За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

  • 21 732
  • 458
# 225
Не ми остава време, но по последните постове се включвам!  Mr. Green

Както наскоро писа ARGHT... , най-добре е да се стремим към своето щастие дори с мисълта, че ще нараним някой! Наранени винаги има! Ако приемем да живеем живота на човека до нас само за да не го нараним, то той пак ще бъде наранен, а още повече ние! Какво имам предвид:

Един съпруг иска до себе си жената, която обича. Той иска нея, защото очаква и иска точно нейната любов, нейната усмивка, нейното щастие. Поне аз не познавам някой, който иска да живее с нещастна жена, вечно сериозна, недоволна от живота... Ако една жена остане със съпруга си само за да не го нарани - значи тя вече няма да е това, което той очаква от нея, нали! Тя може цял живот да играе театър, но няма перфектен артист и нещастието и ще бъде усетено! То ще се отрази на хармонията на семейството!


emoli , аз те разбирам! Но по начина, по който ти си привързана, какво ще стане ако по някакъв начин твоята половинка вече не иска да е с теб? Това ще те убие точно заради привързаността! А иначе... прекрасно е да си привързан... стига това да е завинаги и от двете страни! Heart Eyes


Passiflora   , надали ще те учуди мнението ми... Hug
Едно дете къде ще е по-щастливо - при любящи се хора или при истинските си родители, които не се обичат /а може впоследствие и до редовни скандали да стигат поради липсата на обич/ ?....... Heart Eyes

Виж целия пост
# 226
Приветки от мен!Признавам ,че ме завъртя урагана тези 2 дни и още не мога да вляза в крак.Липсвахте ми и малко съм изпуснала края на дебатите.Затова се включвам набързо с нещо за съвестта и после ще ви изчета по-подробно.
Прегръдки за всички ви  Hug

Съвестта е най - чистата вибрация за степента на нашата истинност .Гласът на вътрешният ни водач към нашата истина.Колко хубаво би било да разбираме себе си по-често!Вашата съвест от кой тип е? - съдеща или разбираща и обичаща?Докато съвестта ни съди ние ще сме в ролята на жертва и пак влизаме в онзи толкова ни познат сценарий на тиранин-жертва,а не на вълшебник и създаващ.Когато съвестта ни е разбираща и обичаща,тогава ние чуваме вътрешният си Аз ,който ни обича и иска да ни покаже най-вярната за нас посока,за да живеем в мир и хармония както със себе си така и с околният и обкръжаващ ни свят.Този наш вътрешен Аз не може да бъде излъган,Той е безкомпромисен и Той е , който ни кара да правим ревизия на думите и постъпките си .Той е, който стои на страж и не ни дава мира, докато не намерим начин да поправим грешките си и да станем себе си.
Той е,Божественият ни глас, който ни кара да водим разговори, да се оправдаваме и да се изясняваме, да търсим разбирателство и хармония с другите. Той е, който ни кара да заставаме очи в очи и да си казваме и изясняваме истините, такива, каквито ги разбираме според еволюционното си ниво. Той е, който работи неспирно в нас и ни кара да се развиваме и да се осъзнаваме,да търсим и да намираме Любов.
И когато се чувстваме свързани с Любовта, тогава съвестта ни е чиста, а през другото време тя може да бъде наречена с всякакво име.Това е нашият ориентир за това доколко сме себе си!
Виж целия пост
# 227
Леле, dennis , Бог ти е посочил този цитат! Heart Eyes Докато четох още първото изречение, ме зареди!

Това се опитвам и аз да кажа - че нашето Аз не може да бъде излъгано, както и на нашите близки, на нашите деца... Можем само да се опитваме да заблудим и себе си, и останалите. Да заблуждаваме, докато вътре в себе си водим нестихваща война... newsm51
Виж целия пост
# 228
Привет на всички! Hug

емоли.. когато говорех за привързаност и зависимост, дадох пример, въз основа на  ситуацията , която тонимар  е описала.  Разбирам те . И аз  имах в предвид,че примерно  много обичам човека..и да,  аз съм го избрала в този живот...ама мога ли да го задържа, ако той не иска да е с мен?! Дали имам право да го задържам? Нищо, че аз съм привързана към него и давам всичко от себе си? Обаче той решава,че иска да е щастлив с друга...и мисля,че е по-добре  да го пускам, защото искам ТОЙ да е щастлив. Ако го задържа насила при мен, той няма да е щастлив.Тогава ще съм егоист.

Не е егоизъм, когато искаш  другия да е добре. В този случай, не ми  остава нищо друго освен да осъзная ситуацията и да я приема!  Освен това аз  също искам да съм щастлива ..това егоистично ли е?! Не мисля...

Аз мисля , че е егоистично да задържаш насила човек, който не иска да бъде с теб...само защото ти  желаеш това. А тука става въпрос, че ти разбираш, че другия не желае да е с теб...той търси щастието си с друга. Тогава бих му  подарила му тази свобода, да намери щастието си.Така поне мисля...


