Японска Кухня - тайните на Изтока с KIKKOMAN
- Публикувана: 1 апр. 2009, 00:00 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2015, 15:52 ч.
# 60
23 апр. 2009, 18:34 ч.
Доколкото зная,соевия сос е в пъти по-полезен от солта.Друг е въпроса доколко този произведен в БГ отговаря на това.
Аз не мога да се съглася с теб ,че соевият сос е по полезен от солта.Първо искам да кажа ,че солта не е полезна,но соевият сос е пълен с Мононатриевият глутамат(Състав: фенилаланин (50%) + аспергинова киселина (40%) + метанол (10%) = химична отрова, най-опасната добавка към храните.
Аз използвам соев сос много рядко и по-малко.
Здравейте !
Искам да направим едно уточнение отново - има 2 основни вида соев сос:
- Естествено ферментирал
- Произведен по химически път[/b]
При естествено ферментиралия соев сос има САМО 4 съставки и те са: вода, соеви зърна, пшеница, сол. Т.е. НЯМА консерванти, НЯМА изкуствени подсладители, и пр. В първата си публикация вече подробно говорих за това как дори чисто визуално този соев сос може да се различи от произведения на базата на да я наречем условно "Менделеевата таблица"
Процесът на естествена ферментация отнема няколко месеца и разбира се е подложен на непрекъснати проверки за качество. От тук нормално идва и оскъпяването на продукта.
При произведения по химически път соев сос има ... ами там има доста неща ... Процесът на естествена ферментация просто липса.
Не бих искала да се впускам в подробности, тъй като не би било коректно. Но в крайа сметка всеки има право да избере какво да си купи. Познавам хора, които напълно съзнателно взимат по-некачествени храни (не говоря само за соев сос) просто защото са "им по-вкусни". Има и такива които директно посягат към "по-скъпото, защото то се предполага, че е и по-качествено", но пък ако ги попитате дали знаят какво им е по-качественото на тези храни няма да могат да отговорят. Така че ние тук просто се опитваме да дадем информация - какво е естествено ферментирал соев сос, как да го различаваме от "химията", какво можем да си сготвим с тези продукти, и т.н. И понеже, както вече стана дума по-нагоре, темата за Азиатската кухня и култура е действително необятна, ще се радвам ако бъдем полезни, с всичко което ще дискутираме тук.
Поздрави
Виж целия пост
Spored men v isto4nite kuhni se ispolsva tvurde mnogo soev sos, kojto e solen i proisveden po himi4en na4in, a tova e nesdravoslovno. (ina4e e vkusno 
)
)Аз използвам соев сос много рядко и по-малко.
Здравейте !
Искам да направим едно уточнение отново - има 2 основни вида соев сос:
- Естествено ферментирал
- Произведен по химически път[/b]
При естествено ферментиралия соев сос има САМО 4 съставки и те са: вода, соеви зърна, пшеница, сол. Т.е. НЯМА консерванти, НЯМА изкуствени подсладители, и пр. В първата си публикация вече подробно говорих за това как дори чисто визуално този соев сос може да се различи от произведения на базата на да я наречем условно "Менделеевата таблица"
Процесът на естествена ферментация отнема няколко месеца и разбира се е подложен на непрекъснати проверки за качество. От тук нормално идва и оскъпяването на продукта.
При произведения по химически път соев сос има ... ами там има доста неща ... Процесът на естествена ферментация просто липса.
Не бих искала да се впускам в подробности, тъй като не би било коректно. Но в крайа сметка всеки има право да избере какво да си купи. Познавам хора, които напълно съзнателно взимат по-некачествени храни (не говоря само за соев сос) просто защото са "им по-вкусни". Има и такива които директно посягат към "по-скъпото, защото то се предполага, че е и по-качествено", но пък ако ги попитате дали знаят какво им е по-качественото на тези храни няма да могат да отговорят. Така че ние тук просто се опитваме да дадем информация - какво е естествено ферментирал соев сос, как да го различаваме от "химията", какво можем да си сготвим с тези продукти, и т.н. И понеже, както вече стана дума по-нагоре, темата за Азиатската кухня и култура е действително необятна, ще се радвам ако бъдем полезни, с всичко което ще дискутираме тук.
