Защо една жена не желае да ражда...

  • 72 319
  • 1 445
# 690
Има жени, на които не им  трябват деца, защото си имат такива в лицето на мъжете им  Laughing
Свекърва ми примерно обича мъжа си повече от децата си и няма проблем да го демонстрира постоянно. Един път се изцепи : "Аз за децата си не бих станала сутрин да им направя закуска, но за мъжа си - бих". Хич не й пука как са децата й /звъни на мъжа ми един път в месеца, иначе от 6 месеца не сме се виждали, а живеем в един град/, обаче на свекъра краката му целува...........буквално  Shocked
sorry za latinicata... Peace
Ne vijdam zasto da ne e taka kakto si go napisala, tq, svekurva ti gi e otgledala deca ta si ottdavna i im e pravila zakuska, kogato e trqbvalo, sega prosto si jivee. Zasto q sudish. Iskash da doide u vas da mu napravi zakuska li!!?? I kakvo kato ne se obajda vseki den, togava steshe da q vpishesh v drugata tema za svekurvite deto draznqt. Tq si gi obi4a, izpulnila si e dulga i ne 4uvstva nujda da se rovi vuv vashiq jivot.

Тя никога не е била майка за пример, не се е грижила за децата си /когато са били малки и е трябвало да им прави закуска/, затова сега те толкова я "уважават". Не съм искала да кажа, че трябва да ни звъни всеки ден - просто й се чудя що за майка нехае така за децата си, а в същото време боготвори мъжа си /който пък не я уважава въобще/. Нима вие обичате мъжете си повече от децата си?
Само да вметна, че нямам нищо лично против жената - тя се държи много добре с мен. Просто не мога да я уважавам като жена и майка.
Виж целия пост
# 691
EЕ, най-сетне да не съм единствена в мнението си, че по-голям егоизъм от желанието за възпроизводтство няма! Преди няколко страници бях обвинена с тонове опулени очи как може и да си помислям за такова нещо!
Ако тоооолкова човек е алтруистичен и иска да гледа дете заради идеята да възпитава и бла бла - тогава да осинови!...Да, ама, не! Както казваше навремето един култов журналист....
Съгласана съм с теб...и как мъжа да не е осеменител...точно такъв си е...
 От цялата работа за мъжа само удоволствието!
Виж целия пост
# 692
[
Тя никога не е била майка за пример, не се е грижила за децата си /когато са били малки и е трябвало да им прави закуска/, затова сега те толкова я "уважават". Не съм искала да кажа, че трябва да ни звъни всеки ден - просто й се чудя що за майка нехае така за децата си, а в същото време боготвори мъжа си /който пък не я уважава въобще/. Нима вие обичате мъжете си повече от децата си?
Само да вметна, че нямам нищо лично против жената - тя се държи много добре с мен. Просто не мога да я уважавам като жена и майка.
Леллеее, то цял латино сериал излезе  Thinking без лоши чувства  Peace
Просто за мен както по-горе е написано, една жена трябва да остане жена и да мисли за себе си, любовния си живот, но и да не се пречка на родата, понеже смята че децата са и длъжни, защото ги е родила и т.н. Незнам колко са жените успели да бъдат някъде по средата между задълженията и егоизма /добрия и лошия/, но май не са много успелите, явно е доста трудно...
Виж целия пост
# 693
Мисля, че това е правилната градация.
Жената първо е жена, после съпруга/любима, а след това майка. По степен на важност на ролите, не на етапите в живота.
Или в превод: Първо си гледаме нашият кеф, после кефът на мъжа ни, и ако остане време, може да видим и децата как са. В крайна сметка, нали за това сме ги родили?!?
Виж целия пост
# 694
[
Тя никога не е била майка за пример, не се е грижила за децата си /когато са били малки и е трябвало да им прави закуска/, затова сега те толкова я "уважават". Не съм искала да кажа, че трябва да ни звъни всеки ден - просто й се чудя що за майка нехае така за децата си, а в същото време боготвори мъжа си /който пък не я уважава въобще/. Нима вие обичате мъжете си повече от децата си?
Само да вметна, че нямам нищо лично против жената - тя се държи много добре с мен. Просто не мога да я уважавам като жена и майка.
Леллеее, то цял латино сериал излезе  Thinking без лоши чувства  Peace
Просто за мен както по-горе е написано, една жена трябва да остане жена и да мисли за себе си, любовния си живот, но и да не се пречка на родата, понеже смята че децата са и длъжни, защото ги е родила и т.н. Незнам колко са жените успели да бъдат някъде по средата между задълженията и егоизма /добрия и лошия/, но май не са много успелите, явно е доста трудно...
[/quo

