За познаването на цветовете

  • 2 156
  • 26
От кога вашите деца започнаха да се интересуват от цветовете?От кога започнаха да ги различават?Как ги учите?
Димитър е на 2г и 2 м. и все още не ги познава.За него съществува само синьото.Пробвах да играем с разноцветни кубчета, когато се разхождаме гледаме цветовете на колите и т.н., но той упорито на всеки цвят казва син.Вече започвам да се чудя дали не е далтонист  Sad
Също така сравняваме цветовете /Например - това кубче е синьо, а другото до него е червено/, за да види разликата, но ефект никакъв.
Дали пък аз не избързвам....
Виж целия пост
# 1
Избързваш Wink - много му е рано още да осмисля цветовете като характеристика на предмета и да ги отделя, при положение, че кубчето е освен синьо още и  ново, малко, дървено и т.н.  Аз непрекъснато обяснявам и за всяко нещо казвам по сумати определения - голямото, новото, кръглото, зеленото... всичко, за което се сетя, не го уча конкретно на цветове, споменавам ги между другото Grinning
Виж целия пост
# 2
Незнам дали има възраст за това.Танти ги познава от миналата година,т.е. от около 2,8-2,10г,но на племенника ми му трябваше повече време да ги научи/той е с 2,5месеца по-голям/.Но на него баща му е далтонист,така че не беше чудно/а и по принцип нали само момчетата наследяват далтонизма/.Сега вече и той се справя с основните цветове,докато Танти е наясно и с нюансите сега.
Виж целия пост
# 3
Мисля, че още му е рано. Синът ми и той е на 2 г. и 2 м. и въобще не се занимаваме с цветове. Дъщерята започна по-рано да познава цветовете, но както знаем момченцата са малко "по-бавни".
Виж целия пост
# 4
Моя баща е далтонист.
Синът започна късно да различава цветовете, за разлика от дъщерята, която е на 3, но вече знае и за лилаво и розово.

Мисля че цветовете и миризмите са създадени за жените, а формите - за мъжете.

