За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

Passiflora ,аз имам желание да ти отговоря на въпроса.
Няма значение коко страници са се изписали за прошката....и в колко теми.Оказва се, че не само аз имам проблем с нея.Връщаме се към нея, защото удряме на подводен камък, когато се стигне до определени хора, на които не сме готови да простим...и за това лично аз търся помощ ТУК, само тук мога да получа помощ!Ако ти не можеш да ми помогнеш, 10 други съфорумки ще могат!Не разбирам защо това те дразни....опитай се тогава да го подминеш
Всичко опира до няколко човека.Как да простя на хора които продължават да изливат злоба и негативни мисли към семейството ми, и то целенасочено пред другите, за да бъдем оплюти и това им доставя удоволствие.Приятно им е да продължават със злобни клюкарски коментари.
Не им мисля лошото, защото когато някой много ме изкара от кожата ми, винаги му се случва нещо лошо, на него, или близък негов човек.Затова много внимавам и се старая да не се подвеждам емоционално в тази посока.
Игнорирала съм ги от живота си, НО не мога да простя.
Ето за това пак ще се връщам към този проблем и ще търся помощ тук, защото аз не съм единствената тук с подобни терзания.И знам/сигурна съм, че ще получа помощ и ще търся мненията и предложенията/предположенията на всеки един от вас, докато не успея да преодолея този проблем
четирите споразумения на толтеките
tonimarс 1-то не мога да се съглася
Точно в това ми е проблема...винаги казвам това което мисля, а винаги го използват срещу мен!
 

Емоли, мисля, че разбрах къде е твоят проблем! Просто досега не знаех, че тези хора, на които не можеш да простиш, "продължават да изливат злоба", тоест те са в твоето настояще, не само в миналото.

Виж, когато нараняването ни от някой е останало в миналото, е по-лесно да се прости. Но когато това става редовно, днес и вчера, и утре - нещата се променят. Те вече за теб са един постоянен извор на болка, обида или каквото чувство изпитваш от тяхното отношение.

Затова си мисля, че преди да преминеш към прошката към тези хора, трябва да промениш отношението си към тях. /В противен случай не знам дали ще успееш да им простиш./ Пишеш, че си ги игнорирала, но от живота си. Вътре в теб не си все още. Хрумват ми две-три идеи, а не знам дали има една правилна сред тях.

За да ги игнорираш вътре в себе си и да не могат повече да ти причиняват каквото и да е чувство, трябва по някакъв начин да приемеш за даденост, че те са такива. Никой не може да ги промени. Те, както всеки човек, имат правото на избор - какви да бъдат, как да общуват, да живеят, да се хранят. Ти никога няма да ги разбереш може би. Защото тяхното поведение за теб е далечно от твоята ценностна система. Но мисля ще ти помогне много, ако си дадеш сметка защо те са такива.

Например аз дълги години не можех да приема или простя агресията на хората към животните. Просто неведнъж съм била свидетел на такава, но по принцип като цяло агресията не я приемах и не можех да простя на такива хора. Но осмислих, че агресията им идва от различни фактори - възпитание, икономическа стабилност /по-точно казано дестабилност/, често насилие вкъщи, желание за доказване, а агресията е най-лесния начин за доказване точно за агресивните и още куп причини... И най-вече - отново личния избор на човек. Все пак каквито и да са факторите, човек сам избира какъв да е... Никой не е насилван да бъде агресивен или злобен.

Когато ти си изградиш някаква картина за нещата, които са ги довели до това тяхно отношение към теб, ще успееш да ги игнорираш в себе си като дразнител. Няма да са в състояние да предизвикват у теб чувства, както досега. Едва тогава ще можеш да опиташ да им простиш! Когато те вече са встрани от твоето Аз, от настоящето ти така, както е било досега.
 
     /следва/

tonimar,право в десятката си.Те правеха това, продължават да го правят, и винаги ще го правят.Имат нужда да мразят някой.Ако не съм аз, ще бъде някой друг

Значи, ти си даваш сметка какво ги е накарало да имат такова отношение към теб. Може да е желанието им за печалба, желание за служебен пост, желание да си излеят някъде негативната енергия и им е приятно да го правят върху теб....

След това си помисли, струва ли си заради тия хора, които по тези причини се нахвърлят върху теб... струва ли си да нарушават твоята хармония. Заради техния личен избор в живота, струва ли си да станат част от твоя личен избор? Защото въздействайки ти, става точно това...

