ОДЗ и ЦДГ В СОФИЯ - кандидатстване 2009/2010

 А иди обяснявай,че имало анкета
 Писна ми вече.

Може пък 50% + 1 родители да са гласували вече и да няма смисъл да чакат останалите да избират 

И аз това си помислих, най-вероятно вече са гласували повечето родители и затова са махнали анкетата....

Като гледам още колко народ не си е обновил профилите, едва ли повечето родители са гласували.

Тука чета за 150-160 деца в списък. Че това е нищо.  В градините, в които моето дете кандидатства под 300 деца в списък няма. 
Освен това, аз съм с мааааалко останал оптимизъм и мисля, че деца с осем точки по първо желание имат шанс, защото много от тези с 9 и 8 точки изобщо не са по първо желание, а по четвърто и пето. Проверих. Надявам се, като ги приемат по първите им желания да се освободят места за нас. 

Уважаеми родители,

Във връзка с последната анкета за прием при равен брой точки и свързаните с това коментари във форума, бих искал да кажа следното:

Определено не ми е все едно какво ще се реши! Сега ще кажа доста неща, които се въздържах да споделям по една или друга причина. Вече се налага.

Моята цел е много ясна и предварително обявена: Най-важното е да няма денонощни физически опашки пред градините в София и да се осъществи прозрачен прием по ясни, колкото се може по-справедливи правила без субективен фактор.

Това е основната мотивация за всичко, което аз и Сирма сме правили до сега.

Много малко хора разбират какво всъщност правим и защо. Разбира се, че обираме повече негативи от заслуженото. И това сме готови да поемем - стига да се изпълни основната цел. Не бягаме от собствените си грешки и пропуски – решаваме ги възможно най-бързо.

Ако искате, да го кажа по друг начин: Време е в тази държава поне една обществена услуга да сработи, както трябва - прозрачно, справедливо, регламентирано, без манипулации и под граждански контрол. Затрудненията в началото са незначителни в сравнение с постигането на тази цел.

Затова съм изразходвал толкова време миналата година, затова сме направили всичко до сега. Договорът ни с Общината е за съвсем друго нещо – прочетете го и ще видите.

Много хора си мислят, че ние изпълняваме програмистка задача. За сведение, програмирането и съпътстващите му дейности са не повече от 30% от цялото усилие, необходимо за осъществяването на обществената услуга. Аз лично не знам за друга обществена електронна услуга, която работи с по-голяма ефикасност, ефективност, прозрачност и отзивчивост към потребителите в момента. И това се случва по гражданска воля, не по управническа!

Основният проблем, който създаде предпоставки за срива миналата година бе неадекватния регламент и неадекватните спецификации за софтуера. Това не значи, че нямаше атаки (данни предоставихме и на ГДБОП, и на родителските организации), или че се опитваме да обвиняваме някой друг. Напротив! Ако имаме вина за миналата година, тя е била в безкритичното приемане на спецификациите и регламента, каквито бяха, т.е. в подхода към решаване на една чисто изпълнителска задача – без да се замисляме дали тези изисквания отговарят на реалността. Това бе и най-съществената ни грешка. Не си измихме ръцете. Поехме нашата отговорност.

След като получих мандат от Съвета на директорите след 4.02.2008, освен разследването на причините за срива и публичните отношения, основната ми задача бе да разбера как въобще се е стигнало до тази ситуация. Сравнително бързо осъзнах, че проблемите в основата си не са технически, а са следствие от съществени пропуски в правилата, спецификациите и въобще цялостното управление на процеса. За да се осъществи класирането миналата година, трябваше да сменим всичко – не просто софтуера, а спецификациите и процеса, запазвайки основните правила, въпреки техните пропуски. Трябваше да разрешим и маса индивидуални проблеми с декларациите, което успяхме да направим. В крайна сметка, класирането бе извършено успешно без нито една известна грешка в алгоритъма и нито един известен пробив на сигурността. Разбира се, имаше всякакви проблеми, но всички се свеждаха до пропуски в декларираните данни, неверни документи и т.н. Все пак се справихме приемливо. Трябваше да направим и редица компромиси за нерегламентиран прием. Може би е добре да прочетете това: http://kg.sofia.bg/?page=news&id=164. Няма да се впускам в подробности – обсъждането на проблемите от миналата година само би ни отклонило от належащите въпроси.

След този период, основните ми усилия се насочиха към създаване на нов регламент и процес, който да има съответната юридическа стойност и да гарантира прозрачност, справедливост и равнопоставеност – въпреки всички необходими компромиси в тази трудна ситуация. Регламент, който да бъде приложен стриктно, за да елиминира възможностите за корупция и манипулации. Нарочно не участвах в определянето на самите критерии, а само помагах те да са реалистични, балансирани, изпълними и да не предполагат нередности. От друга страна, активно участвах в детайлното обмисляне и разписване на процеса. Резултатът е публикуван: http://kg.sofia.bg/?page=wrk-grp&prot=pr1.

