Жена ми се държи още като дете, или детски синдром

с много интерес чета отговорите ви и много ви благодаря

   

Много се замислих по въпроса какво ми липсва, какви са точни притесненията ми.
Едно от първите е както вече написах е възпитанието на дъщерите ни, въпреки че отговорите на много от мамите тук много ме успокоиха и съм много благодарен за милите думи.
На мамите с по-критичен отговор съм им също много благодарен, защото всяка от тях донякъде ме разбира   
След като прочетох отговорите ви ситуацията започна да ми се изяснява много по-добре.
Мисля, че проблема не е в това колко жена ми е отговорна или безотговорна, ами аз имам голям проблем със нейния спонтанен характер. Аз не съм чак така.
Наистина както написах няколко страници преди това, тя получава по-голямата заплата от нас двамата и това малко ме бие по самочувствието. Като се оженихме не беше така, тогава аз изкарвах повече. Но след като тя завърши, нейната професия беше по-печеливша от моята.
Дразни ме това, че прекалено спонтанно гледа на нещата, не планува както мен, избягва да говори за проблеми.
Като и кажа , че искам да си поговориме например за финанси или такива работи, тя ме изслушва, но след това винаги ми казва, ох спокойно всичко ще се нареди. Тогава като резервира това пътуване за Париж, платила го, аз много се притесних как ще свържеме двата края до края на месеца, тя ми вика не се притеснявай, недей го мисли, след това взела един проект от работата си, който го е правила понякога почивните дни, понякога след работа или по време на работа и минахме месеца без проблем, но тя предварително не ми ги казва тези работи, ами и аз искам да планувам. Ами ако не беше станало така, какво щяхме да правиме.
Моята работа е такава, че освен моята заплата друго допълнително не може да се изкара.
Когато и кажа, че не всичко в живота е удоволствие, трябва да се говори и за пари, тя винаги блокирва, не иска да говориме, само ми вика спокойно не ги мисли и си прави нейните работи там на работа, а аз искам тя да сподели с мен, да си ги обсъдиме работите. Тя като се прибере и дай и само игра, филми, разговори за любов, неангажиращи теми, смехове, вицове, за нищо друго не иска да говори, не иска да планува нищо, не можело, тъпо и било. Писна ми да бъда изненадван, искам всичко да му е с реда си, наредено и да се знае.
Миналото лято тя взимаше от време на време допълнителни проекти от работата си, взима парите, някой са на нашата сметката, някой си ги тегли и ги носи в нас, аз съм на мнение, че допълнителните доходи трябва да се спестяват, тя твърди, че трябва да ги харчиме, много я обичам но вече имам чувството че много се разминаваме. Миналото лято като вземе нещо допълнително, едва го взела и вече вика на децата, деца искате ли за 4 дена на море, въпреки че бяхме вече, и те да да. И се започва, аиде утре да тръгваме на море (аз мога да си взимам неплатена отпуска по всяко време), и аз тругнах още на другия ден на море с нея и децата, защото много я обичам, но се притеснявам така да се тръдва изведнъж, всичко това много ме плаши. Говорите вечерта уж на шега за морето, и тя през ноща стяга багажа. Не я интересува, че нямаме квартира ангажирана, само това повтаря, споко, споко, като отидеме там и ще намериме. И веднага се обединяват трите срещу мен, аиде тате, айде тате.
Жена ми все си фантазира, че да не съм се притеснявал за нищо, тя имала ангел-пазител, абе какви са тези глупости, тя имала късмет досега и се е самозаблудила, че все така ще буде, но това не е така, нещата в живота не стоят така.
Много я обичам и много ме е страх различията ни да са причина да ни се развали бракът, тя също недовослтва от моето поведение, и не може да разбере, че аз съм прав и искам да и покажа правият път.