Кога ви беше най-трудно?

  • 4 806
  • 103
# 30
Само безсънието ми тежеше - с това не можах да свикна и двата пъти Naughty
Виж целия пост
# 31
Не мога да кажа, че съм имала трудни моменти до сега.
Сина ми беше изключително спокойно бебе.
Коликите и зъбите не сме ги усетили.
Със съпруга ми си го гледаме сами и въпреки, че той е по цял ден на работа не мога да се оплача, че нещо ми тежи. Щом от 1м. насам започнах ида готвя Mr. Green (до сега само съпруга ми готвеше).
Виж целия пост
# 32
Цитат
Новия вид "асоциалност и изолизаност " и потъналите в забрава стари занимания 
- Невъзможността да намерите и една секунда лично време за себе си?  newsm39
Ето това за мен е най-трудно и определено още се боря с тези проблеми!С много от приятелките ми прекъснахме всякаква връзка-чуваме се само по 2-3 пъти в годината по телефона,много рядко излизам да се забавлявам(което не е кой знае каква болка...)и има няколко (7) килограма в повече за които не намирам време Embarassed
Но децата не са нещо което може да ми натежи , а и (за сега) не сме развалили по никакъв начин отношението един към друг с любимия Hug
Виж целия пост
# 33
Безсънието ми беше повече с голямата,малката сега е по-добре в това отношение.Но по принцип немога да се излежавам или да спя до късно.Коликите бяха в определено време и минаваха за около час.При никненето на зъби не са ми вдигали температура.Общо взето немога да се оплача.
Виж целия пост
# 34
Не бих казала че отглеждането на бебе е лесно ,но не е и изпълнено с чак толкова трудности,всичко е въпрос на организация,съпругът ми ми помагаше много,детето беше спокойно зъбите излизаха с повече хрема и по -малко нерви,нощите бяха за сън,а в соц.контакти не сме имали промени(макар че нямаше баби и дядовци при нас)просто навсякъде с бебето дори готвех за детето защото кухнята ми идваше далеч.
Виж целия пост
# 35
Нито с колики, нито със зъбки, които така и не разбирах кога изникваха, имах проблеми.

Най-трудно ми беше първият месец с кърменето.

Имах чувството, че съм като "закована" за възглавницата за кърмене. Бях много изнервена от постоянното недоспиване и изобщо това заспиване/събуждане/заспиване и т.н. Аз съм от хората, които имат нужда от дълги часове сън и недоспиване буквално ме съсипва.
Признавам си, че и самият процес на кърмене ме изнервяше, предполагам обаче доста подпомогнат от факта, че нямах абсолютно никаква помощ около себе си в този момент и бях в много стресова ситуация.
Виж целия пост
# 36
Най-трудният период беше,докато дъщеря ми проходи стабилно.Имаше един доста голям отрязък от време,когато искаше да ходи,но не можеше съвсем,постоянно ме дърпаше да я държа и ходя с нея  smile3511  ей тогава се бях побъркала,тръпки ме побиват като се сетя.Нищо не можех да свърша,защото я гледаме сами с мъжа ми,а той естествено по цял ден го няма.Няма сготвено,няма изчистено,изпрано и т.н.А за време за мен не съм си и помисляла.
Виж целия пост
# 37
Детето ми беше от спокойните бебета, които не плачеха, не разбрах какво са колики, нито пък никнене на зъби.

Все едно аз съм го писала!  Grinning
Даже на месец спряхме и нощното будене!  newsm44
Най-трудно ми е промяната в отношенията с таткото може би.
И липстата на възможност за достатъчно време в  luvbed
Виж целия пост
# 38
Засега най-трудно ми беше по време на коликите,които продължиха до 5 месец.
С тях ми е свързано и безсънието,много се бях изтощила от непрекъснатия рев и
особено като незнаеш как да му помогнеш,за да не го боли.
Сега чакаме зъбите и ме е страх да си помисля,ако пак е тежко положението.
Иначе  с нощното ставане свикнах,кърмя в просъница,бебчо бързо заспива и аз също Simple Smile
Виж целия пост
# 39
Детето ми беше от спокойните бебета, които не плачеха, не разбрах какво са колики, нито пък никнене на зъби.

Все едно аз съм го писала!  Grinning

 Joy Joy Joy Чакай, чакай. Рано е още...

Моята дъщеря нямаше колики, никога не се е събуждала нощем по никакви поводи, всички зъби поникнаха без да разберем по нищо, освен, че се показват. ВклЮчително кътниците.
Сега отказва да спи следобед и аз изкукуригвам  Crazy Имам нужда от почивка по средата на деня, иначе просто нямам сили да се държа нормално.
Виж целия пост
# 40
По-трудно ми беше първия месец ,до втория.След това всичко стана по-лесно.Имам време да чистя,сготвя,изпера,изгладя,за разходки,за себе си.Не всичко в един ден де.Мъжът ми е по цял ден на работа,оправям се чудесно сама.Но пък много неща предстоят-никнене на зъби,лазене,прохождане.Така,че е рано да се каже още.
Виж целия пост
# 41
Периода 1 - 3 години беше най труден. Хиперактивно дете, което бягаше повече от мен и на всичкото отгоре до три години не говореше почти нищо и не разбираше речта и опасностите. Сториха ми се като 10 честно казано.
Нито колики, нито безсънни нощи можеха да се сравняват с това, при все че никак не беше лесен и като бебе от самото му раждане постоянно с нещо се "борим", но 1 - 3 години беше най тежко.
Виж целия пост
# 42
Най-трудни бяха първите два месеца, когато всичко беше ново и когато водех битка със следродилната депресия. Всичко друго е поносимо.
Виж целия пост
# 43
Всичко от изброените неща ме е мъчило, но най-много безсънието, през първите 3 месеца ако съм спала по 2-3часа на ден съм била доволна. Все още се будят по 2-3 пъти на нощ всяка, но мога да каза че спя. А в момента най-трудно ми е приспиването и до ден днешен често се приспиваме на ръце.
Виж целия пост
# 44
Най-трудно ми беше и все още е с безсънието. Откакто се е родил Алекс, не съм спала повече от 3 часа наведнъж.  #Crazy Другите неща не са ми проблем.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия