За приятелската подкрепа, даването на съвети и оказването на помощ

  • 1 576
  • 21
# 15
Помощ и съвети - само при поискване. Така предпочитам и по отношение на мен да се държат приятелите ми. Може би само по отношение на едната си приятелка (другата е по-споделяща) си позволявам да попитам директно какво не е наред, когато виждам, че има проблем. Но тя по принцип не е много споделяща  Mr. Green и предпочита да си страда сама.
По предложените ситуации:
1. Мъжете на приятелките ми също са ми приятели, така че бих предпочела, вместо да сервирам кофти новината на жената, първо да говоря с мъжа й.
2. Ще си кажа каквото имам, съвет никой не е задължен да приема, но пък поне ще съм опитала.
3. Ако ми е близка колежка, ще й предложа да я заместя или поне да и помогна с половината работа.
Виж целия пост
# 16
Гласувах с с последната опция.Не обичам да ме съветват ,нито аз да съветвам.Разбира се изслушвам и разговарям за проблемите,но конкретен отговор не давам. Не знам аз в дадена ситуация как бих реагирала.Смятам че всики сам трябва да си стигне до правилното решение.
Виж целия пост
# 17
1. Няма да се бъркам.
2. Ако имам някакъв вариант за лечение, което родителите не знаят (и изобщо, ако искат да коментираме въпроса) ще го подскажа деликатно. Ако не коментират с мен въпроса, няма дори да го споменавам.
3. Ако ми е от колежките, с които сме в по-близки отношения, ще й предложа да я заместя. Ако нямаме "допирни точки", няма да се меся.
Виж целия пост
# 18
Помагам и изслушвам,ако ме помолят.Не бих отказала помощ на приятели и близки.Самата аз рядко искам мнение и съвет,но това не значи,че не помагам.
Виж целия пост
# 19
Ама естествено, че трябва! А ако случайно нямат проблеми, с радост ще им ги създадем!
Че нали затова са приятелите?  Hug
Виж целия пост
# 20
Да, човек трябва да помогне на приятеля си, да го изслушва винаги и даже понякога да се намесва за негово добро. Понякога хората отстрани по-ясно виждат нещата.
Виж целия пост
# 21
Доскоро си мислех, че човек трябва да си казва мнението само, ако му го поискат. След известни размисли по въпроса, стигнах до извода, че може би дори и тогава не е хубаво да го казва, защото някои хора питат, но не са с нагласата да чуят неприятната част на отговора.
По конкретните питания:
1. Не бих казала. Не вярвам, че ще направя някого по-щастлив, ако му кажа, че го лъжат и аз знам. Рано или късно тези неща се разбират, човек сам трябва да открие истината.
2. Бих си казала 1-2 пъти мнението. Ако родителите не отразяват информацията, просто ще престана. Все пак те са хората, които отговарят за собственото си дете.
3. Ако ми е симпатична колежката, бих й предложила да й помогна, за да свърши по-рано. Не бих поела нейната работа на 100% и не бих влизала в ролята на неин адвокат пред шефа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия