Бургас: Ясли, градини, занимални със специални занятия

Menina 
Много подкрепям написаното.

Детските и ясли и детските градини, според мен, носят само ползи в израстването на децата. Там, сред себеподобни, най-добре ще се научат да се отстояват, да се пазят, да общуват, да правят компромиси... При мама е едно, а там, сами градят самочувствие. Колкото по негативно е настроена майката към детското заведение и няма доверие на персонала, толкова повече и детето ще я приема като затвор. С нетърпение чакаме и двамата с Пламен да дойде септември месец, да тръгне на градина, където съм му обяснила, че има лелички, които ще го научат да пее песнички, да играе интересни игри с другите деца, ще има много различни играчки, ще има малка масичка и столче, на което ще трябва сам да се храни и малко креватче за всяко дете, където ще си почиват следобед. Поднесла съм му информацията така, че той се вълнува страшно много и нагласата и на двамата е определено положителна. Няма начин някой да ме убеди, че друга жена може да гледа детето ми по-добре или поне добре колкото мен, но тази друга жена, в другата среда и другите деца ще дадат на детето ми това, което аз не мога, а за него е важно. Всичко останало ще получи у дома от мен! 

Според мен това е правилната нагласа, Уиш. Всички онези ужасяващи митове за детските градини, родилните домове и държавните университети са повсеместни и в много малко случаи почиват на реален опит.
Точно по този начин обяснявам и аз сега промяната на Симеон- от ясла към градина. Разликите са много и аз поетапно му обяснявам всяко предстоящо неизвестно. За госпожите говоря с уважение и респект, не се стремя да поставя някого в лидерска позиция- сравненията са абсурдни. Очаквам от детето ми да има същото отношение и идеята да не слуша учителката защото аз съм по-висшестояща не трябва да минава през ума му. Дори да имам някакви разногласия с учителите ще ги изяснявам на 4 очи, без да правя детето свидетел и да руша авторитета на съответния педагог.

Мога само да се радвам, че някой е доволен от ДГ.
При мен нещата не опират до страх, просто изобщо не стои дилемата за ДГ. Аз съм в майчинство с втория ми син и имам възможността да се грижа и за двамата.
Просто си говорим за естеството на нещата. От стари времена до днес децата израстват в домашна среда и започват някакво обучение след определена възраст, когато е необходимо да се получи диференцирана информация и напредък в различни дисциплини.
Домашна среда не означава майка, която цял ден гледа тв и мие чинии. За детето е жизнено важно да усвои всички умения, които имат родителите, чрез подражание, да открие техния поглед, мъдрост, зрелост. Да се завре навсякъде, да участва във всички дейности, в реалния живот. Това за него е по-важно от ученето на песнички и стихчета и подготовката за училище. Понеже реалния живот е много повече и от училище и от детска градина и песнички и стихчета и правилата там далеч не трябва да изпълват толкова живота на едно дете.
Никога не мога да възприема градината като нещо друго освен заместител и то лош. Тя е измислена само за да могат майките да работят повече. Така че за мен негативите не произтичат само от правилата и лелките, а това, че се отнема възможността на детето да се учи на живота от родителите си, както е естеството на нещата. Просто сравнете какво е да възприемаш от зрял и мъдър човек и да искаш да му подражаваш и какво е да искаш да подражаваш на най-отраканото дете в групата...  Голяма разлика, нали? Просто не трябва да се забравя кой е оригиналът и кое е копието.
Вярно е, че децата от градините имат повече натрупани знания, но това са стерилни знания, стихчетата и песните не помагат в живота. Усеща се точно тази липса на пример и подражание на големия, на възрастния, липса на зрялост и умереност. После този процес продължава и в училище - от там идва и голямата пропаст между поколенията. Децата винаги подражават на други деца, те просто не подражават на възрастните, защото са израстнали с други деца, а не с възрастен. Добрият опит не е предаден. Родителят се опитва да научи детето на мъдрост теоретично, но не става. Понеже не прекарват достатъчно време заедно, за да се развият практически ситуациите.
С това не обиждам нито някоя майка, която нямайки време ползва услугите на ДГ, нито самите ДГ. Просто животът ни е устроен така. Но това не значи, че човек трябва да забрави по-добрите модели. Вероятно има места, на които хората правят всичко възможно да компенсират и да се грижат добре за децата ни. Но и най-любезната лелка може просто да разглези детето и нищо повече. За мен най-добрата грижа е предаване на опита на възрастния към подрастващия. Житейски опит, не "репертоар". За да не сме поколение след поколение все по-инфантилни и повърхностни.
Няма повече да пиша по темата, широкият път ни влече и хората нямаме нерви да се вживяваме и противопоставяме.  Един ден винаги има завръщане към корените, дори става модерно. Мисля, че някой ден, когато децата не се търпят вече, може би ще се насърчават майките точно в обратното, да ги възпитават лично.