Поздрави
# 62
27 апр. 2009, 13:26 ч.
ОБИЧАИ И ТРАДИЦИЯ В ПИЕНЕТО НА ЧАЙ ПО СВЕТА
Дами,
Нека продължим да си говорим за чая
Предполагам всички сте чували, че той всъщност търгва от Китай. За негова „родина” се смята провинцията Юнан, където днес все още могат да се видят високите 20-метрови чаени дървета. Действието на кофеинът в техните листа е било познато на хората още преди хилядолетия.
По време на династията Танг (618 – 907г) чаят става толкова популярен като напитка, че постепено напуска пределите на Китай и се разпростира в Япония, Корея и Централна Азия. По-късно през периода 15-ти – 17-ти век, или времето на великите географски открития, когато европейците били жадни за завоюването на нови територии и богатства, чаят навлиза и в западно-европейската култура. За първи път чаят „акустира” в Европа през Холандските пристанища. През 18-ти век напитката придобива изключителна популярност из всички Английски колонии по света и дори се възприема като част не от Източната, а от Английската традиция. Всъщност за поданниците на кралицата пиенето на черен чай (с мляко и захар) било предпочитано следобедно занимание, докато зеленият чай си останал по-популярен на Изток.
По онова време напитката имала доста висока цена, което автоматично я превърнала и в привилегия на богатите. Продавала се основно в аптеките наред с други „екзотични” подправки като джинджифилът например. В средата на 17-ти век чаят вече започва да се предлага и в обикновените хранителни магазини. Интересно е да се знае, че точно тогава течал един спор между лекарите в западните общества за това дали чаят е вреден или полезен – спорът продължил около 20 години...
Около 1650г чаят пристига и в Новия Свят. Холандците започват активна търговия първоначално в пределите на колонията Ню Амстердам (днешен Ню Йорк). Когато англичаните завземат тази колония, те с почуда установяват, че местните консумират повече чай от цяла островна Англия накуп.
Английски чай в 5 часа ...
Някъде около 18-ти век, англичаните имат 2 основни „хапвания” за деня – закуска (особено обилна с хляб, говеждо, боб...) и вечеря (отново „сериозна”, но пък доста късно вечерта). Така че когато дукеса Бедфорд решила да организира „леки следобедни хапвания в 5 часа” в замъка си Белвоар, идеята била приета доста радушно от обкъжението й. Менюто по време на тези събирания се състояло от дребни кексчета, сандвичи, сладки и чай (сервиран в изящен китайски порцеланов сервиз). Постепено и други благородници въприели идеята за „следобеден чай и разходка в градината”. Не закъснели и първите кафетерии (Coffee Houses), където на чаша (или няколко) чай и вестник, мъжете се събирали , за да обменят информация в зависимост от интересите си. Кафетериите всъщност са предшествениците на прословутите английски частни клубове. През 18-ти век дори имало опити да се забранят и затворят тези кафетерии, тъй като те станали проводник на свободата на словото. Опитите приключили без особен успех.
Следвайки опита на холандските гостилничари, сервиращи чай в двора на хановете, англичаните доразвили идеята на чаения парк. Там дамите и джентълмените, с чай в ръка, можели да се наслаждават на оркестрални изпълнения, удобно прикрити беседки, игри, концерти, комар или пък фойерверки – през нощта. В подобен чаен парк лорд Нелсън, съкрушителят на Наполеон по море, срещнал любовта на живота си – Ема, по-късно лейди Хамилтън. За пръв път на тези мероприятия на жените било позволено свободно да влизат в смесена компания и публично събиране, без това да бъде критикувано от обществото. Тук, тъй като партитата били напълно свободни, също за пръв път членовете на британското общество се смесвали свободно, разчупвайки линиите на класа или рождествени права.
Даването на бакшиш (англ. tip, tipping), като похвала за качествено обслужване, възникнало не другаде, а именно в английските чаени паркове. Малки заключени дървени кутии стояли по масите из градината. Върху всяка от тях били гравирани буквите "T.I.P.S.", което означавало "To Insure Prompt Service" (“Да осигурим навременно обслужване”). Както виждате и сами, инициалите подсказват откъде е дошла по-късно и самата дума в Англия и английския език. Ако някой от гостите желаел сервитьора да побърза (и така да си осигури пристигането на горещ чай от често доста далечната кухня), той пускал монета в разположената наблизо кутия.