Пасифлора...интересен въпрос.  Wink Детето е малко..и не може да решава моя живот. Аз ще постъпя така:Ще се разделя със половинката в името на щастието на двама ни. Детото едва ли ще е щастливо, ако любовта в семейството не е взаимна...и  то е малко, за да осъзнава това.  Грешката според мен при много бракове е точно тази, че  партньорите м които живеят без любов, се жертват заради децата си, или заради това , какво ще кажат  роднините или съседите,  само и само детето да има двама родители. А детето да е свидетел на разпри и скандали?

 Децата ще пораснат един ден..и ще си поемат по техния път, ще разберат.
Друг е въпроса, как двамата партньори  ще се разделят...със скандали и напрежение..или приятелски. Важно е..за да няма травми при децата. Затова именно тибетските учения учат,да обичаме от сърце, но  да няма привързаност и зависимост ...така  ако един ден има раздяла, тя  няма да е болезнена. Това е свободата..в личния избор..на всеки., да има пеаво да намери щастието си. Peace

Така мисля.. Thinking
Виж целия пост
# 229
Какво е привързаност?За мен привързаността  дава "храна" на нашите страхове.Привързаността винаги върви ръка за ръка с възможността за загуба и е пряко свързана с притежателната нагласа.А докато се страхуваме, няма как да позволим на нашата същност да се разгърне изцяло.Сега докато пиша си мисля,че можем да се привържем не само към хора,предмети...Можем да се привържем дори към болка,гняв,вина,страх,депресия,провал,страдание,нуждата винаги да сме "прави"....

tonimar  Hug

П.С.още ви дочитам  Mr. Green
Виж целия пост
# 230
tonimar, ЧервеноВинце ,в поста ми се вижда, че говоря за децата и съпруга, родителите ги оставям малко по-назад.И двете сте прави при така описаната ситуация!
Сега ще ви нам пример от моя живот.
С  бившия ми съпруг имам брак 15 години.До 8-та година, вече беше започнало да става нетърпимо (алкохол), моля за извинение мъжката част от форума, но това е проблема на повечето мъже в БГ Sunglasses.Малко преди Коледа го помолих да напусне дома ни и той го направи след много обяснения - тях ще ги спестя.На Нова година, големия ми син остана цялата вечер на кухненския ъгъл и плака за баща си!Страданието на детето ми, ме накара да го приема обратно при нас - жертвах се.А сега ще ви разкажа защо не съжалявам, че съм пожертвала собственото си спокойствие.През 7-те години след тази "случка" нещата вървяха главоломно надолу и дойде момента в който и двете деца не бяха спали цялата нощ, от страх баща им да не ми стори нещо лошо.На следващата сутрин той вече беше тръгнал за работа, а аз вече изпращах децата към микробуса, който ги караше до училището, и същия този мой голям син, който 7 години преди това плака цяла нощ за баща си, застана пред мен заедно с брат си и ми каза така:
Мамо, ние не можем повече да живеем с тате.След училище, ще те чакаме при баба и дядо!

Децата сами предрешиха развода, но вече бяха големи и виждаха и разбираха всичко.Ако го бях направила 7 години по-рано, те нямаше да ми простят, защото бяха малки - неосъзнаваха напълно нещата и ме обвиняваха, че него го няма.Какво са 7 години нещастие за мен, пред тяхното щастие - нищо!
Понякога живота ни кара да направим жертва и съм сигурна, че всяка една от нас е правила жертви - независимо от обстоятелствата или причините!

Ако съпруга ми е влюбен в друга жена - ще го оставя да изживее тази своя любов както сметне за добре.Никога не бих го спряла.
Ако аз се влюбя - той би постъпил по същия начин към мен.Но не бих се развела, защото няма гаранция, че това е човека за мен - нали съм си мислела така и за предишния....

Това е една истинска драма от живота ми - но то е трябвало да се случи!
Виж целия пост
# 231
Дописвам си предното мнение  Laughing
Няма значение кой какъв вариант ще избере, това е лично право на всеки, но в единия случай ще живее с истината, т.е. признали са си, че не се обичат, а в другия в лъжа.

Това е разликата, а всеки може сам да реши, кое е по-важно за него, личното щастие или щастието на другите!  Peace
Виж целия пост
# 232
Passiflora
 по повод пост ти - 224 въобще не си ме разбрала, мисля... аккво значи различни тегли, аз дадох съвсем друга тема Mr. Green


не става на въпрос, кой е крив и кой прав... а как се чувства майката! за детето, ако е достаъчно малко няма значение, то така и не разбира, не казвам не усеща, а не разбира в буквалния смисъл на думата!


