И от спалнята е падала. После купих нов матрак, направо на земята, но пък е височък самия матрак и докато свикне да не пада от него, няколко пъти ги направи, като аз не винаги съм била там, естествено, за да видя къде се е наранила. Рядко са се получавали щети - синини и др. В заведение веднъж баща и не успя да я хване като се хлъзна и падна от сепарето и от този удар и остана белег. Но какво да правя като е такава панта! 
Нали я сравнявам с други деца - те стоят кротко разглеждат я, а тя само за малко се спира, през другото време е вечно в движение, често се джаска, като пощурее или и се пританцува. И сега си пада, често се спъва докато ходи. Но поне се е научила да пада! И не плаче, понеже има контрол при падането. 
, когато малкия падна за първи път (бяхме горе долу на 6-7 месеца) и аз влязох тук да търся има ли други "ужасни" майки като мен, защото се чувствах толкова виновна, но с течение на времето и на разговори с други мами се успокоих. Сега вече сме големи и като падне вече не плача с него, но знам как се чувстваш. Просто не се чувствай виновна, защото тези неща се случват за секунди... Тупна на главата си върху мозайка. 
Много сериозно се бях уплашила - ревах 10 пъти повече от нея. Нашата докторка ми каза същото - "главите им са гумени". 
.Вината ми се утрои! 
.Вината ми се утрои! УжасТ 
Препоръчани теми