На чай в Руския двор
Имперска Русия прави опити да обвърже Китай и Япония с търговски връзки по същото време, по което и Източноиндийската компания. Интересът и към чая датира от ранната 1618 г., когато китайското посолство в Москва дарява няколко сандъка чай на цар Алексис. Сключеното през 1689 г. търговско споразумение установява общата граница между Русия и Китай, позволявайки свободното преминаване на кервани и в двете посоки. При все това, пътешествието не е от лесните. Пътят е дълъг около 11 хиляди мили и отнема над шестнадесет месеца, a керваните съставляват между 200 и 300 камили. Като сбор от подобни фактори, цената на чая е доста сериозна и той е достъпен само за заможните. Чак по времето около смъртта на Екатерина Велика (1796 г.) цената му относително се понижава и чаепитието се разпространява из руското общество. А той, като ароматна, топла и ободряваща напитка, идеално се включва в руския живот.
Самоварът, приспособен от Тибетското “котле” е едновременно съд за кипване на вода и чайник. Разположен в средата на руския дом, той може да ври непрекъснато и да обслужва до четиридесет чаши наведнъж. Отново напомняйки влиянието на Азия върху култура им, руснаците наливат чая си в стъклени чаши със сребърна подложка, много близки до турските чаши за кафе. Тук се предпочита силен чай, добре подсладен със захар, мед или сладко.
Със завършването на Транссибириската железопътна линия през 1900 г., керваните най-накрая биват изоставени. Самият чай пък е едно от малкото неща в руската култура, върху което Революцията не слага свой отпечатък. И до ден днешен чай, съвместно с водката, е руско национално питие.
Made in USA – или историята на Ice Tea
Америка се стабилизирала, укрепила икономиката си и разширила както границите, така и интересите си. През 1904 тя била готова да представи прогреса си на Световното изложение в Ст. Луис, събрало търговци от цял свят. Подобен търговец бил Ричард Блехинден, собственик на чаена плантация. Първоначално той смятал да предложи безплатни мостри горещ чай на своите посетители. Но горещата вълна осуетила идеята му. За да спаси своята инвестиция във време и пари, той смесил напитката с товар лед. Успехът му бил главозамайващ – всъщност, бил обявен за хит на изложението. Четири години по-късно, Томас Съливан от Ню Йорк изобретил концепцията на чаената торбичка. Като доставчик за ресторанти, Съливан доставял мострите си за преценка внимателно опаковани. Виждайки естествената пазарна перспектива, нюйоркчанинът предложил варенето на мострите да става, без да се вадят от самото пликче, наместо обикновената бъркотия в ресторантските кухни, където липсвали само и чаените листа.
Всички видове чай се получават от Camellia sinensis, вечнозелено храстовидно растение, достигащо до цело 60 фута в диво състояние (по груба сметка това са около 20 метра). Култивираният чай, обаче, се поддържа на височина около три фута. Съществуват на 3000 вида чай, всеки от които специфичен, ако не уникален. Наименоването и отглеждането им следва принципи, доста подобни тези на виното – както бордото е кръстено на региона Бордо във Франция, чаят Aсам носи името на региона Асам в Индия, а Kеемун – на китайския Кеемун. Също подобно на виното, чаят произлиза от един храст, а мястото на отглеждането му, спецификата на почвата и това как бива обработен определя аромата и вкусовите му характеристики.
Чаят се обира след всеки цъфтеж, като се вземат горните листа и пъпката на всеки филиз. Брането е задължително ръчно, а чрез различна обработка те са подходящи за получаването на който и да е от четирите типа чай – черен, зелен, “oolong”, или бял.
Черният чай е увехнал, напълно ферментирал и след това изсушен. От него се получава наситена, кехлибарена напитка. Някои от най-популярните черни чаени разновидности са Английска закуска (English Breakfast) и Darjeeling.
Зеленият чай не ферментира. Той просто увяхва и след това се доизсушава. Неговият аромат и вкус са значително по-деликатни, а напитката е с бледозелено-златист цвят.
Видът Oolong, широко популярен в Китай, е само частично ферментирал, иначе подготовката му е близка до тази на черния. Както на вкус, така и на аромат, той е кръстоска между черен и зелен чай.
Белият чай се обработва най-леко. Този изключително рядък вид, характерен може би само за самия Китай, не ферментира, не се завива, а просто се оставя да увехне и се суши на пара.
Основните химични съставки на чая са ароматични масла, кофеин и полифеноли (погрешно смятани от много хора за танини). Докато първите дават специфичния аромат, кофеинът стимулира централната нервна система и обуславя ободряващия ефект на чаената напитка. Полифенолите, от своя страна, се смятат за антиоксиданти и имат цялостно превантивно действие. Чаят не бива да се бърка с билковите отвари. Те наистина най-често се пакетират по подобен начин, приготовляват по подобен начин, и накои се поглъщат със същото удоволствие, но нямат нищо общо с чаения храст.
* По материали от http://www.sivosten.com и http://www.omotesenke.jp
Виж целия пост
Дами,
Нека продължим да си говорим за чая
Предполагам всички сте чували, че той всъщност търгва от Китай. За негова „родина” се смята провинцията Юнан, където днес все още могат да се видят високите 20-метрови чаени дървета. Действието на кофеинът в техните листа е било познато на хората още преди хилядолетия.
По време на династията Танг (618 – 907г) чаят става толкова популярен като напитка, че постепено напуска пределите на Китай и се разпростира в Япония, Корея и Централна Азия. По-късно през периода 15-ти – 17-ти век, или времето на великите географски открития, когато европейците били жадни за завоюването на нови територии и богатства, чаят навлиза и в западно-европейската култура. За първи път чаят „акустира” в Европа през Холандските пристанища. През 18-ти век напитката придобива изключителна популярност из всички Английски колонии по света и дори се възприема като част не от Източната, а от Английската традиция. Всъщност за поданниците на кралицата пиенето на черен чай (с мляко и захар) било предпочитано следобедно занимание, докато зеленият чай си останал по-популярен на Изток.
По онова време напитката имала доста висока цена, което автоматично я превърнала и в привилегия на богатите. Продавала се основно в аптеките наред с други „екзотични” подправки като джинджифилът например. В средата на 17-ти век чаят вече започва да се предлага и в обикновените хранителни магазини. Интересно е да се знае, че точно тогава течал един спор между лекарите в западните общества за това дали чаят е вреден или полезен – спорът продължил около 20 години...
Около 1650г чаят пристига и в Новия Свят. Холандците започват активна търговия първоначално в пределите на колонията Ню Амстердам (днешен Ню Йорк). Когато англичаните завземат тази колония, те с почуда установяват, че местните консумират повече чай от цяла островна Англия накуп.
Английски чай в 5 часа ...
Някъде около 18-ти век, англичаните имат 2 основни „хапвания” за деня – закуска (особено обилна с хляб, говеждо, боб...) и вечеря (отново „сериозна”, но пък доста късно вечерта). Така че когато дукеса Бедфорд решила да организира „леки следобедни хапвания в 5 часа” в замъка си Белвоар, идеята била приета доста радушно от обкъжението й. Менюто по време на тези събирания се състояло от дребни кексчета, сандвичи, сладки и чай (сервиран в изящен китайски порцеланов сервиз). Постепено и други благородници въприели идеята за „следобеден чай и разходка в градината”. Не закъснели и първите кафетерии (Coffee Houses), където на чаша (или няколко) чай и вестник, мъжете се събирали , за да обменят информация в зависимост от интересите си. Кафетериите всъщност са предшествениците на прословутите английски частни клубове. През 18-ти век дори имало опити да се забранят и затворят тези кафетерии, тъй като те станали проводник на свободата на словото. Опитите приключили без особен успех.
Следвайки опита на холандските гостилничари, сервиращи чай в двора на хановете, англичаните доразвили идеята на чаения парк. Там дамите и джентълмените, с чай в ръка, можели да се наслаждават на оркестрални изпълнения, удобно прикрити беседки, игри, концерти, комар или пък фойерверки – през нощта. В подобен чаен парк лорд Нелсън, съкрушителят на Наполеон по море, срещнал любовта на живота си – Ема, по-късно лейди Хамилтън. За пръв път на тези мероприятия на жените било позволено свободно да влизат в смесена компания и публично събиране, без това да бъде критикувано от обществото. Тук, тъй като партитата били напълно свободни, също за пръв път членовете на британското общество се смесвали свободно, разчупвайки линиите на класа или рождествени права.
Даването на бакшиш (англ. tip, tipping), като похвала за качествено обслужване, възникнало не другаде, а именно в английските чаени паркове. Малки заключени дървени кутии стояли по масите из градината. Върху всяка от тях били гравирани буквите "T.I.P.S.", което означавало "To Insure Prompt Service" (“Да осигурим навременно обслужване”). Както виждате и сами, инициалите подсказват откъде е дошла по-късно и самата дума в Англия и английския език. Ако някой от гостите желаел сервитьора да побърза (и така да си осигури пристигането на горещ чай от често доста далечната кухня), той пускал монета в разположената наблизо кутия.
На чай в Руския двор
Имперска Русия прави опити да обвърже Китай и Япония с търговски връзки по същото време, по което и Източноиндийската компания. Интересът и към чая датира от ранната 1618 г., когато китайското посолство в Москва дарява няколко сандъка чай на цар Алексис. Сключеното през 1689 г. търговско споразумение установява общата граница между Русия и Китай, позволявайки свободното преминаване на кервани и в двете посоки. При все това, пътешествието не е от лесните. Пътят е дълъг около 11 хиляди мили и отнема над шестнадесет месеца, a керваните съставляват между 200 и 300 камили. Като сбор от подобни фактори, цената на чая е доста сериозна и той е достъпен само за заможните. Чак по времето около смъртта на Екатерина Велика (1796 г.) цената му относително се понижава и чаепитието се разпространява из руското общество. А той, като ароматна, топла и ободряваща напитка, идеално се включва в руския живот.
Самоварът, приспособен от Тибетското “котле” е едновременно съд за кипване на вода и чайник. Разположен в средата на руския дом, той може да ври непрекъснато и да обслужва до четиридесет чаши наведнъж. Отново напомняйки влиянието на Азия върху култура им, руснаците наливат чая си в стъклени чаши със сребърна подложка, много близки до турските чаши за кафе. Тук се предпочита силен чай, добре подсладен със захар, мед или сладко.
Със завършването на Транссибириската железопътна линия през 1900 г., керваните най-накрая биват изоставени. Самият чай пък е едно от малкото неща в руската култура, върху което Революцията не слага свой отпечатък. И до ден днешен чай, съвместно с водката, е руско национално питие.
Made in USA – или историята на Ice Tea
Америка се стабилизирала, укрепила икономиката си и разширила както границите, така и интересите си. През 1904 тя била готова да представи прогреса си на Световното изложение в Ст. Луис, събрало търговци от цял свят. Подобен търговец бил Ричард Блехинден, собственик на чаена плантация. Първоначално той смятал да предложи безплатни мостри горещ чай на своите посетители. Но горещата вълна осуетила идеята му. За да спаси своята инвестиция във време и пари, той смесил напитката с товар лед. Успехът му бил главозамайващ – всъщност, бил обявен за хит на изложението. Четири години по-късно, Томас Съливан от Ню Йорк изобретил концепцията на чаената торбичка. Като доставчик за ресторанти, Съливан доставял мострите си за преценка внимателно опаковани. Виждайки естествената пазарна перспектива, нюйоркчанинът предложил варенето на мострите да става, без да се вадят от самото пликче, наместо обикновената бъркотия в ресторантските кухни, където липсвали само и чаените листа.
Всички видове чай се получават от Camellia sinensis, вечнозелено храстовидно растение, достигащо до цело 60 фута в диво състояние (по груба сметка това са около 20 метра). Култивираният чай, обаче, се поддържа на височина около три фута. Съществуват на 3000 вида чай, всеки от които специфичен, ако не уникален. Наименоването и отглеждането им следва принципи, доста подобни тези на виното – както бордото е кръстено на региона Бордо във Франция, чаят Aсам носи името на региона Асам в Индия, а Kеемун – на китайския Кеемун. Също подобно на виното, чаят произлиза от един храст, а мястото на отглеждането му, спецификата на почвата и това как бива обработен определя аромата и вкусовите му характеристики.
Чаят се обира след всеки цъфтеж, като се вземат горните листа и пъпката на всеки филиз. Брането е задължително ръчно, а чрез различна обработка те са подходящи за получаването на който и да е от четирите типа чай – черен, зелен, “oolong”, или бял.
Черният чай е увехнал, напълно ферментирал и след това изсушен. От него се получава наситена, кехлибарена напитка. Някои от най-популярните черни чаени разновидности са Английска закуска (English Breakfast) и Darjeeling.
Зеленият чай не ферментира. Той просто увяхва и след това се доизсушава. Неговият аромат и вкус са значително по-деликатни, а напитката е с бледозелено-златист цвят.
Видът Oolong, широко популярен в Китай, е само частично ферментирал, иначе подготовката му е близка до тази на черния. Както на вкус, така и на аромат, той е кръстоска между черен и зелен чай.
Белият чай се обработва най-леко. Този изключително рядък вид, характерен може би само за самия Китай, не ферментира, не се завива, а просто се оставя да увехне и се суши на пара.
Основните химични съставки на чая са ароматични масла, кофеин и полифеноли (погрешно смятани от много хора за танини). Докато първите дават специфичния аромат, кофеинът стимулира централната нервна система и обуславя ободряващия ефект на чаената напитка. Полифенолите, от своя страна, се смятат за антиоксиданти и имат цялостно превантивно действие. Чаят не бива да се бърка с билковите отвари. Те наистина най-често се пакетират по подобен начин, приготовляват по подобен начин, и накои се поглъщат със същото удоволствие, но нямат нищо общо с чаения храст.
* По материали от http://www.sivosten.com и http://www.omotesenke.jp
# 63
27 апр. 2009, 14:48 ч.
Фенка съм на Кикоман и на Терияки сос! Слагам го на много манджи вместо сол.....Безценни сосове за мариноване на месо!Кикоман има и лайт версия на соевия сос-със зелена капачка.....ама на мен нормалния ми е по-вкусен!Незаменими са за суши 
Разбира се, не прекалявам с употребата-много е солен,а аз се опитвам да огранича солта .....Соевият сос е много калоричен,но не знам дали се напълнява от него....
Виж целия пост
Разбира се, не прекалявам с употребата-много е солен,а аз се опитвам да огранича солта .....Соевият сос е много калоричен,но не знам дали се напълнява от него....
# 64
27 апр. 2009, 15:47 ч.
Относно темата за чая, отворена тук и за да се върнем отново към Япония, трябва да се спомене също, че извън чаените церемонии, там чай се пие много често. Зелен чай се сервира при закуска, на обяд, на вечеря, често се долива към останалия ориз и се изпива като супа. Най-разпространени са "сенча", "генмайча", "ходжича" и "мача". "Ходжича" е с кафяв цвят, препоръчват го след хранене, заради успокоителното му действие върху стомаха като дижестив. С листата от зелен чай правят сладки, сладолед, напитки с такъв вкус. Кощунство е добавянето на каквото й да е към чая. 
Виж целия пост
# 65
27 апр. 2009, 17:28 ч.
И аз в последните 1-2 години си пия зелен чай най -редовно.....Има и студен зелен чай на Липтон за лятото-много ми допада....
Пробвала съм и сладолед от зелен чай
не беше лош!
Признавам обаче ,че понякога на чая слагам мед или лимон,защото натуралния вкус е доста дървеняшки......но често го пия без нищо-вече му свикнах....
Виж целия пост
Пробвала съм и сладолед от зелен чай
не беше лош!Признавам обаче ,че понякога на чая слагам мед или лимон,защото натуралния вкус е доста дървеняшки......но често го пия без нищо-вече му свикнах....
# 66
27 апр. 2009, 20:58 ч.
На мен пък все още ми е трудно да пия чай без нищо.
Виж целия пост
Кощунство е добавянето на каквото й да е към чая.
Признавам обаче ,че понякога на чая слагам мед или лимон,защото натуралния вкус е доста дървеняшки......но често го пия без нищо-вече му свикнах....
