Какво ни кара да говорим за бебето с "НИЕ"?

Публикувана: 13 апр. 2009, 22:35 ч.
Последно мнение: 16 окт. 2009, 17:44 ч.

8 324
166

# 90 16 апр. 2009, 15:00 ч.

Цитат на: Lady Frost в вт, 14 апр 2009, 23:47

Аз също чувствам детето си част от мен, ама не говоря на "ние".
Мен лично ме дразни, когато се обръщат към детето ми по този начин. Винаги ми е звучало обидно. И имам чувството, че ми дълбае ушите такова обръщение, независимо кой и с каква цел го използва (изключваме случаите, когато се използва логически вярно).

И да, използвам съвсем съзнателно и нарочно "невъзпитани" отговори и то с основната цел да натвърдя на отсрещния човек, че не ми е приятно да ме питат "Колко зъба имате?" (аз пълен набор от 30 и колкото са там, детето ми - 5), "На колко сте?" (аз съм на 23 години, сина ми на - 10 месеца) и прочие класически въпроси. И познайте какво, след като два-три пъти засека някого по този начин, престават да ми говорят на "ние". И всички са доволни!

Блазе ти, щом толкова лесно се отърваваш! При мен нищо не действа - нито обяснения, нито груби отговори... нищо. Така или иначе следващия път пак се сблъсквам с въпроса акам ли вече на гърне и спинкам ли цяла нощ. Confused

Confused

Виж целия пост

# 91 16 апр. 2009, 15:02 ч.

Цитат на: svetlitsa в вт, 14 апр 2009, 14:23

Не го намирам нито за смешно, нито за странно. И аз съм го употребявала понякога. Не съм казвала никога "акаме", "повръщаме" или " болни сме", но пък съм казвала " готвим" или "чистим". Очевидно е, че го правя само аз, но ми харесва да си мисля, че стоейки до мен, детето ми помага. Grinning

Grinning

На мен ми помага - подрежда играчки, подава продукти, носи прани дрехи по кошовете...

Виж целия пост

mama na sladkishche

Гост

# 92 16 апр. 2009, 16:12 ч.

Аз говоря на НИЕ и когато говоря за мъжа ми Blush

Blush

Виж целия пост

Л

Лурдес

# 93 16 апр. 2009, 16:53 ч.

Цитат на: Бояна Ламбер в вт, 14 апр 2009, 23:36

За мен е важно как се чувстваме ние, а не как ни именуват другите и дали се дразнят от нашето ние. Важни са ми обичта и щастието, а не граматиката.

Много добре казано! Не разбирам какъв е проблемът на тези, които не говорят на "ние"?! Пак усещам някакви "тоналности" в темата.... Whistling

Whistling

Whistling

Виж целия пост

E

# 94 18 апр. 2009, 09:05 ч.

Цитат на: Бояна Ламбер в вт, 14 апр 2009, 23:36

Майката и детето са едно цяло в началото, а в известен смисъл и завинаги. Не означава, че не са отделни личности, но са свързани повече от всички други хора на земята. Майката приема детето за част от себе си, а и това е така по време на бременността и донякъде е така в първата година, че и след нея. "Акате ли?"- ами акаме много пъти, а напоследък малчо се опитва да ака в гърне и наистина го правим заедно... или почти. Laughing

Laughing

Детето и майката са едно цяло и за другите хора. Не сте ли забелязали, че другите се отнасят с детето така както се отнасят с майката? За другите това не е просто дете, а детето на майката и това е така дори и за бащата. А за въпросите на другите има и още- съгласете се, че с въпрос съдържащ "вие" се избягват поне няколко конфузни ситуации- да се сбърка момче с момиче, да се сбърка името /ако човека вече трябва да го знае/, да се обърне внимание само на детето, а майката да бъде пренебрегната.

А и защо всички трябва да постъпваме еднакво и защо трябва да оценяваме негативно стила на другите? Една позната се дразнеше, че бабите и надничат в количката. Аз, пък ги заговарям и повечето признават, че таят носталгия по майчинството, защото това е бил много щастлив период от живота им.
За мен е важно как се чувстваме ние, а не как ни именуват другите и дали се дразнят от нашето ние. Важни са ми обичта и щастието, а не граматиката.