 Подкрепям на 100% написаното от Menina  и wish.
 Освен това имам поглед както над градината, така и над началното училище и не си права. Много е различно, недей да сравняваш.
 
 Права си, че децата ходещи на градина се разпознават по поведението, много по-самостоятелни са. Персонала се грижи точно в посока развиване ценностната система на децата, работата на учителките е да ги научат точно на тази толерантност, за която говориш. Детската градина не е забавичница, където да си оставиш детето да го нахранят, напоят и да го "пазят" докато си дойде мама, това го правят бавачките. ДГ е място, където децата се учат и развиват под грижата на квалифициран персонал. Песничките и стихчетата са само мост към научаването на нещата от реалния живот. Нали не мислиш, че ги учат на тях ей така, да се намират на работа и да минава времето. Всичко, което имат като занимания е част от реалния живот и от дейностите, за които ти говориш
 
  Казваш, че дететто трябва да се научи на мъдрост и зрялост чрез поддражание на родителя, да получи неговите знания. А този родител дали е способен да научи детето на всичко това. Всяка една майка ли знае и може всичко. Не се ли ограничава детето само до разбиранията и моженето на родителя и не е ли по-добре то да има повече от един модел на поддражание.

Благодаря на всички мами с опит, които се включиха и казаха своята гледна точка и своята позиция! Моето дете все още не е тръгнало на ясла и честно казано се притеснявах малко от факта, че всички мами имат страхове преди това, а аз нямам. Може би съм спокойна, защото отзивите за ОДЗ 1 са много дори, защото детето ми страшно много обича деца (като тръгваме от площадка или клубче, винаги много плаче) и знам, че ще е щасливо там. Знам, че в момента там би се чувствало много по-добре отколкото с мен, защото и аз изживявам труден момент (раздяла с БНД), а то го усеща това, колкото и да е малко на моменти ясно виждам, че е объркано и му е мъчно, а на мен ми се къса сърцето...

Вярно е, че децата в ДЯ и ДГ се научават на дисциплина и самостоятелност от по-рано, но не съм убедена, че това е от полза за тях самите, в смисъл защо от толкова рано да е необходимо - единствено така става по-лесно за родителите им, ако трябва да бъдем честни! Признавам, това е една от надеждите ми относно така или иначе неизбежното постъпване на детето ми в такова заведение. Просто защото животът ми е твърде труден, от фин. и не само необходимост, това се налага. Но, ако не беше така, ако имах нужните условия, нямаше да я записвам, щях да си я гледам. Защото Мом е права, че децата, израснали с възрастни или най-малкото доста по-големи от тях, стават много по-отговорни, стабилни, стойностни за себе си и за околните. Това не е правило, т.е. има изключения, факт е, че така или иначе повечето деца ходят в ДЯ/ДГ, така че с това ни най-малко не оплюват повечето деца, а оттам съответно и повечето възрастни, също минали по същия път. Просто стереотипът не винаги е най-правилният - самият свят и хората около нас го показват, пълно е с проблеми, проблеми, липсват правилното възпитание и пример и затова, според мен. И ако има начин това да се подобри чрез такива прости на пръв поглед неща, за каквито говори Мом, аз най-малкото не бих се втурнала да ги отричам ей така с лека ръка, само защото не съвпадат със статуквото.

Жужа, аз специално много добре те разбирам. В моя случай, обаче, за нашата ясла №1 съм чула досега повече негативни отзиви и колкото да съм човек, който не се влияе така лесно, а предпочита да се убеди лично, особено, когато има такава възможност така или иначе, все пак няма как да не се повлияя, човек съм, така че е нормално да се замисля наистина ли е така, както говорят и как това ще се отрази на моето дете. Но все пак си я записах там, вместо в много по-прехвалената ясла №3 и това е другото, което ме гложди - дали съм постъпила правилно, но това само времето ще покаже. Аз не вярвам, че обстановката е толкова важна за едно дете, поне не и в сравнение с отношението на лелките, т.е. не ми се вярва в едната ясла по някаква случайност или какво да са събрани все лоши лелки, а в другата едва ли не да са избрани със специален конкурс. Т.е. няма гаранция на каква учителка ще попадне, дали ще си допаднат взаимно и разбират, затова и самото заведение за мен не е толкова важно, важни са хората, които работят в него, разбира се, конкретно учителката, при която ще се падне Настя. Е, не мисля, че мога да повлияя на това - каквото се падне, това.

          Как лелката учи на ценности? Ще се радвам да науча. Тя има да се грижи за N на брой деца, да са нахранени и напоени и наспани и т.н. А и това не се учи, каквато и задача да си постави някой. Има естествен начин за научаване и той е, че детето само си избира на кого да подражава. Не можеш да го научиш с усилия. Първите 7 години детето е устроено така, че да следва пример, а не обяснения. Никой специалист не може да помогне, ако всички момиченца, например, искат да са като някое, което има хубави играчки или рокличка. И после мама, която иска да е приятелка с дъщеря си какво ще направи? Ще се стреми да й осигури средствата, за да достигне момиченцето своя модел на подражание. Дори няма да можете да му обясните, че това не е всичко - няма да ви чуе. Понеже в неговата среда, този модел е № 1. Така че дотук с квалифицирания персонал - духовността не се учи.
          Най-добрата основа за детето е да усвои всичко от родителите си, от там нататък то може да се развива още много. Те може да са ограничени и всякакви, но е нормално - рибата става риба, лъвът лъв... Това е природен закон, да предадеш на детето си опита и знанията си, а по-нататък изборът е негов. Ако родителят се съмнява в собствената си ценност като такъв, не е прав, със самото раждане на детето ни е гласувано това доверие...
           Какъвто и мост да са песничките и стихчетата, те са песнички и стихчета. Но пак казвам, че децата никога не избират за пример някоя леля....    

mom, никой не пречи на детето да взема за пример и да се учи на ценности от родителите си. То продължава да прекарва голяма част от времето си с тях. Освен ако не говорим за седмични ясли/градини! Това, че децата ходят на детско заведение не означава, че са прекратили всякакъв контакт с родителите си. От много малки човечетата могат да разграничават правилата при родителите, при бабите си, при учителките в градината. На всяко място са очертани граници и на тях не им е трудно да ги следват. Децата обичат правилата и реда.
Освен това, пак казвам, зависи как са представени нещата на детето, за да ги възприеме. Ако му е казано, че отива там да се запознае с други деца, да играе и да учи интересни неща, не виждам какъв е проблема. Вечер и през почивните дни има достатъчно време да се учи от родителите си, на добро и лошо, на правилно и неправилно, да бъде гушкано, обичано...
Освен това виждайки една среда различна от семейната, според мен, ще му помогне много повече да разграничи нещата. Кое е правилно и кое не.

          Изобщо не искам да споря просто ми е такава гледната точка. Мисълта ми е, че каквото и да кажете на детето, то се развива по закона, вложен му от горе - чрез подражание на избрания от него модел. Тези модели никога не са много - има един, който грабва сърцето на детето и то се стреми неистово към него. За деца прекарващи дълго време с други деца, без намесата на родител, обикновено това е детето, на което другите деца завиждат - в повечето случаи не заради положителни качества. При децата често лидери са по-агресивните деца, по-нахалните, по-богатите и т.н. Просто детската психика е твърде крехка, за да се очаква нещо друго.
          Тези неща не ги казвам в крайност, разговора тръгва така, като почне дискусия. Нормално е, кой както иска, така да разсъждава. Според мен за детето е мнооого полезно общуването с други деца, но както е ставало навремето. Под надзора на родител, в дома на едно от децата, на семейни приятелски срещи и т.н. Просто без такъв надзор "избиват" слабостите у децата, а не силните страни. Доброто винаги се култивира с много усилия.   

Според мен твърде много се теоретизира от хора чийто деца не посещават детски заведения и са прочели по някоя книга и без да имат ясна представа от ситуацията във въпросните заведения се опитват да убедят всички, че е себе си, че са прави. А не е така това са деца те имат нужда от контакти с други деца, и то не от контролирани контакти. Детето само трябва да изпробва и разбере какви са неговите сили и възможности , без МАМА да му виси непрекъснато на главата и да му казва кое да прави и да не прави с идеята да последва някакъв си модел..... х Това са теории нямащи нищо общо с нормалния и реален живот. Мисля, че факта че детето има проблем е накарало майка му твърде много да се интересува и да чете.
И аз повтарям, това че едно дете ходи на детско заведение не значи, че няма контакт с родителите си и те не могат да го възпитават и т.н., напротив то взима най-доброто от "двата свята".

Малко извън темата,ама да питам излезли ли са списъците с приетите деца в дг Радост и Златното ключе?

Мисля, че на 28-ми ще излязат официално всички списъци!

  Ето това е истината за мен 

 

Просто сподели със съпруга си, че не ти се работи, а ако можете да си го позволите и финансово, още по добре за вас. Но не развивай някакви тоерии, за които дори нямаш "челен опит", понеже детето ти не посещава ДГ, моля те.

          Ако вярвах в книгите, щях да вярвам и в градините, както и в системата. Цялата модерна информация работи в синхрон.
          Грешиш, не съм чела. А детето ми, освен, че проговори по-късно, не знам да има проблем 
          Аз вярвам в естеството на нещата. Човешкото познание е частично, има неща, които са предпоставени от природата и в нас е закодирана повече мъдрост, отколкото умът ни може да побере.  И точно това естество на нещата говори, че детето се учи от родителите си най-добре. За мен е очевидно. Вярвам също в способността на човек да разсъждава, да вижда тези неща, да бъде родител, да търси собствени пътища, да плува срещу течението.
          Ако родителят не контролира, каква му е изобщо ролята. Защо дори законът забранява децата да са сами, за да стои възрастният като страничен наблюдател и да гледа детето докъде ще стигне? Не мисля.  Контрол означава да не позволиш детето ти да нарани друго дете, да не бъде наранено то самото, не само в материалния смисъл... Нима ако детето ти обижда или тероризира друго дете, няма да го спреш? Ако не изчаква на пързалката, ако хвърля пясък в лицето на друго дете... ако пък е по-свито, няма ли да го насърчиш? Силите и възможностите на едно дете не искам да знам къде могат да стигнат, в посоката, в която често се проявяват на 3-4 годинки.  Но ето пак естеството на нещата. Добрите растения се култивират. Едно дете, ако се остави само на себе си, може да стане устойчиво, но устойчиво като плевел, не като полезно растение.
          Детето не взема най-доброто, то взема каквото му хареса. А какво е добро само вие можете да му покажете, но не с думи.
          Тук слагам точка, нямам за цел да убеждавам някой, просто ми е все едно кой как ще разсъждава.
          Марудета, работя повече, отколкото си представяш, за да подсигуря финансовата страна на начина, по който искам да живея. Използвах годините на бременност и майчинство и предприех инициативи, които ми костваха и безсънни нощи и тревоги покрай кризата, но постигнах каквото исках. Много схематично мислиш, не всички сме част от схемата.  Моят начин на мислене не е оправдание за каквото и да било. Просто поставям на първо място приоритетите си, а материалните неща подчинявам на тях. И за това домът ми се превърна в офис.
          Успех на всички дечица и нека всеки е убеден в това, което прави.