За съжаление, приемането на правилата от СОС се забави твърде много и това създаде проблеми с прилагането на стария регламент и през 2009 г. Нещо, което въобще не предполагахме, че ще се наложи. За съжаление, правилата, внесени в СОС не бяха написани на основата на детайлния регламент, въпреки че бяхме подготвили текст за това: http://kg.sofia.bg/?page=wrk-grp&prot=pr2. В последствие успяхме да предложим някои смислени корекции, но останаха очевидни логически пропуски, като противоречието между К2 и К3, например. Беше внедрена и възможността за субективен избор - педагогическите съвети да определят кой се класира при равен брой точки. Бяха наложени квотите – с чисто популистка мотивация, без да се мисли за реалния социален ефект. Добре, че поне прагът бе вдигнат на 40%. Важно е да кажа, че Дирекция „Образование” помага в разрешаване на логическите проблеми по процеса. Всички интерпретации на правилата, които сме давали на родителите са предварително съгласувани с Дирекция „Образование”. Мога само да изразя уважение и възхищение към хората там, които правят всичко по силите си да помагат, въпреки че са претоварени с най-различни задачи – далеч не само свързани с детските градини.
 
Много хора задават въпроса: Не съм ли надвишил правомощията си?

Преценете вие: Участието ми в Работната група е по заповед на Кмета. Отговорностите ми в Работната група също са ясни – трябва да представлявам разработчика, т.е. този, който в последствие трябва да направи от правилата работеща система и процес. Да, бях активен по много въпроси. Да, имах роля и на медиатор между общинските експерти, директорите и родителите. Да, проявих инициативност. Да, аз написах повечето работни документи. Да, изказвал съм мнения извън тясното разбиране за ролята ми. Но! Никому не съм налагал мнението си. Стремял съм се да убеждавам с логически аргументи, а не да манипулирам. По най-чувствителните въпроси за критериите нарочно съм избягвал мнение, за да не преча на родителите свободно да изразяват предпочитанията и притесненията си. Аз също съм родител и много добре разбирам вашата гледната точка. Паднало ми се е да изпълнявам различна роля и да имам различни отговорности. Нося ги, колкото мога по-добре.

Действията ми са продиктувани не толкова от отговорност към Общината, колкото от отговорност към родителите! Активността ми се дължи на гражданска позиция, а не на договорни отношения.

Процесът на прием, самата система и обществената услуга за осъществяване на приема принадлежат преди всичко на родителите. Те са осъществени към момента по гражданска воля с ресурсната подкрепа на Сирма, която в случая заема гражданска, а не търговска позиция. Сирма е идея и принципи - не само група от компании.

Може би е странно за много хора, че един човек и една компания може да се държи по такъв начин. Със сигурност има недоверие и съмнения за някакви скрити уговорки и планове. Та кой пренебрегва търговския си интерес, за да защити гражданския? Кой влага толкова много ресурси, без да търси облага? Съдете по действията ни, историята ни и развитието на нещата. Нямам желание да убеждавам никого в нищо.

Време е в България да започнат да се случват такива ‘изключения’. Иначе не можем да мислим за бъдеще на нашите деца в тази страна.

Декларирам, че нито аз, нито Сирма има политически пристрастия или обвързаности. Аз лично съм независим и не припознавам нито една политическа партия. Много трябва да внимаваме, да не ни забъркат в предизборни игри – те са много мръсни. Трябва да удържим проблема с приема да се реши в чисто практически и прагматичен план, а не с популистки пристрастия. Преди всичко, трябва да устоим на манипулациите. Приемът трябва да бъде прозрачен, без субективен фактор и под граждански контрол.

Последната анкета към родителите е моя инициатива без санкция на Общината. Мисля, че имам не само право, но и задължение. (Предишните анкети също бяха моя инициатива, но със съгласие на Общината. Те изиграха определена роля и помогнаха да се нормализират правилата, обсъждани в комисиите на СОС.)

Основната причина да пусна тази анкета е натиска, който се оказва в момента, за да се върне субективния фактор в процеса на прием. Мисля, че на всички е ясно какво означава това.

Какво право има Общината да налага споразумения на родителите как точно да се наредят на опашките, след като родителите и техните деца са потърпевшите от липсата на елементарно планиране и разграбването през последните 20 години?

По този въпрос решението би трябвало да е на самите родители!

Много хора се опасяват, че и този път гласът им няма да бъде чут – някой ще вземе решение въпреки тяхното мнение.

Заявявам, че ще направя всичко възможно това, което ще се случи след три седмици да бъде съгласно решението на родителите за прием при равен брой точки.

Анкетата е изпратена до всички заинтересувани семейства – около 12000. Ще подготвим системата и процеса на прием съгласно решението на родителите. От понеделник и по време на цялата идна седмица ще виждате текущите резултати от анкетата в профилите си.

Време е наистина гражданите да решават въпроси, които ги касаят пряко.

Възможно е да се наложи да защитите решението си директно!

С уважение,

Явор Джонев
Ръководител ИСОДГ

Анкетата е активна само в профилите на семейства, които имат деца, родени 2006 г. и по-малки. Общо около 12000 семейства.

Нещо не успявам да я открия въпросната анкета......може ли някой да ме насочи как точно да стигна до нея 

П.П. Детето ми е родено 2006 г., така че би трябвало да я има някъде в профила ми.

И аз ще помоля за същото. Дъщеря ми е родена 2008 г. и не мога да я открия тази анкета 

Дайте регистрирания мейл на лична поща, за да проверим защо не виждате анкетата. Благодарим!

Имало е проблем с някои профили, който е разрешен. Сега ще видите анкетата в самото начало.

Аз нещо не схващам идеята за бързите пръсти....толкова ли съм затъпяла от четене на приказки по цял ден
Каква е разликата между 2 и 3 метод, бързи пръсти и случаен номер? какво значи това бързи пръсти - появява се брояч, възходящ или низходящ? и трябва да уцеля най-малкото число ли? И ако аз и друга майка уцелиме едно и също число, какво тогава?

Аз доколкото разбрах ,когато се коментираше брояча или т.н. "бързи пръсти", трябва родителя да натисне бутона ентер, в монета в който брояча стигне 0, този брояч , ще се появява през определен период от време, и ако и аз и ти примерно натиснем едновременно 0-та , в един и същи час , в една и съща минута, ще се отчита до милисекунда(май така се казваше ) бързината. Иначе казано според мен , не е въпрос само на бързи пръсти , а и  до много бърз нет .
Пак казвам , че поне аз така разбрах нещата с брояча, но честно казано го предпочитам или него или опция 3 в анкетата , пред това ПС да решава и директорите, тогава със сигурност няма да има абсолютно никаква прозрачност, според мен.

П.П. Да добавя ,че вариант едно не го предпочитам , защото всички знаем как стават нещата в България или с много пари или с връзки , а аз нямам нито едно от двете към момента. Но не искам това ми мнение , да се тълкува , като отирцателно мнение към педагогическия персонал и възпитателите и директорите в системата, напротив просто ми е пределно ясно , че живеем в "страната на чудесата" , в негативния смисъл, за чудеса. Както ми е ясно , че места няма и скоро няма ма и да има , но ми се ще поне малко и малко прозрачност да има , за децата които ще се приемат.

Разликата основно е в това, че при метод 2 'бързи пръсти' ще се притеснявате много повече и процедурата ще е по-сложна (например, ще трябва да се изчака една седмица, за да се види класирането в текущите групи, ще има покани по е-поща и т.н.).

При вариант 2 ще се появи обратен брояч. Вие избирате момента за активация на брояча, затова номера няма да зависи точно на коя дата и в кой час ще го заявите. При 0! ще трябва да натиснете бутона за заявка възможно най-бързо. Разбира се, много хора ще натиснат бутона в едно и също време. Разликата ще се измерва с наносекудни. Резултатът пак ще е случаен на практика. (Точно същото би се получило, ако всички в един определен ден и час подадат заявка за входящ номер при идеално работеща система и интернет.)

При вариант 3 няма притеснение дали сте изпуснали нещо или дали сте натиснали бутона достатъчно бързо. Резултатът ще е случайно число (както при вариант 2), но определено от системата. Ще има публичен регистър и граждански контрол на този процес, за да се осигури прозрачност и безпристрастност. Процесът ще бъде много по-прост и резултатите ще са известни още на първото класиране.

Чрез анкетата вие правите два избора:

Първо, избирате дали да има субективен фактор (вариант 1) или не (варианти 2 и 3).

Второ, ако не желаете субективен фактор, указвате предпочитание как точно да става избора на входящ номер от системата (вариант 2 или 3).

Я.Дж.




 

Само на мен ли вариант 3 от анкетата - тоест случаен избор от системата, ми намирисва на томбола, сиреч хазарт? И дали е законно да се използват методите на хазарта, когато става дума за деца?
Не че предните два варианта са прекрасни, но този е на ръба на скандала. Ако някой реши да се заяжда, може бая кирливи ризи да изкара само от този вариант. Казвам го с най-добри чувства.