За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

Passiflora , плюли сме си в мозъците за съседката на Cantariny

Да, написаното от Mamm и на мен много ми хареса. Различни мнения за прошката за мен бяха точни! Най-важното е всеки да достигне до това, което най му допада и отговаря най-много на неговата същност. А след като достигне до начина, да премине към самата прошка!

Моя приятелка вчера ми изпрати размисли на тема "Защо се страхуваме да бъдем тихи пред Господа?" Мисля, че това също е начин за достигане до прошка и най-вече до себе си. Трябва само да приемем тишината, за да чуем това, което в ежедневието си не успяваме.


Марица, при мен стана точно така! Отдавна бях простила на този, който ми причини доста проблеми. Но в края на декември, без предварително да съм мислила за него, изведнъж усетих голяма благодарност към този човек. /Някой може да ме помисли за луда, няма проблем / Благодарих му мислено и му казах: Нямаш си и представа какво щастие ми подари! Той, несъзнателно ми даде пътя към търсенето на себе си!

darena 

emoli...явно не се разбираме, но и такива неща се случват в живота. А аз започнах, защото темата беше за прошката. И ти сподели проблем, че не можеш да простиш на тези хора. Явно делиш хората, на които  прощаваш...Поне с таквоа впечатление останах, защото си готова да правиш всичко само за хора, които са те оценили. Много сме писали за прошката и наистина търсиш отговор, задаваш въпроси..това а чудесно. Но се иска и разбиране,..и и осъзнаване и работа с прошката. Може би един ден ще успееш да простиш на тези хора,  независимо от това колко ти завиждат и защо ти завиждат...ТЕ  НЕ  случайно са в живота ти. Това исках да ти кажа, за да ти помогна...да те насоча малко Просто исках да погледнеш на ситуацията с други очи, но не стана. Е здраве да е!
  Няма значение, не знаех,че ще стане таква драма, иначе  нямаше да започвам.  И на теб успех и всичко добро ти желая.

ЧервеноВинце ,разбира се, че не са случайно в живота ми - нито аз в техния.Един урок получих от тях - винаги има и по-лошо Разбира се, че за хората които са ме оценили а и аз тях, съм готова на всичко.Има хора които са ни наранили много дълбоко - на такива трудно се прощава, има и някои, които не са те разбрали и си бил леко засегнат - на такива се прощава много по-лесно.Огледах ситуацията от всички страни, поставяла съм се и на тяхно място.За някои неща ги разбирам, но за злобата и т.н. да не се повтарям  -  не мога.А относно драмата за която споменаваш - аз не виждам такава.Благодаря ти за пожеланията

i aз споделям това мнение. Често ми се случва да отвърна на шамара с усмивка и добро и това моментално обърква "противника" и винаги се е стигало до разбирателсво ако не не момента,  то съвсем скоро.

Добро утро 


От "Спиралата"  като отвориш сайта от ляво на погледа ти има куп съкровища ..., притчи, приказки, мъдри мисли на учители , има даже книги за сваляне ....
Често когато имам временце си отварям сайта и прочитам нещичко от там пък дори и вече да съм го чела .....хубаво е да си припомняме някои неща , уж ги знаем пък все забравяме за тях    Понякога откривам и нови неща   

Заповядай.... Такъв брат

emoli

Спорна седмица от мен 

това е системата на Свияш, която svetlina_8 беше дала.
Като се съчетае с РейКи дава невероятни резултати 

светла седмица на всички 

През цялото време докато всички пишехме (и продължаваме да пишем) в темата за прошката се чудих "А бе, аз как успях да достигна до прошката?" Не можех да си отговоря, сега ми е лесно да простя, но си спомням преди няколко години как не можех да прощавам. Примерно на едно от момичетата (за които дадох пример на emoli) не й проговорих около 3 г.
Едва когато Марица публикува това:
Разбрах, че съм минала през този етап, за да стигна до прошката. Просто поставях тези хора в графа "не си заслужава да се занимавам с тях". Но това не означава, че тогава съм им простила. Но забелязвах, че тогава се чувствах по-добре, а те изпадаха в едно състояние на озверяване, почваха да ми правят още по-големи мръсотии, аз им показвах пак, че "не ми дреми" и в един момент те се отказваха. Дори това същото момиче ми подари една картичка, в която ми се извиняваше, но тогава не й повярвах, та беше в тази графа "не си заслужава да се занимавам с тях" още дълго време след това. Но когато й проговорих отново (вече не беше както преди, държах се към нея с огромни резерви) казала на приятелката ми "Ако знаех, че толкоз ще се засегне, нямаше да го направя това."  Следователно дори тогава не е осъзнала с какво точно ме е наранила, значи ако не съм реагирала така, пак щях да бъда наранявана многократно.


