"Смешно" ли е раждането? - 1

Страхотна тема! Все още съм бебеправеща, но ще ви следя. 

Мда! Раждам аз август-жега голяма. Първо раждане-измъчих си. Като се почна от 9 сутринта, та чак з 3 следобед ме вкараха в родилна зала. Докторът, като ме вижда , че съм изнемощяла, ми вика: "Ей там на чешмата се понаплискай малко." Пък аз отивам, виждам сапун и започвам да си мия ръцете с него-навик. Обръщам се и виждам , че целият екип ме чака и гледа невярващо, а док.:"ЕЕЕ, ти голяма хигиена му удари."

Искам да се абонирам да ви чета , и да не е само запис , ще се включа с една историйка от моята собствена поява на бял свят.
Първо дете съм , и нали традицията е да бъда кръстена на някой от родителите на бащата. Баба ми се казва Ирина , и в последствие съм кръстена на нея. Но преди да се родя не са знаели пола ми , и в болницата се провел следния разговор : майка ми  "Ако е момченце , хайде на не е Харалампи (като дядо ми)" , и баща ми с целия си акъл " Не бе , не се притеснявай , Хитлер ще е "  
Цялото отделение им се смяло.
И така добре че не съм момче , че щях да съм Хитлер  

Оххх, искрено се посмях с вашите истории  Колкото повече наближава, толкова повече ме е страх  , но сега виждам, че има и весела страна. Дано и аз да се включа с някоя история скоро

Любимата ми тема
Дойде време и аз да разкажа за моето прекрасно и смешно раждане. Исках да раждам в друга болница, но там намериха начин да ме ошашкат, че бебето ми изоставало и трябвало спешно секцио. В крайна сметка аз се отвратих от отношението им и реших да раждам в Шейново. Обадих се на шефа ми, който е много близък приятел с един от главните лекари там и ми беше предлагал да ме запознае с него, но аз бях отказала. Този лекар пое енгажимент да ме изражда (ясно ми беше, че се нави само защото съм колежка на приятеля му, иначе и аз знам, че е страшно зает и не би ме поел в последния момент без да ми е следил бременността) . Приеха ме за 1 нощ в Патологията, за да ми следят тонове и общо взето това бяха двете ни срещи с лекаря, даже всеки път като му се обадех по телефона му се обяснявах, че съм Ани от офиса на Мони, че иначе как щеше да се сети коя съм?! Започнах да преносвам и от Рискова бременност, където ходех за тонове ми казаха да дойда да ме приемат, за да ме следят и евентуално да ме предизвикват с таблетка. В 6ч.сутринта ми сложиха таблетката и моят доктор каза, че ще мине да ме види след известно време как върви процеса. Добре ама като им казах, че имам контракции на по-малко от 5мин. но почти безболезнени ми казаха, че щом съм толкова спокойна да мина след 2часа пак (това беше към 9ч). След 1час вече бяха станали болезнени и точно тогава ме срещна моя доктор и ме пита дали е почнало да боли и аз му казах да, той: ще мина след малко да те видя, аз:ок. Явно пак съм била „много спокойна”, защото след 30мин.(към 10:30) се оказа че  имам 4см. разкритие и ме пратиха в предродилна зала. Звъня на доктора, а той не вдига. Като казах на акушерките, че съм пациентка на този д-р, те изобщо не ме и прегледаха, а директно ме вързаха на тонове  и казха, че той трябвало да си ме види. Ама контракциите вече стават мнооого болезнени и начесто, направо се преливаха една в друга, пак звъня на доктора между две контракции, а той пак не вдига. Искам епидурална, а те „аааа, трябва доктора да я назначи”. Казах им, че не ми вдига телефона и явно вече те са му звъннали, защото видяха че контракциите ми са съвсем родилни. Това вече към 11:20. И никой не ме преглежда да види колко разкритие съм стигнала. А аз си викам, че ако съм на 5см. примерно няма да издържа без упойка до края (а аз имам много висок праг на болка). Откъде да знам, че съм напредвала стремително?! Когато след още 10мин. им извиках, че вече имам напъни, доктора точно се появи на вратата (това е около 35мин. след като ме свалиха в предродилна). Оказа се че съм с пълно разкритие и си имам родилни напъни, това вече беше истинско облекчение, няма болка!!! Доктора (явно гузен, че чак сега се появява) сложи ръка на крака ми и с много спокоен тон каза: Ани, ти много ме изненада... не очаквах толкова бързо да започнеш да раждаш, дргият път направо в офиса! Спука ми мехура и хайде на магарето, където с 3напъна в една контракция и 1 в следващата (и без никаква болка)се роди моята малка прелестна Мира
Това беше моето прекрасно раждане. Честно казано мисля, че ако по време на последните (и най-силни) контракции не бях вързана на тонове, лежаща по гръб и коланите не ми се впиваха в корема на всяка контракция, всъщност раждането щеше да е съвсем поносимо болезнено. Просто така се стекоха обстоятелствата, че целия си престой в предродилна беше само обичайния запис на тонове (който обикновено трае относително кратко, а за мен беше целия престой 30мин).

Аz отидох да раждам с кръвно 80/50 и когато ми слагаха епидуралната, анестеzиологът ми раzправя, ако усетя да ми се гади, да каzвам, че от упойката може да ми спадне кръвното още, та сложиха ми катетъра, пуснаха ми доzа и аz след 1 минута му викам 'Ще припадам', щото ми сатна лошо, а той ми отговаря 'Ще припадаш след 15 минути, щото упойката тогава ще почне да действа'  .

При мен се случи нещо подобно.От предродилна отиваме в родилна вече и ми казват "Ей тук на мивката се измий малко" и ми пуснали ледената вода.На мен ми беше адски горещо и като започнах усилено да се мия...отдолу.Много ми хареса обаче, направо душ си взех на тази мивка.А те си говорят нещо до мен и по едно време ме поглеждат и като почнаха да се смеят "Ама какво правиш бе жена, измий си личицето малко да се освежиш.Ние ще те измием отдолу.Ей, културна жена бе, иска чиста да ражда, ама няма как да стане"Е, наплисках си и лицето и врата и гърдите и отидох на магарето свежа

Ха ха ха, Руми как ме разсмя!!! Сещам се на мен колко ми беше горещо и как имах нужда от такава ледена водица!!! Сигурно и аз щях да се поосвежа и отдолу 

При моето раждане нямаше нещо смешно за което да се сещам. Освен, че доктора , който ме изражда, каза че си си е свършил работата и отива да посрещне изгрева на Джулай морнинг. ( И го направи де)

При мойто 15-часово мъчение нямаше нищо смешно, освен едно - качих се на магарето с ЧОРАПИТЕ  Важното, че никой не забеляза или поне не изкоментира

Ами аз мисля че е нормално това, че си била с чорапи, и аз при първото така бях, даже умишлено за тази цел ги бях взела за болница

Сетих се за една смешна история около раждането на сестра ми. Майка ми е била с термин 25.12 а до нова година нищо. На първи януари си станала и пуснала поредната пералня с бебешки дрехи. Програма не била свършила и тя тръгнала за болницата като заръчала на баща ми да простре дрешките като свърши пералнята. Завел я той в родилното още на пияна глава и като се върнал прострял и не сложил щипки на дрешките. Тогава терасата ни още не беше остъклена на другата сутрин двамата с него тръгнахме да търсим "избягалите" дрешки  по снега После се купуваха наново изчезналите дрехи 

По време на второто си раждане бях в една зала , с едно цигане на 13г. . Качиха я да магарето доста след като аз бях започнаха да напъвам и като се разкреща , аз забравих и за напъни , даже за какво съм там ...цирка беше пълен . Роди за минути буквално , заложено им е явно генетично . По късно видях и свекървата определено беше на моите години т.е. около 25.

не думай...свекървата на 25 години...Че те на един акъл снаха и свекърва

И аз така си родих с чорапите