Това е като ситуацията, в която жените описват една кола първо по цвета и после по марката, докато мъжете - обратното.
Виж целия пост
# 5
Това си е етап от развитието и настъпва по различно време.
Каката беше малко бавна в това отношение и бих казала че ги научи като тръгна на детска градина - след третата година
А сина вече ги познава - на 2 г 3 м е.
Виж целия пост
# 6
И Нико е така - не нарича цветовете с имена, но ми прави впечатление, че играейки си с пъзела /на който всяко парче е с различен цвят/ сортира отделните части на купчинки по цветове. Което пък ме навява на мисълта че ги различава - какво толкова като не ги назавава по име ...  Mr. Green
Виж целия пост
# 7
Явно си е до дете.
Моята щерка ги познава и ги казваше още на 1,10 - 2г., но има деца, които започват чак към 3-4г.
Виж целия пост
# 8
Няма възраст! И моята дъщеря ги разпознаваше (без да може да ги казва) на около 2 години, но други деца ги научават по-късно. Тя тогава бъркаше зелено с червено поне до 2.5 години. Същото се отнася и до другите им познания. Научават ги "когато им дойде времето". Дъщеря си я уча да разпознава буквите и цифрите много отдавна. С цифрите се справи веднага, сега на 3г 10 м. брои до 50 и с помощ до 100, има концепция за + 1 и -1, но буквите са и по-трудни. Разпознава ги, пише някои, но се затруднява. Както казах, аз активно се опитвам да я "уча" без да я насилвам и забелязвам, че колкото и да повтарям и обяснявам някои неща, докато не им дойде времето тя просто не ги разбира.
Виж целия пост
# 9
Аз не си спомням кога е започнал да ги разпознава newsm78 Embarassed, но и до ден днешен на червеното казва зелено Shocked
Виж целия пост
# 10
Моето синче от дотса време май ги разпознава, говоря за основните-чевено, жълто, синьо, зелено и бяло. На 2г. и 2месеца е. Още не говори , но като го питам кое е зелено примерно веднага посочва. Също знае и формите: кръг, квадрват, трапец, триъгълник и другите му там, които са на логическата играчка куб. Но нея я играхме 2 дни нон стоп като лежахме в болницата, че нямаше с какво друго да го занимавам  Crazy Но си е до детенце, как едни проговарят по рано, а други по-късно, така и това...Вниманието се насочва в друга област  Laughing
Виж целия пост
# 11
Рано ви е.
Оги започна да познава цветовете наскоро, може би преди месец-два (сега е на 2г. 9м.).
В началото всичко му беше синьо или червено, но сега много рядко бърка цветовете  Laughing
Виж целия пост
# 12
И аз се чудех , но вероятно и тук е въпрос на организъм. Понякога по-рано, понякога по-късно.
Валентина различава жълто, синьо, червено и зелено.
Познава и някои букви(около 10 разпознава и в текст, но голям формат)
Понякога като се замисля хм, дали ние сме познавали буквите на 2 години...
При нас ученето на буквите стана по-скоро като игра и предполагам ги възприема като картиннки, но пък вече да ги разпознава в текст.
Виж целия пост
# 13
Ина почна да ги разпознава към годинка и 1 -2 месеца. Разбира се не можеше да ги каже, но когато и дам задача да донесе примерно червеното кубче, винаги ми носеше правилния цвят. Почна да ги казва към 1,8-2 годинки, но тя и много рано проговори.  В общи линии като сме се занимавали с нея винаги сме и обръщали внимание на цветове. Примерно като редеше цветните пръстени, аз и показвах последователността на подреждане по големина и и казвах "ето най- отдолу е червения, сега отгоре ще сложим жълтия и т.н" Тя имаше доста такива игри и много обичаше да се занимава с тях
Виж целия пост
# 14
Една от страстите на Иво са колите. Първата му думичка след "мама" и "баба" беше "кола". Беше на около година и половина когато започна да ми сочи всяка възможна кола по улицата и да ми съобщава "Кола!". А аз повтарях като латерна: "Да, маменце, бяла кола", "Браво, маме, червена кола", "Точно така, маме, видял си зелена кола"........ От месец-два вече го карам да ми показва къде е синята кола, къде е сребристата кола, къде е черната кола, жълтата....... Различава цветовете почти безпогрешно. Но понеже с говоренето е още малко назад, не ги назовава с думи. Засега единствено за бялото си е измислил някаква думичка, а червено и черно произнася по един и същи начин.
И ние имаме разни шарени кубчета, кутийки, пъзелчета..... обаче като играе с тях като че ли не отдава толкова голямо значение на цветовете. Понякога се опитвам да му помагам от разстояние и му казвам неща от рода на "Сега трябва да сложиш червената формичка"-примерно, но той взема синя, зелена или някаква там друга. В такива моменти сякаш не обръща внимание, че му говоря за цветове-явно съзнанието му работи върху нещо друго. 
Може би просто трябва да намериш "неговата" игра, с която ще му е интересно да учи цветове.
Виж целия пост
# 15
Това с колите е много хитър метод за момченцата  Laughing
Моят обичаше да му чета книжки. Бях купила една с картонени страници. Историята беше интересна и бяха вплетени вътре и цветовете.
Виж целия пост
# 16
Аз не си спомням кога е започнал да ги разпознава newsm78 Embarassed, но и до ден днешен на червеното казва зелено Shocked

