Да научим многоезичните деца (от смесени бракове) да четат и пишат на български

Biz, много интересно четиво е тази програма! А кой я разработва? Българското просветно министерство ли? Има ли къде да се види и програмата за първи клас? 

Така като ви чета, явно всеки ще си търси и намира сам подходите, но поне ако има някаква база за сравнение на постигнатите умения, няма да е лошо.

Да, линкът е от там. Нали за това е темата - да споделяме опит .

Е, да, но при нас е различен случая - аз не съм учителка, пък и за разлика от мен татито има опит с деца защото с майка му двамата са отгледали племенничката му когато е бил гимназист. Освен това е много активен и не обича да ми прехвърля на мене това-онова. Вече е поел и готвенето вкъщи. Абе обичам я тая тенденция на модерните мъже тук да взимат участие вкъщи 
Като ми дойде до главата, ще споделям опит и аз.

а може ли линк към онлайн училището, май нещо съм недогледала  ?

С трепет очаквам прибирането в БГ за Коледа като езикова корекция, тък като след едно двуседмично гости на унгарските баба и дядо българския на Мартин дръпна назад   Уфф, на моменти се отчайвам с довеждането на ниво 6 г. ... Мартин проявява интерес към буквите, но засега страстта му са латинските (например обръща печатното ч, за да ми покаже за мое изумление, че това всъщност е... h...пространствена мисъл, какво да го правиш)

Здравейте и Весела Коледа на всички Имам нужда от съвет.Детето ми е на три месеца и половина.Баща му е Французин.Говоря на бебето си както на френски (в присъствие на таткото за да разбира за какво си говорим) така и на български,когато сме сами.Грешно ли постъпвам.Трябва ли да премина изцяло на български да му говоря.Имам чувството че ще го объркам повече когато общувам с него на двата езика. Дали да не премина изцяло на български.Ако стане така че детето не проговори и на български незнам какво ще правя.От сега много се притеснявам.

Дидит, темата е за учене за писане и четене на български. Разгледай библиотеката на Родители в чужбина, както и прочети тази тема от началото, ще намериш мнения и съвети за говорене. Но накратко - всеки си решава, какво е най-добре за неговото семейство. По принцип се препоръчва всеки родител да си говори на езика, за да може детето да асоциира език с родител. Доколкото знам, пишещите в тази тема, практикуват този метод. Аз лично, уча бащата на български и му превеждам непрекъснато, какво си говорим с детето. Не е задължително той да го говори, а да го разбира. Успех.

Имам много приятели, на които един от родителите им е от Русия. Всички говорят руския, както българския, въпреки че доста от тях не са учили руски никъде другаде освен вкъщи. Набива се на очи акцента и затрудняването на руския родител, когато говори на български, дори да е живял в БГ повече от 20 години.

Ето един сайт с решени  задачи. Ако някой го интересува може да го ползва. Единствено е необходим учебник, щото търсенето става по него.
http://www.domashno.bg/

Минала вечер  в полета от Милано зад мен една млада майка през цялото време говореше на детето на български , а то през целия полет и отговаряше на италиански. Явно това е някакъв подход.

ами възможностите са две - или и майката да му говори на италиански (тъй като за детето очевидно ще е по-лесно да общува на един език, в резултат на това детето ще отсвири тотално българския), или майката да си продължава на български упорито, пък каквото сабя покаже. Моят син имаше такъв период на около 2.5 г и честно казано е адски фрустриращо. За щастие бързо премина (не че има гаранция, че няма да се повтори...), но се бях видяла в чудо - отказвах да му реагирам (при все, че даже и неговото 2.5-годишно мозъче осъзнаваше, че го разбирам и на бащиния му език). След това наблюдавах същото при познато италиано-австрийско семейство и просто не повярвах как различно изглежда отвън (мноооого строго) - докато моят половин не ми напомни, че неотдавна и аз бях на същия хал. Не че има някакво значени как изглежда...