ЧервеноВинце

 именно това исках да засега "жертвата в името на семейството", толкова често използвана фраза, а толкова безсмислена Rolling Eyes

но от друга страна, детето трябва ли да живее без баща....ето, че за мен се получава, огромен конфликт в който нито съвестта , нито разума могат да надделеят т.с. да доведат до разрешение

ако има причини , например като споменатите от emoli тогава.. си мисля, че някак си е по лесно

но в случая, който си измислих... де факто разрива идва от субективната преценка на единия партньор...
 и ми беше интересно да чуя мнения  Embarassed
Дописвам си предното мнение  Laughing
Няма значение кой какъв вариант ще избере, това е лично право на всеки, но в единия случай ще живее с истината, т.е. признали са си, че не се обичат, а в другия в лъжа.

Това е разликата, а всеки може сам да реши, кое е по-важно за него, личното щастие или щастието на другите!  Peace



как да е - просто разсъждавах на глас Blush

да всеки сам, но едно дете не може да реши за себе си, нали?
Виж целия пост
# 233
emoli , в описаната от теб ситуация, явно си постъпила правилно. Пренебрегнала си своето щастие, защото за теб е по-важно щастието на децата ти.  Hug А и явно те са страхотни, щом сами не само са стигнали до извода, а и са се опитали да те спасят...

Но през тези седем години явно ти не си приела ролята на жертва. Не знам дали зависи от това или не и доколко, но често синовете започват да подражават на бащите си... Sad
Радвам се, че при теб не е станало така! Както и, че си готова да уважиш свободата на човека до теб!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 234
звездичка, наистина съвсем различно съм разбрала!  Hug

Това наистина е доста сложен въпрос, защото когато са малки децата никой не ги пита какво искат. Но съм забелязала, че дори и по-големи децата пак си мислят, че е най-добре двамата родители да са заедно. Питала съм някои познати за родителите им защо мислят, че като родителите им са заедно ще са щастливи. И отговорите са били нещо от сорта "Така усещам семейната топлина!", "Има кой да те посрещне в къщи." И аз като дете не съм се замисляла дали родителите ми са щастливи заедно, беше ми гадно дори да си помисля, че може да се разделят.
Но веднъж един отговор ме втрещи  Shocked "Виждам, че не са щастливи, но нали са заедно и са ни отгледали..."
Виж целия пост
# 235
Passiflora , ти си видяла цената, която те са платили, за да останат заедно да вив отгледат - "не са щастливи"...

Ако не бяха останали заедно... нямаше ли да ви отгледат... с един втори родител? Ако детето ти знае, че го обичаш и го усеща... ще те вини ли? Дали ще го прави заради пубертета от лудостта на хормоните, или наистина ще го мисли? Thinking

И няма ли да е важно, ако ТИ за себе си знаеш, че си го отгледала, дори с втори баща - на цената на твоето щастие лично ти не си го лишила от неговото?

Много ми е чудно... Това е само манталитет явно! В Швейцария тия, които не са се развели поне веднъж в живота си, са може би 10% от по-младите, 40-45 годишни... Децата нямат проблем, никакъв! Независимо дали ще останат с един родител или двама, от които единият е биологичен... Сякаш децата го приемат за нормално, не го преживяват като травма... Кога българите ще свикнем да уважаваме свободата на другия, в това число и децата да го правят? Crossing Arms
Виж целия пост
# 236
Здравейте  Hug Днес я някак особено мързелив деня  Grinning Пускам ви нещо много забавно и интересно,което ми показа Амитола Според вас тази весела балеринка в коя посока се върти?По посока на часовниковата стрелка или обратно?



Според някой това е начин да определим ,коя половина на мозъка ни работи в момента,съответно лявата или дясната.Според други това е една илюзия създадена или довършена от мозъка ни.Това е интересен и добър повод да поговорим за това как всеки един от нас виждайки абсолютната истина създава своя истина пречупена през него самият.За едни от вас балерината ще се върти наляво,за други на дясно,а за трети може и в двете посоки. Laughing
Виж целия пост
# 237
Научихте ли за инициативата "Часът на Земята 2009"?

dennis, има доста оптични илюзии, подобни на тази, която си публикувала.

http://bast.hit.bg/dvoini.htm

http://bast.hit.bg/dvijenie.htm

http://bast.hit.bg/efekt.htm

http://plagiat-bg.blogspot.com/2008/11/20.html
Виж целия пост
# 238
dennis, smile3501
Сега вече повярвах, успях да я завъртя и на обратно  Joy   .
Ей, голяма илюзия, голям майтап си прави с нас мозъка. И как да не повярваш, че всичко е сън?

Вела, благодаря ти!   bouquet
Виж целия пост
# 239
Здравейте  Mr. Green
Когато гледам балерината директно се върти по посока на часовниковата стрелка. Разконцентрирам ли си погледа и спра ли да я следя, веднага се завърта наобратно Mr. Green
Я някой да даде път към местенце, където пише за особеностите на работата на двете полукълба в мозъка, че отдавна не съм срещал такава информация и ми се губи разликата  Praynig
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия