За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

tonimar    ! "Любов, Любов, ти все оставаш млада!" Сигурно заради това, хората, които обичат се чувстват винаги млади и изпълнени с енергия!

Денят е прекрасен!   
И сняг да вали и градушка да бие и вятър да вее! Всичко е прекрасно! Отивам да се насладя на тази прелест!

На всички! 

П.п. искам да ви попитам нещо за "Азът" и "Егото". Как ги различавате? Ако на някой му е интересна тази тема...

Привет , точно сега съм подхванала една книга на Д.Чопра и в началото и пише интересни неща за егото  Когато намеря повече време ще се опитам да ги споделя тук 



Лично аз ги различавам/обяснявам така : Аза е душата , вътрешния ни глас , менталното ....., квантовия свят където всичко се състои от информация и енергия    Его - риционални, материални неща    Физическия свят - светът който познаваме най-добре - "реален свят" т.е. материя, предмети, всичко което е триизмерно , и включва всичко което може да изпитаме посредством сетивата си.

п.п. малко объркано го обясних 


Хубав ден 

За мене 
Егото е свързано със зависимостта от околните, най вече оценката, която получаваме отвън, степента на зависимост от нея.
Азът е индивидуалността, самооценката, ценностната система

Desss , A m b e r, нещо такова чувствам, но не мога много добре да го формулирам.   

Примерно казваме "Аз съм българин!" и може да се гордеем или не с това, но това е даденост. Едни може да се опитат да го променят, други не. Гордеем се с постиженията на българските спортисти, макар и да нямаме заслуга за това. "Аз съм художник!" (примерно). Интересуваме се от тази сфера, но това е сферата, която ние сме си избрали... Ами другите етикети... "слаб", "дебел", "висок", "нисък", "трудолюбив", "мързелив"... Все етикети... и лепим тези етикети навсякъде и на всекиго. Но какво се крие зад етикетите, защо този човек е такъв, защо на него е лепнат този етикет? Какво е изживял, за да притежава този етикет?
И какво става с Азът когато кажем "Аз съм човек!" ?  Когато лепнем етикетът, който ни обединява всички "Човек" ! Тогава...

И Егото, не че не съществува. Винаги е там и ще си остане в нас, но както каза Тони някъде по-напред в темата "Разбираме, че имаме глава, когато започне да ни боли." Значи разбираме, че имаме Его, когато се прояви, в останалото време Егото си върши работата, за която е създадено и ние не го забелязваме.

Това си мислих снощи, но днес успях що годе да го формулирам    .

Малко не схванах в какъв аспект трябва да разграничаваме Аза и Егото?!
В психологията понятието е едно и също.

малко за егото
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=281 

 

   Човекът е противоречив и развиващ се. Така че, и психологията би трябвало да развива понятията си, и да въвежда нови. Според мене Фройд не е обяснил напълно и комплексно човешката душа, но е направил революция в начина, по който се гледа на човешката психика.

Добър ден на всички!   Не знам как е при вас...но при нас цяла нощ валя  сняг...и снегорините тръгнаха с пълна сила  

Баба Зима не ще да си отива от тук... Така че,  честита първа пролет на всички!    Макар и снежна...при нас!


Пасифлора...Това много ме разсмя...   Ама хич не очаквах такъв край...


ria..права си, че в психологията понятието е едно и също. Думата  Eго е от латински произход... и означава АЗ. Но това е само сакралното му понятие...иначе извън това поянтие, Егото е се определя от повечето мистици..като" Лъжливия Аз на Личността".  Егото е илюзорно и е създадено от ума...То ни подвежда , защото е сбор/комплекс/ от различни лъжливи предстви, които изграждаме  за себе си...както и за другите около нас, и също представите изградени за нас ..от другите.

Ако не е насочено в правилна посока, то може да повреди на духовното израстване...и обратното. Когато Егото се развива в неправилна посока...това води да развиване на егоцентризъм/нарцисизъм. Правилната посока на  проявление/състояние/ на Егото ...трябва да  е в  служенето му на истинския Аз на човека... там където е нашето духовното слънце.

 Как рзабираме, дали Егото ни  служи на Аз...или му вреди може да се рабере начина по начина,по който  мислим за нас и за останалите? Его, служещо на Аз-а  започва  да издига съзнанието ан личноста от низшата, животинската природа на човека нагоре, към неговта  божествената природа.

Тибетците обичта да казват...че  "Егото е  като лош другар, с когото сме свикнали" Много ми харесва това сравнение ...



