Доскоро не, но от известно време като и се спи надава вой като ми види гърба.
Виж целия пост
Плачат ли децата ви, когато излезете от стаята?
- Публикувана: 12 март 2009, 16:40 ч.
- Последно мнение: 16 март 2009, 15:08 ч.
# 17
12 март 2009, 18:08 ч.
И ние от една седмица сме така , в момента в който излезна от стаята и започва да плаче дори и в баща си не иска да стои.
А на вън не е така, които и да го вземе се радва дори не търси къде съм, направо забравя за мен.
Виж целия пост
А на вън не е така, които и да го вземе се радва дори не търси къде съм, направо забравя за мен.
# 18
12 март 2009, 18:11 ч.
Да, плаче когато излизам. Но отскоро я слагам за малко в проходилката и тя ме гони из целия апартамент. 
Виж целия пост
# 19
12 март 2009, 18:12 ч.
Имаше такъв период- точно както го описваш.Минава с времето...
Виж целия пост
# 20
12 март 2009, 18:13 ч.
И при нас плаче - в момента в който отворя вратата, започва да ме гледа тихо и само да й се скрия от поглед и рев
Виж целия пост
# 21
12 март 2009, 18:15 ч.
И ние имахме такъв период.Първо плачеше,когато някои непознат искаше да го гушне.После се беше лепнал за мен,като гербова марка.Тогава четох някъде ,че е нормално за деца между една и две години.
Виж целия пост
# 22
12 март 2009, 18:31 ч.
А на вън не е така, които и да го вземе се радва дори не търси къде съм, направо забравя за мен.
Криси плаче и от други хора , особено с мъжете трудно свиква 
Виж целия пост
А на вън не е така, които и да го вземе се радва дори не търси къде съм, направо забравя за мен.
# 23
12 март 2009, 18:52 ч.
И моето дете винаги плае като излизам от стаята.
Ако има други хора - не.
Но ако сме дамата само така се дере ако остане сам за малко, че.....................
Виж целия пост
Ако има други хора - не.
Но ако сме дамата само така се дере ако остане сам за малко, че.....................
# 24
12 март 2009, 18:54 ч.
Синът ми беше така. Бяхме се превърнали в сиамски близнаци с него. Навсякъде заедно - абсолютно навсякъде. Знам, че е трудно... но отминава. Не можех да свикна с мисълта, че ще плаче и просто никъде не го оставях сам. Имах и друга екстра - не можех да разчитам на помощ на баби и дядовци, мъжът ми е на работа по цял ден... Добрата новина е, че отминава. 
Виж целия пост
# 26
12 март 2009, 20:51 ч.
Да плаче не, но определено протестира. Започва да тропа по вратата ако съм във ВС-то и да вика, а ако изляза на терасата да пуша стои на вратата и не се отлепя от стъклото докато не вляза в стаята. В мн рядки случай не ме търси.
Виж целия пост
# 27
12 март 2009, 21:07 ч.
Да, плачеше и за това беше с мен на всякъде до 3 годишната си възраст. Случвало се е в кафето с детския кът в универсалния, когато съм с други хора да се изнижа без да ме види, за да отида в тоалетната и в момента, в който забележи, че ме няма до връщането ми целия магазин научаваше, че аз съм отишла да пишкам. Такъв неописуем рев беше.
А сега вече има периоди , в които ме пъди от стаята си, че "му преча".
Виж целия пост
А сега вече има периоди , в които ме пъди от стаята си, че "му преча".
# 28
12 март 2009, 21:10 ч.
Мисля че е само период, които ще отмине! Дъщеря ми също изживя един такъв период. Сега обаче ми се смее като ме види че излизам и ми маха за чао. Далеч съм от мисълта че не може да се върне стария момент. Въпрос на търпение е.
Виж целия пост
# 29
12 март 2009, 21:18 ч.
плачеше до скоро, сега вече явно го надрасна, не драматизира толкова, като ми види гърба
Виж целия пост
Препоръчани теми