За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

Да,ето сънувайки си полу4ила отговор. 
Направи го.

Пасифлора,Тони Съгласна съм с това.
Пасифлора,Този филм за който говориш и аз съм го гледала.Странното е,че колкото повече време минава толкова повече страхове започваме да трупаме наскоро си мислех по този въпрос.Две години гледах детето си наистина лишена от какъвто и да било страх до момента в който близки приятели загубиха дъщеричката си.От тогава насам ме е стиснал за гърлото страха   и въпреки че гледам да работя върху това ми е много трудно.Не постигам кой знае какви резултати.

Има жестоки деца ,но нали сте забелязали всички че това са вече по-големи дечица и при един обстоен преглед на ситуацията,може да се види че причина никога не липсва.Винаги има такава и винаги има обяснение за поведението.

Cantariny   браво за срещата в страната на сънищата с твоята съседка.Отработила си вече реакцията си към нея,ще я затвърдиш и когато я срещнеш и може би ще установиш веднага разликата.Любопитно ми е ще чакам да споделиш  
Риа за всички написано
Шери , добре дошла  
Марица,ARGHT 

Днес прочетох това и много ми хареса във връзка с хората , които ни дразнят умишлено 
"Изглежда някакъв мъж чул за репутацията на Буда като човек миролюбив и подкрепящ ненасилието, независимо с какво се сблъсква в живота. Този човек решил да подложо божествения на изпитание и пропътувал голямо разстояние, за да отиде при него. В продължение на три дни се държал с Буда грубо и отвратително. Критикувал и намирал недостатъци на всичко казано или направено от него. Той го обиждал с думи и се опитвал да предизвика неговия гняв. Но Буда така и не се поддал.Всеки път му отвръщал с любов и благост. Накрая мъжът не издържал повече. "Как може да си толкова спокоен и благ след цялата ми неприязън?" - попитал той. Отговорът на Буда бил във формата на въпрос. " Ако някой ти предложи подарък и ти не го приемеш, на кого принадлежи подаръкът?" - рекъл Буда. Мъжът получил своя отговор.
 Ако някой предложи на вас дар от гняв и враждебност и вие не го приемете , тогава той продължава да принадлежи на подаряващия. Защо да се ядосвате или гневите за нещо, което не ви принадлежи"
           Уейн Дайър "Мъдростта на вековете

Dennis, стана ми интересно за връзката с Рейки, ако искаш разкажи по-подробно, моля. И честит нов аватар, аз още не съм срещнала своя...

Дами, да бъдем по-търпеливи с ARGHT, той е мъж и логиката и мисленето са по-силно изразени , помните ли поста на Svetlina_8 за семинара на Друнвало, как стават нещата по мъжкия начин и как за жените е достатъчно само да кажат "аз искам" и си активират Мер-ка-ба.

Ria, обобщението ти много ми хареса. 

Това ми даде съвсем нова насока за размисъл!
Благодаря 

Моми4ета,вижте какво видях:http://bikinizine.blogspot.com/2009/03/10_17.html
4ели ли сте нещо по-подробно за тях?

Да, в това е голямата истина. Някой беше казал,че  никой не може да ни нарани или обиди, ако ние не допуснем това. 

Някои хора обаче не разбират това. Насочват фокуса си само към тях и към това, че те  се чувстват обидени... Обаче не се замислят, че  те може  също да са обидели някого...Не разбират това, защото мислят само за своята обида...която приемат от човек, като нападка. А това,ч е те са обидили също...не разбират, или не виждат. Жалко е наистина, че са се вглъбили само в тяхното си нещастие и гняв... и се въртят като в омагьосан кръг.

Пасифлора, Звезди, Денис, тонимар...благодаря ви за ЛС-тата, които сте ми пратили.   Трогната съм! 


Аз днес получих много щастлива новина, от  близка приятелка-колжка...че сичнето и е излкувано!!!  Синчето и  беше болно от тежка болест. Тя беше изпаднала в депресия...много я обичам и се чувахме често, защото сме далече една от друга. Окуражавах я по телефона, и и казвах, че  не знам защо и как...но нямам лоши предчувтствия за болестта на момчето и. Казвах и да не се предава  и  да  вяра в чудесата  и така се подкрепяхме енергийно. След време тя се срещнала с някаква жена, която контактувала с извънземни  и и  казала, че "ТЕ"  могат да помогнат на сина и! И тя беше почнала да се настройва по-позитивно... Терапията и сеансите при жената бяха няколко за седмица.
  Днес/ а това а е много специална дата за мен / тя ми се обади  и плачеше от радост! Каза ми,  че синчето и е вече здраво..благодарение на тази жена!!! Тя каза ,че никога няма да забрави днешния ден...днешната дата. Това пък беше най- големия  подарък за мен!   Много съм щастлива! благодарение на Вселената, Бог...и всичко останало! Много исках да споделя с вас този миг на щастие! 

Приятна  и уютна вечер на всички!  

Отдавна не бях чувала нещо толкова позитивно и зареждащо. Благодаря ти, че сподели   

Марица благодаря, че сподели. Аз обожавам да чета книги и гледам филми на такава тематика. Обичам природата!
По National Geographic в неделя гледах точно за вулканския кратер в Каракум... Останах изумена.
Винце с удоволствие чета дългите ти постове.  