На мен пък все още ми е трудно да пия чай без нищо.
# 67
1 май 2009, 18:15 ч.
аз отслабнах с зелен 4аи но го пия без ништо в на4алото е неприатно но после се свиква сега дори ми харесва и 4есто го пия вместо кафе
Виж целия пост
# 68
3 май 2009, 15:52 ч.
поздравления за вкусната тема темата ще я слядя с голям интерес 
Виж целия пост
ще я слядя с голям интерес 
# 69
7 май 2009, 23:28 ч.
Сушито се прави 90 % от случайте от сурова риба. Това завитото във сушените водорасли /нори/ обикновено се прави за закуска или пакетирана храна за вкъщи /бенто/ и се продава във всеки хранителен магазин. То е с по приемлив за западняците вкус, докато истинското суши е трудно смилаема храна за опиталите за пръв път, но с времето се свиква. Това, което се прави в България никога не бих опитала. Първо, защото освен формата си едва ли има вкуса на истинското суши и второ, защото се съмнявам в качеството на използваните продукти.
Много харесвам китайската, корейската и тайландската кухня, но японската е съвсем друго измерение. Голяма част от вкусните японски ястия за взети от китайската и корейската кухня, дори има и от португалската кухня/темпура/. Интересен факт е, че японците започват да консумират месо едва в началото на 18 век. Ядат се предимно морски дарове, риба, кореноплодни и ориз естествено. Без сол, без мазнина или излишни подправки, в повечето случай сурови или полусурови. Трудно се свиква с тези вкусове. Но едно е сигурно, вида на японските ястия е съвършен, истинско изкуство. http://www.asanoya.co.jp/english/images/dining/japanese_food.jpg
Оризовите сладки се приготвят традиционно за Нова година. В един голям съд се слага ориза и вода и с нещо като чук се удря, докато стане на тесто.
http://www.wabei-mono.com/images/blog_images/post13/mochi_making.jpg
http://www.treehugger.com/noda-farm-nagoya-japan-rice.JPG
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/df/Making_mochi_ … _Usu_and_Kine.jpg
И няма нищо по хубаво от ледено студена японска бира след баня в онсен. http://www.canyons.jp/images/onsen.jpg
Пожелавам на всички да си купят Кикоман на японка земя.
Виж целия пост
Много харесвам китайската, корейската и тайландската кухня, но японската е съвсем друго измерение. Голяма част от вкусните японски ястия за взети от китайската и корейската кухня, дори има и от португалската кухня/темпура/. Интересен факт е, че японците започват да консумират месо едва в началото на 18 век. Ядат се предимно морски дарове, риба, кореноплодни и ориз естествено. Без сол, без мазнина или излишни подправки, в повечето случай сурови или полусурови. Трудно се свиква с тези вкусове. Но едно е сигурно, вида на японските ястия е съвършен, истинско изкуство. http://www.asanoya.co.jp/english/images/dining/japanese_food.jpg
Оризовите сладки се приготвят традиционно за Нова година. В един голям съд се слага ориза и вода и с нещо като чук се удря, докато стане на тесто.
http://www.wabei-mono.com/images/blog_images/post13/mochi_making.jpg
http://www.treehugger.com/noda-farm-nagoya-japan-rice.JPG
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/df/Making_mochi_ … _Usu_and_Kine.jpg
И няма нищо по хубаво от ледено студена японска бира след баня в онсен. http://www.canyons.jp/images/onsen.jpg
Пожелавам на всички да си купят Кикоман на японка земя.
# 70
8 май 2009, 01:28 ч.
Привет от по-насевер
много интересна тема, впредвид ,че и аз съм фен на Маки-те и редовно ходим на Рънинг-суши за вечеря, а като ме хване музата и правя сама в къщи http://www.snimka.bg/album.php?album_id=367453&pid=12113837
При нас са известни някаква марка "драхен" незная каква е, ще се огледам за този соев сос Кикоман, да го пробвам.
Скоро ми попадна една статия на Немски университет, в която беше обяснено, че всякакви стоки, които пристигат от изтока, се облъчват против микроби, насекоми...и съветваха да се избягва консумацията на такива храни.
