"Смешно" ли е раждането? - 1

Моето  раждане беше спокойно и приятно и факт, всички се смееха и радваха около мен, аз бях изненадана, сигурно защото не съм чела тази тема преди това
В оня момент нямахме собствена кола, а аз ще раждам в съседния град. За целта мъжа ми взе от приятел кола за временно ползване, да ни е под ръка като дойде момента- колата чисто нова и скъпа - Пежо 607. Идва момента, тръгваме към болницата и по средата на пътя водите се изсипват буквално като спукан балон, аз се стреснах, понеже доктора все ми беше казвал,че ще усетя топла течност в малко количество по бедрата, а то все едно кофа се изля. Докато аз се чудя как стана тая работа, мъжа ми също стреснато пищи ( и продължава да шофира). След секунди,заслушвайки се в думите му, чувам следното " Какво направи,бе, как ще ги изпера тия седалки, какво е това, дето шурти, ами ако се размирише, ако не могат да го почистят в автомивката, ами ако откажат да я чистят, Х. ще ме убие..."
После в болницата, раждам вече, ясно е, боли,та се не трае, аз се разхождам под ръка с анестезиоложката и съскам през зъби :"Боже, с какво се захванах, къде ми бе акъла, бе толкова ли съм проста,бе, бе аз за презервативи не съм ли чувала..." и т.н., а женицата до мен се опитва да не се смее, но личи,че едва се сдържа. След раждането ме разсипаха от подигравки за тия реплики.
Роди се бебето, доктора го показва и казва "Честито бебе", а аз "Моето ли?"

След раждането, след като съм отпочинала уж, отивам до стаята с бебетата да си взема моето. Преди това цяла бременност съм слушала истории за майчиния инстинкт и за това как като си видиш бебето,му запомняш образа и безпогрешно си го разпознаваш сред другите новородени. Убедена,че и аз като всички майки съм запомнила лицето на бебето си, пък и моето се роди 4,500кг, как да го сбъркаш, нахълтвам в стаята и грабвам бебето си. Акушерката зад гърба ми - "Не е това твоето". Аз - "Как не е, същото е, дебело с дръпнати очи", държа го здраво и се приготвям да кърмя за пръв път в живота си. Акушерката "Това е момченце". Аз тъпа и упорита "Не е момченце, по какво му личи, това е моето бебе". Акушерката "Момченцата ги слагаме в сини завивки, момиченцата в розови" Аз - въобще и хич не бях забелязала тези очебийни детайли.
Няколко часа по-късно, пак станало време за кърмене, този път ми носят бебето, да не стане грешка. Влиза акушерката и казва "Бебе № 210". Аз го поглеждам, виждам ,че не е моето и си лежа. Другите в стаята и те мълчат. Акушерката пак пита, а аз пак с простотията си напред, казвам "На момичето отсреща е". Тя се надига и си показва номера на ръката - не е същия. Чак тогава ми просветна да си погледна моя номер, та разбрах,че носят моето бебе. 

Amelly първо да ти е живо и здраво,второ уби ме да знаеш  .Не го казвам с лоши чуства,то за презервативите и аз бях така,моя мъж бая псувни си отнесе  ,важното е че на мен ми олекваше като го пратех по дяволите 

Amelly ,отдавна не бях се смяла така   

еее,Амели, добре че се вклучи в темата ,за да се посмеем...
Ти за Ива разказваш,нали...или имаш второ детенце и не си се похвалила в плетаческата

за Ива говоря, нямам второ.

Amelly ,жива да си,много ме разсмя!И аз не си познах бебето на 2 пъти,но го бях отдала на големия си диоптър късогледство.И ме беше яд,защото съседното беше много симпатичничко,а моето едно...

