"Смешно" ли е раждането? - 1

Ами смешно е, ама после,като мине всичко.
Аз помня при първото раждане ме вкараха в залата и чакаме да почне. А докторът се подпрял на коляното ми и дъвче дъвка. Имаше още една жена до мен, явно я беше страх, та чак риташе и крещеше със цяло гърло. Аз  я слушах и сигурно съм почнала да охкам по-силно, а доктора ми казва- ти пък сега като викаш спря ли да те боли? И аз млъкнах.
А при второто раждане , беше в събота, ми се падна една начинаеща лекарка. Тя се беше облегнала до прозореца срещу мен, скръстила ръце и през цялото време не  помръдна. Всичко свършиха сестрата и санитарката. Добре,че мина благополучно.

ахаахахах
   хохох ахахахаха ще пробвам и ще пиша -АХАХАХАХА

Страхотна темичка, заболя ме стомаха от смях. Аз имам вече две раждания зад гърба си и доста комични ситуации свързани с тях. Първото ми дете се роди по рано, трябваше да го раждам в Габрово - ама не то искало софиянче да бъде. Бях студентка и в деня на последния изпит за годината тръгна и моя бебок. Първо шашках всички изпитващи, все ме питаха дали се притеснявам, да не взема да родя по време на изпити - сигурно ги беше шубе . Аз все ги успокоявах - не съм притеснена, нищо ми няма. И тъй си беше мина ми изпита, прибрах се в общежитията и се тръшнах да чета книга. Злорадствах и дразнех мъжа ми, че моите изпити свършиха и ще мързелувам, а той на другия ден бе на същия изпит. Както и да е чета си аз и изведнъж усещам, че имам контракции на 10 минути, пратих съкровището да вика линейка и така се започна -дойде лекар майтапчия, пита какво пита и вика хайде в Майчин дом ще раждаш. Натовари ме на линейката и вика - сега кръстосваш краката и ги стишкаш, аз пък нагла питам защо - ами да не родиш по път и ми се хили. В болницата минах манипулациите, даже там ми спукаха водите и ме метнаха в предродилна зала и ме оставиха там. Годината е 1998 а денят 24 юни - световно по футбол, играят България - Испания. Персонала гледа мача, от време на време ни мятаха по едно око. Аз понеже търпя на болка и нищо - в една книга бях чела стегне ли ме контракция - дишам и издишам дълбоко докато ме отпусне. Лежа си аз срещу един часовник и си спазвам това правило. В един момент обаче, колкото и да дишам и да издишам корема ми не се отпуска и чувствам тежест и си казах е те това е вече му е дошло на бебока да излиза и казах на минаващата акушерка, че ще раждам - а тя скръсти ръце на кръста и вика - да бе да , ти досега спа. Аз пак нагла - ще раждам и тя реши да погледне - хвана се за главата -каза олелеее 10 см разкритие и едва успя да ме заведе до родилна зала и да извика другите. Родих бързо, лесно с 1 външен шев - те ме срязяха. И докато ме шиеха успях и да разбера,че Испания ни е била с 5:1 мисля,че беше. Най - големият майтап с първото бебе, беше когато съпруга ми дойде на 25 да ни види / аз като ме приеха го изпратих да си ходи/на портала долу му казали тук такава родилка няма. Нощният дежурен не ме бе записал.

Набързо и за второто ми дете. На последната консултация на която бях ходила лекарката ми каза, че съм с 4 см разкритие и сигурно до 24 часа най-много ще родя, да ама не - още една седмица си ходих с огромния тумбак. Сигурно и повече щях да откарам -ама родих от шубе. Термина на бебо беше на 11.На 8 същият месец моят съпруг ми съобщи, че точно на тази светла дата е в командировка. При което на мен ми падна пердето, казвам аз до болницата и с такси мога да стигна и с линейка ама какво ще правя с баткото. Казах шефката ти като знае каква е ситуацията и все пак те праща да се съгласява и баткото да идва с теб в София. На 10 съпругът ми и синът ми тръгнаха да пазаруват, тъкмо излязоха и мен като ме сряза от раз - преди това контракции нямах никакви, имах чуството, че ще родя у дома. Обадих им се да се връщат веднага и тръгнахме към болницата. Съпруга ми кара бясно, детето отзад само седи и ме милва по главата и пита дали съм добре. Скарах се на таткото да кара по бавно, че искам да стигна до болницата жива и здрава. В Предродилно попадам на една флегма която едвам едвам ми попълва документите. Аз и казвам по-бързо ще родя докато попълним тоя ферман. Тя се разъсърди - вика умиращия лебед ли ще ми разиграваш, кой каза че ще раждаш, аз казвам доктор еди коя си още преди 1 седмица установи, че съм с4 см разкритие, сега можете само да гадаете с колко съм. Е постресна се, позабърза се - за норматив стигнах до родилна зала, където като коркова тапа излетя вторият ми син. Като чух колко тежи щях да падна от магарето- 4100гр. и беше 54 см дълъг.Все ми казваха, че е едро бебе, но добре че не знаех предварително колко едро ще е. Та цялата процедура от у дома до раждането ми отне по-малко от 50 минути. Синът ми и съпругът ми чакали навън и като чули бебешки плач - баткото казал това е нашето бебе, а мъжът ми му казва а не е, тя майкати нали ей сега преди 15-20 минути влезе. А то детето си познало братчето.

cecunka76,дай Боже толкова лесно раждане като твоето!

Дано! Стискам палци! И аз ще раждам към края на февруари, дано да има нещо смешно за разказване, че сега нещо хич не ми е смешно 

И аз да разкажа за една циганка в болницата дето се скъса да пее някакви цигански песни  То неможеш да я разбереш, ама на цигански си пее едни такива тъжни песни (от болка, всеки си има начин да я преживее), а акушерката превключваше каналите на телевизора икато намери Софито Маринова и циганката пее и вика и Софи от телевизора "защооо няма радост за те и за мен...."    Ох като се сетя умирам от смях....

Имаше една другана 15-16 години първо дететнце, то бяха радости че ражда, то беше чудо, супер леко раждане, показват й детенцето и тя такава като се отчая и само вика:
-много пъ грозно това бебе бе, много черно
Акушерката:
- ми ти да не си бяла 

Мен ме очаква раждане през март дано да е като вашето изпълнено с комични ситуации.

и другите неща ме разсмяха, но това просто така ме уцели, че събудих народа като се разхилих 

Ето малко и от първото ми раждане!
Тъй като преносих, док ми даде едно хапче и вика "Иди си, хапни си за последно, душ и като почне- идвай!" Аз така и направих, ама като почнаха контракциите си викам: "Това е, раждам!" Тръгваме, а майка ми казва: "Това не са същинските контракции!" Ама аз нали първескиня, от всичко ме е страх, най- вече да не го родя навън  
Отиваме, регистрация, преглед, д-ра ми прави от онова туширане, дето почваш да кървиш и ми каза "Има време, разходи се, пий кафе с мъжа ти" Отиваме пеша до НДК (бях в МД) и сядаме, а аз с контракции, силни, но не умирачка (още ок. 3 см разкритие). Мъжо си поръчва количка, а аз си пъшкам и му викам "Я се наведи дискретно под масата и виж дали кървя много!   " Каква картинка сме били на тая мисия не знам... После какво направи тоя човек, разля колата по масата, по мен- добре, че беше юли месец и изсъхна бързо, после не знаех от какво точно ми мокри. Скоро (пак да не родя навън   ) се затъркаляхме към болницата. Там ми викат "Бая ще си поседиш тук, ама щом си решила..." С мъжа ми настоявахме той да присъства на раждането, а д-ра категоричен "Ако я видиш в това състояние, няма да я пожелаеш като жена после, ще се отвратиш! Но щом толкова настояваш, чакай в кабинета и като почне същинското, ще те викнем!" Разбира се, не го викна, нашия татко си се опънал на леглото в кабинета на д-ра с една книжка и като го викнахме към 10 през нощта, хем беше сърдит, че д- ра го вързал в кабинета, като затворник, хем ми каза "Ей не можа да изчакаш, 10 страници ми останаха от книгата!" За капак като, извади фотоапарата и вика "Усмихни се!" Такава крива усмивка скалъпих, добре че е само за домашно ползване  
После, докато ме местиха в леглото след раждането, нещо ми пречеше между краката, аз си мислих, че е от раждането, шевовете и т.н., а акушерката вика "Леле, каква черешка си имаш!" От тогава разбрах и за хемороидите по веселия начин
Дано 2рото раждане бъде по- леко, първото беше с всички екстри от 12 до 22ч.
Леко раждане на всички  

И аз го бях прочела преди това в темата и зададох същия въпрос на мойта доки. Като каза, че се вижда главата вече и аз попитах "А има ли коса?" щото се сетих да тя тема 

Искам и аз да имам "смешно" раждане .
Предните 2 хич не ми беше смешно .......  ..... моля се с това бебече да има да разправям.

то като че ли винаги има нещо, което в момента на крайно напрежение ти убягва, но някак го регстрираш като смешно (или куриозно ) и после ти изплува за да се позабавлявате

Оххх доста се посмях с вашите истории-доста интересни моменти е имало
Мойта не знам дали беше смешна, ама със сигурност беше пълна с всякакви обрати
Вечерта преди да родя лягам си и аз и получавам спазъм с всичкият си акъл аз мисля, че ми се ходи по голяма нужда... След няколко опита си мислех, че нещо съм си раздразнила стомаха, защото бях папкала няколко бургера в KFC същия ден Както и да е нали ми е за първи път деня за термина бе чак след две седмици и аз си легнах спокойна На сутринта бях омокрила леглото, тогава мъжа ми вика, ама ти си се напикала И аз викам неее, това не е жълто, прозрачно е И след 3 мин пулене остановихме, че май ще разждам и трябва да ходя към болницата. Отивам аз те доста бързо ме прегледаха, бях планувана за секцио, докато доктора дойде аз имах 4 см разкритие. Влиза той при мене и вика "Оооо мадам как ме цепи главата" и аз така Викам "Ще успеете ли да ме изродите той ''Чи как аз и пиян съм израждал" викам си Боже дано тва е било шега. След малко той ми вика айде Бинке да направим последно още едно бързо прегледче и да те оставям за малко....неловка пауза първо викам дали ми каза динка или нещо такова, ама след малко викам, ама защо ме наричате Бинка? И той е не си ли Бинка и аз   Викам неееее аз съм Стефи алооооо А тя сестрата тъпата сменила картона с моя на момичето до мен, ама аз как да я видя тя беше зад някакъв параван и не съм и обърнала внимание даже , че има още някой там И той вика ама как си Стефи еми така аз съм лична карта ли искате-вече с по-ядосан тон, щото хем ме боли хем се разправяме кой кой е И той ооо не ти си планувана за секцио и аз викам...А добър ви ден И той о не може ти имаш почти пълно разкритие ще раждаш вече няма време за упойката да те хване и трябва да те режа без нея и аз така Вече викам тука ще се мре...аз тъй като съм с сърдечно заболяване и трябваше да не се напъвам, изведнъж отделението се напълни с лекари, кардиолога дойде, анестезиолога, вика мила спокойно ще ти дам лека упойка да се отпуснеш...пък и естественото раждане не боли толко много...тъкмо им теглих по няколко дълги на ум, когато викат мн е бърза вкарвайте я в залата ще ражда, е тогава разбрах, че ще си усетя цялото раждане...минавам аз с покрай мъжа ми и вече бях толкова бясна   че му викам...Дано бял ден да не видиш, какво ми стори И той милия направи една физиономия супер смешна и аз като прихнах да се смея. В залата аз се смея хем ме боли, хем се смея и акушерката вика "Ние побъркахме момичето стресирахме я тук" И айде напъвай, той ми вика давай, обаче после вика по леко, ако усетиш сърцебиене спираме Оффф Боже му викам аз,  вие ми вадете бебето, а аз ще се пъна, айде , че искам да свършва, ама това вече го крещя и оттам пълен блокаж не помня болка още няколко напъна имаше и бебка се роди. Отвънка моят и най-близката ми приятелка викат...Айде бясната пак почна ще ги изтрепе вътре лекари, всички. Правете си сметка как съм се карала, ама тъй като доктора ме обърка с Бинка не ми каза и думичка. После въпросната Бинка имаше момченце и до ден днешен, мои приятели ме базикат и ми викат айде Бинкееее, къде остана мъри моме
Както и да е всичко мина добре и за мен и бебка и всички сме живи и здрави, пожелвам на всички здрави бебета и леко раждане  

  Браво на доктора! Голям разбирач се докара! 

За кой Илиев става въпрос - за Даниел Илиев от Токуда или Ангел Илиев от Шейново?.
Ох Стефи с тая Бинка направо  То така смешно звучи ама хич не ти е било смешно