от тогава много се въздържаме от всичко, дошло от изтока.
...а със зеления чай не прекалявайте, води до промяна на хормоналния баланс /мед.доказано/
Виж целия пост
много интересна тема, впредвид ,че и аз съм фен на Маки-те и редовно ходим на Рънинг-суши за вечеря, а като ме хване музата и правя сама в къщи http://www.snimka.bg/album.php?album_id=367453&pid=12113837
При нас са известни някаква марка "драхен" незная каква е, ще се огледам за този соев сос Кикоман, да го пробвам.
Скоро ми попадна една статия на Немски университет, в която беше обяснено, че всякакви стоки, които пристигат от изтока, се облъчват против микроби, насекоми...и съветваха да се избягва консумацията на такива храни.
от тогава много се въздържаме от всичко, дошло от изтока....а със зеления чай не прекалявайте, води до промяна на хормоналния баланс /мед.доказано/
# 71
12 май 2009, 16:04 ч.
И за да раздвижим тази иначе много интересна тема, защо тези които знаят рецепти от японската кухня не ги споделят с нас? Суши се оказва, че е доста популярно, а и видяхме много интересни неща, публикувани в темата, но японската кухня не е само суши
Виж целия пост
# 72
12 май 2009, 18:10 ч.
millasan, права си, но има един съществен проблем и това е набавянето на продуктите. Много малко могат да се намерят в България, със сушито е най-лесно ми се струва.
Виж целия пост
# 73
12 май 2009, 22:35 ч.
салата от зелен фасул - тази рецепта е лесна и се намират продуктите
Виж целия пост
# 74
13 май 2009, 10:38 ч.
И аз като Asyalein ще се включа с нещо, което е лесно изпълнимо на българска земя:
Броколи с дресинг от сусамово семе (goma-ae)
необходимите продукти са следните:
- 450-500 г броколи (нарязани на малки парчета, без крайните твърди части);
- 3 с.л. сусамово семе;
- 3с.л. соев сос;
- 1 с.л. захар
Приготвянето е следното:
В съд слагате вода (около 1,5 л) да заври. След като водата заври се прибавят броколите за около 1 минута (внимавате да не се преварят, трябва да запазят цвета си). Изцедете и ги оставете настрани.
Сусамовото семе го запечете в сух тиган с капак, на средна температура, като разбърквате от време на време, за да не прегорят семенцата. Когато леко покафенеят (след около 3 минути), отстранявате тигана от котлона. Изсипвате семенцата в купичка или друг подходящ съд и леко ги намачквате с обратната страна на обикновена лъжица или ги смилате много за кратко с блендер (буквално с едно-две завъртания на блендера). Смесете сусама със захарта и соевия сос и така полейте броколите.
Може да се използват за гарнитура или като салата.
забележка: Забравих да отбележа, че по принцип се използва бял сусам, тъй като черния има по-силен аромат и вкус - той обикновено влиза в употреба за гарниране на дадено ястие.
Виж целия пост
Броколи с дресинг от сусамово семе (goma-ae)
необходимите продукти са следните:
- 450-500 г броколи (нарязани на малки парчета, без крайните твърди части);
- 3 с.л. сусамово семе;
- 3с.л. соев сос;
- 1 с.л. захар
Приготвянето е следното:
В съд слагате вода (около 1,5 л) да заври. След като водата заври се прибавят броколите за около 1 минута (внимавате да не се преварят, трябва да запазят цвета си). Изцедете и ги оставете настрани.
Сусамовото семе го запечете в сух тиган с капак, на средна температура, като разбърквате от време на време, за да не прегорят семенцата. Когато леко покафенеят (след около 3 минути), отстранявате тигана от котлона. Изсипвате семенцата в купичка или друг подходящ съд и леко ги намачквате с обратната страна на обикновена лъжица или ги смилате много за кратко с блендер (буквално с едно-две завъртания на блендера). Смесете сусама със захарта и соевия сос и така полейте броколите.
Може да се използват за гарнитура или като салата.
забележка: Забравих да отбележа, че по принцип се използва бял сусам, тъй като черния има по-силен аромат и вкус - той обикновено влиза в употреба за гарниране на дадено ястие.
Препоръчани теми