Не ми се чатат отговорите.
За това ще ти напиша само - да не ти пука
Аз живея в перипетии 9 години
Дали се получава или не - един Бог знае
Аз инат - той два пъти
Вечер седим и мълчим като пукали
По щастлива ли съм от теб?
Как да го преодолея
- Публикувана: 22 март 2009, 09:08 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2009, 18:10 ч.
# 60
27 март 2009, 23:26 ч.
Не ми се чатат отговорите.
За това ще ти напиша само - да не ти пука
Аз живея в перипетии 9 години
Дали се получава или не - един Бог знае
Аз инат - той два пъти
Вечер седим и мълчим като пукали
По щастлива ли съм от теб?
Виж целия пост
Не ми се чатат отговорите.
За това ще ти напиша само - да не ти пука
Аз живея в перипетии 9 години
Дали се получава или не - един Бог знае
Аз инат - той два пъти
Вечер седим и мълчим като пукали
По щастлива ли съм от теб?
# 61
27 март 2009, 23:32 ч.
....
По щастлива ли съм от теб?
9 години изпепеляваща, уви за мен любоФ
Дълга история..., мразя го, обичам го...но ДА - на улицата го виждам и започвам да треперя. Единственият е за мен /поне на този етап/
Би трябвало да си по щастлива, щом живееш с изпепеляващата си любов.
Виж целия пост
....
По щастлива ли съм от теб?
9 години изпепеляваща, уви за мен любоФ
Дълга история..., мразя го, обичам го...но ДА - на улицата го виждам и започвам да треперя. Единственият е за мен /поне на този етап/
Би трябвало да си по щастлива, щом живееш с изпепеляващата си любов.
# 62
27 март 2009, 23:35 ч.
Да, щастлива съм, не бих пожелала друг.
Но боли. Тъжно е да живееш с изпепеляващата си несподелена любов.
Трудно е да обичаш човек, който...вече е обичал.
Виж целия пост
Но боли. Тъжно е да живееш с изпепеляващата си несподелена любов.
Трудно е да обичаш човек, който...вече е обичал.
# 63
27 март 2009, 23:35 ч.
....
По щастлива ли съм от теб?
9 години изпепеляваща, уви за мен любоФ
Дълга история..., мразя го, обичам го...но ДА - на улицата го виждам и започвам да треперя. Единственият е за мен /поне на този етап/
Би трябвало да си по щастлива, щом живееш с изпепеляващата си любов.
Ако те присвива стомаха ( в пеперудения смисъл), като го видиш, това си е цяло щастие. Ех, как го искам отново
Защо тези мигове отминават така непоправимо, или може би аз съм непоправима романтичка.
Виж целия пост
....
По щастлива ли съм от теб?
9 години изпепеляваща, уви за мен любоФ
Дълга история..., мразя го, обичам го...но ДА - на улицата го виждам и започвам да треперя. Единственият е за мен /поне на този етап/
Би трябвало да си по щастлива, щом живееш с изпепеляващата си любов.
Ако те присвива стомаха ( в пеперудения смисъл), като го видиш, това си е цяло щастие. Ех, как го искам отново
Защо тези мигове отминават така непоправимо, или може би аз съм непоправима романтичка.
# 64
27 март 2009, 23:37 ч.
В момента не искам да се включвам в темата, изчетох я цялата, имам какво да пиша, но не ми се споделя...
Тъжна, и кураж!
Виж целия пост
Да, щастлива съм, не бих пожелала друг.
Но боли. Тъжно е да живееш с изпепеляващата си несподелена любов.
Трудно е да обичаш човек, който...вече е обичал.
Но боли. Тъжно е да живееш с изпепеляващата си несподелена любов.
Трудно е да обичаш човек, който...вече е обичал.
В момента не искам да се включвам в темата, изчетох я цялата, имам какво да пиша, но не ми се споделя...
Тъжна,
и кураж!
# 65
28 март 2009, 17:53 ч.
два дена не пиша , не го търся което за мен си е истински напредък .Вече тормозя и близките си с моите постоянни мрънканици , гледам да не мисля и да не плача... но вървя по улиците и като идея фикс си мисля сега какво е ако го видя .. дано не е скоро и дано нее с друга. А човека си живее щастливо и грам идея си няма за моите мъки ...Но ще се оправя.
Виж целия пост
# 66
28 март 2009, 18:34 ч.
Tyjna.. а досега всеки ден ли му пишеше? Какво толкова му пишеш, след първия, втория, петия смс не се ли изчерпваш?! Ако не беше правила това досега, сега щеше да се наблюдава обратния ефект, той сам щеше да те потърси. Дори и от любопитство, за да разбере как си. А сега просто не си му интересна, защото ти явно го осведомяваш за състоянието си. Все пак никой не обича мрънкащи жени. Не знам дали ти помогнах с това, не целя да те упреквам, просто докажи, че и ти имаш достойнство и нужното самочувствие.
Виж целия пост
# 67
28 март 2009, 18:48 ч.
И аз това се опитах да кажа
Виж целия пост
Tyjna.. а досега всеки ден ли му пишеше? Какво толкова му пишеш, след първия, втория, петия смс не се ли изчерпваш?! Ако не беше правила това досега, сега щеше да се наблюдава обратния ефект, той сам щеше да те потърси. Дори и от любопитство, за да разбере как си. А сега просто не си му интересна, защото ти явно го осведомяваш за състоянието си. Все пак никой не обича мрънкащи жени. Не знам дали ти помогнах с това, не целя да те упреквам, просто докажи, че и ти имаш достойнство и нужното самочувствие.
И аз това се опитах да кажа
# 68
28 март 2009, 19:04 ч.
Ето пример и от мен - влача се от болка и мъка, плача, боли ме ... Но не пипам телефона, а как искам да му се обадя. Мисля, че би било по-лошо, ако се обадя. А и като му се обадя какво - може и да не ми вдигне, от което още повече ще ме заболи ... Все пак при мен раздялата е факт "само" от две седмици.
Виж целия пост
# 69
28 март 2009, 21:04 ч.
daredevil, браво за силите !!! Аз не успявах като теб...и всеки разговор беше ужасен...плачех часове наред след това. И сега понякога се питам 'защо трябваше да стигнем до тук'. Опивам се да не се връщам назад...Моят бивш не ме потърси нито веднъж за 5 месеца. Не съм мислила, че е толкова жесток. Иска ми се да срещна някой, който ще ме цени...Самотно ми е тази вечер - иначе от работа и курсове не ми остава време да тъгувам. Гледам напред... Но, нямаше да е лошо да има едно истинско мъжко рамо, на което да заспя спокойно. В крайна сметка си мисля, че всички ние търсим много простички и обикновени неща, но се оказва трудно да ги намерим. Хората са лицемери и егоисти...
Виж целия пост
# 70
28 март 2009, 21:10 ч.
Аз пък колкото и невероятно да звучи се чувствам прекрасно 
но при мен може би е защото аз направих крачката да си отида. Не ми липсват ухажори. Обаждат се постоянно мъже които не са ме виждали с години с думите "Чух, че се развеждаш" и това ми върна самоуважението което бях загубила с бившия ми.
Виж целия пост
но при мен може би е защото аз направих крачката да си отида. Не ми липсват ухажори. Обаждат се постоянно мъже които не са ме виждали с години с думите "Чух, че се развеждаш" и това ми върна самоуважението което бях загубила с бившия ми.
# 71
28 март 2009, 21:19 ч.
Мегита, аз вече приех мисълта, че няма да се събрем. Аз такава грешка няма да допусна...не ми липсва той. Може би е навик, може би е, че от много време съм сама...и ми се иска нещо много малко. Даже не искам някой да ме разбира в момента. Може би да се погрижи малко за мен. Аз съм от хората, които се раздават до безкрай. Но сега ми се иска някой да се погрижи за мен (освен аз самата).
Виж целия пост
# 72
28 март 2009, 21:29 ч.
разбирам те миличка 
дано скоро да се намери мъж който наистина да ви цени и да ви уважава
Виж целия пост
Мегита, аз вече приех мисълта, че няма да се събрем. Аз такава грешка няма да допусна...не ми липсва той. Може би е навик, може би е, че от много време съм сама...и ми се иска нещо много малко. Даже не искам някой да ме разбира в момента. Може би да се погрижи малко за мен. Аз съм от хората, които се раздават до безкрай. Но сега ми се иска някой да се погрижи за мен (освен аз самата).
разбирам те миличка дано скоро да се намери мъж който наистина да ви цени и да ви уважава
# 73
28 март 2009, 21:34 ч.
echolalia, хубаво е че имаш с какво да се разнообразяваш. При мен така се получи, че ме съкратиха от работа преди месец, преди две седмици и той си тръгна. Втора раздяла ни е това. Миналия път аз го изгоних и имаше защо. Този път той си тръгна, а аз не знам защо. От това ме боли най-много. Но стискам зъби, не ми остава друго. До преди малко пак се сетих, и пак плаках, но не - няма да му се обадя. Помолих го миналата седмица да се видим и да поговорим, каза ми "добре, ще ти звънна тези дни" и така вече 10 дни. Багажа му е тук, у нас .... като гледам нещата все едно никога не си е тръгвал и всеки момент ще се прибере. Нямам сили аз да ги събера. Но полагам адски усилия да не се обадя, място за унижение - няма. Уважавам и себе си. Или поне се опитвам.
Виж целия пост
# 74
28 март 2009, 21:44 ч.
daredevil, ти си на крачка от това да го преодолееш. Аз реших, че ще вярвам, че се случат правилните неща. Ако усещаш болка при някои мисли, значи трябва да спреш да ги мислиш. Опитай се да контролираш мислите си, а не те теб. Фокусирай се върху нещо сигурно, нещо хубаво. Пожелавам ти скоро да намериш нова работа. Вечер, когато се опитваш да заспиш не мисли за миналото...ако ти е трудно не мисли и за бъдещето. Измисли си някакъв сюжет и си го разигравай наум. Мислите са много важни...някъде в други теми съм го цитирала, но тук ще го напиша пак за теб :
"Внимавай за твоите мисли,
защоте те ще бъдат твоите думи.
Внимавай за твоите думи,
защото те ще бъдат твоите действия.
Внимавай за твоите действия,
защото те ще бъдат твоите навици.
Внимавай за твоите навици,
защото те ще бъдат твоя характер.
Внимавай за твоя характер,
защото той ще е твоята СЪДБА!"
Виж целия пост
"Внимавай за твоите мисли,
защоте те ще бъдат твоите думи.
Внимавай за твоите думи,
защото те ще бъдат твоите действия.
Внимавай за твоите действия,
защото те ще бъдат твоите навици.
Внимавай за твоите навици,
защото те ще бъдат твоя характер.
Внимавай за твоя характер,
защото той ще е твоята СЪДБА!"
Препоръчани теми