Вече се отчаях в търсенето на работа

Логиката е, че ако ти не стваш примерно за системен администратор, дори и да владееш прекрасно езика така щото да си преведеш обявата, пак няма да можеш да станеш системен администратор

Логиката е също така, че чуждите фирми си имат служители българи. Които не могат, а трябва да могат да преценят една кандидатура дали е подходяща или не на български. 

Логиката е също така, че има тънка граница между това да приемеш положителното в опита на по-развитите държави и това сляпо да копираш модели без да се съобразяваш носи ли това някаква практическа полза или не.

Добре, Стефче, но как от автобиография ще разбереш нивото на английски език? Сега съпругът ми посещава курс в една много престижна институция. Таксата е космическа, а преподавателите "от класа". Аз обаче не откривам никаква промяна в познанията му. Имам чуството, че само му вземат парите и нарочно го пускат да минава напред, да не се разочарова и да се откаже. След месец той ще има последния сертификат от тригодишен курс в престижно училище и пак ще си знае колкото от гимназията.

Не можеш да отречеш, че всеки който ползва скайп и сваля торенти си мисли, че знае английски. 

Това за скайпа е сладко, съгласна съм. Нещо повече - скайпващият си мисли много често, че оправяйки се със скайпа се оправя и с компютрите като цяло.

Аз разбирам каква ви е логиката. Искат да си подсигурят едно поне изначално пресяване. Както казваш ти ето за такива случаи като твоя мъж, който след време ще вземе кетап, но сама казваш, че кой знае на какво не са го научили. И все пак има си интервюиращи. По време на разговора на кандидатите понякога им се задават толкова безумни въпроси (за нас безумни, за HR-ите сигурно са логични, защото все пак си имат и те своите способи). А какво пречи да му зададат по време на интервюто и необходимите въпроси за да разберат какво всъщност той знае? Нали за това са личните разговори по време на интервюта? Иначе всичко щеше да става по електронен път.

И понеже ти даваш пример с обучението на мъжа ти, ще използвам същия пример. Дали ако той разчете обявата на английски и седне да заформи едно CV на същия език това ще промени неговите познания над езика?

Доводът е дали езикът ще ти трябва за изпълнението на служебните задължения или го пишат ей-така, просто защото и другите го пишат.
Не коментирам обявите на даден език, там съм пас. Говоря по принцип за завишените изисквания само с цел отсяване на кандидатите и пробутването на наш човек.

Малко няма да се съгляса, че не било правилно да има обяви на друг език. Наистина, ако не можеш да схванеш за какво е обявата, то е ясно, че не е за теб. Аз по същия начин прескачам обяви на немски и френски, защото явно търсят хора, знаещи този език.

Между другото, самата аз преди време, много се дразнех, ако видех в мейл българин, който пише само до българи да пише на английски. Фирмата вече беше купена от чужденци. В последствие се усетих за какво става реч, а и доста ясно ми го обясниха на интервюто преди да почна сегашната си работа. Официалният език на фирмата е "английски" и цялата кореспонденция и документация се води на този език. Дори и да се пише мейл само между българи, пак трябва да е на танганайски, защото никога не се знае, в кой момент този мейл ще се препрати нататък и трябва да бъде прочетен от чуждоземци, на които няма кой да седне тепърва да превежда 15 препращанки и отговори, когато в даден момент стигне до него. Та точно заради този род "мероприятия" не намирам нищо ненормално, да се пишат обявите на чуждоземски, точно като част от цялостното водене на документация на този език, да кажем в конкретната фирма, пуснала обявата. Оставям настрана колежки, които дори и на тип семинар, среща, или нещо от сорта, с присъстващи само българи, говори , говори, пък току изпраска някое и друго изречение на танганайския, защото не можела да се сети (не го знае как е на български).........ама хора разни и гъзолизци колкото искаш.

Абе както и да е. Кой както си е решил така да си пише CV-то. Аз започнах работа преди време  като омразния "наш човек". Не съм предполагала, че нещо дето винаги съм мразела и при мене ще дойде. Когато отидох да говоря с човека, който щеше да ми бъде прекия шеф няколко пъти попитах изискват ли английски, защото не знам. Отговори ми, че е необходимо само дотолкова доколкото все пак менютата на програмата, с която ще работя са на английски. Няколко пъти задавах въпроса "Е, добре, смятате ли, че ще се оправя в такъв случай". Каза ми, че по всяка вероятност да, но така или иначе ще бъда обучавана около 3 седмици, които ще ми се платят и които ще си покажат мога ли да схвана нещата, за да изпълнявам ежедневните си задължения.

