"Смешно" ли е раждането? - 1

Една вечер започнаха контракциите. Аз първо се чудих какво е, защото от филми и разкази се представях някакви страшни болки. Реших да засичам да видя дали това са контракции. Станаха регулярни през десетина минути и си викам "това ще да е, почва се". Мъжът ми през цялото време е съпричастен и засича на колко минути са контракциите. Звъня на доктора и се разбираме да отида до болницата и ако имам разкритие да го викам. Отиваме с мъжът ми в болницата, имам 5 см. разкритие, приемат ме, аз се обаждам на доктора. Казвам на мъжът ми, че оставам и той да се прибира за да не виси тук и да се шашка. Приемат ме в предродилна  и си лежа тихо, кротко и чакам. До мен една пъшка, охка. В този момент ми звъни телефона. Мъжът ми ме пита какво правя.  И аз "Ами как какво правя, раждам!" А той "Ама верно ли? Как така раждаш? Защо не ми каза?"
 Не знам този човек какво си мислеше, че става цяла вечер и защо отивам в болницата

Оле, как ме расвеселяват такива разкази ... представям си учудването му "...Защо не ми каза?" А, образи са мъжете, образи! Много сладко!

Здравейте,при мен смешното беше сутринта в реанимацията. Започнах да раждам нормално,но се наложи да ме срежат...мина операцията,бебо изплака,видях го и ме преместиха в реанимация. На сутринта идва дежурен лекар за визитация и да ни превеждат по отделенията. Влиза доктора...един намръщен,сърдит и едното момиче от стаята го пита "Абе,докторе,какво ти е...ние трябва да сме кисели,не ти" А той,милият започна да обяснава "Бързам да се прибера,че жената е изтупала кучето през балкона"!!!! Е,няма такъв смях..ама как да се смееш с прясна операция. Оказа се,че имали пинчер,който се омотал в завивките на спалнята и жената решила да изтупа завивката ама заминало и кучето....

Супер много ме развесели. Благодаря ти   

Това е толкоз тъжно...но и аз не мога да спра да се смея!

Аз пък трябваше да сръчкам мъжа ми в ребрата, защото реши да разказва вицове на съкилийничката ми- обясних му, че на опериран човек не се разправят смешни вицове.

Да разкажа и аз за моето раждане.Терминът ми беше за 30.05.09,обаче аз си бях убедена от края на 7-ми месец,че ще родя по-рано..Та така..На 14.05 изведнъж си усещам коремчето по странен начин и бягам при една комшийка на кафе.Започвам да й разказвам аз,че ще раждам май и тя си ме успокоява:"Абе как няма да раждаш имаш 2 седмици още".На 15.05 съм на консултация и си имам вече съвсем леки контракцийки.С таткото седим пред АГ-кабинета и се заливаме от смях,ама голям хилеш..Останалите бременни само  ..Поканиха ме в кабинета и сестрата ми казва:"Сядай сега да изчакаш докторката".Пък аз не мога да седна и пак смях..Сестрата се панира и като започна да се тюхка:"Малии,ти ще раждаш!"-аз смях,ама сълзите ми текат..Идва докторката и тя паника:"Бързо качвай се на магарето..Абе момиче ти си с разкритие 3 см. къде си тръгнала"Аз първескиня откъде да знам какво става..Викат таткото и му обясняват:"Отивате си и започваш да й засичаш контракциите и като станат на 10 мин. отивате в родилното".Прибираме се ние,аз си се изкъпах и мъжо засича,като ме предупреждава предварително:"Жена,колкото и да те боли само не ме хапи,моля ти се".Ама той по-паниран от мен-гледа мен,гледа часовника.След около половин час следене,мъжо още по-уплашен ми казва:"Хайде тръгваме!Мен ме е страх-ако родиш вкъщи какво ще правя..?".Отиваме в родилното-аз с бикини..Прегледаха ме и стана ясно,че много рано съм отишла,но си ме оставиха там и се започна едно чакане.Дойде другата смяна акушерки.Таткото през това време опънал софра вкъщи и заедно с едно приятелско семейство зачакали.Аз си лежа в предродилното и подремвам отвреме навреме.Дойде една акушерка при мен и си легна на съседното легло.Сама съм в цялото отделение.обаче по-едно време започва да ме боли много и аз си крещя,а тая до мен спи.Мъжо звъни през 5 мин.Вече към 5:30 сутринта(забравих да пиша,че бях в болницата в 14:00 след обяд)започнаха и напъните.Хванала съм се аз за масата и си крещя,а две акушерки седнали на столчета до мен и си говорят за манджи.Аз не знам сега какво да правя при напъните да напъвам ли или не.Накрая им се разкрещях,че ако не ме качат на масата да раждам си заминавам! Акушерките смях.Дойде най-после и док и аз му викам:"Айде,че ще родя без вас!"Пак смях.И се започна-док вика:"Напъъъвваайй",акушерката:"Аккаааай",а аз:"последно да напъвам или да акам"..И така след няколко напъна родих дъщеря си и бях най-доволна от всички..
Сега ми предстои второ раждане и живот и здраве ще разказвам и за него..

Много забавен разказ 
виждам, че си имаш нова лентичка- от сърце ти желая лека бременност и още едно смешно раздане

И аз да разкажа за моето,което беше преди три години.Отивам на последния си преглед при док и ми казва веднага да се отправям към болницата,че изследванията ми не са добри сега,а и няма защо да чакам и без това бях вече в 40 седмица.Обаждам се аз на мъжа ми,а той таман се приготвил да ходи на юбилей.Казвам му аз как стоят нещата,а той ама верно ли или ми казваш,че да не ходя на рожден ден?!
Така чак след три дена ми предизвикват раждането и се започват вече яките болки,а аз крещя и викам с цяло гърло: Болииииииииииии ! Мъжът ми е немец и разбира основни неща на български и с целия си акъл ме пита какво е боли?Явно не си е личало какво може да е. Казвам му аз какво е и той вика аааа,добре знам вече.
По едно време от контракциите започнах да повръщам,а той до мен.По принцип той повръщане не може да гледа,а сега не само,че не му пречеше,ами ми и изяде вечерята,която ми се полагаше в болницата.От едната страна ми подложила да повръщам сестрата,а от другата той до мен и си хапва сладко,сладко,а аз си драйфам.И му викам:"Ама аз повръщам,ти как така ядеш,а той еее, няма нищо,ти си повръщай на мен не ми пречи.
Сега като му разказвам казва,че не помни да е било така.

  Според мен човечецът си е бил в по-голям шаш и паника от теб.

С голямо удоволствие чета темата редовно. Така вече след като всичко е минало успешно е смешно и весело, ама като си е в родилното човек май не е кой знае колко.

Леко и весело раждане на всички, на които им предстои! 

Много хубава тема. Благодарение на нея отидох да раждам без никакъв страх и заредена с много положителна енергия. При мен нямаше кой знае колко смешни неща, но все пак ще разкажа: Влязох за предизвикано раждане защото преносвах в 21.00 часа вечерта. Към 02.00 часа сутринта ми започнаха контракциите. Акушерките ме наглаждаха през половин час. По едно време, като видяха че започнах да кръстосвам по енергично стаята и коридорите, започнаха да ме агитират за епидурална - ама аз пусти страх от упойката " Не ". И само задавах въпроса:
- " Ще боли ли повече? " А Те отговаряха:
- " Не, нееееее, само още малко!"
- " Ами тогава защо пък толкова настоявате?"
И така след известно време ето ме в родилна зала - напъвам аз, ама  бебка с по голяма глава и от зор взех да ръмжа напъвайки, уж за по лесно. А акушерката само ме сръчка:
  -" Стига ръмжа бе момиче ами ей тука долу сега напъъъъъъъъвай!" Имах чувството че с мен на едно ражда. След още един напън беба беше в ръцете ми , а по късно от ръмженето ме болеше гърло.
 Пожелавам на всички леко и смешно раждане!

Акушерките, с които съм разговаряла споделят, че наистина изживяват раждането заедно със самата майка .

Ей ще умра от смях, в офиса съм и едвам се сдържам, много ми стана мъчно за кученцето, което е заминало през балкона, обаче в същото време ме напушва и на смях.

Имам една приятелка, която е много културна и любезна, дори в ежедневни ситуации чак прекалява.
Та, отива да ражда, влиза в родилната зала, оглежда се и пита една от акушерките "Извинете, а тук може ли да се вика, че в стаята ми беше неудобно?" Акушерката я изгледала странно - "Ами може, защо да не може?" А моята приятелка "Да де, ама не виждам да е добре изолирано, да не смутя някоя от другите родилки!"

  ....Момичета,темата наистина взе да става много забавна.
Сетих се за още нещо...Докато ми повтаряха "Напъвай,напъвай...",вместо "Продължавай да напъваш", аз си мислех,че нищо не правя и и им виках"Незнам как...Не мога..."И се чудех,що е това напъване ,докато един любопитен доктор,който надничаше да види какво става и що,тая родилка нищо не прави ,не каза"Ами,тя добре си напъва ,бе!Даже много добре..."Оказа се,че това бил завеждащият отделението... 

Първото раждане - Шейново:

Аз- нахилена отивам да раждам. Вече съм родила (без упойка, Марти се роди за 2 часа). Аз- стресирана. Говоря с майка по телефона и я питам защо не ме е подготвила, че ставането от леглото ще е меко казано трудно. Отговорът беше:
- Ти не си ли гледала по телевизията, че родилките просто си лежат в леглото

Второто раждане - Правителствена болница.

Отивам да раждам леко притеснена Всичко мина чудесно, отношението на персонала към родилките и бебетата беше на ниво. На поредната визитация са се събрали шефа на отделението, неонатоложката и още 3-4 лекари. Преглеждат ни и питатат имаме ли въпроси.
Аз: -Докторе, бебето го мързи да суче.
Доктора: - Ти нали момче роди?
Аз - Да.
Доктора: Хич не се тревожи. Те мъжете са така цял живот. като видят цици и не знаят какво да правят с тях

Леко раждане на всички и весело посрещане на новогодишните празници