Вече се отчаях в търсенето на работа

Защо си мислите, че единствената причина, поради която не сте се сдобили с желаната от вас длъжност, е задължително някой некадърен, непотребен ЧР, който с некомпетентността си се явява досадна пречка, за да получите лелеяната длъжност?

Какво ви дава повод да мислите, че ако ЧР няма, това би ли увеличило шанса да бъдете назначени - след интервю само с шефа, да речем?

Абе явно аз съм ходила все в смотани фирмички, щото никога не съм била на интервю с ЧР  

Темата пое по съвсем различна посока.
Аз не познавам фирма, която да си има ЧР. В работата ми, т.е. в бившата ми от 3 дни работа имах възможността да контактувам с доста фирми и мога да кажа, че само "големите мултинационални компании" разполагат с такъв ресурс. В една фирма от 20-30-50 човека, трудно ще има такава длъжност. А големите компании в държавицата ни не са хиляди.

  В провинцията самите собственици най-често са и ЧР и мениджър и т.н.Мисля обаче че,ако има лошо или по-скоро строго и вманиечено ЧР може би шефовете са го обучили така.
  И аз съм отчаяна или по-скоро драпаща да не потъне.Мен ме притеснява нещо друго.В задържителните CV явно доста се гледа предишен стаж.Задават ми въпроса какво аджеба стана защо толкова малко и т.н.Лично мен това много ме притеснява и подтиска-чувствам се вече като обречена едва ли не.Не е ли логично,че щом сега не съм на тази работа или аз не съм ги харесала или те мен?!Но това не значи че човек трябва да спре да търси и да се надява да продължи да робати нали.Реално ако всичко е било чудесно в предишната месторабота щях ли сега да търся нова?А не върви да плюеш по бивши работодатели и какво излиза,че ти си виновния.А и както вече казах в провинцията играят голям фактор връзките и е много лесно да ти писне от някой слабоумен бизнесмен,който не стига,че не плаща много ами се държи като феодал с теб и не те уважава.За това аз предпочитам да ми задават такива въпроси като цитираните-нещо като анкета или тест,за да разберат дали ще им върша работа и дали ще им допадна,а не да ми гледат оскъдния стаж.

Е, извини ме, но стажа има значение. не мисля, че има фирма, която да не се интересува от стажа ти и от предните ти заемани длъжности. Особено ако работата е динамична, специфична и изисква бързо навлизане.
Но ако кажеш нещо от сорта на "Нямам точно такъв опит, но имам голямо желание за работа и аза развитие и се надявам бързо да навлезна..." - колкото и изтъркано да звучи, казано от сърце и с усмивка - определено помага 

Не смятам ,че израза "Нямам точно такъв опит ,но смятам ,че бързо ще навлезна в работата" помога.По темата и аз вече от известно време си пускам CV-то по обяви ,но да се оплача не са ме викали  даже на интервю.И аз съм без опит по специалността  ,но като го пиша това в мотивационното писмо няма как да се "усмихна "и да сработи .Като не ни взимат на работа /уреждат се само свои хора поне в нашия  град е така/как да го заформим стажа.Между другото какво бихте ме посъветвали т.к. съм без опит по специалността ,когато кандидатствам за работа свързана  с професията да споменавам ли другия си стаж или не?Една позната ме съветва да не го споменавам ,че по-добре било, т.к. нямат нищо общо.Имам и една питанка. На 32години съм ,завършила преди 5години ,но по стечение на обстоятелствата съм работила друго,с  малкото ми дете сега съм в третата година по майчинство.Ако някой може да ме посъветва на какво да наблягам при писане на мотив.писмо и CV.Благодаря предварително.

Аз имам 13 год. стаж в 1 фирма. Според мен това е плюс, дори и да не е по специалностите, за които кандидатствам.
Показва, че съм била лоялна към предишния си работодател. Вършила съм си работата и сме се разбирали, за да ме държат толкова време.
Затова си мисля, че е добре да го напишеш.

