"Смешно" ли е раждането? - 1

Ние живот и здраве ще се раждаме април и аз също ще ви следя,за да не мисля гадни неща.Моето първо раждане беше....направо ужас,да видим сега.Първия път раждах нормално и не мога да се похваля с комични ситуации,освен,че санитарките рекетираха родилките:"това ще го ядеш ли?" и направо си вземаха от донесените им неща.Аз не бях с чорапи,но краката ми станали в кръв и едната санитарка ми се кара:"я си обуй някакви чорапи,че идва визитация" вместо да ми ги почисти/аз неможех да се помръдна/

Ох, милата, звучи ужасно!!! 

Хахахах и аз мисля да раждам с чорапи вчера си гледам ноктите на краката и се чудя ,да ида ли на педикюр да ми ги оформят  и лакират, да са хубави като раждам По едно време си викам -ААааа ама то ще е студено и ще съм с чорапи никой няма да ми гледа ноктите

С чорапки раждах и аз, по препоръка на акушерката от подготвителните курсове за бременни.
Първото ми раждане беше доста спокойно, пристигнах с изтекли води и почти пълно разкритие в полунощ. Дежурната акушерка ме настани, измери тоновете, контракциите си личеше че са редовни и учестени, но аз нищо не усещах. Тя каза че като ме заболи да я извикам, чакам аз, и мъжо до мен клима, да се случи нещо, нищо. Влиза акушерката да провери все пак как стоят нещата, а той я пита "Скоро ли е ще раждането, имам ли време да разходя кучето?" Излезе, разходи го, връща се, още нищо, аз спя, акушерката чете списание, сами сме в цялото родилно. И възмутено "ама това изобщо не прилича на раждане!", честно казано,  и аз не си го бях представяла точно така. Пратих го да спи в стаята която ми бяха дали, че иначе до мен се чувстваше длъжен да ми говори, а ми се спеше ужасно. По едно време усещам аз напъни, наболява ме нещо, звъня на акушерката, тя идва, поглежда, и "О, вижда се вече косата!" Знаех че таткото не беше въодушевен да присъства, аз още по-малко, бяхме се разбрали да чака отвън така или иначе, та се наложи да възпирам персонала да не го вика. След два напъна щерката се роди, и пак се почна: "да извикаме таткото да среже пъпната връв!",  аз: "Ако искате да го събирате припаднал по земята...". Те пак: "Тогава вие искате ли да я срежете?" ,вече почнах да се ядосвам: "Ама вие ще си свършите ли работата докрай, ако съм искала да режа пъпни върви, щях да уча за акушерка!" След като всичко приключи, акушерката ме осведоми, че това и било първото дежурство със самостоятелно израждане в кариерата! Много я било страх да не се обърка нещо, като видяла че ми е първо бебе, но след като всичко свършило, се надявала все на такива екземпляри като мен да и върви!
При втрото раждане бях със счупен и шиниран крак, въртях се на всички посоки докато си намеря удобна поза за раждане. На следващия ден всички си мислеха че е станал инцидент при раждането и затова съм в такова състояние, на визитацията дори ме увериха че ако е станало нещо, съм в правото си да ги съдя, изприщих се да обяснявам, че съм пропуснала последното стъпало към гаража.  През всичките дни ходех навсякъде с количката с бебето,  една сестра мислейки, че ме гони страшна параноя, ми предложи да го оставя в общото помещение, че нямало нищо да му се случи. Обясних и че мога да и оставя щерката, но не и количката, тя ми трябва за да се придвижвам със счупения крак!

  Това е ужасно, милата, поне разбира, че все пак раждането е било леко...Ти си Герой! 



  Представям си как са те гледали останалите мами. Да излезеш от родилното с бебе и ... счупен крак.  Ега ти раждането, а.

Хахаха, това много ме разсмя 
La Pintade, много хубаво разказваш   

По време на раждането не ми беше никак смешно  Но сега като се сетя как ми казваха да напъвам ... Аз нямах вече сили , защото цяла нощ се мъчих , а те напъвай та напъвай !( и то все не съм правилно напъвала ) А докторката най-накрая за да ми обясни как да напъвам ми казва : Акай ! Та от това ми стана смешно  А аз в този момент не можех да си спомня даже и как се напъва при акане 

И аз се бях приготвила да раждам с чорапи,но ме накараха да ги сваля.
А пък беше януари,един студ.

Ох, Пинтадка как ме разсмя! Много сладкодумно разказано!

Абе момичета! За едни чорапи сте се закахърили. Аз си родих с обувките. Едва сварих да сложа нощницата и бегом към родилна зала. Три врати имаше в тая зала, отвсякъде народ влизаше като хала,  а аз сеир на никого не направих. Толкова бързо стана всичко. Един стажант, докато се отърчи да види раждане човека, докторката вече ме шиеше.

Да бе, и моето първо бих нарекла "направо ужас", но второто беше прекрасно  . То така и баба знае, мога и още да раждам  . Това бяха и думите на акушерката към новоизлюпения двоен татко: "Жена ти е родилка-мечта. Ей сега може да почне още едно да ражда...ако си навит." Е, не беше.

С чорапи е лесно да се роди! (не че чорапите правят раждането лесно де...)

Я някой да се пробва с чорапогащник обаче!

 
 това беше супур!

 аз ще раждам април и дано да ми мине забавно и да ми е смешно      и аз да разказвам 

хахаахха колко много забавни истории....нека и аз добавя една...та денят след раждането,в стаята сме 3 мамчета с епизотомия,една акушерка и доктора.Развива се следният разговор:
докторът:Здравейте,момичета!Как сте?Как ви е "ритнатото от кон"?
акушерката:Абе,доктор Илиев,интересно вие от къде знаете,че усештането е като да те ритне кон??!
докторът:Хм...ми не съм много сигурен,но го казвам на жените винаги и те винаги се съгласяват,че е такова!

Ако искате раждането ви да е забавно и да сведете болката до минимум - раждайте при доктор Илиев!Понякога се чудя този човек защо не е станал комик.Обещавам по-натам да добавя още истории от самото раждане.За съжаление сега трябва да ставам...