Кога ви беше най-трудно?

  • 4 802
  • 103
# 45
Не помня да е имало случай, в който да ми е било трудно. Може би момента около прохождането ми беше най - напрегнат. Ти искаш да стоиш, детето иска да върви  Grinning....
 Рая нямаше колики, зъбите ги извади без да разбера, спеше по 4-5 часа, когато сме на вън. Кърменето бе най- естественият процес за нас, от форума разбрах, че това не е никак просто начинание.
Сега, след толкова много информация се питам, дали един ден ще се справя толкова успешно и с второто си дете  Rolling Eyes. ?
Виж целия пост
# 46
Със сигурност най-трудно ми беше първия месец , когато се приспособяваш към новия ритъм на живот. Липсата на последователни часове здрав нощен сън е най-уморителното през този период.  Peace
Виж целия пост
# 47
Най-трудно ми е приспиването на децата. Не знам каква е причината, но и първото и второто заспиваха много трудно вечер, понякога с часове пеене на песнички, дунрутикане на люлеещия се стол, не знам какво ли не сме опитвали. Малкия сега заспива вечер само ако някой го кара в колата, а е на почти две години.
Виж целия пост
# 48
Най-трудни бяха първите два месеца, когато всичко беше ново и когато водех битка със следродилната депресия. Всичко друго е поносимо.
Да, само че три месеца. Плюс, раzбира се пустото беzсъние и невъzможността да се справиш с всичко. Иzобщо живота ми ме zавъртя на 180°. Това първия път.
Втория бе осеzаемо по_добре. Нямаше и помен от следродилна депресия(слава Богу) , но имаше ревящо бебе, което след неспирни опити zа кърмене се окаzа гладно. След като раzрешихме проблема на около месец и нещо, нещата се регулираха. Окаzа се, че бебето не било ревливо. Вече се справяме добре.
Нещата с таткото се промениха, да.. Чакаме да се оправят  Wink  Peace
Виж целия пост
# 49
Най-трудно ми е безсънието.... определено  Shocked С друго всичко се справям  Laughing
Виж целия пост
# 50
Май сега ми най-трудно, защото все трябва да ходя след
нея и да я пазя, да не се пребие.
За големия няма да споменавам, че там трудностите на
пубертета са неописуеми  Wink
Виж целия пост
# 51
наи трудно ми бе6е докато минат 40 дена по цял ден вътре и наи ве4е първите три дена след като се прибрахме пт родилното докато вляза в 4ас с вси4ко
Виж целия пост
# 52
Най-трудно ми беше втория месец след раждането и трябваше да се оправям с всичко сама,а и бях в депресия.След това започнах да свиквам и да се справям. Peace
Виж целия пост
# 53
Всички екстри, които  Lady mom е изброила , ги изпитах с ПЪЛНА сила - моят сладур е много жизнен, емоционален, не се спира още от малко бебе-това сигурно е добре за него , но за мама.... Twisted Evil, когато чета за бебета ,които си спят през ноща, слушат - направо не мога да повярвам, че съществуват!Но..всичко си е и ген  Wink Laughing
Виж целия пост
# 54
На мен в началото противно на всякаква логика ми беше много лесно и сякаш кипях от енергия, но след 2-3 месеца започнах да сдавам багажа, защото малката заспиваше само на ръце- пусках й песни  и в ритъма на музиката я приспивах... и така до пълно изтощение.
И това отмина и сега ми е сравнително добро детето.
Виж целия пост
# 55
Най-трудният момент за мен е ,когато децата когато са болни. В този момент имам чувството ,че ще се пръсна от безсилие като ги гледам .
Виж целия пост
# 56
Най-трудно ми е приспиването на децата. Не знам каква е причината, но и първото и второто заспиваха много трудно вечер, понякога с часове пеене на песнички, дунрутикане на люлеещия се стол, не знам какво ли не сме опитвали. Малкия сега заспива вечер само ако някой го кара в колата, а е на почти две години.

От един момент нататък и това , не искаше да заспива сама и това е !
Виж целия пост
# 57
ОТГОВОРНОСТТА! Че едно толкова мъничко същество е изцяло зависимо от всяко твое действие и мисъл. Това ме шашкаше най - много.
Времето за мене си не ми е липсвало, защото знам, че 100 % - товото себеотдаване е до време.
Предполагам, че тази бременност ще ми липсват социалните контакти и работата, за разлика от предния път. Както и ще ме стряска как ще съвместявам грижите за бебе и баткото. Това ми се струва най - трудно за момента... Thinking
Виж целия пост
# 58
Такаааа......трудно ми е тръшкането и своеволията.Непослушанието му,нетърпението му...това,че като поиска нещо,ако не му се осигури на мига,наддава такъв кански вой,че ме е срам направо....Безсъние при мен няма,защото не го чувам като плаче,само мъжа ми става нощем,още от самото му раждане.Имам късмета да спя като слон и нищо не е в състояние да ме събуди...
Друго много трудно нещо за мен е,да уцеля онази златна среда между отказването и позволяването на нещо-кага да кажа ДА и кога НЕ.
Виж целия пост
# 59
наи трудно ми бе6е докато минат 40 дена по цял ден вътре

Това пък защо?! Мисля, че това сама си си го направила  Naughty

Не отчитам някакви трудни моменти. По- скоро- вече всичко съм забравила. Помня само сладките и чудесни мигове с бебето.
Иначе всеки ден се срещам с трудности при отглеждането на чудото си. Но бързо забравям.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия