Бургас: Ясли, градини, занимални със специални занятия

Много интересни разговори тука са се получили.  Аз като родител чието дете посещава детска градина мога да кажа, че там детето научава много неща.Научава се как да общува с другите деца без мама тате баба и прочие рода да са на главата му. И не съм съгласна с това, че детето взема това, което му харесва. При едно добро възпитание на детето, започнато от съвсем ранна възраст то разбира, кое е добро. Разбира и че не може да прави винаги това, което на него му харесва. Иначе това е едно разлигавено, капризно и неконтролируемо дете. Та мисълта ми е - детето трябва да се възпитава от съвсем малко за правилата и ценностите в живота от родителите си си, за да не се стигне до абсурдна ситуация да прави каквото му харесва в градината, в училище и после на работа, в университета и т.н.
 Преди време, когато дъщерята ходеше на ясла в тяхната група имаше едно момченце. То до този момент беше живяло в САЩ с родителите си. И тук в яслата то правеше това, което на него му харесва. На обяд не спеше, викаше, играеше и пречеше на другите деца да спят .

Menina, благодаря за успокоението за ДЯ 3.  

mom, успех и на теб, всеки има правото да управлява живота си както намери за добре и да търси своята истина.

П.П.: И все пак искам да вметна, че не смятам, че ще направя добро на детето си ако съм непрекъснато с него, така само бих го ограничила.

Тук нещо не мога да схвана - нима всички деца (повечето поне) преди яслата не живеят с родителите си? А да не говорим, че доста деца пропускат яслата и чак на градина се разделят с родителите. Как може да се очаква от едно дете като тръгне на ясла, още в тази крехка възраст и да е вече послушно, да изпълнява всичко, да спазва реда и режима? Ами, ние си живеем тук в Бургас, понятие си нямам как живеят в Щатите, но при Настя е същото положение - денем може да заспи единствено само с кърмене или в кола, а когато не спи, ще вика, ще играе и ще пречи на другите деца да спят. Децата са различни характери точно като възрастните и от по-буйните трудно може да се очаква още в тази възраст кой знае каква дисциплина и послушание. Ако яслите и градините наистина са това, за което говорят тук тези, които имат вече опит, това значи, че всяко дете, не само това, отглеждано в Щатите, по-рано или по-късно, ще се повлияе от реда в тях и ще изуми собствените си родители с промяната в поведението си, поне според думите на лелката от групата му. Майката може да няма възможност още дълго време да види тази голяма промяна, защото вкъщи може да се държи още по-безобразно и отпреди тръгването на яслата. Нали трябва да има баланс - не може цял ден да слуша, че и вечерта в другата, семейната среда, пак. Така съм чувала.  

[[/quote]  Ако яслите и градините наистина са това, за което говорят тук тези, които имат вече опит, това значи, че всяко дете, не само това, отглеждано в Щатите, по-рано или покъсано, ще се повлияе от реда в тях и ще изуми собствените си родители с промяната в поведението си, поне според думите на лелката от групата му.
[/quote]

Не можах да си довърша вчера мисълта. Та това дете с никакъв подход и по никакъв начин не можаха лелките да го научат да спазва реда в групата. Защото и самите родители не полагаха някаква  грижа в тази посока. Детето е било възпитавано по съвсем друг, донякъде и непонятен за нас и за лелките от яслата начин. Всички или по не повечето от нас, като родители се стремим да възпитаваме децата си още от съвсем малки. И децата запомнят това което ние им покажем. Трябва да има някакъв  между родителите и градината за да вървят нещата правилно във възпитанието на детето. Има някой неща, на които научат ли се децата от малки и не могат повече да се изкоренят.
Аз да си дам личен пример- Моята щерка от бебе спи все до мене или до някой друг и в градината така и не се научи да спи. Опитва си но не винаги се получава.
От нас зависи да положим основите на възпитанието а добрата  градина и яслата ще ни помогнат да ги доразвием.

          Тази ранна възраст не се ли наричаше първите 7 години? Мъдрите хора така казват. Някой иска да я сведе, до първите 3? 
          Т.е., детето на 3 вече трябва да е постигнало въпросното възпитание и разграничаване на добрите ценности? Самоконтрол? Дисциплина?
          Струва ми се, че този процес поколенията, които ставаме все по-инфантилни, не успяваме да го приключим и до 30 г.
          Българските деца повече слушат и в резултат на прекомерното доверие и покорство към институциите, което ни е завещано от нашите родители и ние предаваме на децата си. Голямо наследство. Да се строяваш в 2 редици при вида на лелята, дали е постижение или слабост? Аз не искам детето ми да трепери пред системата, искам да усеща, че системата е създадена да му служи. Предполагам американчето разбира това че не е длъжно да спи под команда. Проблемът е, че в градините не го разбират.
Съжалявам, че ще го кажа, но дисциплината от страх тип казарма не е никаква ценност в моите очи, що се отнася до 3 г. дете. Строгият режим също. За мен усещането, за собствената стойност, която има "непослушното" дете е по-голям плюс (ако непослушанието се изразява в това, а не в биене на другите деца). Точно такива неща имах предвид, като казвах, че в градините царят ценностите от социализма. Царят и в нашите глави. (включвам и моята) Същото се случва и в болниците, когато мерят, теглят и попълват документи преди да дадат първа помощ на детето.   
          Същалявам, че пак се намесих, извинявам се за което.