Amelly , направо ме разби ! Паднах от смях 

За да не пиша отново, цитирам поста си от друга тема:
Ето ме и мен, сега имам малко повече време. Да ви разкажа за моето раждане...и така...на 27.04 имахме гости-нашите кумове и тяхното бебенце/, ходихме до Токуда, че бяха записали час за преглед на бебето и така няколко часа насам-натам, после се прибрахме и аз като домакиня трябва да приготвя вечеря...та някъде към 3 часа в кухнята, правя салати, кюфтета, таратори и други нещица...поуморих се, ама няма как! А много мразя да ми се мотаят други в кухнята и отказвам помощ.  Иху-аху, аз си хапнах и отидох да си лягам, към 2 ч. през нощта, естествено отново станах да си похапна, заварвам мъж ми, свекър ми и кума ми пият си ракийка /без мъж ми, че той не пие/ и си говорят, хапнах си аз и се връщам в леглото. След малко идва и мъж ми. На мен ми се ходи до тоалетна на половин час и си викам брей, много вода ли пих днес...и си лягам обратно и така до 5 и 30 сутринта, когато при поредното ставане за тоалетна ми се пльокнаха водите по обилно...и ми стана ясно...ще се ражда. И се чудя аз с целия си акъл, да будя ли милото или да го чакам да стане и тогава да ходим да раждам...е събудих го, а той   , пълен блокаж...! Ама да ставам ли? Да се обличам ли? Тръгваме ли? Къде ти е багажа? Ама ти сигурна ли си? Видях, че докато не му отговоря няма да мръдне /много се беше ошашкал/. Е оправи се, събудих и останалите и тръгнахме към 7 ч., в 7,30 ме приеха в болницата, а водите текат ли текат. А мен нищо не ме боли...хиля се и съм по-любезна от всякога...настаниха ме и си чакам аз, нали ще раждам...идват оправяме документите, тонове, клизми и т.н. Гледат ме и ми викат, а бе ти как се усмихваш, значи нищо ти няма още. Дойде и моята доки / страхотен професионалист, на който ще съм благодарна цял живот/, прегледа ме и вика сантиметър и половина разкритие, бебето е високо, нямаш контракции..., ако до 6 часа не започнат ще мислим варианти...  Викам си край, ей сега ме резнаха...и вървя си из стаята и се моля да ми започнат контракциите, не ща да ме режат...Вървя, час-два нищо..., ама ме наболява кръста. Идват акушерки и ме питат имаш ли контракции, аз не, ама ме боли кръста...е добре, че ме светнаха, че това е началото. После ме преместиха в друга стая с други майчета и ме вързаха за тонове и почнаха леки контракцийки, тоновете супер...и идва заветният ОКСИТОЦИН, и се почнаха чести, силни, регулярни контракции/ вече ми се щеше да викна, че искам упойка или секцио, ама нали съм куражлия/, скимтя си тихичко... Доки дойде отново да проверява разкритие, вика 3 см. - ще чакаме. След известно време идва пак - 5 см. На мен вече почва да ми се ходи по голяма нужда и ми казват, внимавай, защото напъните са по същия начин.

Усетя ли напън, да дишам, а да не напъвам и аз слушам и изпълнявам. Съответно не можах нищо да свърша...и си се връщам, търкаляйки си системката. Идва пак доки и вика, бебето е високо, а имаш само 5 см, бръкна да подпомогне разкритието, а то болиииииииииии, вика напъвай, а аз я ритам в корема с единия крак...след малко се бяха скупчили сумати докторки и акушерки, държат ме за краката, а докторката ми вика напъвай.....7 см, 8 см, айде ставай да раждаме, ама бебе високо. Отидохме в тоалетната и ми показа как да седна на тоалетната чиния, че да се смъкне бебка, успяхме...и на патешко ходене до родилна зала...естествето метнах се с чехлите да раждам. Доки вика като имаш напън напъваш силно и само викаше Акай, Акай /да ви кажа това много помага, защото започваш да напъваш точно по този начин/. След няколко напъна/ама яки/, няколко натискания по корема и голяяяяяям разрез бебка изхвърча като тапичка, след като извадиха и плацентата така ми олекна, и викам на доки Ле ле кеф...  После един час шев и кройка и после съм спала като пън 2 часа и ми дадоха бебуната...И така на 28-ми април в 14,58 се роди моята дъщеричка Виктория, 3,200 и 50 см.Това беше най-вълнуващия ден в живота ми с най-прекрасния завършек!!!

Petq_mi,та кое беше точно СМЕШНОТО във раждането ти?!

Много грубо 

Грубо, нежно, това е натурализъм. Ако се опита да пише специално за тази тема, може и да се види забавното в раждането. На Петя да й е честито бебчето.   

Amelly и аз се посмях. Моето раждане не беше смешно, ама чета тук от време на време да се посмея

Съжалявам, че съм се сторила груба на някоя "нежна" душа, но наистина не видях абсолютно нищо смешно в поста на Petq_mi!

Мила ми roni.k , благодаря ти за комплимента. И аз мисля, че ми е нежна душата  Предвид скорошното раждане и все още незатихващи емоции, младото майче е намерила място да сподели радостта си. Можеше просто да подминеш поста й, вместо да се впускаш в аналогии.

Amelly, и аз така отричах "това да е моето бебе"  Още повече, че страшно ми приличаше на едно съседско момче по подпухналите очички и липсваща косица 

Петя честито бебче. В деня преди да родя доведоха една бременна която ,като тебе  /аз също /незнаеше че при някой раждането започва с болки в кръста,и като и казаха че ще ражда започна един спор с лекарката -ама как мен не ме боли корема а кръста как така ще раждам?
roni.k ,аз не мисля че на някой раждането му е било наистина смешно или до смях точно тогава тъй че коментарът ти е безмислен.