"Смешно" ли е раждането? - 1

определено ще я следя тази тема - момичета, така ме разсмяхте  Благодаря ви

        По повод ражданията на 24 май, да се включа и аз  Преди 10тина години, бременна в 9тия месец и с термин 25 май, си седя в кварталното барче следобед, на 24 май и си пия кафето с мъжа ми. Комшията се прибира от манифестация, много възхитен от празника и ни поздравява: Честит празник! А аз, някакси не можех да го усетя това празнично настроение (все пак от години не участвах в манифестации  ).
        На същата дата вечерта започнах да пържа тиквички (много ги обичам  ), тъкмо приключих и седнахме да вечеряме и опааа болките започнаха. Мъжът ми засича времето, аз си хапвам  . Той вика: "Трябва да тръгваме към АГто", а аз :"Ааааа,не Докато не си изям тиквичките НИКЪДЕ не отивам!" 
 Както и да е, пристигаме в родилното към 20:30 вечерта, моят лекар пристигна точно след като приключихме с документите и клизмата. Качиха ме в предродилна зала (в асансьора затам влязох на патешки ход). Лежа си аз, отвреме навреме с контракции и през това време минават двама млади лекари и се шегуват :"Кирил ли ще е или Методий?", а аз твърдо отсичам :"Не, Габриела" Те питат "Откъде си толкова сигурна, че ще е момиче?", а аз: "Ми сигурна съм, ако не е, ви правя рекламация"
Като ме преместиха в родилна зала, моят лекар ми каза: "Сега, ако ме слушаш, за 10 минути ще родиш", а аз: "Да,бе, да, първо раждане..ехеее" Оказа се , че беба е била с усукана пъпна връв и затова се е наложило доста бързо да се реагира.
 Цялото раждане, от постъпването ми в родилното до края, беше 50 минути! 
После се наложи да ме шият, шиенето беше доста продължително и аз питах доктора през минута "Няма ли вече да приключваме с това?". При поредния ми въпрос той отговори:"Такааа, дотук бяхме с губерката, сега започва фината бродерия." 
След като приключи, засмя се и вика: "Върви, народе възродени и Габриелка тръгна,а?" 

Страхотна тема!
Моето раждане не беше така забавно.Но няма да забравя как се расмях,едва не ми се отвори секциото
След операция сме в интензивен сектор.На втория ден минава визитация,основния им въпрос към родилките беше обичайното как се чувстват,има ли проблеми и най вече получиха ли първите газове .Съответно една казва "да"друга "не",трета "много" и последната "ами пръцнах,ама само 1-2 пъти"
А завеждащия:"Еее, ми ти кво искаш,да опърдиш отделението ли?" "Това е достатъчно и вика"
Всички много се разведрихме

В предишния си пост писах за раждането на дъщеря ни. Второто "действие" се развива 7 години по-късно, края на октомври месец . Този път бях решила да раждам секцио, даже си бях избрала доктор. Терминът ми беше 9 декември и предвид това, че имаше достатъчно време, канех се да се срещна "тия дни" с въпросния доктор , за да уговорим секциото. Да, ама не На 31ви октомври съм се развъртяла из нас да чистя, да гладя, да простирам...цял куп задачки. По едно време усещам, че коремът ми странно се втвърдява, тръшкам се на дивана и викам:"Ааааа, стига ми толкова, и утре е ден"   Лягаме си вечерта, моя милост си заспива, обаче в ранната сутрин усещам лееекички болки ниско долу. Тръгвам към тоалетната и .... виждам, че съм прокървила. Притесних се , естествено, но поизчаках докъм 8 часа и се обадих по телефона на лекарката, която следеше бременността ми. Тя ми каза: "Отивай в АГто да те видят, ама си вземи и багажа за всеки случай!"   Какъв багаж, аз съм в осмия месец !
Събирам си документите и каквото още намерих из нас (далеч недостатъчно за пълния списък за багажа) и с мъжа ми потегляме с колата към АГто. Влизаме, аз вървя наперено и си мисля : "Сега сигурно ще ми бият някаква инжекция, или ще ми дадат някакво хапче за задържане...в най-лошия случай, утре ще се прибера.." И отново- да, ама не! При прегледа се оказва, че съм с 5 см разкритие! Дежурният лекар ми казва: "Днес ще раждаш. Приготвяй се."   А аз: "Ама как, няма ли да си ходя сега?" Поосъзнах се, за разлика от мъжа ми, който не знаеше на кой свят се намира,милият .
Прескачайки следващите 3 часа ( второто раждане беше с 2 часа по-продължително от първото ), видях нашия малък син. Показаха ми го за някакви си секунди и го отнесоха в интензивното, в кувьоз (нали се роди осмаче.. ).
В същия ден, заедно с мен беше постъпила в родилното и 16 годишна ромка. Меко казано "любопитна" и общителна. На другия ден, след раждането, се засичаме по коридора с нея и тя ме пита: "Како ма, твойту кога шъ гу вадят от бурканчиту?" В първия момент не зацепвам, но после се сещам, че въпросното "бурканче" е кувьоза  
След 3-4 дни в болницата и след разговор с докторите, се уговарям с тях да ме изпишат за 2-3 дни (за да можем с мъжа ми да купим всичко необходимо за бебето, тъй като 40 дни предварително ни дойде доста изненадващо) и после да постъпя отново, като ще мога докато съм си у нас да идвам и да си виждам бебока ( и без това той още беше в кувьоз и нямаше и как да го кърмя).
Изписват ме те....после отново влизам в родилното и виждам една мама, с която раждахме заедно и с която се бяхме сприятелили. На нея също й се беше наложило да поостане с бебето 1 седмица допълнително в болницата. Та тя, през смях ми разказа, че друга мама питала за мен, къде съм, а ромката компетентно и възмутено заявила: "Ааааа, тя СБЯГА ма како, остай си бебето и СБЯГА" .
И така, и на мен не ми се "размина" без прословутите ромски лафове  

Момичета, благородно ви завиждам за веселите раждания и бебчетата, на които се радвате сега!     Да са ви живи и здрави!!! 
Надявам се скоро и аз да се похваля, но ... 
Доколкото се познавам ще имам много весело раждане, когато му дойде времето (надявам се скоро).
 

Самото раждане не беше много смешно, но една случка от приемния кабинет никога няма да забравя!


Изтичат ми водите в 9 месец и аз бегом към родилното! Болките вече са доста силнички и се придвижвам почти на 4 крака! Влизам в приемната да оформим документите! Акушерката пише, аз проплаквам и се превивам! Влиза един доктор и пита "Ще раждаме ли?", казах му че на там отиват нещата, а той : "Какво ще е?", казвам "Момче!", той се усмихна и аз за секунда реших, че ще ме успокои! Че ще ми каже колко бързо ще го родя, но той каза " Ооооооооо, момче водолейче! Моя приятел е водолей, викат му джибрето, голям к**вар беше!". И аз 

След 2 часа родих прекрасен син! Леко раждане на всички на които им предстои!

Момичета,  
благословени да сте и вие и семействата ви.   Така сладко ме разсмяхте тази сутрин, че ме налегна графоманията и ми се прииска да си споделям.
За първото си раждане тръгнах за операционната като на купон. Преносвах вече близо седмица, наследницата отказваше да се попремести в посока изхода, та не само едва дишах ами и бях останала без ребра, така зверски ме риташе. Да не говорим за 35-те (признати) килограма, които се изхитрих да складирам за 9 месеца, и заради които бях заплаха за международното положение, че мязах на самолетоносач без отличителни знаци.
Та както си седях сам-саминка и щастлива на  операционната маса, клатех  си краката и чаках най-сетне да ми  разтоварят
каргото, не помня откъде се материализира един анестезиолог, който такава упойка ми заби, че все едно ме халоса с парен чук. Сега си давам сметка, че добрият човек, след като ми е изчислил габаритите ми е забъркал доза за средно голям слон, за по-сигурно. Да, обаче, аз като се освестих, такъв ужас ме налегна, че години след това се разтрисах цялата от спомена.

Та заради това се стигна до следната абсурдна ситуация: лежа си аз четири години и половина по-късно в същата болница (предполагам даже в същата операционна), обаче съм със самочувствие - килограмите са само с около 16 артък, и вече не съм  гойна а стройна. И не съм плаха дебютантка а по-скоро изпечен рецидивист. Така де - второ секцио ме чака, не си играем на шикалки и съм корназ та корназ. Залата е пълна със специализанти - ще им правя показно един вид и се чувствам като примадона.  На сцената излиза друг анестезиолог. Млад, готин, намахан , почва да ръси майтапи и да ми прави оферти за епидурални упойки. И в този момент ме наляга такъв пристъп на паника, че се надигам и почвам да се оглеждам за изхода на операционната  и за часовника. Демек "много ми беше приятно с вас, но ме чака неотложна работа". Обаче насреща ми професионалист. Усеща накъде духа вятъра и веднага променя офертата от епидурална на пълна. Това ме склонява да легна отново поне за малко и да послушам какво още ще предложи. Той посяга да ме върже за масата. И тук удря на камък, защото аз си скръствам ръце пред гърдите здраво, вирвам брадичка  и непреклонно  отказвам да се подчиня. Той понечва да отпочне близък юмручен бой, обаче явно се сеща, че е дал хипократова клетва и се отказва. Пробва с деликатно подръпване на ръцете и примамливи  уговорки, но и аз не съм вчерашна и не се давам. Специализантите вече са в истерия от смях, операционната гъмжи като кошер. И в този момент влиза моят лекар. Бог да го благослови! Да е жив и здрав дълги години още и все здрави и хубави бебенца да изражда! Голяма е скица. Сприхав един такъв, да не говорим, че е ранна заран...Появява се намусен и скръцва със зъби:"-Какво сте се разкрещели такива толкоз рано! За какво е тази врява?" Един от младоците се хили и обяснява :"-Ми не дава да я вържем.Страх я било..." Доки се надвесва над мен, ухилва ми се саркстично и заявява:
"-Ми ще те е страх я, ти какво очакваш?! Аз ако съм легнал на твоето място - считай, че съм умрял от страх!Подай упойката. Почваме!"
В интерес на истината, момчето ми подаде страхотна упойка. Беше наистина нежна и не ме стресира изобщо.

сийбискит не знам доколко ти е било смешно по време раждането...но паднах под стола от смях ,от разказа ти 
Аз нямам такова чувство за хумор и моето сигурно няма да е смешно.

Ееее,недей така де Никога не се знае.Обикновено като минат емоции от раждането и тогава започваш да забелязваш някои интересни подробности,които тогава не са ти правили впечатление.Сигурна съм,че и ти ще имаш смешни истории за разказване

Ох момичета, чета разказите ви и така се забавлявам, а всъщност много ме  е страх. Наскоро влезнах в 7 месец и от тогава сякаш нощ сънувам предстоящото ми раждане - един ден нормално, на следващия секцио .............. имам чувството, че ще се побъркам докато дойде момента Явно съм почнала от рано да се настройвам

сийбискит
Направо си майстор на краткия разказ 

Дени, скъпа,

повярвай ми - изобщо не е страшно, ами е толкова хубаво, че настръхвам от вълнение като си помисля! Наистина ти си влязла в най-уязвимия период-този на седмия месец, когато си на финалната права, но лентата е още далеч. В осмия ще се поуспокоиш (обещавам ти го) - до каква степен зависи само от теб, а в деветия остава само нетърпението по-скоро да дойде часа на срещата. Аз ти пожелавам нормално, бързо и леко раждане, на термина. Давай си кураж, че медицината вече е толкова напреднала, че дори и да се закучи процедурата  Не дай Боже! лекарите ще намерят безболезнен изход. Най-добре е да се довериш на този, който е проследил цялата ти бременност, както направих аз и нито за секунда не съм съжалявала. И се озъртай за майтапи, че след два месеца, да е живот и здраве да ни разправяш да се хилим и ние.

Тани Бамбина - благодаря ви! Радвам се, че не съм съсипала прекрасната тема.
  всички

При мен нямаше доста смешни моменти, тъй като раждах секцио и въпреки, че всичко беше предварително уговорено, стана много бързо и общо взето не се сетих какво става. Интересното, за което се сещам беше след като ми донесоха бебчо. Нашия тати дойде да ни види, а аз го натоварих със "сериозната задача" да смени памперса на Ники. Но нали в началото акитата на бебетата са зелени, та коментара на благоверния беше "Аууу тати, ти да не си пасал трева?" Другото интересно беше, че имаше една акушерка, която винаги ни разсмиваше с нейните изказвания, как една родилка дошла, "изплюла го" и си трънала или пък "айде майчета, давайте задниците за една инджекцийка"... В момента не мога да се сетя за други смешни неща, но определено раждането ми беше много леко. Ако се сетя друго обещавам ще пиша.

Ще си копирам отговора от една друга подобна тема. Надявам се да се посмеете и да се отпуснете (тези на които им предстои раждане).

Доста чета във форума, но сега за пръв път се включвам. Имам две синчета - на 4г. и 5м. и на 11м. Докато четох разказите ви, установих, че и двете раждания са минали не съвсем лесно, но слава Богу без усложнения и най-вече доста интригуващо, особено второто.
С първия ми син терминът беше определен за 05.03.2005г. Вечерта на 04.03. до късно седяхме при майка, защото я беше схванала дископатията и отидохме малко да я разведрим (живеем в една къща, но на различни етажи). Всички се шегуваха, че на следващия ден ми е термина и какво правя още там. Аз обаче се бях настроила за преносване и въобще не се вързах на думите им. Както и да е, слизайки към нас, ни напомниха да се обадим, ако има нещо, че баща ми щеше да ме закара до Шейново, тъй като тогава нямахме кола. Легнахме си благополучно с милото, като преди това го помолих да ме обръсне, ей така за всеки случай. Заспала съм и в 4.30 сутринта се събуждам с повик за ходене по малка нужда. Тръгвам да ставам, чува се "пук" и запачват да ми текат водите. Бутам милото да ми даде хавлия, че ще намокря матрака, а той ме поглежда сънено и ми вика "Ама ти накъде така? Хайде лягай си, че е тъмно още." Аз още по-силно го сръчквам, той се ококорва, скача и ми носи от шкафа не коя да е, а плажната ми кърпа!!! Започва трескаво да се облича, а аз през това време звъня на баща ми. След малко и двамата с майка дохвърчават. Питам аз майка как й е дископатията, а тя казва:"Абе, всичко ми мина, като чух за изтекли околоплодни води!!!" Закарват ме до Шейново, там ме чака акушерката ми, преглед за разкритие - 3 см, нямам все още контракции, обличам си нощничката и тръгвам да се разхождам по коридора. Викат ме за клизма - не е особено приятно, но не е и болка за умиране, а и аз предпочитах, отколкото да си омажа бебчето с аки. Продължавам с разходките след посещението на тоалетната и започва да си ме боли по-сериозно. Тогава не вярвах, че дишането може много да помогне и не се възползвах качествено от него. При 6см разкритие ме вкараха ва предродилна зала, вързаха ме на апарата и на системата и си зачаках контракцийките. Не знам на колко минути бяха, но си боляха доста - бях гепила един радиатор до леглото и крещях силничко. Акушерката през цялото време беше до мен и ми даваше напътствия, но аз не ги спазих особено поради чиста проба страх. След поредния преглед сантиметрите се оказаха 7. Акушерката ми сложи някакъв си нейн коктейл от лекарства мускулно и докато вдишам усетих толкова остра болка, че ми причерня - разкритието изведнъж беше станало 10см и всички се засуетиха. Качиха ме скоростно на магарето, въпреки че аз настоявах за чехлите си и точно с 3 напъна се роди най-сладкото бебе, което бях виждала (3,450кг и 50 см). Първите ми думи, когато ми го показаха бяха:"Ау, има много хубави уши!!!" След това шев и кройка с пълна упойка - 4 шева от епизиотомия, но главицата му си беше доста голяма. И така на шега, на майтап станах мама за първи път! от изтичането на водите до раждането бяха изминали около 8 часа.
При второто човече се досещате, че имахме вече доста добре разбиращ батко, откъдето тръгнаха и комичните неща. Терминът ми беше за 06.09.2008г. На 04.09. отидохме да пазаруваме някои неща в Практикер. Аз на няколко пъти усетих стягане на корема, т.е. подготвителни контракции, нерегулярни и неболезнени. Майка, като тръгвахме, се шегуваше:"И да не вземеш да го изтърсиш в Практикер, че ще го кръстим Практикерчо!" Прибрахме се от пазар и легнахме раничко, че много се бях изморила, но преди лягане помолих милото пак за всеки случай да ме обръсне. Сутринта (05.09.) станах доста рано, за да се изкъпя и докато се бършех след това, забелязах нещо слузесто и кърваво по краката си - тапата беше тръгнала да пада! Мъжът ми вече беше тръгнал за работа. Обадих се на акушерката, тя каза да не тръгвам още, защото може да минат и два дни до раждането. Баща ми също тръгна за работа, аз събудих големия, хапнахме, аз ядох само няколко маслинки, но болки никакви. Излязохме на разходка долу на двора, всички бяха заети с бране на грозде, аз също се включих, нищичко не ме болеше, а и тапата беше спряла да изтича. Към 14.10 се качих с големия да обядваме. Имаше пиле с ориз - не можах да се стърпя и се наядох хубавичко - ми то живее ли се цял ден на едни маслини, пък и грозде брах...В момента , в който се надигам да отсервирам и да се обадя на акушерката, че днес няма да се ражда, водите ми се плисват под масата в кухнята. Представете си какви очи опули 3,5-годишният батко!!! Звъня на милото, той дохвърчава за отрицателно време, натоварва ме с багажа и хайде към Шейново. Баба като ни изпращаше, вика:"И недей да звъниш на майка ти в работата. Колкото по-малко хора знаят - по-добре!" Послушах я аз. Паркираме до Шейново, имахме запазено място от един месец, тъй като мъжът ми работи в строителна фирма и неговият колега работеше точно до Шейново, на мястото на старата бирена фабрика. Слизаме от колата, а то обедно време и работниците почиват и хапват по околните кафенета. Няма да ви казвам какви очи опулиха като ме видяха с корема и багажа и с мъжа ми, тъй като повечето го познават! И така "никой" не ме видя като отивах да раждам, само половин строителна фирма!!! Акушерката ни чакаше на стълбите и вика:"Ама вие какво сте се нахилили, аз я чакам на носилка, а тя се смее!" Пак приемане с 3 см разкритие, стандартните процедури, разходка и се повтаря същото като при предното раждане - от 6 на 10 см само секунди след коктейла на акушерката, 3 напъна и бебчо се появи (3,350кг и 51см) !!! Трябва да отбележа обаче, че бях много по-спокойна от предния път, по- концентрирана, знаех какво да правя, как да дишам, слушах екипа! Това много ми помогна за по-бързото и безболезнено раждане. От изтичането на водите до раждането бяха изминали около 5 часа.
Това е моят разказ. Надявам се да не съм ви отегчила. И двете ми раждания бяха прекрасни моменти, незабравими и очарователни! Пожелавам на всички бременни леко раждане, а на всички вече родили да си гледат дечицата с любов!!!

 Мили мами, много е готина темата и редовно си чета новите разкази в нея, но много се изнервям, когато някой се включи с отговор от рода на :" Изобщо не е смешно!"
 Не е ли по-удачно заглавието на темата да се промени ( _{например : "Смешните моменти от раждането на детето ми ")}