"Смешно" ли е раждането? - 1

Уникални истории!!! Просто няма такива! Браво!!! Ами така де, трябва и такива да има! Много весела тема. 

Мили дами, добре че се зачетох тук, припомних си колко е забавно
Първият път не ме беше страх, защото не знаех, скоро /живот и здраве/ ще повтарям, дано пак е такъв купон.

От първото раждане "хитовете" бяха следните:
1.Мойта милост с 4 см. разкритие, правят ми клизма и ме пращат да се оправям набързо и да пристигам в родилното, докторите отиват там да ме чакат.Да, обаче мойта милост се появява в родилна зала час по- късно.На въпроса"Какво става бе, момиче, къде се загуби?", аз започвам "Ами...ходих до тоалетна, къпах се, ресах се /и т.н./ при което докторите така
2.Насред голяяяма контракция доктора пристига и ми връчва да подписвам декларация за съгласие за епизиотомия, на което аз отговарям "А мога ли да подпиша с кръстче?".Ей, голам смях се смя този доктор и изобщо не разбра, че питам съвсем сериозно, само и само да го разкарам по бързо...
3.Сина ми току-що се е родил, аз след няколко секунди пълна нирвана изведнъж го чувам, че плаче и задавам гениалния въпрос "Ама това бебе защо плаче?"
4.Същия този доктор-сладур, след като току-що е завършил курса "шев и кройка" върху разреза вика едната акушерка и и заявява с неприкрит възторг "Ела, ела да видиш!Можеш ли да кажеш, че това е раждала жена?"

Аз пък си лежах след раждането и треперех ужасно и на всичкото отгоре дясната ми страна беше изтръпнала от упойката и ми беше много гадно, до монета в който мацката която раждаше след мен не се провикна "Мамка муууу". Смях се от сърце.

многооо полезна тема за мен,    

сладко бижу , разказът ти е по-скоро зловещ отколкото смешен. Да пази Господ от такива премеждия 

