Мноого на дълбоко сте бръкнали с разсъжденията си.
katiABV, има голяма доза истина в това, което казваш. Но това е само ако не си утвърден човек вече, ако си много млад и търсиш своето място под слънцето.
Е, аз съм си намерила моето и ми е все тая дали на някой(който дори може да не знае името на Крис) му пука за мене. Аз не обичам празното многословие - "Как си ти?"; "Как е бебето?" Как е мъжът ти?" Това се спестява с въпроса "Как сте?" и вече веднъж говорейки в мн. число разговора протича така.
А що се касае за "Имате ли зъб?" - "Да имаме." Детето си е мое и респективно и зъбите му.
И никой не пита "Акате ли?", а "Акате ли в гърне?" - Да, заедно го правим. Искам не искам му помагам и наистина това би било мое постижение, защото аз го уча.
Давам пример - Една фирма има постижение в нещо. Управителя казва "Ние правим най-добрите ..." Пък кой точно го прави го знаят хората, които трябва. Винаги се говори в мн. число за екип; отбор; семейство. И за мен е гордост, че ме приобщават към най-голямото слънчице или него към мен. Ние сме едно цяло и искам винаги да е така - когато него го боли и мене ме боли, знам го със сигурност.
И за сега аз го разбирам най-добре и мога да го кажа на другите. А като проговори със сигурност ще го питат него и той сам ще си отговаря.
katiABV, има голяма доза истина в това, което казваш. Но това е само ако не си утвърден човек вече, ако си много млад и търсиш своето място под слънцето.
Е, аз съм си намерила моето и ми е все тая дали на някой(който дори може да не знае името на Крис) му пука за мене. Аз не обичам празното многословие - "Как си ти?"; "Как е бебето?" Как е мъжът ти?" Това се спестява с въпроса "Как сте?" и вече веднъж говорейки в мн. число разговора протича така.
А що се касае за "Имате ли зъб?" - "Да имаме." Детето си е мое и респективно и зъбите му.
И никой не пита "Акате ли?", а "Акате ли в гърне?" - Да, заедно го правим. Искам не искам му помагам и наистина това би било мое постижение, защото аз го уча.Давам пример - Една фирма има постижение в нещо. Управителя казва "Ние правим най-добрите ..." Пък кой точно го прави го знаят хората, които трябва. Винаги се говори в мн. число за екип; отбор; семейство. И за мен е гордост, че ме приобщават към най-голямото слънчице или него към мен. Ние сме едно цяло и искам винаги да е така - когато него го боли и мене ме боли, знам го със сигурност.
И за сега аз го разбирам най-добре и мога да го кажа на другите. А като проговори със сигурност ще го питат него и той сам ще си отговаря.
Хммм... Ние - фирмата, част от която съм аз, прави най- добрите...
Ние - екипът учени, изследвал проблема, част от който съм аз, стигна до извода...
Ние - детето, част от което съм аз, имаме два срамни косъма.
Само аз ли виждам нещо... странно в последното изявление?