Но не съм ЧР и не знам какво се препоръчва.

И аз имах същия проблем като теб и все още го имам. Наистина рядко се дава шанс на някой без опит. Аз изкарах късмет в една фирма, където започнах работа на някаква ниска длжност, а съм учила Маркетинг и реклама. Дойде момент, когато фирмата започна да просперира и им трябваха съвети, помощ и т.н. Тогава шефката остана много доволна. Е, не ми вдигна разбира се заплата, но когато след 3 години реших да напусна и се разделихме приятелски ми бяха писали в трудовата кнжка, че съм работила по специалността и дори ми даде репоръки. Бях много щастлива.
Не е лек наистина пътя, при мен стана по случайност да събера този стаж, но не знам дали и ти да не опиташ. 

Ами не виждам защо като кандидатстваш за някакво подобие на хамалин и знаеш, че за тази позиция има голямо текучество, да губиш времето на хората с малоумни въпроси. 
Един вид само да се отчита дейност ли...
И не се заяждам, просто искам даси го изясня за себе си, за да знам как да реагирам като си търся работа.

ЧР-рите изобщо не са психолозите, преди всичко. Има компании, където психолози се занимават с адинистративен (Личен състав и ТРЗ) и икономически(Възнаграждения и придобивки) аспект на дейността по УРЧР, са просто пълен майтап.
Защо си учил 5 години психология, за да правиш заплати?  

ЧРтата правят подбора по документи. Организират и интервютата. Провеждат първото, второто - в зависимост от важността на позицията, за която подбират хора.

Това, което те трябва да направят, най-общо е:
- предварително да са подготвили профил на кандидата - каква е позицията, какви са минималните изисквания за длъжността
- трябва да преценят кандидата в каква степен отговаря на тези изисквания, с какво може да се направи компромис; какви са качествата му, какви са уменията му, мотивиран ли е - ИСКА ЛИ ДА РАБОТИ в компанията или предимно ИСКА ДА ПОЛУЧАВА ЗАПЛАТА и, най-важното:
- да прецени дали човекът ще "пасне" в екипа. Дали ще бъде приет, дали ще може да се адаптира, дали ще попадне сред себеподобни. Защото хората са много различни. Но в различните функции/ дивизии/ отдели често работят колеги със сходни личностни характеристики. Например - търговците трябва да са комуникативни, да са дори малко агресивни, да са ориентирани към постигане на резултати и пр., което пък от своя страна предпоставя резултатната екипна работа.

Най-тежкият проблем в бизнеса е, че икономическата среда се променя, а компаниите - не.

И сега поздрав с един цитат:
"Най-важните хора във всяка компания са служителите, които се срещат лице в лице с клеинтите, хората, които се занимават с маркетинга, и тези, които развиват нововъведенията. Всяка позиция, която не е свързана директно или индиректно с привличане и задържане на клиенти, подлежи на съкращаване. Всичко, което не е свързано с основната дейност на компанията, като отчитане на ведомости или поддръжка на служебното кафене например, трябва да бъде възложено на външна компания."
Цитатът е от статията "Хей, излезте от офисите", Джефри Фокс, сп. Мениджър, бр. 10 (Октомври), стр. 72.

И още едно изречение (от предишната статия):
"Големите фирми се опитват да прехвърлят повече отговорности на неквалифицирани за дадената работа или още по-често - на млади и неопитни служители".
Който се интересува, може да прочете цялата статия.

И в този смисъл огромните HR отдели вече са изживели времето си. Те не носят добавена стойност на компанията. Аутсорсингът е бъдещето на професията. В малките компании (до 100-200 души персонал) спокойно тази дейност може да се изнесе - цената за компанията ще бъде много по-ниска, отношенията с мениджмънта = партньорски ( а не ръководител-подчинен), и познайте какви ще бъдат резултатите = измерими.

