Бихте ли зарязали мъжа си, ако ...

Болднато, не-болднато...
Човекът, който аз съм избрала няма начин да се запусне така.
За здравословни проблеми казах в другата тема - ще остана и ще направя всичко по силите си да оздравее. Виж, ако стане наистина недееспособен, ще му наема медицинска сестра, но няма да го захвърля. Не съм такъв човек. Но и ще си живея живота...
Ако пък напълнее, оплешивее и т.н., това не означава, че няма да е способен да живеем добре. Пък и на неговите 2 м. и 300 кг. да стане няма да е болка за умиране...
Ако спре да му става пишката, ще си хвана любовник, за което и ставането не е пречка...


С няколко думи - ще го зарежа само при едно условие - някой от двамата да се чувства нещастен с другия. Особено ако този някой съм аз...
Иначе, физиологията е нещо нормално - пърдене, хъркане и пуфтене надали биха ме стреснали /ама моят мъж само си мърда пръстите на краката насън, други неща не прави или поне аз не съм усетила/.
Килограмите се качват и свалят /и аз отидох да раждам 99 кг., ама сега съм наполовина/...
Работа се губи и намира - особено от амбициозни хора.
Пари и имоти се съграждат, когато има желание и взаимна подкрепа.
Само щастието е субективно понятие и ако човек не го усеща при съжителството си с друг човек, просто няма смисъл...


За протокола, познавам един адски красив мъж, "гол като пушка", самовлюбен, често остава без работа и се уригва на масата.
Познавам и друг - около 150 кг., не е красавец /но не е и грозен/, държи се възпитано /не си пуска "душата" пред хора"/ и изкарва много /ама наистина много/ пари.
Кой от двамата бихте избрали?

Никол, предполагам, че в случая авторката едва ли има впредвид заболяване  

Ами то да станеш 300 кг си е заболяване...дали от нарушена обмяна,или на психическа основа се тъпчеш,все си е болест.А си е гадно да напуснеш човек,когато има нужда от помощ и подкрепа...   

Моя мъж също!
Това е отговора ми. 

Хора, хора, плюйте си в пазвата да не Ви стига. Да се говори за наднорменото тегло като "запускане" е едно от най-невежите и работещи против човека твърдения. Това е тежко заболяване, с комплексна история и непредвидима прогноза. Никой, абсолютно никой не е застрахован.
Около себе си имам няколко примера на хора с наднормено тегло, аз съм с наднормено тегло, въпреки, че съм с доста добра медицинска култура (що се отнася до непрофесионалист) и много добре осъзнавам последиците за здравето от това в дългосрочен план, но справянето с проблема е "програма минимум" за цял живот, за да има въобще живот. В тоя ред на мисли - докъто човекът до мен има желание да живее и това желание е по-силно от зависимостта към храната, самосъжалението, нежеланието за движение, апатията...., (мога още много да изпиша) - няма да го изоставя и ще направя всичко по силите си, за да се опитам да му помогна да подобри положението.
Брат ми е с наднормено тегло, даже това е меко казано, а е само на 23 и здравословното му състояние е тревожно. Приятелката му си го обича и заедно се опитваме да го приучим редовно да спортува. Аз също много го обичам - какво да го оставя да умре от инфаркт, защото тежи повече килограми ли, по тази логика?
Сега, за да не се правя на много хрисима - ако този, с когото съм е алкохолик, наркоман, играе хазарт - ДА, ще го оставя, макар, че това също са заболявания.
При безработица, системна липса на финансови средства от негова страна, съчетани с апатия и никакви усилия положението да се промени - също. Не говоря, ако загуби работата си, не се спре да си търси нова и в рамките на месец-два си намери.
А за пърденето - то кой не го прави?

Бих го зарязала ако:
1. Не го обичам вече. Няма нужда да мъчим и двамата нещо, което го няма. Всеки има право на щастие. Не съм аз човекът, който ще му го отнеме това право.
2. Ми посегне. Ако удари мен или детето ще се излетим по - бързо от вятъра.

Моя мъж е сто килограма-аз какво да правя сега-да тръгна да го зарязвам ли?!?!?!?
И двеста да стане няма пък да го зарежа
Бих го зарязала ако ме удари или ми изневери(и двете нямат връзка с телото,хъркането и пръцкането)


В началото на връзката ни,аз бях 50 кг.,той-около70.С течение на годините и двамата пуснахме шкембета и паласки.Когато аз бременеех и той дебелеше от солидарност.Сега сме двама шишковци-е не съвсем прекалено огромни,но той все още ми казва "красавице",въпреки че аз отдавна не се чувствам такава.Той също си е моето момче,онова същото,което беше в началото(заедно сме вече 9 години).

Ники,

А ти ако станеш 300 кила, месата ти провиснат отвсякъде и той не може да "я" намери, започнеш да хъркаш или косата ти опада?

Бих го напуснала единствено заради изневяра и насилие. Всичко останало е Божа работа. Дори да стане 300 кила не бих го оставила.

Цитирам, защото това си мислех докато четох мненията по-назад.
И към авторката- не че нещо, но ако мислиш да зарежеш мъжа си защото с времето погрознява и се отпуска,това си е твоя работа.И не се надлъгвам с никой а направо ти казвам, че няма да го зарежа за подобно нещо.Пък ти си мисли каквото искаш,все тая...

Ако е от болест - не..
Ако е от запускане..
 
Само ако се откаже да се справи с проблема..щото вече ще е проблем и на двама ни..
А ако няма желание за промяна /борба/..значи вече не е моят човек...

Абе аз съм го проверила до 9-то коляно - няма такива дефекти и няма да стане 300 кила.  Но сериозно - в момента в който се почувствам несигурна, неспокойна и нещастна съм си тръгнала веднага. Няма какво да се лъжем вече не е на мода да "търпим" заради децата или някакви други засукани каузи.

Айде започнахте да търсите под вола теле.  
Ама прекалено буквално ги възприемате тези 300 килограма, бе!
То е ясно, че авторката няма предвид заболяване, а занемаряване. Щото има някои - мъже и жени, като възприемат партньора си за даденост, и тотално спират да се гледат в огледалото. Ами, гнусно е, наистина.
Ако се случи с моя мъж - не знам, не мога да дам категоричен отговор. Със сигурност няма да ми бъде приятно. Ще му го кажа и бих се надявала да вземе мерки. Пък ако не... тогава ще му мисля, знам ли на какъв акъл ще бъда.

Бих си тръгнала ако започне да се напива . Сериозно . Това не мога да търпя .

Измислих бедата, в другата тема е. Ама да не дава Господ. Мисля, че тази беда е достатъчно голяма, за да бъде обсъдена в подобна тема. А че дебелината ще го убие то е ясно. Ама няма да е толкова бързо.

Не се сърди, човече , е айде сега, болест. Нали гледам как ги отслабват със спорт и диети. Може и болест да е, но тук имам предвид неболестното състояние.

Болднатото изречение никога не съм го казвала, няма и да го кажа. Дори на мъжа си съм казала определени обстоятелства, при които бих го напуснала. Но 300 кг, може да стане само при болест, което се подразбира, че няма да го оставя, ако и да знам, че няма да съм щастлива. По тази логика има хора се инвалидизират и едва ли някой го приема за нормално , ако му се случи на него и партньора с лека ръка да го зареже. В един момент ще спре да му става пишката, това на никой не му се разминава.  
Хърка, пърди и пуфти - това ли е най ужасното и плашещото, което можа да измислиш?   Моя още не съм го изпъдила за нито едно от тези.   А дали съм сляпо влюбена? Със сигурност не съм.
Това със запускането е една глупост, защото аз да не ми да съм без акъл да го оставя да се занемари до степен, в която не мога да го понасям. Все пак не съм си избрала някой малоумник и нечистоплътник. Хората си имат изградени навици, които трудно променят.