и какъв е изводът? повечето хора и след години имат акцент на не-родните си езици, дори и да са живели дълго в определена страна - голям праз. да, и децата от многоезични семейства вероятно имат акцент, но и имат езиково богатство и езиков капацитет, който другите деца няма откъде да си набавят по 'естесвен' начин (под естествен не слагам родители с амбиции за чуждоезиково обучение от крехка възраст).

Моят съвет е изцяло на български. Когато се родиха моите, по цял ден им се говореше на български, мама живее с нас, говорех на английски само в присъствие на баща им, но поради честите ми пътувания, майка ми беше нон стоп с тях и само на български. Резултатът:проговориха на английски, разбират български, но им е трудно да го говорят, правят опити с майка ми, но са далеч от нивото на което очаквах да са.

http://moliv.eu/?p=75

Трудността е в началото. Много родители не знаят как да поднесат информацията за буквите. За съжаление и в България има деца, които 3, 4 клас не могат да четат. Не защото са неспособни, а защото не могат да разберат къде грешат. Аз съм много скептична към помагала като Буквенката, която погрешно запознава децата с буквите.
Дъщеря ми четеше на 5 и в кафенетата й харесваше да разглежда менюто. Сърдеше се, че сервитьорът не й го дава. Беше много горда със себе си. И това само за месец. Помогна ми обаче, че съм завършила начална педагогика. Сега чете повече от мен. 
 

Много хубава темичка. Благодаря на авторката.      Започнах да се замислям как моят айнщайн ще трябва да говори и пише на бълг.,румънски,украински и италиански.

Хора, знаете ли какво наблюдавам напoследък? Забелязах, че децата от смесени бракове, в които единият родител е чужденец, но в които се държи на българския и се употребява активно от майката и детето, децата много по-лесно превключват от единия език на другия и говорят, т.е. използват активно, а не само разбират български.
В семейства на двама българи, живeeщи в чужбина, където у дома се говори само на български, децата след като прекарат няколко години в училище, вече много трудно правят това превключване от чуждия език на родния и с времето българският им изостава, става пасивен език.
Наблюдавала съм доста деца на мои приятели  и роднини, изселили се по света и направо ме порази, че точно децата от чисто български семейства с вpемето най-много са забравили езика си. Може би защото не им се налага непрекъснато да превключват. Все пак тази смяна на езиците, която я има в смесените семейства, и която прави от децата симултанни преводачи ежедневно, ги кара доста да си напъват мозъците и да не забравят балгарския.
Любопитна съм дали имате подобни наблюдения, аз това го установявам напоследък и ме порази просто.

Babina pitka, много интересно! Възможно е и да е вярно. Нашият син превключва на трите езика много лесно. Но аз имам примери, в които деца от български семейства доста добре говорят и според моите наблюдения най-много влияние оказват първите няколко години да не се ходи на градина, да се гледа минимално количество телевизия на местния език и да се водят много и разнообразни разговори с детето и категорично да не се смесват езиците пред него, за да се дава пример.


Не сме споделяли отдавна, как върви писането и четенето с децата.
Аз леко запецнах, откакто се върнахме в САЩ... Не сме се отказали, но той няма огромен интерес и не мога да го насилвам. Иначе говорим ли за букви, винаги подчертавам за разликата между двете азбуки. Засега разпознава доста от буквите, но нямам успех да знае цялата азбука. Подозирам, че трябва да съм малко по-постоянна и да отделям по 5-10 минути всеки ден, за да знае повече. Една игра, която много му харесва е да подрежда магнитните си букви на хладилника в измислени думи (с моя помощ естествено), които звучат смешно, това определено много помага и е много забавно. Реших, че е все пак полезно, тъй като учи буквите, макар и да не учи думи. Засега ги ми изглежда, че разпознава по картинките само, но скоро ще добавя и букви без картинки и ще видя колко ще помогне.

За писането, успехът е още по-малко, тъй като има много проблеми с рисуване-писане - ако не се получи, както го иска много се ядосва  и се отказва. Всичко се трие непрекъснато и подобни игри завършват с рев и хвърляне. Много е неприятно и въпреки, че го насърчаваме не иска да пробва повече и затова сега изчакваме.

Споделете и вие.