Мръсното  пране

Reny27 ,хареса ми много тази история за Буда 
Desss това за мръсното пране много показателно 
Марица и аз като Cantariny гледам много National Geographic и Discovery ,лично най-много ме впечатлява тази дупка Monticello Dam- Калифорния.
ЧервеноВинце На това му казвам впечатляваща и силно зареждаща история.Подобни новини могат да ме накарат да се чувствам страшно щастлива и изумена.
emoli Страхотно е че в тази история за Буда си открила насока.Понякога ни е нужно нещо много конкретно като дума или история което да ни покаже следващата стъпка.А след време съм убедена,че връщайки се назад ,ще видиш че всичко казано в тази тема по този повод,в различни книги от различни автори казват същото това нещо,назовавайки го с различни имена.Тогава усещането ,че си извървяла успешно един път и сглобявайки от малки парчета цялата картина е голямо удовлетворение.Казвам го от опит 
mimina Благодаря за аватара.Често си ги сменям  от едно известно време си търсих нещо ново,защото този бик по случай китайската година на бика май беше много войствен  Ще намериш и твоя скоро  Как бяха обвързани при мен прошката и Рейки?Като начало бях една от многото напористи,инатливи,казващи че ще постигнат всичко на всяка цена и вечно сърдити млади хора.Наумях ли се нещо се започваше едно блъскане в стена докато не я разбия с глава,не стига че ме болеше главата от тези усилия ами откривах,че това което е отвъд стената съвсем не е желано вече.С това си поведение успях да събера гняв към себе си,към приятели,към всякакви хора.Недоволството ми растеше със стремежа на търсене.Имах и една не лека драма с тогавашната ми половинка и една сутрин се събудих и си казах:"Край,днес слънцето изгря за мен.От днес нещата няма да са това което бяха!"Последваха големи катаклизми и целият си живот го преобърнах наопаки,смених всичко,четейки книги като невидяла и въпреки това нещо ме гнетеше,не си намирах място...уж разбирах написаното,а не бях съгласна.След хиляди "случайности"изкарах Рейки и в онези 21 дни след инициирането сякаш свалих 10 кожи от гърба си.Спомнях си истории,преживявах ги отначало,плаках,срещнах хората който ме бяха наранявали ,а и тези който аз бях наранила не леко.Прощавах,обичах,смеех се,разговарях,плаках до изтощаване,но сълзи идващи от напрежението което бях таила,не защото ми беше мъчно..започнаха в съзнанието ми да изплуват цитати от книги,цели параграфи и изведнъж тепурва разбирах значението им.Една сутрин се събудих с широка усмивка,свежа и всичко в мен беше равно като в кристално бистро и спокойно езеро.Промяната сякаш беше станала докато спя.Бях друга.Всички го виждаха край мен.Старите ми познати тотално изчезнаха ,затова пък намерих в пъти повече нови ,който ме водеха напред и ме караха да уча и откривам,още и още...От тогава до сега не спирам да вървя и помня много добре онези дни,нещо като историята на Глупака за който писах когато се овесил с главата надолу от онова дърво.Сега поглеждайки ви всички вас,често виждам себе си на определен етап от пътя,както виждам и такива който са на пътя на който на мен ми предстои да стъпя.За всичко се иска време.Понякога съм нетърпелива и често вероятно както и тук така и в ежедневието си искам да обясня нещо и веднага да бъда разбрана и когато виждам,че не става разбирам,че всеки трябва да направи сам крачката.Попадам и от  обратната страна когато виждам къде да стъпя,но все още ми е далеч и не мога да скоча .Знам че ще ми трябват поне няколко още крачици до там.Тогава запомням какво са искали да ми предадат и не се опитвам да го разбера.Знам че ще се сетя веднага щом стигна до този момент.Това е моята история в кратце.

  страшно ми стана интересно, при първа възможност ще се поровя повече за тях

Винце

Desss , прекрасна е

dennisмисля, че вече съм намерила пътя за себе си, спокойствието което сега цари в мен, ми показва, че това е моя път -  и сега е момента да благодаря от цялото си сърце, на всички които ми помогнаха за това!

Благодаря ви от сърце, че се върнахте стъпка назад и ми помогнахте безкористно.Благодаря ви за търпението и положителната енергия на всяка една от вас, която ми я даде!
Прегръщам ви силно

Момичета, страхотни сте!  Поздравявам всяка една от вас за посоката, която сте избрали, за всичко, което споделяте тук....за това, че ви има!   
„Не е важно какво ти се случва, а реакцията ти спрямо него!” – все още ми се налага да си го повтарям често. 
  за хубав ден!

Момичета и АRGHT, едва успях да наваксам 9те странички които сте изписали 
Благословени сте, от вашите постове и цитати научавам много... за себе си.    Понеже тези дни нямам толкова време, колкото ми се иска, за да чета, хванах се, че неусетно съм започнала да размишлявам и мислено да разговарям с вас навсякъде -  вървейки по пътя, в трамвая, магазина или докато приготвям вечеря.  Осмислям природата и измеренията на прошката. Благодарности на всички, които се включиха по темата, докосването до вашия опит и знание е безценно за мен.   
На първо място осъзнах, че дълго съм таяла неясна обида към родителите си - че не са били такива каквито съм си ги "поръчала". Но някак неусетно всякакви претенции и негативни емоции спрямо тях отдавна се изпариха. Вече ги приемам такива каквито са и за нищо не им се сърдя.
Това приемане е станало възможно точно когато животът ме постави в тяхната роля - на родител. И с обуването на родителските обувки т.е. влизането в тяхната роля, съм ги разбрала и съм им простила безусловно.