Shoni, това е един от признаците за далтонизъм, без да те плаша, повечето мъже си го имат... и все пак повечето шофьори са мъже newsm78
Виж целия пост
# 17
След 2г възраст започнах постепенно да уча синът си да разпознава цветовете. Всеки плод/зеленчук, който се сервира или купува го назовавах и по цвят/напр. " Виж каква хубава червена ябълка!" ;" Каква голяма и червена/ зелена чушка' и т.н. Всеки предмет към който детето ми проявяваше любопитство как се нарича винаги го обяснавах и със съответният му цвят. Колите и кубчетата  също са добър начин да учите цветовете. При нас страхотна работа свършиха щипките за простиране на пране. Започна ли да простирам той винаги иска да помага и подаването на щипките е негово желание и "задължение"- Хайде сега ми подай жълтата щипка .....Благодаря, това е жълтата щипка за която те помолих да ми подадеш! Сега вече е на 2г и 11м. и проблеми с познаването на цветовете няма. Успех и на Вас!
Виж целия пост
# 18
мисля, че на 2 год. момченцата би трябвало да правят разлика между цветовете, макар и понякога да бъркат. В родата по майчина линия дали няма някой с нарушено цветоусещане?
Виж целия пост
# 19
мисля, че на 2 год. момченцата би трябвало да правят разлика между цветовете, макар и понякога да бъркат. В родата по майчина линия дали няма някой с нарушено цветоусещане?
  Това ми звучи малко като  това което една моя колежка, се опитваше да ме убеди, че 2 г.-ното дете е вече напълно осъзнат човек и как така не ме слуша като му говоря. Демек моите деца не са наред.
  Защо да създаваме притеснения на някоя майка като й говорим такива неща, като само след няколко месеца момченцето ще познава цветовете. Дъщеря ми ги познаваше и преди да навърши две годинки, а синът е вече на 2г. и 2м. и не ги познава. А нямаме далтонисти в рода. И въобще не се притеснявам - имам доста примери в които децата след третата година започнаха да различават цветовете. И както беше казал някой по-напред - момиченцата сякаш имат по-развито чувство за цветоотделяне.
Виж целия пост
# 20
много съжалявам, ако мнението ми е прозвучало обидно за някого, не съм имала това предвид, а инаистина всяко дете е отделна личност и характер.
Странно ми се струва детенцето да не различава двете кубчета, може и инат да проявява, но за да се впечетли майката, явно се тревожи.
Виж целия пост
# 21
много съжалявам, ако мнението ми е прозвучало обидно за някого, не съм имала това предвид, а инаистина всяко дете е отделна личност и характер.
Странно ми се струва детенцето да не различава двете кубчета, може и инат да проявява, но за да се впечетли майката, явно се тревожи.

Защо да е странно? Децата се развиват със собствени темпове и при някои цветоусещането настъпва по-късно отколкото при други. Както казах по-горе, дъщеря ми също бъркаше зелено с червено доста време, а със сигурност няма далтонизъм. Освен ако детето няма проявени дефекти в развитието си, това че изостава в някои области не бива да притеснява родителите. Особено за толкова субективни неща като цветовете. Ако всичко, което ме е тревожело през първите 2 години от живота на дъщеря ми имаше някакво покритие, тя щеше и досега да пълзи, да посочва с пръст вместо да говори и да ползва папмерс вместо тоалетна. Ние, майките сме малко параноички по природа, но според мен е по-добре да се тревожим за нищо, отколкото да изпуснем нещо сериозно поради безразличие.
Виж целия пост
# 22
Може би трябва да си зададем въпроса "болест ли е далтонизма"

Баща ми е такъв, въпреки това си намери медицинско за шофьр. Обаче по-добре че не кара... (не заради далтонизма).

Синът на моменти има проблеми със зелено и червено, само с определени нюанси на тези цветове. Обаче другите цветове си познава.

Това само по мъжете ли ходи? Аз имам чудесно цветоусещане, дъщерята също...


Това което ме дразни при баща ми е, като отида у тях телевизора е набримчен с възможно най-силните цветове, които има възможност да се зададат.  Laughing
Е, случва се да пипа и нашия телевизор, ама не винаги.
Виж целия пост
# 23


Цитат
Това само по мъжете ли ходи?
Да, само по мъжете.Не го мисля за болест.И мъжът ми е далтонист, а си е екстра.

Виж целия пост
# 24
 Ето малко инфо:
около 5% от мъжете и сама 0.5% от жените са с нарушено цветоусещане. Майките носителки са здрави, половината от дъщерите им са носителки и половината от синовете им са "далтонисти", чисто статистически разбира се.
Това не е болест, кокто не е болест и да имаш диоптър. Обикновено цветоусещането е нарушено в лека степен и няма проблем при издаване на медицинско за любител-шофьор, тежките случаи са изключително редки.
Виж целия пост
# 25
Аз моя брат самичка го научих да разпознава цветовете, понеже тъкмо бях чула за далтонизма и се стреснах. Shocked И пробвахме. Аз сочех един червен флумастер и казвах червееееееееееееен, после другия-сииииииин, и пак така, после почнах да ги размествам и след много повтаряния за около 2 часа вече само посочвах, а той казваше. Това стана някъде около втората му годинка.Може би малко над нея...
Виж целия пост
# 26
Ние също не ги разпознаваме.Ицо е на 2 години и не мпже да говори много много,така че има време,надявам се Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия