"Смешно" ли е раждането? - 1

Това съм го писала няколко седмици преди да родя:


Следва продължението


И какво стана накрая - познах, че мъжът ми ще е в командировка, родих по никое време време в работно време, обаче обяда не го оставих на масата. Вкусен беше тоя хек и не можех да стана ей така от масата 

Мда, аз понеже първото го родих за има няма 3 часа, хем беше над 4,5 кг, та док ме остави в болница преди второто раждане, да не стане фал
Родих за час, от поставянето на хапчето до гушкането на бебето, жалко че нямаше циганка да се състезаваме  За него пък докторите ме бъзикаха, че е много малко, само 4150, трябвало да е като първото, ама то на чуждо дупе и 4 кила са малко 

xxaxaxa да,те много говорят,нали не раждат те ..с третото може да има циганка 

момичета, страхотна тема! Жалко, че я открих след като родих нещо смешно от раждането, за което се сетих сега: вече на магарето, напъваме яко, и в съседната зала една акушерка вика на друго майче: "давай, давай, давай" ама точно като спортен коментатор на мач от световното – мен като ме напуши на смях, доктора се надигна и вика :тука трябва да напъваш, със смях няма да стане!" Ама как да му обясня за какво ми е смешно... Леко и бързо раждане като моето пожелавам на всички бъдещи мамчета, и спокойни здрави бебоци!

Каква приятна тем. Многосе смях - уникална е.
По време на бременноста качих 35 килограма приличха на самолет мъжа ми ме наричаше боинг 747. Термина ми беше 31 октомври ама аз нямах никакви признаци предния ден че ще раждам. На 30ти цял ден мих прозорци и прах килими. Към 19ч някаде приключих  и тогава ме хванаха някакви контракции аз си мислех че са подготвителни а те се указаха истински. Нищо,че имах контракции реших че ще ходим на кино  избрахме си някакъв филм да гледаме контракцийте се усилиха ама аз пак подготвителни са. Прибрахме се към 12 и аз реших да си лъгам. Към 3-4 нощеска много ми се доходи по нужда отивам до тоалетната  обаче няма нищо, след десетия път отивайки към банията се "напиках".
Отивам аз до мъжа ми и провеждаме следния разговор.
Аз- Бебе ставай раждам.
Той- Бебе не раждаш лягай да спим.
Аз - спукаха ми се околоплодните води раждам.
Той- не са спокойно напикала си се лягай.
Аз - щом съм се напикала отивам сама да раждам не те искам.
Ставам аз взимам си багажчето, ключовете от колата  и тръгвам да слизам към паркинга на блока, качвам се на колата пала я и в този момент господина явно осеферил се тича след мен и крещи  - луда луда.  Стигаме вече най накрая в родилното  посреща ни акушерката ми а моят мъж се изцепва - айде кажете и че няма да ражда че ми се спи.
Преглеждаме тя  и казва - ако се беже забавила още 10 минути щеше в колата да родиш имаш 10см разкритие.
Качваме се в родилно а от  операционните се чуват писаци. Така както бях готова да раждам катоя чух жената дето раждам викам на акушерка - аз няма да раждам отказвам се не ми се ражда а тя ако можеш да издаржишне раждай аз пробелм с това нямам.
Идва след 2 минути докторката и пита Веси ще раждаме ли  а аз не отказах се.  
Разбира се нямах изобр и трябваше да родя.  
Изакрват бебка и докторката ми Весе много съжалявам ама бебето е момче и в тоя момент в главата  ми изплува стаята която е изцяло розова и тръгнах да рева - и като се засмяха всички и в тоя момент ми я показват  и докторката ма ние се базикахме. Когато разках на родата като дойде много ми се смяха за  простотийте които съм направила  и че съм се разревала заради стаята.
На другия ден след раждането довеждат бебетата  и питат - тука има една много хубава метла на кой е  и аз ми ако една мургавичка е моя- и като се размяхме всички  3часа сме се смяли след това, бебето на сакилийничката беше опреличено на измит чиния защото нямаше и косъм на главата.
Докторката когато ме изписваше каза че съм първата която се отказва от раждане.

Oле все повече и повече стават забавните истории..Веси само е трябвало да се документира някакси ,сигурно си била много по-забавна на живо  

Тази история ми е сред фаворитите 
На мен също ми плиснаха водите веднага след приема и д-рката каза "Добре, че дойде сега, иначе щеше да изцапаш колата!" 

Здравейте и от мен! Първо да кажа, че с помоща на всички вас и забавните истории, които прочетох тук отидох да раждам с усмивка на лице.
Сега 4 месеца по-късно, ще разкажа и аз за моето раждане. Понеже преносвах 2 дена, направихме уговорка с акушерката, която бяхме ангажирали да отидем на следващата и смяна към 8 часа. Бебчо явно беше разбрал, че повече няма да стой вътре и на същата сутрин се събудих около 4.15ч. с изтекли води, мъжа ми разбра, но не се впечатли много и продължи да си поспива . Станах най-спокойно, отидох до банята, да се пооправя и да спра по някакъв начин наводнението . Тъй като нямах никакви контракции, реших да си легна. Така си почивах до към 5ч. Тогава започнаха контракциите, леки , но на честичко. Станах, направих си кафенце, пуснах компютъра и се зачетох в любимата тема за повдигане на духа. Към 6ч. Вече взе повечко да ме наболява и отидох да събудя милото да ми прави компания. Той пък така подскочи и се разбърза да се оправя, че за 10 мин беше готов. В 7ч. Бяхме в родилното и ме приеха с 3 см разкритие. Полежах известно време и след това като се разбра, че няма да стане бързо работата, ме изместиха в друга стая, уж по-скойно да си изчакам. Там едно циганче също си чака реда. Мене вече доста си ме болеше и си охках, тя да не остане назад вика боли ме, много ме боли и прави едни жални физиономии и стене тихичко. , съвсем нетипично за ромка. 
Дойде и моя ред да раждам към 11ч., след 15 мин, малкото човече се появи на бял свят с двойно увита пъпна връв и целия синичък. Лекарката го гледа и вика мале какъв е тъмничък, надига се, поглежда ме мене и вика: Еее тя и майката не е много светла, става става. ...
На следващия ден, циганчето още не беше родило. 
Момичета не е страшно, тръгнете с усмивка и всичко ще е по-лесно. 

Аз минавам да благодаря на всички за веселите истории,те ми вдъхнаха кураж.Раждането ми не беше кои знае колко смешно,но пък не беше и кошмара които си представях.
Раждах в малка клиника , майка ми и баща ми тъкмо бяха пристигнали,а разкритието ми беше почти 8 см.Казаха ми да се разхождам за да не боли.Аз реших да изляза от коридора да се обадя на майка ....а акушерките си помислили ,че родилката им избягала и  бяха тръгнали да ме търсят и връщат .Точно 15 мин след това съкровището ми се роди.
Можеби най-забавно е след раждането,ако имаш готини съседи по стая и имате шевове.Това е гаранция, че мноооеки  ще се смеете(въпреки ,че няма да ви се иска   )

 Можеби това за което ще си спомням с усмивка е и реакцията на мажът ми.Имахме уговорка с доктора ,мажът ми да присъства.Когато почнаха по стабилните контракции му се обадих да го предупредя и да му кажа да идва.Това беше около 5.Милия толкова се беше притеснил,че от тогава до самото раждане в 11:15  е бил прегърнал тоалетната чиния .Когато дойде да ни види изглеждаше по-зле и от родилка  

