Здравейте! Дано не ви се сторя досадна и не ме съдете прекалено строго - просто, ако не ви е интересно, преминете нататък...
Ето за какво става въпрос... Имам дъщеря абитуриентка и съответно кандидат-студентка. Девойката е много талантлива /занимава се с рисуване/, има всички шансове да постигне много в живота, но от около година започна един много странен процес при нея - стана религиозна, започна да ходи всекидневно на църква /слава богу, не е секта, а в нашата православна църква/, промени си намерението да учи изящни изкуства и започна да се занимава с икони, като в крайна сметка реши, че и това ще учи. С баща й сме против, защото за нас това е нещо несериозно - едва ли ще може да се издържа за в бъдеще с това, а да не говорим, че е трудоемка професия за жена да обикаля по манастири и църкви - все пак един ден ще бъде семейна и ще има деца. Опитахме какво ли не, за да се откаже и да запише нещо друго, но тя е по-твърда отвсякога. Не мога да не си мисля, че разните там отци, при които ходи, й влияят по някакъв начин, защото всяко свободно време тя изполва, за да кисне в църквата. По-предната година беше в друга крайност - ходеше на място, където се събираха тийнейджъри, искащи да покажат на света, че са пораснали и са "голяма" работа /пиене, пушене и т.н./... Не знам как да бъда по-разбираема, но смятаме, че едно временно увлечение, каквото е сега с религията, ще предопредели живота й занапред. Предполагам, че има нужда от някакво утвърждаване, уважение от страна на авторитет, какъвто е в случая отеца й /така го нарича/, себепознание и т.н., но тя лесно се влияе и аз усещам, че това е по-скоро нещо "модно", интересно, нетрадиционно и съответно много привлекателно, но нали затова сме ние, родителите, за да дадем най-доброто на децата си като ги насочим в правилната посока, затова не мога да стоя безучастно и да гледам как един талант ще се погуби, рисувайки статични, измъчени лица на светци - това за мен е като вид илюстрация, а не изкуство...
Сигурно звуча объркано, за някои може би и глупаво, но имам нужда от съвет и мнение как да постъпя ПРАВИЛНО и дъщеря ми СЕГА, а не след време да осъзнае, че греши по отношение на тази иконопис и да се захване с нещо реално и нормално като всички останали.
Много моля да не се захващате за всяко моя дума и да правите разбор на написнато от мен, защото за да пиша тук, значи положението е много трудно и напрегнато. Не искам да огорчавам дъщеря си като я лишавам от нещо, защото ще се получи нещо като наказание - нека си бъде вярваща, т.е. религиозна - лошо няма, но как да направя така да прозре, че е по-добре да учи живопис, графика или нещо от сорта, отколкото иконопис? Най-лесно е да кажа - няма да те издържам щом ще учиш това, нали, но не това ми е целта /това ще е прекалено първично и грубо/... Дано да сте разбрали каква ми е болката... Очаквам вашите мнения и съвети...
Виж целия пост
Ето за какво става въпрос... Имам дъщеря абитуриентка и съответно кандидат-студентка. Девойката е много талантлива /занимава се с рисуване/, има всички шансове да постигне много в живота, но от около година започна един много странен процес при нея - стана религиозна, започна да ходи всекидневно на църква /слава богу, не е секта, а в нашата православна църква/, промени си намерението да учи изящни изкуства и започна да се занимава с икони, като в крайна сметка реши, че и това ще учи. С баща й сме против, защото за нас това е нещо несериозно - едва ли ще може да се издържа за в бъдеще с това, а да не говорим, че е трудоемка професия за жена да обикаля по манастири и църкви - все пак един ден ще бъде семейна и ще има деца. Опитахме какво ли не, за да се откаже и да запише нещо друго, но тя е по-твърда отвсякога. Не мога да не си мисля, че разните там отци, при които ходи, й влияят по някакъв начин, защото всяко свободно време тя изполва, за да кисне в църквата. По-предната година беше в друга крайност - ходеше на място, където се събираха тийнейджъри, искащи да покажат на света, че са пораснали и са "голяма" работа /пиене, пушене и т.н./... Не знам как да бъда по-разбираема, но смятаме, че едно временно увлечение, каквото е сега с религията, ще предопредели живота й занапред. Предполагам, че има нужда от някакво утвърждаване, уважение от страна на авторитет, какъвто е в случая отеца й /така го нарича/, себепознание и т.н., но тя лесно се влияе и аз усещам, че това е по-скоро нещо "модно", интересно, нетрадиционно и съответно много привлекателно, но нали затова сме ние, родителите, за да дадем най-доброто на децата си като ги насочим в правилната посока, затова не мога да стоя безучастно и да гледам как един талант ще се погуби, рисувайки статични, измъчени лица на светци - това за мен е като вид илюстрация, а не изкуство...
Сигурно звуча объркано, за някои може би и глупаво, но имам нужда от съвет и мнение как да постъпя ПРАВИЛНО и дъщеря ми СЕГА, а не след време да осъзнае, че греши по отношение на тази иконопис и да се захване с нещо реално и нормално като всички останали.
Много моля да не се захващате за всяко моя дума и да правите разбор на написнато от мен, защото за да пиша тук, значи положението е много трудно и напрегнато. Не искам да огорчавам дъщеря си като я лишавам от нещо, защото ще се получи нещо като наказание - нека си бъде вярваща, т.е. религиозна - лошо няма, но как да направя така да прозре, че е по-добре да учи живопис, графика или нещо от сорта, отколкото иконопис? Най-лесно е да кажа - няма да те издържам щом ще учиш това, нали, но не това ми е целта /това ще е прекалено първично и грубо/... Дано да сте разбрали каква ми е болката... Очаквам вашите мнения и съвети...