emoli, сега пак ще ти напиша нещо, но го пиша чистосърдечно, просто за да можеш да се замислиш.
Защо искаш да вкараш тези хора в твоите рамки? За теб завистта е чужда, позволи им на тези хора да я изпитат, за да се отърсят от нея и за да продължат напред. Не се възприемай като жертва, а като човек, който позволява чрез него други хора да усвоят своите уроци. Завистта им не е насочена конкретно само към теб. Един човек, който завижда - завижда на всеки, за който смята, че е нещо повече, притежава нещо повече...
При теб грешката не е, че ти завиждат, а че искаш да бъдат като теб. Те ще станат такива когато превъзмогнат завистта, но за да стане това, трябва да се намери поне един човек, който да им покаже, че не могат да го наранят с тази завист. Защо този човек да не си точно ти? По този начин ще им помогнеш да продължат напред и да почувстват същото, което чувстваш и ти - липса на завист.

Абсолютно подкрепям  Макар от сравнително скоро да се занимавам с прошката, аз съм благодарня на всички , на които съм успяла да простя. Благодарна съм на родителите си, че с някои техни действия са ми показали как не трябва да постъпвам аз. Благодарна съм на всички, които ме дразнят или обиждат по някакъв начин, защото така те ми покават моите собствени слабости и аз сама мога да избера дали да се сърдя и да се измъчвам или да предприема нещо към излекуване на себе си.  Вече винаги когато някой ме подразни се опитвам да се вгледам в себе си и да търся причината там, а не в другия.
  на всички. Благодарна съм че ви има 

Не случайно отделяме толкова внимание на прошката, защото по пътя на израстването и на нуждата да "детронираме" егото от властта винаги стигаме до този момент. Няма човек според мен, на когато да не се е налагало поне веднъж да поиска или да даде прошка-от себе си или от друг човек. И най-важния момент е, че не го правим защото трябва или защото другите го искат от нас, а защото самите ние имаме нужда да простим и да ни бъде простено. Правим го заради самите себе си, заради лекотата и прекрасното чувство на освобождение от оковите на омразата, гнева и презрението.

 Всъщност има ли нещо, което правим НА другите и ЗА другите, а не НА и ЗА  себе си?
Моят личен опит е свързан с нуждата да простя първо на самата себе си за всичко, за което се чувствах виновна пред близките си, за всичко, което им бях причинила. В противен случай не бих могла да продължа да живея. Беше отдавна, не беше лесно, но постепенно намерих и сили и вяра, че живота продължава и само и единствено от мен зависи как ще го изживея. Аз съм от "затворения" тип хора, които винаги са склонни да винят първо себе си и почти никога другите. Това също е много пагубно както да търсиш вината в другите.
А наскоро осъзнах, че за да се помиря с някои свои чувства към родната ми майка, само прошката беше разковничето. Направих го пак заради себе си, за да спра да се въртя в порочния кръг на въпросите "Как може една майка да постъпва така с дъщеря си", "С какво съм заслужила подобно поведение".
Поисках прошка и от една приятелка, с която бях прекъснала контакт заради някаква дреболия

Много е освобождаващо усещането, когато егото в такива моменти замлъква и се отваря широко вратата към сърцето, към нашето истинско АЗ.

Благодаря на Винцето, че ме е разбрала за нещата , които изпитвам! В момента съм "щастливо разведена" и се чувствам добре!! Въпросният дразнител ни го чувам, нито го виждам! захвърлила съм го през 9 баира-просто такъв човек не е имало! С него имам проблеми, само когато покаже незаинтересованост по отношение на дъщеря ни! Но явно и тя го е превъзмогнала по свой начин! Просто не говорим за него!!за нас случаят с него е :Имало едно време......!!Ами това е, но наистина не мога да му простя, по-точно не искам, но това не ме прави по-лоша и по-затормозена!!

Пасифлора, по-хубаво и не бих могла да го кажа! 