Аз също искам да ви брлагодаря за веселите истории! Цяла бременност бях на легло та нямах друго забавление  освен да чета тази тема.
            Да нахвърля и аз за моето раждане :
                                                                                                                         -   Чакаме нашият бебо от 13 години и заченах инвитро .
Всяка седмица се радвах че все още не съм родила , защото имах скъсена шийка и затова беше и лежането.Денят преди одисеята като чели съм знаела какво ме очаква си приготвих багажът за болницата и пробвах един депилатоар- дали ще върши работа, лежа си аз и си гледам "Гордата Аси" и кореспондирам с мъжът си да вземе хапчетата ми , които пиех за задържане и извенъж се чу едно ПУК и докато се чудя какво е??- иии се напиках , ама аз бързам да стана да не нацапам матрака , че беше на има- няма на две седмици .От една страна си викам  - край започва се , ама нали съм в 35- та седмица и ме хвана шубето яко , от друга страна се успокоявам , че поне съм готова с багажът. Обаждам се на мъжът си и му казвам да си дойде , че ми истекоха водите и той пристига милият с торбичката с хапчетата и ми ги подава- след дъжд качулка ама от къде да знае човек?? .Отворил нашият външната врата , а аз в коридора по гола "забележителност" съм се подпряла и пъшкъм вече на 3 минути. Пита ме мъжът ми ни жив - ни умрял какво да прави , а аз му викам :" ами на първо време затвори вратата , да се обуя "- все пак ако излезе някой съсед .....Качвам се в колата и започваме да хвърчим по магистралата все едно ще излитаме , а като влязохме в градът кара с 40 км/ч., питам го защо кара толкова бавно , а той ми отвръща , че ако на спрат полицаите  докато им обясни защо бърза и аз ще  родя. ПРистигаме в болницата и съответно от бързане и от паника съм забравила чехли и лична карта обаче съм със сак, и започна да ми се кара акушерката в приемната.Като и обясних че стана изненадващо и съм в 35- та седмица , еле ме разбра . Идва доктора , преглежда ме , след него се нареждат стажанти и ми правят клизма , след тях анестезиоложката със една чаша с вода и сода , че ако се наложило.....и като се започна едно бълване отвсякъде - не е за разправяне....на три стана.Акушерката ми казва:" три пъти ще направи работата и е готова за мен" / каточели съм при гледачка/.Лягам в предродилна зала и продължават контракциите и аз си скрибуцам , а акушерката си чете вестника и ми заявава , че щели да станат още по- силни и по начесто , а аз така се опулих   и започвах да се моля на всички икони в стаята-/ то какво друго ми остана де / . След пет минути родих след  един скок на доктора по корема ми , защото започнаха да се губят тоновете на бебо а аз надувах горните бузи вместо долните. Слава Богу роди се жив и здрав .Блуждая си в тавана и си викам , че то не било толкова страшно да раждаш , а какво са ми обяснявалиии, но се задава доктора и като започна да вдява тези игли - изкривих един винкел над главата си от стискане - болеше 20 пъти повече от самото раждане.Като се показа доктора - горкичкият вир вода стана с мен " поиспотих се с теб " ми казва , ама от челото му пот капеше .Обадих се на мъгът ми да му заявя , че вече съм родила / 22.30ч./, а той милият ми казва: " Знам , знам обадих се вече и ми казаха ! Сега съм седнал на прагът на банята в къщи и си седя". После ми разказа как от паниката едвам се оправил из улиците като шофирал и едвам се прибрал - забравил пътя...и , че си седял на прагът на банята до сутринтта - ами след толкова дълго чакане.....
     Исписаха ни  след 8 дни  , заради тежка жълтеница и всички се бъзикаха , че щели да ни женят там.
 Сега сме вече големи и с усмивка се сещам за всичко това , а приятелките ми все ме карат да им го разправям .
      

клем4е супер раждане си имала  да ви е живо и здраво бебчето.

Страхотна тема момичета, дава ми кураж за след 3 месеца 

И да не се расейвате вие бременликите,а да следите процеса на самото раждане  за смешки,че после да ни разказвате.Няма страшно според мен.Моето раждане например не беше леко,но в никакъв случай не гледам на него като на нещо тежко което съм преживяла,по скоро е най-красивия и щастливия момент от живота ми.
Така че смело с десния крак към родилното и кураж   

Момичета дано само такива истории с весел край да чуваме, за да може да тръгваме към родилното без страхове!

Здравейте мамчета - бъдещи (като мен) и настоящи   Аз още чета първата част от темата, после ще премина на тази и искрено се забавлявам с разказаните истории   Благодаря, че споделяте   Аз лично не съм от страхливите, защото незнам какво ме чака  

Иска ми се да споделя за раждането МИ - тоест как мама ме е родила:

Мама е родена в гр. Правец ( намира се на 60тина км. от София). Вдигат сватба с тати, тя - младичка, студентка в УНСС - вятър я вее на бял кон и хоп - на 8ми декември някъде в някоя хижичка станала тя каквато станала...Мама - бременна   На 21   Кога точно й е бил термина си нямам на идея, но през август израждащия в Ботевградската болница отсича: "Бебето е момче, голямко е и е седалищно - ще ти правя цезарово сечение! Ела в понеделник-вторник ... "
Мама, тате и баба ( дядо не си е бил в къщи) лягат да спят спокойно в една хубава съботна вечер ( въпросния последен уикенд преди Деня), но нещеш ли, призори на мама й изтичат водите... Контракции -   Настава една паника... Идва една приятелка на баба ми ( медицинско лице) да ги вози в Ботевград...

Стигат всички в болницата - тук лекар, там лекар - няма лекар! Питат една акушерка за доктора, а тя сериозно отговаря - "Ами той днес е почивка, все пак е неделя   " Нашите един през друг се обясняват, че водят родилка в процес на раждане, да хванат да му звъннат по телефона!!!

Далечната 1986г. - телефоните все пак са стационарни   Звънят у доктора, обясняват на жена му каква е ситуацията, да го праща веднага към болницата, а тя объркано отговаря - "Ами той рано-рано отиде за риба, ама къде точно нямам представа!"   Ходи го търси по рекички и езерца  

Въпросната приятелка на баба ( медицинското лице в поликлиниката в Правец), обаче има познати в Ботевградската болница. Никой друг не може да изражда секцио освен Рибаря... Та женицата успява да уреди линейка да закарат спешно мама в Окръжна болница в София ... ( Само отметка - позната акушер-гинеколожка на мама я е карала да ражда при нея в Окръжна болница вместо в Ботевград, но понеже било по-далече, та майка ми се отказала).

Стигат в София!!! В Окръжна и познайте кой бил на смяна - докторката, която увещавала мамчето да ражда при нея..Като я видяла и казала:
"Знаех си, че пак при мен ще дойдеш!"   Приспали мама, извадили ме, излиза тя от упокойката ( пълна упойка) и един доктор нежно й говори - "Честито! Имате дъщеря - 4 кг." Майка ми в лек транс си мисли, че говорят на друг...
Доктора втори път и честитил дъщерята и след като майка отново не реагирала на чутото я "поошамарил" да се стегне   А тя милата нали си мислела, че е момче до последно, та затова не "регистрирала" информацията  

Последната смешка била с мен.. 2 дни не ме донесли мама да ме види, което накрая така я изнервило, че вдигнала луд скандал къде й е бебетооо!!! На визитациите само й казвали как ме разнасяли по коридорите да ми се радват, че съм пухкава   Та след скандала ме донесли.. Тя ме погледнала и строго наредила - "Съблечете ми я да я огледам! 2 дни да не ми я донесете! Явно има нещо!" Съблекли ме те и тя - "Обърнете ми я отзад!"... Обърнали ли ме и какво да види   - задника ми бил червено-лилав ( от седалищната позиция, бързо ми се е оправил  ), ноо тя като почнала да се вайка горката, едвам успяли да й обяснят, че това ще изчезне  

Надявам се да съм допринесла за доброто настроение, естествено има къде-къде по-забавни истории, важното е да сме позитивно настроени!

На всички, на които им предстои раждане ( и моя милост в това число) - желая леко и смешно такова