Честит празник на всички.
Ще се опитам да ви разкажа аз как съм се чуствала.Жена на 27 год с опит за бебе 7 години зад гърба си.Вече бременна в 8 месец решавам,че ще правим ремонт.Моя мъж де ще ходи,в нас майстори лудница пълна.Термина ми е на 12.05.2005,едната ми баба е родена на 5 Май,а другата на 13 Май.Двете седнали един ден и се карат,едната вика на моя рожден ден ще роди,а другата защо не на моя а.Мен ме напушва смях и им казвам не се карайте,когато дойде тогава.В този момент пристига снахата,чува крамолата и им вика:"Айде двама се карат третия печели,Дидо роди на моя рожден ден."  Аз и викам ти луда ли си бре жена на 26 Май няма да раждам,да излиза че съм вече слон с хобот.  Идва 12.05 лекарите решават да вляза и да ме следят.Постъпвам в патологията,контракции бича,ма не ги усещам,а и болка няма нищо.Качват ме по ехографи абе всичко.Един професор ме гледа и вика ааа майче имаш време,плацентата не е узряла още е в 2 фаза,а за раждане трябва да си 3-та.И аз добре,седя си в отделението и почвам да скучая,минава ден-втори-трети  аз вече откачам.Идва 21.05 започвам да се моля на докторите да ми слагат нещо че се побърквам.Те ма за къде бързаш бре дете.Аз ами айде де,чакалото ми се изчака,да излиза,писна ми да съм дебела.Докторите аа имаш време,ядосах се и му викам ейй дано ти се задръсти отделението и докато аз не родя една да не излезе от тука преди мен    Доктора се усмихна и вика,няма майка влязла от тука и да не сме я изписали с бебче.Идва 25.05 Професорска визитация,влиза при мен професора поглежда картона и ги пита:"Таз жена до кога тука а?Утре сутрин система и да тръгва."Аз вече щастлива доволна,лягам и заспивам.На другата сутрин идва старшата на отделението,а тя една сладурка,слага ми системата и вика айде майче успех.Това става в 6.30,в 8.00 идват да ме видят,аз си седя гледам си телевизия,около мен майките се събрали(всяка любопитна че всичките бяхме първескини).Идва Доктора да ме види,прегледа ме,намръщи се увеличи капките на системата и си излезе.9.10 идва пак,прегледа ме и вика:"Ейй голем инат ще излезеш ти,нещеш да раждаш и туй то."  А аз,как бе Докторе да излиза,не искам повече тука.А той:"Няма да е днес деня това е,викам сестрата да спре системата и без това е празна.Идва акушерката погледна ме и ми вика:"Искаш ли да родиш?-Аз веднага Да.Седи мирно сега ще сложа 2-ра система и ще тръгнеш."Сложи ми системата и вече в 10 ми чернееше пред очите,а се стискам че около мен майчетата са яко наплашени.Дойде доктора,видя ме  и вика:"Ейй помогна ти старшата,тя по голем инат и от тебе.Ставай за тоалет."Оправиха ме,заминах за предродилна зала,настаниха ме там и от раз като секнаха болки ма нищо.Разревах се,идва лекарката и се стресна:"Девойче какво има,боли ли нещо?"А аз ми не,ама не ме боли,значи пак няма да родя  А тая лекарка,като се разсмя    и ми вика:"А потрай още час а,после ще те питам пак.Към 13 си ме хванах болки(търпими).Обажда се снаха ми да ме чуе(а никой не знае че съм в предродилна)Хваща ме контракция и аз през зъби се сещам че има рожден ден.Викнах и ЧРД след малко ще ти звънна(а тя милата се усеща и си мълчи)Към 15 ми спукаха водите(това изобщо не боли,да не се стряскат мамите),почнах да напъвам и те тука ядец  Качиха ме на магарето и напъва аз,ма не.Почвам да изпадам в паника,Лекарката спокойно ще има бебе,псувах целата рода и най вече мъжа  ми  .Псувах и бебето:"Ай излизай ти се невиди и слона бре",акушерката само се смееше.Накрая се отказах и викам не мога повече,прави ако щеш каквото и да е сили нямам.Малко се поскарахме с лекарката(ще пропусна някой части)Дойде един доктор и те се консултираха че бебка няма да тръне така.Тоновете и паднаха и те веднага слизай от магарето,заминаваме в операционната.Сестрата едната ама носилка да и дадем,Доктора нема време  Ти се чудиш къде се намираш,а той ми се усмихва,подхвана ме под ръкаи вика айде мамче ходом марш.Влизам и като я видях какво е тясна тая,маса,Докторе абе нещо за по дебели няма ли  Той спокойно,ще те издържи и се смее.Нямаха време за едпидурална и направо с пълна упойка.Събушдам се,доктора ми се хили насреща,сестрата и тя се подсмихва,а аз като ударена с чук по главата.Поглеждат ме и започват да се смеят    Питах ги какво има,бебо добре ли е,какво не ми е наред.Разгеле обясниха ми,била съм още не добре събудила се или там каквото ще да е.Като са ме извадили от операционната,нали трябва да те събудят за да видят,че си добре.е в тоя момент са ми показали Слончето(така си и остана,защото беше най голямото бебе за месеца скромните 4.150 и 56 см  ),аз съм я докоснала с два пръста по косата и съм казала на Доктора:"Е моя сега ме утрепа,ще пита на кой е с тая черна коса,не може ли да ми дадете нещо русо.  После милите лекари имаха цяла нощ яко работа,по едно време дойде една от сестрите да ме види и ми вика."Те го онова проклетото майче,дето се е заканило никой преди нея да не ражда.Само ми се хилеха и всеки ми вика черно черно,ма ако не го щеш веднага ще го вземам.Не че сега не е светла де,ама кой ме знае на кое небе съм била тогава.После звънах на мъжа да му кажа честито тате,а той милия си бе глътнал граматиката все едно той е раждал а не аз.Та така родих на рождения ден на моята снаха,а тя па защото мама си го пожела роди на рождения ден на майка 
Надявам се да не съм ви отегчила.

Didolinaa, не си ни отегчила - напротив! Нали темата радостна - за забавните моменти от раждането, а не за ужасии Моята майка наскоро ми разказва, че като ме родила (седалищно) , доктора ме оставил на съседната маса и всички се борели да спасят мама, че щяло беля да стане, а тя викала "докторе, това там ли ми е бебето?" и той "да бе роди се", "ама защо не реве бе докторе", "ооо , ми не съм го разгънал още и не знам даже какво е", "ама вижте, моля ви се, че да знам като ме питат", и доктора накрая "чакай да не те изпуснем тебе, че тогава и да знаеш какво е , файда нЕма да има", но ме разгънали и са и казали че е момиченце дзвера. Второто и дете - брат ми е роден 5400, 57 см...

Всички истории са интересни и забавни,някои повече,някои по малко,но за всяка жена това си е една незабравима емоция
Аз неочаквано родих близо месец преди термина,бях много неподготвена психически.
Деня няма как да го забравя,топъл септемврииски ден който с майка ми прекарахме по магазините,на мен не ми беше никак забавно.Бях се подула като плондер и ходех да пишкам през 15 мин в градските тоалетни Като се прибрахме нямах търпение да седна да хапна,но вместо това усетих как ми тече нещо доста топло по краката,паникьосах се,казах на баща ми че съм се напикала.Свърших някои необмислени неща,например взех лигена да се мия,защо не го направих на душа незнам,но от притеснение е било.А 15 мин преди да ми изтекат водите бях излязла от банята.изкъпай се с гореща вода а после чух че това можело да предизвика раждане колко е вярно незнам обаче,все си мисля че аз съм си го предизвикала.Отидох в болницата само с полвин см разкритие,доиде док.и ми каза да си поспя.Какво спане на чуждо място,аз вкъщи неможех да спя пък камоли там.Вечерта имах конфликт с една акушерка,зашото неината и моята стая ги делеше една врата и тя ме чуваше като говоря по телефона.Неможела да заспи от мен,щяла да ме сложи при циганката.На мен не ми пукаше много в каква стая и с кой ще съм не бях отишла на хотел.
В 7часа вече усещах контракции,уплаших се и поисках секцио а моя доктор го нямаше още,акушерката ми вика ,,я не се гевези,младо момиче,здраво право секцио?''после поисках епидурална,тя ми вика ти какво искаш някои друг да ражда вместо теб ли?Отказах се да си искам разни екстри и се оставих по течението Доиде доктора сложиха ме на система и тогава вече истинските контракции
започнаха,и много благославях не съм от най набожните но така ми идваше от вътре.С момичето до мен бяхме на почивки,тя спре аз почна и се съжелявахме една друга.
Това е историята за моето раждане,има и други пикантерии забавни но като немога да разказвам хубаво  .При следващото раждане ше се постарая да се забавлявам повече.
На всички бременни пожелавам здрави бебета и смешно раждане,успех 

И аз се сетих за първото ми раждане. Сутринта към 6,30, аз вече изтощена от цяла нощ контракции и болки, ама ми е писнало на гъдулката и само мисля как да свърши вече. Над мен се накамарили лекарката и две акушерки и ми викат: "Напъвай!" Да, ама грам сила нямам вече. След поредния напън реших да си почина и си подложих ръцете под главата. Ама така хубаво се изтегнах и се наслаждавах на временното спокойствие, и по едно време чувам едната акушерка: "Ти чадър над главата да ти сложим искаш ли?" Аз мигам на парцали, чудя се откъде накъде в родилното чадър, чак взех да се плаша за какъв дявол ми трябва. Питам тъпо: "Що, за какво ми е?". А тя ми отговаря сърдито: "Ами като те гледам как си се изтегнала, все едно не се намираш в родилно, а на плажа. Я напъвай!"

И аз имах такъв момент с първото раждане, те ме питат имам ли контракция, за да напъвам, а аз невъзмутимо:"Не", само дето ми бяха изтекли напълно водите, а и контракциите бяха доста силни, и просто целия корем се стягаше доста очевидно и не можеше да се скрие контракцията, но аз исках да си  почина няколко минути
Е тогава разбрах защо докторката ми вика толкова на родилките, ако не ми крещеше да напъвам, изобщо не възприемах  
Ми какво, по време на напъните не ме болеше и не исках да си давам много зор . Второто раждане нямаше такъв момент, малчо изхвърча като тапа без изобщо да се напъвам, акушерката едва смогна да го хване. Милият ми, с такава майка, знаел е че трябва да действа, а не да чака на мен  

ОО момичета всичко лошо и болежки всякакви се забравят сега като се сетя за разни моменти и смях ме напушва а колко сълзи излях ,аз се оказах секцио и то пълна упойка ,не ме хвана частичната и добре,че се обадих на време ,че усещам какво ми правят.Когато излизах от пълната упойка съм звъннала на мъжа ми и майка ми и съм ги питала при извънземните ли съм .Спомням си ,че имах чувството ,че преживявам филма "Аватар"....откачена работа .Срещнах  страхотни майчета в Шейново  ,даже на една мацка и правих сешоар .Леко раждане на всички който им предстои  

Аз изобщо нямах търпение да се роди вече и още като се оправяхме да тръгваме за болницата много се шегувах с всички,които бяха супер наплашени и притеснени,най-вече таткото 
А на влизане в операционната пак с усмивка,докторите се бъзикаха с мен,че са ги извикали по спешност посред нощ,а аз се усмихвам 

Ооооххх, тук има страхотни истории, много се забавлявам и се притеснявам по-малко 
Благодаря на всички, които споделяте   

ох сега изобщо не ми е смешно...още няколко месеца ще се шашкам.
надявам се след това да разправям весели случки, а не кошмарни

Ох, страхотна тема! Изчетох цялата стара тема, а тази си я чета по малко. Много ме развеселявате и зареждате с положителна енергия...Продължавайте да пишете, а пък аз живот и здраве май месец ще споделя, надявам се весели моменти!!!