"Под игото" - любим роман на българина

Виж сега, стига с този назидателно-морализаторски тон. Като даскалица на партийно събрание.
Не мога да говоря за целокупното "българско човечество" /това е цитат от кандидат миска, да не си помислиш нещо/, затова описвам собствените си впечатления.
Първо, романът има 2 варианта - един, написан на английски, представящ Хумберт по типичния за пуританска Америка като гаден мазен мръсник-съблазнител-педофил. По тази редакция е заснет и екранизацията на Стенли Кубрик.
Вторият е написан на руски. /Втората екранизация на Ейдриен Лейн/. Тук Хумберт е съвсем различен от 'американския' си събрат. Има голяма доза състрадание и разбиране от страна на автора към лиричния си герой. /тук учителката ми по литература би била адски доволна от мен/. Хумберт е чувствителен интелектуалец, повлиян от спомени от детството си, който остава поразен и зашеметен от неподходящия за възрастта й сексапил на Долорес.
Той се терзае от чувствата, емоциите, впечатленията, които разтърсват душата му. Цялото му същество хем страстно желае, хем се бои от Лолита. Всъщност Хумберт няма намерение да 'развращава' невинното създание. За разлика от Лолита, която целенасочено си играе с него и проверява женското си начало. Плюс - изпитва задоволство, усещайки надмощие над майка си. Когато Хумберт я взима от лагера и се 'надругава' над малкото телце с изненада установява, че далеч не й е първи.
Той и остава верен докрай. Дори след като я измъква от вертепа и убива, за да я защити, дори след като я вижда дрипава, мръсна и бременна, той пак е до нея.
Това, че в началото на романа тя е на 14г, явно скандализира все още патриархално-пуританското. А като си помисли човек, че само преди 60-70г преди написването на романа, това е била нормална възраст за брак.

За малко да забравя. БЕЗУМНО силно ме впечатли невероятният език на Набоков, стилът му на изказ и своебразното му формиране на думи и изрази. "Дом был БЕЗЛОЛИТЕН"(с)

точно така си е , за мен това са си книги за тийнейджъри

 Що не взема да стана една даскалица наистина?!

Благодаря и на Богинята за отговора.  Казах вече,че спирам да споря. Това им е хубавото на книгите,че ни докосват по различен начин. Аз може би съм по-пуритански възпитана,по-малко разкрепостена или казано най-просто-задръстена. Но на Хумберт не му симпатизирах нито за миг през целия роман. Така е,честно.А за Лолита ми беше жал и я харесвах. Набоков впечатлява със стила си на писане,може да се мери с най-добрите руски класици,но и тук си имам фаворит и той не може да го достигне.

  Защо не си отворим една такава темичка за постоянни дискусии? Интересно е.

Хайде и за богинята едно таквоз човече -  . Дочете ми се Набоков. Между другото, имаме си съфорумка, много страстна почитателка на този писател. Седада. Тя ми изпрати едно много хубаво писмо на Набоков, което не бях чела. 
П.П. И в шеги и закачки минава темата, а аз все забравям да напиша това, което според мен е най-важното. И аз подозирам, че повечето хора са гласували наизуст. Ей тъй, за парламата. 

Василиса Умница  , голям късмет имам, че чета Набоков в оригинал.
Сега препрочетох отново "Гранатовый браслет" на Куприн. Е много ми е странна тази повест. А в училище бе олицетворение на любовта
Продължавам обаче да не схващам това дори не знам как да го окачествя прехласване пред класиците ни Ел.Пелин, Ив. Вазов и т.н., старателно изучавани в училище. Ами не са на ниво, не са. Ама по стар навик: "Може да е грозничко, ама си е нашичко"

maraidara, наистина 'що не взимем да си спретнем тема?

Нали? 
Куприн не съм чела от двадесетина години. На младини го харесвах, сега не знам. Задава се нов прочит. 

Потреса ми е не от отношението към "Малкият принц", а от сравнението с Коелю. Онова, което бих казала за него в сравнения, че е олекотена версия на Маркес предназначена за манекенки. Но ми убягва опорната точка цитирания паралел.

Колкото до възрастта за четене на "Малкият принц"- за мен  не е до възраст, а до състояние. Всеки харесва и разбира различни неща от всяка книга в различни мисловни, духовни и емоционални състояния. Аз не съм попадала в състояния подходящи за "Под игото" и други напълно различни от тази книги. Любимите ми книги са тези, в които откривам по нещо ново във всяко състояние, като "Сидхарта" на Хесе и "Мечо пух".

Предаването по БНТ, според мен, беше много добра идея щом можем тук така разпалено да говорим и да спорим за литература цял ден. Сигурно и другаде е било така.

Не те разбрах, кой не е ниво?!

Не че са ниво, писах, че не са НА ниво на световната литература по същото време.

 
Сълза и смях.

Елин Пелин си е на ниво отсекъде, моля. Вазов тоже.

Анджи, олигофрена съм го чела и препрочитала по неколко пъти, насилвайки се, да открия смисъла. Е, тц.  За Принца ми бидеха достатъчни една глава и неколко цитата, няма да си направя тоя труд.  Предпочитам да си наритам гъза за по-съществена кауза.

Аз съм фен на Йовков като цяло.

Хлъц. Пробвай заради форумското другарче Анджи, минзухарче 

Сега забеляза, че и принца е на дневен ред. Съвсем честна олигофренска, когато я прочетох за 1 път, хич не вдянах кое и е толкова специалното и защо аджеба е извисена на такъв пиедестал. Ужасно скучна и суха ми се стори.
Сега ми е по-смислена...но сухото остана.

Колкото до нивото на бг-литературата в сравнение със световната така през посочения период - ми какъвто народа и действителността, такива и писанията. Нашите автори са писателствали за нашенски проблеми, по нашенски си начин, с нашенското си образование и т.н. Изобщо не трябва да се сравняват според мен. Всеки е ценен по своему.