Вече се отчаях в търсенето на работа

Така е, но все пак, ако си продавачка например в някъде по морето ( имам предвид курорт ) не може да не поназнайваш английски, като се има предвид какви ще са ти основните клиенти.
Не че не вземат и такива, но се получават леко неадекватни ситуации.

Аз например съм завършила Френска гимназия. Имам претенции за добро писмено и говоримо владеене на езика.
Ако трябва да започна работа обаче някъде, като счетоводител със програми на френски си признавам, че голям зор ще видя, защото сме учили 10 вида миньорски кирки, ама такива специлизирани понятия - не.

Права си за морето, съгласна съм.

Аз май нещо грешно съм се изразила или неправилно сте ме разбрали.
Съвсем не съм против владеенето на чужди езици. Аз самата  по-напред споделих, че се оправям(не перфектно) с два езика, затова и съм учила в езикова гимназия, но продължих с друго, стига ми толкова време за език.
Та съм предизвикала полемики с моето следващо изказване, затова започвам да отговарям поетапно:

Да, когато реша да пътувам в друга страна, ще се постарая предварително да мога да се оправя на първо време с местния език, зависи и от престоя ми там. Също ще се поинтересувам, дали хората там владеят моя или другите два-три езика, с които боравя аз. Същото ще сторя и когато реша да пазарувам или да искам услуга от чуждестранна фирма, ще се постарая да съм разбираема.
Напред обаче ставаше дума за чужденците тук, които са свикнали да им говорим езика и не си правят труда да се поинтересуват, какво ще правят, ако попаднат на някого, който не говори друг език.

Следващото обръщение към мен:
Да, така съм отговорила и в своя пост - за бизнес отношения и за работата ми(личната) във дадената фирма, съм напълно за владеенето на чужд език. Попадала съм в такава ситуация, но съм наблюдавала и друга, много поучителна за мен. Макар и с риск да ми се удължи постът, ще я разкажа: Идва англичанин на място, където се продава дървен материал(аз съм само страничен наблюдател). Пита за цени, размери, количества, продавачът обаче вдига рамене и казва, че не разбира. Тогава англичанинът на чист български започва: "Приятно ми е, мистър, аз съм Дъглас от село Търнава и ми трябва това и това за къщата, която строя." Значи можело, но първо се опита на английски. И все пак купи, защото е проучил качеството и цените, които са му по-важни от познанията по чужди езици на консултанта.

Да, националистко мисля, но не съм крайна.

П.П. Много се извинявам за дългия пост, който се получи, но държах да се доизясня

А темата беше за търсенето на работа май...

Лиляна, в примера, който разказа, все пак става дума за чужденец, който живее продължително време в България. Хубаво е че е научил нашия език.   Успял е да проучи цените на дървения материал предполагам пак благодарение на познанията му по български.

Но в общия случай, тези които правят по-големите обороти са или туристи или пребиваващи за малък период от време в България. Ето защо няма как да научат езика и ако в един магазин на въпросите им вдигат рамене, те ще отидат в съседния, от което страда търговеца.

Няма нищо лошо човек да държи на родния си език, но наистина не трябва да се изпада в крайности. Чужденците ги "глезим" както казваш ти не от обич към английския език примерно, а за да реализира от тях печалба местния (български) бизнес.

Аха, ама няма как да не се коментират подробно това или онова изискване на работодателя. И в това няма лошо, за да може да се изясни, че не всяко изискване е ей така самоцелно, както по-напред изяснихме за мотивационните писма и снимките, а сега сме на тема "езици".

На мен ми е любопитно кое ще е следващото?

Така е, да. Обсъждаме изискванията за чужд език в търсенето на работа.
Аз например, макар и документирано да имам чужд език, винаги пиша в автобиографията и след това на интервюто споделям, че нивото ми е средно.

Лу, съгласна съм в общи линии с теб. Само ми е свидно българското.

Ирина вас, следващото е да отпадне компютърната грамотност, защото почти вече няма компютърно неграмотни, но пък да се изисква писмена грамотност, че е зле напоследък.

Дрескод-а? В нашият правилник е точно дефинирано облеклото за бизнес срещи и за останалото работно време. В петък е позволено да се обличаме спортно. Всеки май е чел различна част от правилника, която му е най-удобна. 

Честно казано ми е странно когато в някоя фирма има подобни изисквания, а не се отпускат пари за дрехи.

Никога не могат да ме накарат да облека костюм, ако не ми го платят!
Е, за интервю в банка може и да се прежаля.
Имам точно един зимен - черен и един летен-бял.

Т.е.- да имаш към заплатата фонд "представителни", или просто да имаш добра заплата, която да ти позволява да си купуваш костюми?
Така като чета повечето мнения, хич не се и учудвам, че сте се отчаяли в търсенето на работа... То бива претенции, постулати, житейски "верую"  

Лу,  

За фонд "представителни" говоря.
Хм, претенции. Знам как да се обличам за интервю или работа в офис.
Но костюмите за работа са разход, който не всеки може да си позволи.
А претенциозните работодатели, които дават 500 лева на месец, а искат да ходиш с дрехи поне за толкова?

Относно дрес кода - по принцип си зависи каква е работата, колко чест е контакта с клиенти и т.н.

Най-добрият вариант разбира се е човек да получи пари за дрехи, но много е разпространен подхода и да се дават във вид на ваучери, т.е. можеш да си пазаруваш само от даден магазин.

На първата ми работа се оказа, че трябва да ходя с костюм, затворени обувки и дори размера на бижутата беше определен. Много строг дрес код. Първоначално даваха малка сума за дрехи, доста недостатъчна, но мога да кажа че е нужно човек да има до 3-4 костюма за зима и още толкова за лято, всичко останало е комбинация между тях. По-кофти стана, когато вместо пари решиха да шият еднакви костюми на персонала.

Не, не затваря телефона, но просто не и е работа да го вдига. Пък и като дойде шефа франсе си има преводач. А за работата в България френският не и трябва. Така че, оправя се. Незнам защо подскачате така. Аз знам три чужди езици, но работя във фирма, в която много рядко ползвам един от тях. И не, не съм ниско платена, нито пък съм в ЕТ Иванов (май така го срещнах по-напред).

Относно дрес кода.
Като студентка бях на стаж в една фирма с безумен дрес код- всичко беше уговорено от до: дължина на полата, вида обувки, жените не можеха да ходят с боси ( голи) крака дори в най- големите жеги, чорапогащникът беше просто задължителен. А аз- стажантка. Със символично заплащане. Както и да е- или приемаш условията, или не. Стиснах зъби. Изкарах си стажа. Опитът и знанията, които получих за въпросните няколко месеца впоследствие толкова много врати ми отвориха!

За да получиш, трябва да дадеш. Никой никому с нищо не е длъжен!

Съгласна съм. 

При мен нищо ново. Освен, че вчера поредната ЧР ми вдигна кръвното. Обадиха ми се за интервю, без изобщо да са прочели СВ-то ми. Докато го четеше пред мен, беше мнооого изненадана какво, защо и как...