Това според мен е най-важното. Всичко друго може да научи и у дома или на по-късен етап, но социализирането е процес, който изисква повече от това да наблюдаваш мама и татко.

Като човек, който прекарва доста от работното си време по различни градини и нагледал се на градини от всякакъв тип, включително и софийски и частни и държавни, не си дадох детето на ясла и не бих препоръчала яслата като място за възпитание и отглеждане на детето. Друг е въпросът, че понякога желанията и възможностите ни се разминават и за това има теми като тази, в които майките на които им се налага да използват тази услуга, да се ориентират и да изберат най-доброто от всички възможни алтернативи.

Мом според мен мноооого подценяваш децата в тази "крехка възраст". Чесно казано както и откъдето и да го погледна не виждам нещо отрицателно в тръгването на едно дете в ясла/градина, отвсякъде само положително. Има един факт, които така и никой не спомена, а той е че колкото по-рано, толкова по-добре. И точно защото още нямат представа как точно е устроен светът, нямат и изградени ценности! Според мен е най-добре да ги градят в някаква по-реална обстановка, а това е именно яслата/градината. Факт е, че деца посещавали ДЗ се приобщават много по-добре в училище. Факт е, че децата посещавали ясла/градина боледуват по-малко в училищна възраст, защото вече имат изграден силен имунитете, именно заради боледуванията в градината. Както при шарките, така и при всички останали болести, колкото по-малки се изкарат толкова по-леко и безпроблемно минават. Едно дете на 2-3г много по-бързо и леко би свикнало в градината отколкото някое на 5-7. За да си възпитаме децата без "тормоз" от нас родителите се изисква мнооого търпение и постояннство. За да отгледаме уверени в себе си деца трябва всеки ден да им гласуваме все по-голямо и по-голямо доверие и малко по-малко да ги оставяме сами да се срещат с трудностите и търпеливо да гледаме отсрани и се намесим само ако поискат помощ(изключвам животозастрашащи ситуации). Та тръгването на ясла/градина е един вид гласуване на доверие към детето. За споненаване на завист(тази дума даже липсва в речника ми) в тази възраст не може да става въпрос, по-скоро си е подражание. И точно тук идва момента когато то трябва да разбере, че има невъзможни неща, всички сме строго индивидуални и всеки си има положителни и отрицателни страни, че всеки трябва си гледа своята паничка и да се разпостира според своята черга. Като бях малка, родителите ми имаха мноооого възможностти, но никога не съм получавала всичко. Тогава можех да си мисля, че е дошъл краят на света и да съм ревала, мрънкала, тръшкала и сърдила, то сега вече разбирам защо така са постъпвали и съм много благодарна за това, че не са ме разглезили. Честно казано единствените ми спомени от тази възраст до 7г са много игри и пакости в градината и пред блока и помня само няколко момента само когато ми е било мъчно за родителите ми, те доста пътуваха. Като се замисля даже и след градина и през почивните дни, продължавахме да играем навън, не сме стоели вкъщи да продражаваме на родителите си. Все пак всичко си е до дете, като по-малка(4-5г) обичах да правя баница заедно с майка ми(в малка шоличка), докато сестра ми се научи да прави баница след 20г.

п.п. имам възможност да си гледам детето до 7г ако искам, но по-горе съм писала какво мисля. Не виждам как би му навредила яслата/градината.

Лого5ка ще ми е интерсно да споделиш по-обосновано какво не ти е харесало?

          Всеки родител е длъжен да осигури среда на детето си. Казах и по-напред, че домашна среда не означава за мен мама гледа тв, а детето си играе в ъгъла с конструктора. Аз излизам с децата още от сутринта, преди да съм започнала да чистя и т.н .... Ходим на различни места, избираме си книжка, после я четем или си купуваме Моливко и в къщи работим. Детето дава идеи всеки ден различно. Ежедневно детето си играе на площадките с децата и то дълго време (освен ако някой не смята, че деца има само в градините) , веднъж седмично прекарваме с приятели с децата им, поне половин ден. Детето гледа дядо как лови риба, как копае градинката, пазарува с мама, прави огън с тати, като цяло върши и участва в много разнообразни дейности. С тати сме се разбрали да почива в сряда, а да работи в събота. Цялата сряда е за екскурзии излети в планината и др.
         Така че домашната среда включва братовчедите, роднините, баба и дядо, децата от блока и на детската площадка. Почти няма място, където отиваме и да няма други деца.   
          juja_, за да ти отговоря, трябва да се повтарям, пък и не държа да убеждавам който и да било, както казах, нека всеки да постъпва според убеждението си. Доверието към детето не се проявява в определена среда, то се проявява навсякъде. Стига да му имаш доверие. Казах вече, че основното, което искам да предам на детето си е погледа си на зрял човек, който детето ми възприема наблюдавайки ситуациите, в които попадаме. Този пример, който не може да се получи в градината, където децата следват примера на други деца. Примера на зрелия човек то възприема и от баща си и от роднините си. Но за мен е важно, това да е преобладаващия пример. Като човек, който често е по детските площадки и наблюдава и слуша децата, (когато много пъти мислят, че са сами и не ми обръщат внимание) със сигурност мога да ти кажа, че отношението им едно към друго и към света е меееко казано ..хм, как да го кажа? Мачкат се едно друго, хвалят се през цялото време с глупости, организират игри с цел да игнорират и наранят някое от децата, всяко иска другите да му се подчиняват... Нормални детски неща. Мога да кажа, че големият ми син е напълно устойчив. Той не се държи така и вероятно никога няма да го направи. Каквото научи човек като малък му остава за цял живот. Това не е обида към ничии деца, просто децата се влияят от средата.
         

