и дано не ви затормозявам с нея 
Напоследък съм много тъжна ..
и почти съм изгубила вяра във всичко
..Имам Брат по-малък от мен (аз съм на 21 - той на 14) има епилепсия,епилептични припадъци, не може да говори хубаво .. въпреки ,че е на 14 ... той си е като 2 - 3 годишно дете .. много се радва на Сънчо
.. Предимно аз и майка ми се грижим за него, таткото не се интересува много , а и няма кой да ни помага ... Ходи на детска градина с деца като него ..Напоследък нещата се влошават..става му по-често лошо ,станал е по-агресивен и неудържим, и колкото и хапчета да взима нещата са си същите.. и се чудя изобщо има ли смисъл от тях
.....
и чак не ми се мисли какво ще е по-натам,чак ми иде да се 
Много родители знаят какво е
.. Да не можеш да направиш нещо и да седиш безучастен и да не можеш да помогнеш ... Какво ли не сме правили, всичко възможно за което се сещате и нещо не помагало дори малко ...
.. Вече съм изгубила вяра ,колкото и да се моля
, да се оправи поне малко (било и някое друго дете) няма оправия .. никой не чува там горе 
Иска ми се Брат ми да е като другите деца и всичко да си е нормално ... и бих дала живота си за да стане

и все пак Ние си го ОБичаме Много
,такъв какъвто си е и ще се грижим за него,въпреки всичко 
На всички деца пожелавам здраве,щастие и късмет ..

Благодаря ,че ме изслушахте
и Благодаря ,че мога да си споделя с вас
Приятен ден ви желая
,но гледам да се справям де