 

Desss , към определението ти за его, бих добавила и чувства като желание за власт и надмощие, интереси, желание за отмъщение, завист......

В Аз-а също е и любовта и усещането ни за красота!

Ще чакаме за Чопра!


A m b e r  , ценностната ни система също идва отвън! И също е свързана с оценката на другите към нас... Как казваме на детето Браво, ти даде куклата си на приятелката си, много си добра!.... Така му изграждаме ценностната система, а в последствие и самооценката при много хора, които не са открили себе си, а продължават да живеят по начина, който им е показан.


Passiflora, отношението ни към български спортисти, "Аз съм българче" и пр. спада към внушеното ни чувство за принадлежност.... Преди време в тази тема писах как, прибирайки се в България, си мисля: Това е моят въздух, това са моите реки, моите планини и пр....

Докато пишех това, явно ми е светнала червена лампичка в мозъка, но едва на другия ден вече си помислих: Защо така съм разсъждавала досега?! Нали планетата е на всички, водата е за всички, планините, животните, растенията.... В момента се сещам за твоето камилче и се асоциирам с него и най-вече майка му

Права си, че ние усещаме егото, когато то се прояви... Но съвсем не винаги си даваме сметка за неговите прояви!

И още нещо ми хрумна, четейки твоя пост: Най-рядко се слага етикетът "Аз съм човек"...


ria, в различни ситуации ние действаме по различен начин. Понякога чрез егото си, друг път се проявява нашия Аз - нашата дълбока същност. Дори обичаме по различен начин! Някои хора обичат истински, интересува ги щастието на другия, на другите. Други си мислят, че обичат, но го правят чрез егото си. Тук пак мога да се върна към темата за изневярата... Когато се обича чрез егото, обичащият не позволява щастието на другия без личното си участие в него!  

Като говорите за его - аз в момента имам проблем с точно това чудо, само че не моето. Нараних нечие его и сега човекът (много близък) ми е много обиден и не спира да ме наказва. Аз обаче не се чувствам виновна за това,че най-после признах истината и я нарекох с истинското и име - което в случая е грозно. Не съм целяла да обидя човека, не съм говорила в пристъп на гняв... обаче все пак ми е съвестно,че нараних нечии чувства - трябваше ли да продължавам да си измислям оправдания за да не засегна чуждото егото? Толкова ми се иска да съм по-откровена и да казвам нещата винаги такива каквито са - но ми липсва  смелост

Винце, изпреварила си ме с обясненията за егото и Аза... 


Nessa, в момента не знаеш дали си постъпила правилно или не точно, защото се страхуваш да казваш винаги това, което искаш, да си напълно открита!

Аз не мога да ти дам съвет, защото ако го направя, това ще бъде мой възглед, а не твой!
Лично аз, за себе си, когато знам, че ще причиня болка някому, казвайки му истината, доста се замислям... И понякога премълчавам. Не лъжа, а премълчавам /има малка разлика/

Значи разбирам от изписаното ,че Егото и Азът са две части от едно цяло.Като доброто и злото,като огън и вода,като тъмно и светло,като истина и лъжа......
*Nessa* ти си казала на човека твоята истина.Стигаме до темата няколко стъпки по надолу с балерината,камилчето и т.н.За мен не е лошо да споделим нашата истина,но е хубаво да знаем и колко и какво може да поеме отсрещната страна,дали е готова да изслуша нашата гледна точка,както и ние да се опитаме да се поставим на негово място и защо не е в състояние да види сам тази действителност,която ние виждаме.Може би има причина за това.

Мислила съм доста и затова и дълго време измислях "благородни" лъжи. За себе си знам,че искам да мога да казвам нещата по-лесно. Както и да е - поне извадих някои поуки от ситуацията. Егото пречи, моето също е доста силно и бих искала да го отслабя.

Благодарности за този линк! Ето това ме впечатли от изчетеното досега:

Да, предположих какво имате предвид, но изборът на думите ми е странен.
Ала щом така са го приели...
 
Винце, Тонимар, подобно е и моето разбиране за ролята и смисъла на Егото.

Мислите ли, че всички по един и същ начин получаваме информацията и в каква степен това ни се отразява?
Интересно ми е някой от вас опитвал ли се е да си представи, че е в чуждо тяло.
Изключвам другите аспекти, просто да си представиш, че гледаш, чуваш, помирисваш и усещаш света чрез съвсем нови и непознати сетива.