Много добре си го обяснила. Изграждането на бебето като отделна личност става на по-късен етап (2-3 г май беше), преди това то се възприема като част от майката или друг човек, който е постоянно с него. Нормално е и майката да се възприема като част от детето, ако му се е посветила, останала е у дома и животът й се върти около него. Много ми е смешно това за обезличаването, унизяването (в една съседна тема). Сякаш бебетата са някакъв придатък, от който бързаме да се отървем, да си тръгнем на работа, по заведения, да си бъдем същите отделни и независими личности като преди. Ами за някои може и да е така, но за други бебето преобръща света ти, променя приоритетите ти, излиза на първо място, а собствените ти нужди остават на заден план. И това ни кара да се възприемаме като едно общо и да говорим с "Ние". Не съм забелязала аз дали го правя и колко често (понякога го използвам със сигурност), но никога не бих се присмивала на друга майка, която го прави, както и не бих отговаряла иронично с "аз съм на 35 г, то - на 1" - струва ми се чисто заяждане и не особено възпитано.

Виж целия пост

# 95 18 апр. 2009, 09:40 ч.

Не говоря на Ние, но не ме и дразни.
НО голямата ми дъщеря говори така за сестра си: "Мамо, наакахме се", "Мамо, повърнахме", "Мамо, разплакахме се". Не го е чула от мен, т.е. не ме имитира, а и не вярвам да се отъждествява с бебето. Може би е нещо като "инстинкт", но едни го имат а други не Grinning

Grinning

.

Виж целия пост

# 96 18 апр. 2009, 09:45 ч.

Цитат на: Емем в сб, 18 апр 2009, 09:05

Много добре си го обяснила. Изграждането на бебето като отделна личност става на по-късен етап (2-3 г май беше), преди това то се възприема като част от майката или друг човек, който е постоянно с него. Нормално е и майката да се възприема като част от детето, ако му се е посветила, останала е у дома и животът й се върти около него. Много ми е смешно това за обезличаването, унизяването (в една съседна тема). Сякаш бебетата са някакъв придатък, от който бързаме да се отървем, да си тръгнем на работа, по заведения, да си бъдем същите отделни и независими личности като преди. Ами за някои може и да е така, но за други бебето преобръща света ти, променя приоритетите ти, излиза на първо място, а собствените ти нужди остават на заден план. И това ни кара да се възприемаме като едно общо и да говорим с "Ние". Не съм забелязала аз дали го правя и колко често (понякога го използвам със сигурност), но никога не бих се присмивала на друга майка, която го прави, както и не бих отговаряла иронично с "аз съм на 35 г, то - на 1" - струва ми се чисто заяждане и не особено възпитано.

Да, именно това е обезличаването на майката. "Вече забравих, че съм била човек, личност... остана само преуморената, рошава домакиня-чистачка-слугиня-бавачка-дойка. Поне да се присламча към бебето - то по недвусмислен начин налага своето присъствие на света. Има колики = плаче, така че буди квартала; посира се = плаче, така че разбират и в съседните населени места; гладно е = реве така, че и глухите молят за антифони. Аз? Аз съм никой. Никой дори не забелязва присъствието ми, не оценява усилията ми, не разбира за жертвите ми. Аз не плача. Никой не ме чува. Значи?.. Най- добре да се присламча към неговия гръмогласен плач. С други думи, ние имаме колики, ние сме посрани, ние сме гладни, НИЕ ревем, понеже аз вече съм никой, моля те, свяааат, обърни ми вниманиееее забележи, че съществувам, че още дишам, че съм там, че съм... Готова съм дори да се идентифицирам с бебето за целта, готова съм да платя всяка цена, моляааааа

ПП
rosita_ta, голямата ти дъщеря не притежава някакъв специален инстинкт, а просто копнее за внимание и ревнува от бебето... замисли се - и тя има нужда от мама, нищо, че е по- назад в реването, не се нааква и рядко повръща. Мисля, че да се опитва да се присламчи към бебето, за да бъде забелязана, е по- лош признак от видимо негативно отношение и явна ревност.

Виж целия пост

M

# 97 18 апр. 2009, 09:47 ч.

Нищо лошо няма в това "Ние" Simple Smile

Simple Smile

може би трябва да попитаме някой филолог...или психолог,за да ни отговори точно на този въпрос.
Не виждам нищо срамно в това ние

Виж целия пост

# 98 18 апр. 2009, 10:47 ч.

Мноого на дълбоко сте бръкнали с разсъжденията си.

katiABV, има голяма доза истина в това, което казваш. Но това е само ако не си утвърден човек вече, ако си много млад и търсиш своето място под слънцето.
Е, аз съм си намерила моето и ми е все тая дали на някой(който дори може да не знае името на Крис) му пука за мене. Аз не обичам празното многословие - "Как си ти?"; "Как е бебето?" Как е мъжът ти?" Това се спестява с въпроса "Как сте?" и вече веднъж говорейки в мн. число разговора протича така.
А що се касае за "Имате ли зъб?" - "Да имаме." Детето си е мое и респективно и зъбите му. Mr. Green

Mr. Green

И никой не пита "Акате ли?", а "Акате ли в гърне?" - Да, заедно го правим. Искам не искам му помагам и наистина това би било мое постижение, защото аз го уча.
Давам пример - Една фирма има постижение в нещо. Управителя казва "Ние правим най-добрите ..." Пък кой точно го прави го знаят хората, които трябва. Винаги се говори в мн. число за екип; отбор; семейство. И за мен е гордост, че ме приобщават към най-голямото слънчице или него към мен. Ние сме едно цяло и искам винаги да е така - когато него го боли и мене ме боли, знам го със сигурност.
И за сега аз го разбирам най-добре и мога да го кажа на другите. А като проговори със сигурност ще го питат него и той сам ще си отговаря.

Виж целия пост

Б

# 99 18 апр. 2009, 13:37 ч.

Поради липса на психолог в темата ще кажа моето мнение като социолог. Ние-то не обезличава, а дразненето от него по- скоро би могло да говори за обезличаване, срещу което се протестира. Зрялата, стабилна и самостоятелна личност може да участва във всякакви общности включващи Ние без да се обезличи. Все пак, всички постоянно сме част от някакво Ние- като се започне от двойката между мъж и жена, семейството, града, държавата, народа, континента, планетата- все Ние. Още повече, че майките говорят с Ние, когато детето прави нещо, а не го обобщават, когато те правят нещо- казват "Ние папкаме ...", защото детето го е направило, а не защото майката е папкала.
Според много науки, сред които и социологията, човек се отнася към другите така както се отнася със себе си. Като майки всички искаме най- доброто за децата си и това понякога води до перфекционизъм и свръх самокритичност. Затова и тук често има майки изнервени от какво ли не у другите, защото се отнасят така критично и към себе си. и няма как да е иначе, затова перфекционизма е много далеч от психичното здраве- човек никога и във нищо не е съвършен и при борба за съвършенство всяко дребно несъвършенство води до ниска самооценка, до изнервеност и надничане в канчето на другите, за да се успокоим.

Пожелавам на всички много любов и толерантност, както към себе си така и към останалите! bouquet

bouquet

И не само по празниците.

Виж целия пост

а

афродита

# 100 18 апр. 2009, 15:14 ч.

Цитат на: Бояна Ламбер в сб, 18 апр 2009, 13:37

Поради липса на психолог в темата ще кажа моето мнение като социолог. Ние-то не обезличава, а дразненето от него по- скоро би могло да говори за обезличаване, срещу което се протестира. Зрялата, стабилна и самостоятелна личност може да участва във всякакви общности включващи Ние без да се обезличи. Все пак, всички постоянно сме част от някакво Ние- като се започне от двойката между мъж и жена, семейството, града, държавата, народа, континента, планетата- все Ние. Още повече, че майките говорят с Ние, когато детето прави нещо, а не го обобщават, когато те правят нещо- казват "Ние папкаме ...", защото детето го е направило, а не защото майката е папкала.
Според много науки, сред които и социологията, човек се отнася към другите така както се отнася със себе си. Като майки всички искаме най- доброто за децата си и това понякога води до перфекционизъм и свръх самокритичност. Затова и тук често има майки изнервени от какво ли не у другите, защото се отнасят така критично и към себе си. и няма как да е иначе, затова перфекционизма е много далеч от психичното здраве- човек никога и във нищо не е съвършен и при борба за съвършенство всяко дребно несъвършенство води до ниска самооценка, до изнервеност и надничане в канчето на другите, за да се успокоим.

Пожелавам на всички много любов и толерантност, както към себе си така и към останалите! bouquet

bouquet

И не само по празниците.

smile3501

Споделям напълно. Някои тук просто като не го възприемат се заяждат и това е. На мен никога нищо не ми е правило впечатление...и съм употребявала израза поне до първата годинка на дъщеря си,без да губя каквото и да било самочувствие за себе си. Напълно смятам и аз,че това е просто надничане в канчето на другият и дразнене от едното нищо.
П.П. никога не съм казвала:" Акаме..пишаме..." за тези термини никога не съм казвала в "Ние"...но за почти всичко друго съм казвала..ни най-малко не чувствам да съм се излагала. smile3527

smile3527

Весели празници и бъдете по-толерантни към другите хора!!! Има къде,къде по-големи и сложни проблеми,че да се обсъжда това...не знам как да го нарека.

Виж целия пост

E

# 101 18 апр. 2009, 17:39 ч.

Цитат

Да, именно това е обезличаването на майката. "Вече забравих, че съм била човек, личност... остана само преуморената, рошава домакиня-чистачка-слугиня-бавачка-дойка. Поне да се присламча към бебето - то по недвусмислен начин налага своето присъствие на света. Има колики = плаче, така че буди квартала; посира се = плаче, така че разбират и в съседните населени места; гладно е = реве така, че и глухите молят за антифони. Аз? Аз съм никой. Никой дори не забелязва присъствието ми, не оценява усилията ми, не разбира за жертвите ми. Аз не плача. Никой не ме чува. Значи?.. Най- добре да се присламча към неговия гръмогласен плач. С други думи, ние имаме колики, ние сме посрани, ние сме гладни, НИЕ ревем, понеже аз вече съм никой, моля те, свяааат, обърни ми вниманиееее забележи, че съществувам, че още дишам, че съм там, че съм... Готова съм дори да се идентифицирам с бебето за целта, готова съм да платя всяка цена, моляааааа

Ужасно звучи. Така ли се чувстваш наистина? Мисля, че не в думата "ние" е проблемът, а съвсем другаде.

Виж целия пост

Б

Барбарела

# 102 18 апр. 2009, 17:39 ч.

Аз пък като филолог го приемам като паразит в речта и може би това е една от причините да се дразня понякога...

Но сте прави за толерантността - давам си сметка, че понякога и при мен е в дефицит Peace

Peace

Ако съм засегнала някого с предишен пост - да прощава Hug

Hug

Виж целия пост

I

Ivelina Mineva

# 103 18 апр. 2009, 17:50 ч.

Заглавието на темата уж невинно, пък до какви философски и екзистенциални помисли ни доведе...

Виж целия пост

Б

Барбарела

# 104 18 апр. 2009, 17:55 ч.

Цитат на: МaНЕВрата в сб, 18 апр 2009, 17:50

Заглавието на темата уж невинно, пък до какви философски и екзистенциални помисли ни доведе...

Не намирам нищо лошо в това, даже напротив Peace

Peace

Виж целия пост

Препоръчани теми

Кой поставяте на първо място - половинката или детето/децата

8 291
334

Лични и семейни отношения

Мами над 35 години - Тема 16

11 323
362

Искам бебе

Размяна на парфюми - 80

72 618
812

Козметика и мода

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.