякаш се обърква. Макар че според мен за 5-6г. деца е рано да се прецени кое наистина ги затруднява в разбирането на частите на речта, но го учат в градината и им го искат като ниво на знания. Ходихме при логопед /по моя инициатива без да са ни насочили/, но тогава не знаех че проблемите в поведението му вероятно имат медицинско наименование и нищо не съм споменала на логопеда за хиперактивност и евентуален синдром на аспергер. Тя не откри друг проблем освен в изговарянето на "Р" и "Л", което обаче от години не било предмет на работа на логопедите и каза че няма нужда от терапия. Психоложката от своя страна не ме е насочвала към работа с логопед. А тук майките пишат, че освен с психолог работят и с логопед.

Здравейте! Прочетох линка на nikolexa и той ме провокира да пиша в темата. Моят син е с лека степен на ДЦП. Тази диагноза често освен чисто физически проблем е свързана и с ред други състояния, включително дефицит на внимание, почти винаги проблеми с фината моторика, пространствено ориентиране, говорни проблеми, в някои случаи умствено изоставане и т.н. Според специалисти при които сме ходили има някои индикации за дефицит на внимание, но засега никой не се наема с категорично заключение, заради спецификата на ДЦП и защото е малък. Синът ми проговори рано, има богат речник, прави много асоциации, помни детайли, вкл. от неща, които са се случили или е видял отдавна (напр. с каква блузка е било някое момиченце в клуба, където сме ходили преди 3 месеца). В същото време обаче никога не се заиграва сам с нещо изискващо повече внимание  (пъзел, конструктор, мозайка). Заради чисто физическия проблем с фината моторика е много трудно да се разбере дали се изнервя при такива игри от трудността да сглоби и подреди или му липсва достатъчно внимание и разбиране как да го направи. 
Бих искала да попитам всички ли деца са имали затруднения с четенето  (изрично беше посочено като трудно за децата с ХАДВ в линка на nicolexa)?  Питам, защото мисля, че четенето ще е една от силните му страни. Научи буквите още на 2 г. и 7-8 месеца, без специално да сме обръщали внимание и са му интересни игри с думи (например с коя буква започва или пък да казва думи, като им променя първата буква). Навърши 4 г. едва преди няколко дни, а вече може да "чете" лесни думи - т.е. гледа написаното и ги казва по букви и след това - цялата дума - например "мама" "тати", "маса", кана", „ден”, „жаба” и т.н.
Ясно ми е,че наличието или отсъстжието на даден симптом не потвърждава и не отхвърля диагнозата, но все пак би ми помогнало да знам какво точно наблюдавате при децата си.

annie13 при нас също има съмнения за хиперактивност, дифицит на внимание и атипичен аутизъм. Имам чувството, че наблъскаха всичко, защото просто не могат с категоричност да кажат какво му е и всъщност не е нито едно от трите. Няма нито проблеми с фината моторика, нито с пространствено ориентиране  и в никакъв случаи умствено изоставане /правен му е тест за интелигентност, който покри със резултати точно по средата/. Има говорен проблем - не говори с цели изречения и обърква родове, а е на 7 години, но има една много важна подробност - от 3 години живеем в чужбина и той учи и говори едновременно на 2 езика. Това никой психолог не иска да го отчете като достатъчно сериозен фактор за проблеми с концентрацията в училище, неспокойност и опозиционизъм. Отчитат, че това им пречи да си направят изследванията и затова не могат да дадат 100% сигурна диагноза, но не казват: "не знаем какво му е", а "съмняваме се за ...". Да не говорим, че пак подчертавам - поведението му е проблемно само в училище, където средата е чужда. В къщи нямаме проблем! Нима има хиперактивни или аутисти на смени?
От всичко изчетено до сега, аз не виждам нещо, което да обобщава състоянието на тези деца. Примерно - детето не проявява емпатия, не разпознава емоционални състояния, не може да се постави в кожата на другия, следователно е аутист. Или - не може да си намери място и не може да се концентрира, за да довърши нещо до край, следователно е хиперактивно. Да, но при моето дете всичко това НЕ важи и въпреки всичко е със "съмнения за ..." При едно от посещенията ни на психолог в България, докторката отбеляза нещо много интересно: При стресови ситуации, в психиката на детето могат да се отключат "симптоми" и на аутизъм и на хиперактивност, но те се изживяват с отстраняването на стресовия фактор. Не занм вече, аз ли се самозаблуждавам, или мен ме заблуждават, но в подобни гранични случаи като на моя син, поставянето на подобна диагноза не само не би помогнало, но и би навредило с излишния стрес, който се създава и за детето и за семейството му.

MamaD, явно това, че сте в чужбина и детето е двуезично също се отразява. Проблемите, които споменах всъщност често съпътстват детската церебрална парализа, но някои са характерни за други разтройства. Например забавеното говорно развитие често е свързано и с известни затруднения с фината моторика. Децата с ХАДВ по-често проговарят по-късно, но наличието на даден симтом съвсем не означава , че детето задължително е с дефицит на вниманието. Защо не потърсите второ и дори трето мнение? Независимо от наличието на диагноза или не, много може да се направи за преодоляване на проблемите с различни занимания за повишаване на концентрацията, които са полезни за всички деца.