Оказа се, че мога горе-долу. Незнанието на анлийски не ми пречи да върша абсюлютно всичко, което се иска от мен. Пречи ми когато се опитам да излезна извън границите на това дето трябва да знам, когато се опитвам да разглеждам и другите опции в програмата. Не разбирам кое как да направя. Но това пак казвам е извън това, с което се занимавам. А и програмата така или иначе си е тежка и за знаещите езика. Бъгава.
Но ако бяха пуснали обява щеше със сигурност да гласи "английски език задължително"!!!  

И тук се пускат много често на служебните пощи email-и на английски. Но ми прави впечатление една добра тенденция да има преведен текста на различни езици според това служител от коя дъжава чете.
При разговора си с местния директор също казах, че не знам английски. "Е, то на теб няма и много да ти се налага" каза. "А и ние изпращаме служителите дето имат желание да го учат на курсове"
 
За дребната длъжност, на която съм аз, не е нужно английски. И те го знаят. Но в една евентуална обява нещата биха изглеждали съвсем другояче. Защото и това е чужда фирма.

Стефче, това че си се уредила с връзки какво общо има с длъжността по принцип? Не че любопитствам, но да не си счетоводител?
На въпроса, който си ми задала няколко момичета вече са отговорили. А и като изключим цитата, който наистина ми прозвуча като инатене, другото беше казано по-общо и в мн. число и аз наистина имах предвид множествено число, а не конкретно теб и го казвам след събрани впечатления и по други теми - че ние имаме много претенции и изисквания към работодателя, но всяка негова претенция или изискване приемаме на нож.

нужно е да има обяви на английски - за съответните позиции. аз например обявите на бг не ги четях, защото професията ми е приложима само в международни фирми, които няма как на бг да си пуснат обявата. най-малкото ми служеше за разграничаване. да, в българия съм физически, но при някои длъжности като си влезеш в работното помещение, няма значение къде си.

Никакъв счетоводител не съм. Дребна длъжност, нали ти казвам. Иначе пак е обвързана със счетоводството, да. Давам ти този пример, за да ти покажа как точно езиците се слагат понякога за едно голямо извинение, за да се отхвърлят кандидатури докато дойде ".наш човек". Типичен пример е за работа, за която в обявата веднага биха поискали английски. А казвам ти каква е истината.


Нещата биха могли и да бъдат много по-просто представени и пак да се цели намирането на качествен персонал.
А за дребните фирми (най-често в сивата икономика, трудно задържащисе на повърхността)  дето английския не им трябва за нищо да питат дали знаеш английски само щото така мускули да покажат, няма да се съглася. Това е. Преди много време бях ходила на интервю - фирма, занимаваща се с продажба на врати (вътрешни интериорни). Мястото беше за секретарка. Може и да греша ама... за какъв точно им е на тях английския? Примерно.

Идват ми в повече схващанията, че написаното на английски CV ще покаже ама качествено различния кандидат. За мен това е сляпо копиране на модели. Като тим билдингите. Хайде да се съберем и да си подхвърляме една топка, да изкачим заедно един връх и така ще се научим на работа в екип. Не става. Връщат се от тим билдинга и освен дето поне 3 дена ще се говори колко ...хм весело било, друго не се случва. Иначе пак се опитва да прехвърли задължения на колегата си, пак коридорни клюки, пак липса на сцепление. Колектив няма да стане с тийм билдингите. Такъв се прави с много здраво управление, премислено, обмислено така че да тушира естествените междуособици, които се появяват.

 Много глезотии без приложение навлязоха у нас от САЩ и други старни наред с полезното.