Това  изречение"Не се възприемай като жертва, а като човек, който позволява чрез него други хора да усвоят своите уроци"... ме накара пак  много да се замисля  върху това, че наистина, когато се чувстваме като жертви, ставаме раними. А когато просто приемем  другия или ситуацията, ние не се свързваме лично с него и с ъс ситуацията. Защото с приемането , ние ставаме нещо  като странични наблюдатели и  тогава вече и отношението ни към човека  или към  дадената ситуация се променя.
Тогава вече не си задаваме въпроса за това, как се отнася човека към нас и защо така отнася към нас...а идва въпроса, кое и защо ме кара да се чувствам така, по този начин?

 Исках да допълня, че никой не можа да ни рани...ако ние не допуснем това да се случи. 

Приятен ден! 

Привет.Няма по-хубаво нещо от лошото време беше казал някой .Пак сте изписали много истини
didiela разбира се,че това не те прави по-лоша   .Всеки сам избира кога и дали да даде прошка.
mamm1129,много хубави и точни за мен неща пишеш  
esme_bolger ,миминаБлагодаря,че по още веднъж постнахте написаното от светлинаМоже би някой неща е хубаво да бъдат повторени  
emoli,ако на този етап ти е трудно да простиш просто последвай съвета на Passiflora и Марицада сложиш тези хора в графа "не си заслужава да се занимавам с тях" докато не се отдалечиш от тзи ситуация достатъчно много,за да мине тя в миналото когато ще им дойде ред за прошка и ще ти е много по-лесно.Има достатъчно много какво да работим върху самите нас,докато станем готови за другите неща с които на този етап ни е трудно да се справим.

Само относно пропускането да се отговори на нечий проблем или пост не мисля,че е пренебрегване.Много често ми се случва да не отговоря на всеки.Понякога нямам отговор и дори не знам какво бих могла да напиша.Много често когато се дискутират хиляди неща успявам да отговоря само на последните останали ми най-ясно в съзнанието.Често тук може да се получи някаква насока,но истинска помощ може да се получи едва когато човек много детайлно е запознат със ситуацията и хората,а за това се искат дълги и обстоятелствени разговори насаме,така през общите постове и теми е много сложно,а и лично.Не винаги сме готови да споделим подробности на всеослушание когато сме в трудна ситуация,не за друго а защото тогава сме най-раними.И дори след пълно споделяне никой друг освен нас самите не може да знае по-добре отговора и да определи действията ни.В този смисъл никой не може да ни подведе.Ние сами сме отговорни за действията си.
Desss   много хубави нещица.Благодаря ,че ги пускаш.Друго е някой да ги извади из многото писания.
Монда   абсолютно съм съгласна.
darena "Прощавам ти !" наистина е равносилно на "Обичам те"  
Винце,Пасифлора ,Много точни неща сте написали отностно завистта и влизането в ролята на жертва.Това което сте написали е свързано и с това,че имаме очаквания,а очакванията водят до разочарование много често когато не са се изпълнили във вида който сме очаквали
На всички останали много прегръдки и ползотворна,усмихната и изпълнена с любов седмица  

mamm1129...ти ме върна няколко години назад!   Бях писала в друга тема, точно за това усещане. Също бях разделена с приятелка. Беше ми тежко  за тази раздяла, защото бяхме доста близки.  Наистина ми трябваше време , за да осъзная  и осмисля  добре , какво се е случило и ми трябваше време докато се престраша, да направя първата крачка и  да поискам прошка. Просто трябваше вътрешно  да съм готова за това, да го поискам. До преди това бях горда  и очаквах това от нея/ а тя евентуално е очаквала същото от мен/. След това осъзнах, каква сила има прошката! Усещането беше точно такова...на освобождение... и от двете страни.

Миналото лято се прибирахме от Гърция с влак. Пътувахме заедно с още две дами. Влакът не беше особено пълен, имаше доста свободни места и ние си бяхме сами в купето.
В един момент се качи една доста арогантна двойка, намести се в нашето купе, свали част от нашия багаж, за да си отвори място за бохчите, събуха си обувките, вдигнаха набързо един скандал и се опитаха да провокират неприятни разговори... атмосферата е ясна 
Двете ми приятелки излязоха и застанаха в коридора, за да не им се налага да влизат в спорове и разправии. Понеже нямаше какво друго да направя, а и не ми се висеше в коридора, реших да пробвам един метод на Л.Хей, с лек скептицизъм  .
Та затворих очи и взех да си мисля „Благославям ви с любов!” .
След 15 минути дойде една жена, която се оказа тяхна позната и те се преместиха в друго купе.
 

esme_bolger...много интересна случка във влака!  Много хубав и ефикасен начин, за спряване с "трудни" ситуации и хора. Благодаря ти, че сподели!