Мисля, че този подход веднага ще те отпусне. Би трябвало след това вече да не са в състояние да си трупат нови мотиви за прошка И тогава вече, дори да не е веднага, ти ще можеш да им простиш и да им дадеш правото чрез прошката си, да живеят по начина, който са си избрали, но без да засягат твоя живот! 

emoli , всичко това ти пиша от личен опит. При мен се получи този подход, надявам се на успех и при теб! Доскоро и съпругът ми ми беше постоянен дразнител. Най-вече с изблиците му на гняв без причина. Минаваше му бързо, но ми проваляше целия ден. Вече нямам този проблем. Мислено го оставих да си се гневи на себе си въпросните две, три, пет минути... Вече не го приемам лично, защото си дадох сметка защо е такъв. А след като е такъв - му дадох и свободата да е такъв



Passiflora, наистина е добре да се отговори на въпроса ти какво дразни четящите и пишещите тук!  Нямаме за цел да е приятно само на някои от нас, нали! Тази и предишните теми обясних може би късно! Не ми хрумна да го направя по-рано, а явно е трябвало...

Може би е добре да прочетем още веднъж това?

Да, emoli, ако не си ти, ще бъде друг, защото те са просто такива! Сигурно всеки от нас знае за какъв тип хора става въпрос... Дай им свободата да бъдат такива! Дай им свободата в смисъл остави ги да бъдат това, което на тях им харесва, това, което са си избрали да бъдат! А то не трябва по никакъв начин да те касае, защото е техен, а не твой избор! 

Тонимар за новата тема и за теб -  !

Не мога да ви насмогвам, въпреки усилията ми. Просто  все още не съм си доставила или ... дала това време. Или може би просто свободата, която имам и която имах отговорността да поема с Божията помощ- има цена! И слава Богу- как иначе щях да съм толкова щастлива!

Искам да споделя  усещането си за Щастието , Свободата и Любовта.То дойде у мен преди много време, когато гледах едно детско филмче за един кит косатка- Уйли. Накрая на филма просто сякаш някой или нещо ми казваше, че Любовта , Свободата и Щастието са едно и също нещо. Дълго мислих след това .Просто няма Любов без Свобода, както и няма Свобода без Любов, няма Щастие без Свобода, както и няма Свобода без Щастие и т.н. Толкова се преплитат едно в друго, че се сливат. Любовта е свободата да бъдеш с хората, които обичаш и с които си щастлив.

dennis- страхотна е притчата!-   
passiflora, много ти благодаря за това, което си писала /перефразирам/- всички сме еднакви- никой не е повече или по-малко от другия.   

На всички, които пишат тук - благодаря.    

Ами и на мене не ми се отдава това с прошката на определени хора! Явно твърде много гняв и обида има в мене, а не знам как да се оттърва?Но опитвам и опитвам! Уж го изричам, а в сърцето си знам, че не е така!!

...и при мен в началото бе така  нормално е .Постепенно с времето като че ли ми стана по-лесно някак си да прощавам  Просто не спрях да се отказвам 

Ще споделя нещо тук , може би чак след година от както ме вълнуват по-сериозно/осъзнато  тези неща и от както чета по-сериозно такава (духовна) литература , чак сега започвам да усещам ефекта, това че си заслужава и че трябва време нещата да се случат. Цялото това себеопознаване не е напразно    Спомням си че в началото бях мн.нетърпелива , даже имаше моменти на разочарование  , сега вече не е така сега съм сигурна , спокойна  ....е винаги има моменти които ме провокират но сега са по-малко и по-лесно преодолими 


Къде е "скрито" щастието? 

И на мен ми е лесно да дам прошка в миналото си.... настоящето си гледам да го приемам с осъзнаване. А нещатата,  които ме дразнят ги трансформирам в други възприятия. Не винаги успявам, но поне показвам някакво намерение за това.... След време отново се връщам към ситуацията, отигравам я "наум" по правилният начин и "я пускам" да си отиде от животът ми.

И наистина след време резултатът си проличава 

  Браво на всички ви 
При мен тези процеси се случиха много плавно и лесно може би поради факта,че търсенията ми и промените в мен съвпаднаха и с Рейки,което се яви катализатор.И действително това се случи със сърцето ми и не беше нужно да полагам някакви огромни усилия в тази насока.В настоящето има много ситуации който ме провокират разбира се.Насполедък в тези книжки които все споменавам на Синелников открих много лесни практически начини подкрепени с много примери и то от ежедневието ни познати на всички нас.Много са достъпни,леки за четене и действително помагат много.Не само да разчетем кога една ситуация е знак за нас,но и да разберем имено от къде идва например нашето раздразнение от нещо или някого.Препоръчвам ви ги много силно тези 3 книжки ако не сте ги прочели.Например имах да оправям едни документи в общината,Отивам а там съответно ме овикаха не съм била донесла правилните документи,трябвало и още някакви да нося и т.н. при положение че бях проверявала два дни преди това с какво трябва да отида до общината и листа с нужните документи ми бе даден именно от служителката която ми крещеше.Прибрах се много ядосана.Изведнъж се сетих,че сега е момента да видя какво съм разбрала аз от тези книги,че е лесно да се говори,а сложно да се направи.Започнах да мисля с какво провокирах тази ситуация.Ами с ужасното си отношение към държавната администрация.На какво искаше да ме научи тази ситуация?На уважение към държавата в която живея!Липсваше ли ми това?Определено и категорично Да!Какво да направя?Представих си че в тази  община работят хора като мен,изпратих им въображаем подарък спокойствие и разбиране към отсрещния и много светлина.Поговорих със себе си и си казах,че това е държават ав която живея и това са правилата които ще следвам спокойно без притеснения.Опитах се да си представя колко много обичам тази страна и как сама съм избрала да живея в нея защото:...и си изброих всички причини поради които именно тук живея.На другият ден събрах документите и отидох.Същата служителка изключително приятна вече ми прие нещата и ми пожела лек ден.Та всичко е в наши ръце и зависи от нашето виждане и усещане. 

tonimar чудесна тема... постовете ти са точното попадение, от което се нуждаят повечето от нас.
Прошката е онова състояние на духа, което все още ми отбягва, но с времето вярвам ще се получи... Усещам го.


Сълзи ми потекоха докато четях този откъс.
За кой ли път се убеждавам, че промяната трябва да дойде от мен, а не от другите както все съм очаквала.. Аз съм тази, която приема или не, нечие държание или обида...

Имам една съседка, която всеки път като ме види или ще ме обиди с грозни епитети, или ще затвори вратата точно пред мен и доволно ще се обърне, че е успяла за пореден път да се извоюва "победа".

Ето от такива хора и ситуации трябва да се науча да се дистанцирам, за да не ме жегват. Но не успявам всеки път.

Неделни приветки на всички! 

Писали сте чудесни неща, момичета! С радост усещам удовлетворение, желание и вяра в постовете ви! Това наистина много ме радва!    Благодаря ви!


darena, много точна е връзката между Любов, Свобода и Щастие! Не се бях замисляла, че всички те са зависими едно от друго, а наистина е така, благодаря ти! 

Desss    Наистина се иска време, но ползата се усеща и преди да сме превъзмогнали напълно всичко, а това е чудесно и допълнително стимулира и зарежда!

Арбанашка кокона, dennis  

Cantariny, радвам се, че думите ми са достигнали до сърцето ти!  За теб, didiela и всички останали, които продължават да се опитват да простят, е добре да си поговорим още на тази тема.  Ще го направя след малко в отделен пост. 


Исках да ви споделя две неща, които смятам са важни за всички нас.
Преди два-три месеца си слушах българска сборна музика и на една от песните, които ми харесват, аз се стъписах! Дадох си сметка как самите ние се подлагаме на манипулация и въздействие отвън!  Мисля, че песента беше "Ти ужасно закъсня" на Георги Станчев. Хубава песничка наистина! Но какво се пее в нея?... Нещо от сорта "аз никога не ще ти простя" или "никога няма да ти простя".... И осъзнах как през времето са ми действали по този грешен начин песни, стихове, проза.... Чрез тях през годините съм приемала за нормално, че някои неща никога не се прощават! Чела съм стихове от сорта "на всички простих, на себе си никога не мога да простя".....

Пазете се от такива текстове! Авторите им не са осмислили нещата, искали са да наблегнат на драматичността, човешката трагедия... Нека не им позволяваме да предават на нас собствените си грешки, да ни ги втълпяват като даденост! 

Другото, което исках да споделя... Някои от нас не са сигурни дали наистина са успели да простят. Други си мислят, че са успели, а идва ден, в който се оказва, че не са.... /Така се случи и с мен./ Има един начин, за да разберем дали прошката наистина се е получила или не. Ако, когато си спомните за дадения човек или за някаква случка /особено що се отнася за прошка към себе си/ изпитате някакво отрицателно чувство - болка, омраза, гняв, тъга, срам... значи прошката все още не се е осъществила. Когато прошката е налице, спомняйки си за това, което сме простили или човека, на който сме простили - не усещаме нищо, празнота. А в някои случаи усещаме радост /може би и съжаление към човека/.

Ето това е!! 
Тonimar много благодаря, че го написа тук. Аз напоследък понеже доста разсъждавам върху прошката, стигам лека полека до този извод. По добре дори не бих могла да го формулирам.

Слънчев ден всички 
Гледам Баба Марта се смили над нас и пусна слънчицето през облаците 

Е, то на теория е лесно, ама я прости на бивш мъж, който те е тормозил години!

Didiela не е невъзможно. Ще споделя една случка, която не е теория. Не може разбира се да има сравнение, но все пак.
Аз преди време простих на един уж мой "приятел", който се опита да ме изнасили...  Преди ужасно го мразих... исках да му го върна заради стреса и болката, която ми причини, защото му вярвах, а той ме предаде. След доста години един ден го видях и осъзнах, че не изпитвам нищо.... дори не ми беше неприятно да го погледна в очите, за разлика от него! И тогава разбрах, че я няма обидата и отвращението, и всичко свързано с този човек е част от миналото ми.