  Наистина интересна дискусия се заформи тук Сега не знам дали няма да се изкажа "неподготвена", тъй като синът ми не е посещавал ясла, но аз правя разлика между ясла и детска градина и то никак не малка разлика. Може и да греша, но ги разделям. За яслите бях против и донякъде имах доводи подобни на тези на mom, но за посещаване на детска градина съм твърдо ЗА, няма да изброявам вече споменати в предни постове причини.

 

Аз няма да споря, само ще ти кажа, че не е същото.
Нито играта на детската площадка под родителски контрол, нито събирането с приятелски деца или с възрастни са съизмерими с опита, който натрупват, когато няма кой да ги наблюдава, защитава, да им отстъпва или даже да им обяснява кое е добро и кое не.
За съжаление говоря от личен опит.
Надявам се да не се убедиш по трудния начин.

ПП Само да кажа, че и аз съм притив детските ясли, ако не е наложително.

Ха сега и аз да си призная, че също съм малко резервирана към детските ясли. От сега се чудя дали малкия въобще да посещава въпросното заведение. За мен една от причините за това, е че в яслата възрастта на децата е различна. Има деца на 1г5 мес има и на 2г 8 м примерно. На едните потребностите и психиката  са едни на другите са други. Лелите обръщат внимание на по - малките , а на  по - големите не обръщат толкова голямо внимание.

          Вече казах, че за мен има възрасти и узряване на децата. Големият ми син е на 4. Има още време, докато тръгнем на училище. Аз самата не постъпвам с него според някакви установени правила. Точно това е свободата ми, че като майка мога да променям всеки ден и ежедневието ни според нуждата на детето. На 5 ще е друго, на 6 също. Въпросът е, че си имам вяра за това, че на мен като майка ми е дадено да преценявам най-добре ситуациите.
           Бека, ще ти кажа какво става, когато няма кой да ги защитава - още навремето съм ставала свидетел, когато аз бях малка, как момченцата смъкваха гащичките на момиченцата, за да видят какво има там. А какво става сега?  Чела съм публикации в този форум на майки, какво са им споделяли децата. Може и наум да не ви е минавало докъде могат да стигнат деца възпитавани от медиите и прекарващи дълго време без възрастен. И какво научава детето след един такъв "урок"? Унизеното дете може цял живот да се държи като такова, а другото цял живот да се чувства ненаказано. А колко пари ще дадат за психиатри...  Дори като изключим тези неизбежни случки, светът на децата горе долу се разделя на агресори, жертвите им и група неутрални, които гледат да не се мяркат пред първите.  
          Държиш да няма кой да им обяснява кое е добро и кое лошо.  Добре, просто няма да го разберат никога. Добро ще е всичко, което им е приятно, а лошо всичко, което им е неприятно.
          Ти напълно пренебрегваш смисълът от възпитание, почти съм убедена, че повечето майки дори в тази тема не разсъждават така и тайно се надяват, че има в градината една добра леля, която ще бди за детето им.
          Какво да се убедя по трудния начин? Че в училище е същото? Знам. Но едно дете, което има добра самооценка трудно ще допусне да стане жертва - то ще се бори със зъби и нокти да се защити. То няма да има психиката нито на губещо, нито на насилник. Ще има психиката на свободен човек! За това мечтая и се трудя, да възпитам свободни хора с добро самочувствие. Които да не са нито насилници, нито жертви. А такива хора обикновено не ги нападат - те не са жертви по душа. Ще направя каквото мога, от там нататък да пази Господ!

... и като почти във всяка тема се обособиха двата лагера!
"Детското заведение - манна небесна за нашите деца", срещу "не пускайте децата си в детска градина, защото там ще бъдат вкарани в калъп, ще ги превърнат в роботи на социалистическото минало, в най-добрия случай от там ще излязат или олигофрени без собствено мнение, самочувствие и подтиснати или насилници психопати без ценности и морал" ...

Пей си Пенке ле. Всеки си знае неговата и си дърпа каручката в неговата посока, все едно посещаването на детското заведение е застраховка за детето, че утрешния ден то ще бъде точно такова и ще му се случат точно тези неща.
В темата става абсурдно вече. От крайност - в крайност...

 

Стигнах само до тук с четенето,но абсолютно съм съгласна.