Така че това, което се случва  с наемането на персонал в момента, е нещо съвсем закономерно.
Нормално е компаниите да не наемат нови служители, при положение, че голяма част от тях стояха в ступор през първото шестмесечие, чудейки се как ще постигат маржовете и растежите, които бяха свикнали да отчитат в последните години. В този смисъл правенето на бизнес в България очаквам да се нормализира. И шефчетата да  разберат, че не може да карат Кайен или Q7, а човечетата да им работят за по 500 лв и да носят всичката отговорност на света.

Технически сътрудник
Описание и
Изисквания   Подпомагане работата на експерт при обработка на документи:административнонаказателни преписки и деловодство - техническа обработка, въвеждане на информация на компютър, разнасяне на данни.
Не се предявяват изисквания по отношение на вид и степен на образование.Срока на договора е до завръщане на титуляра-от 12.10.2009 г. до 12.04.2010 г.
Категория    Администрация
Тип Работа    Пълен Работен Ден,
Временна/Договор/Проект
Ниво    Административен и помощен персонал
Населено Място    Варна / Област Варна / България
Дата   05.10.2009
Тип   Безплатна Обява
Заплата    240 BGN на Месец, отделно се облага с допълнителни данъци
Лице за Контакт   Коста Панайотов
Телефон   052 503141
Fax   052 503141
Организация   Дирекция "Автомобилна администрация"-Варна

Интервюто не се проведе от HR, a от  Директор административни дейности. Имаше много кандидатки за работа, въпреки условията. Е, кажете не е ли за отчайване работата.

За съжаление, докато има много кандидати за такива обяви, до тогава и работодателите ще си позволяват да ги публикуват и да предлагат работа на такава позиция, с тези изисквания за тези пари. Ако не се обади никой 2 седмици, ще променят сумата. То е като с имотите. Качваха се, качваха се цените, докато в един момент се спряха. И като няма кой да купи, примерно къщи в провинцията, които седят вече цяла година, цените паднаха с повече от 30% и повече за много имоти

Не можах да разбера поста ти, честно казано. HR-ите всъщност са предимно психолози и те извършват всичко това, което си изброила по-долу в написаното от теб. Azsa е съвсем коректна в поста, който си цитирала

Като си напиша резюмето/ автобиографията и си опиша професионалната квалификация как ли ще действа HR като психолог.

Айде стига, навярно човек завършил педагогика е с по-голям хорариум часове по психология отколкото човек с посочената специалност. Да не забравяме, че това е нова специалност и едва ли много от хората завършили я работят това. В доста от фирмите тази дейност се съвместява от някой счетоводител. Само че в икономическите университети не се учи психология.

А и въпросите от рода: Как се виждате след N години, Избройте ми Ваши силни или слаби страни ; и още от сорта са просто копирани от западни компании и програми.

Може би в такъв случай аз познавам твърде малко ХР-и, а мога да те уверя, че това съвсем не е така. Дори в момента не ми хрумва в коя компания има HR-и психолози.
Повечето HR-и са завършили каквото си помислиш и напоследък, от 2004 г. насам учат в магистърската програма "Управление и развитие на човешките ресурси" в НБУ, а който е на ти с английския, учи сертификатите на CIPD, които се предлагат в България.
И от 2 години насам, когато прецакаха тотално магистратурата по Трудова и организационна психология в СУ и започнаха да приемат всичко, което ходи по земята (преди приемаха само бакалаври психолози), може да се каже, че оттогава насам има HR-и психолози. Масово тази работа я работят инженери, икономисти, педагози - в което няма нищо лошо.

Години наред съм мислила каква е работещата комбинация от образования (специалности) за човек, който иска да работи с хора в организацията и съм стигнала до извода, че психология + MBA е оптималният вариант.

Отмести се фокуса пак. С поста си исках да кажа съвсем други неща, но психолозите се обидиха и стана тя каквато стана а

Четете икономически издания.

И нещо за съветите в темата. Да ви споделя какво работи при мен: никога не давай съвети. Съвети най-лесно се дават и никога не се изпълняват.
Когато ножът не е опрял в твоя кокал, може да си приказваш колкото си искаш.

Айде стига с меренето.