Да споделя и аз моя опит с езиците и работата, тъй както сте тръгнали да ги разнищвате.
На предишната ми работа вече не помня искаше ли се език или не, но аз си ги посочвам в автобиографията, като отбелязвам задължително, че са ми на ниво гимназия(езикова). И така - взеха ме не само заради езика, но доказах, че ми върши работа, когато се налага да разчитам някои писма и документи на немски. Фирмата официално си има няколко преводача, но не търчах при тях за всяко нещо, а си помагах и така ми вървеше по-бързо работата.
След това кандидатствах за една друга фирма, която скоро навлезе в България(австрийско-немска), чиито продукти са повечето с немски описания. Длъжността беше ръководна и обясних, че с познанията ми по немски, ще ми е по-удобно да се ориентирам в областта. Е, не знам защо, но не ме взеха, но им станах клиент, харесват ми продуктите им. Веднъж само ми се наложи да питам консултант за един продукт, тъй като не ставаше ясно от превода, но тя ме изряза, че нищо не разбира и да се оправям с това, което е написано. Наложи се да чета немския текст за да се ориентирам. Та, тук би й послужил на момичето консултант чуждият език, но явно подборът е бил по други критерии.

E-e-e, като току-що завърнала се от тийм билдинг не мога да се съглася с теб    Много си е полезно даже, научаваш неща за хората, с които работиш, които не остава време да разбереш в работния процес. И това ти помага по някакъв начин да опознаеш този човек и може би да промениш мнението си за него, да видиш, че и той е нормален човек (ако е шефа ти примерно). Както се казва има неща, които само на маса се случват и се казват    Пък ако щеш и разни проблеми между хората в екипа, които никой не смее да обсъжда в работния процес, а пречат на работата  

В много обяви за работа английският език го пишат само за респект. Пък после се оказва, че владеенето му съвсем не е толкова задължително. Познавам момиче, работи във френска фирма, без да знае въобще френски, въпреки, че в обяват го искаха. Ако си добър специалист, който е необходим на фирмата, ще те вземат и без език, пък ако трябва ии преводач ще ти назначат или на курс ще те запишат. Начин има. Да не говорим, че много търговски фирми имат контакти с чужбина по един път в месеца и няма нужда всички служители да владеят перфектно езика. Ама на стана модерно да се пише английски език.

За мен е недопустимо за кандидат на административна длъжност да няма поне базови познания по кой да е чужд език.

Колкото до тиймбилдингите съм със смесени чувства към приложението им тук. Още в гимназията се научих да общувам "служебно" с хора, които не ми допадат и не виждам как груповите игри с Кънчо ще ме накарат да го харесвам повече. Елемента на опознаване личния живот на колегата ми се струва ненужен. По-добре да инвестират тези средства в обучение 'щото колко човека във вашият офис примерно знаят какво да правят, ако колегата го удари ток?!

Ами предполагам, че секретарката прави връзката с клиентите?
Пример:
-обаждат се от някой хотел (със собственици чужденци и персонал владеещ АЕ) и искат да си купят от въпросните врати за целия хотел, но трябва да се говори с хората по някакъв начин
- да не говорим как на чужденците тук доста от нещата им излизат по-евтино и нищо не им пречи да си купят врата от тук ---> пак трябва език /ние сме си купували мебели от Гърция/
- имам познати семейство англичанин и българка живееха в Лондон, но сега са в София, защото на него му предложиха добреплатена работа  в България от английската фирма. Та той си говори в службата само на АЕ с жена си и децата си говори на АЕ и ако иска да си купи врата ще трябва по някакъв начин да се разберат търговеца и клиента. Сигурна съм, че има и още много хора, за които владеенето на АЕ от страна на търговците е удобство.

Независимо дали ви харесва или не, повечето сериозни позиции реално изискват владеене на поне един чужд език. Секретарките включително, даже при тях е още по-необходимо.

Доводът, че сме в България и за това едва ли не, не трябва да ни изискват чужд език, е безумен.
Дори една сервитьорка по морето (което за мен не е сериозна длъжност) би било добре да може да скалъпи няколко изречения на чужд език.

За да те приемат без знаене на езика, трябва да си наистина голям специалист, но това е рядкост и не е общия случай.

Как човек работи във френска фирма, без френски не знам. Всичките ми познати, които са във френски фирми, владеят езика и то на високо ниво. Ако им се обадят по телефона от централата  какво правят ако не знаят езика? Затварят телефона ли? 

А да не говорим, че дори родния език, за който толкова се настоява тук, голяма част от кандидатите не го владеят. Такива автобиографии на български съм чела, че срам да те хване. И в този случай не важи извинението за чуждия език.