Какво ще рече "една жена трябва да остане жена и да мисли за себе си и за любовния си живот". Като си родила не си станала мъж. Определено света ти се променя, след като си станала майка и задължително трябва да се грижиш /в рамките на нормалното/ за децата си, ако искаш да изградиш някаква емоционална връзка с тях и искаш да те уважават, а не като брата на мъжа ми, който се обръща към майка си с "Тая пък".......да не говоря за други изцепки. И как да не й вика така, като ходи да разправя на всеки как не искала да го ражда, защото не искала второ дете и какъв боклук бил.  За нея /и не само за нея/ майчинството се е изчерпало с раждането и дотам. 
Виж целия пост
# 695
Мисля, че това е правилната градация.
Жената първо е жена, после съпруга/любима, а след това майка. По степен на важност на ролите, не на етапите в живота.
Или в превод: Първо си гледаме нашият кеф, после кефът на мъжа ни, и ако остане време, може да видим и децата как са. В крайна сметка, нали за това сме ги родили?!?
Мисля, че бях достатъчно ясна, но мерси за превода.
Виж целия пост
# 696
Мисля, че това е правилната градация.
Жената първо е жена, после съпруга/любима, а след това майка. По степен на важност на ролите, не на етапите в живота.
Или в превод: Първо си гледаме нашият кеф, после кефът на мъжа ни, и ако остане време, може да видим и децата как са. В крайна сметка, нали за това сме ги родили?!?
Мисля, че бях достатъчно ясна, но мерси за превода.
Е явно сме останали неразбрани... Нищо...
Кои сме ние да съдим другите!? Първо хубаво гледаш в твоята паница от всички гледни точки, и пак, това не ти дава право да съдиш останалите...

И аз за моята майка така си мърморя под носа, защото ми е писнало от нея, да, отгледала ме е, но това не й дава право днес да ми се бърка и да ме манипулира, да ми казва,че съм и длъжна за всичко, само защото ме е родила. Хора всякакви... Разбирания всякакви...
Виж целия пост
# 697
И *не трябваше да те раждам* и *в къщата ми докато съм жива кракът ти няма да стъпи* съм чувала от нея и много други неща, защото не става на нейната... И вече ми е през шапката и отгоре. Ето, това неразбирам аз, раждаш, отглеждаш и после да увиснеш на 55год. на врата на детето си, понеже на стари години децата трябвало да се грижат за родителите си. Аман от праисторически предрасъдъци.  #Cussing out #2gunfire
Виж целия пост
# 698
Направих си труда да прочета цялата тема и в отговорите на tonkabonka и pasinet открих себе си.
До преди малко чувствах вина спрямо мъжа си че не искам второ дете. Мислех си че не съм жена и добра майка, но разбирам че има и други жени. Имам едно детенце да ми е живо и здраво. Причините много добре сте ти написали по-горе. И за да не иска една жена друго дете има защо/изключвам фигура, дебелеене или други суетни неща/. Всяка една таи в себе си страх от "нещото". Искам малко опит и съвет от вас. Не искам да развалям семейството си, затова как да обясня на мъжа си че аз не искам второ дете. Веднага се започва с упреци и убиди по мой адрес. Не ми се пиишат , защото ми става много тежко. Намесват се и бабите, които сящо дават съвети и ме изнервят. Не може нещо да стане насила, трябва да има всаимно съгласие. Не се чувствам готова от вътре не ми идва, само при мисълта започвам вътрешно да треперя. Не чувствам сигурност и разбиране в съпруга си. При всяко изразяване на мнение, винаги се стига до скандал и ми казва " скоро май ще си отидеш при майка си".
Сега си ходя на работа парите горе долу ми стигат, а преди бях зависима от него. Винаги нямаше за мен, дори когато бях болна. Тежко ми става когато пиша всичко това.
Виж целия пост
# 699
Извинявай , но това , че не искаш да си разваляш семейството хич не се връзва с думите на мъжа ти , че ще идеш при майка си . Той да не ти е господар , а ти негова робиня ?
И защо човек трябва да прави нещо , ако просто няма потребност и желание за това ?
Независимо дали става дума за дете или нещо друго .
Виж целия пост
# 700
luliak, напълно те разбирам.  Peace
След поредното обсъждане на темата "второ дете" аз се принудих много остро да му обясня веднъж завинаги на мъжа ми защо не искам повече деца. Просто отсякох, че нямам намерение и не желая за отглеждам и да се занимавам с второ дете. Просто не искам и не мога насила да бъда принудена. После посмекчих тона и го накарах да размисли и върху финансовия аспект. Тъй като имам добра професия, а също и заплащане, го помолих да си представи, че издържа сам четиричленно семейство. Понеже аз няма да родя и след 5 дни да съм отново на линия в офиса. А и не мога да си позволя да загубя точно това си работно място, тъй като се чувствам изключително комфортно на него.

Всъщност каквото и да приказвам, каквито и аргументи да привеждам, истината е една - не ми се занимава с второ дете! И пет пари не давам за мнението на околните.

По-рано се самозалъгвах със страховете от кошмарното си раждане, от усложненията при детето след самото раждане и престоя в болницата, от какво ли не... Не че и те не са фактор, но всичко се свежда до чистото и просто нежелание от моя страна да обвържа живота си с още едно дете. Който както иска да ме разбира. Егоист съм, искам да ми е комфортно, спокойно на душата. От друга страна хвърлям достатъчно усилия по единственото си дете, защото съм безкрайно отговорна и съвестна майка... Тъй че едно дете стига. И без това обичам малката до полуда.
Виж целия пост
# 701
luliak, от такъв мъж аз и едно дете нямаше да искам да имам.
Разбираемо е да не искаш второ.
Виж целия пост
# 702
luliak, от такъв мъж аз и едно дете нямаше да искам да имам.Разбираемо е да не искаш второ.

И аз това щях да напиша ... Peace
Виж целия пост
# 703
tonkabonka   202uu . Който не иска първо, второ, трето и др. дете си е негова работа защо, и винаги е защото не иска да гледа друго дете! А глупавите оправдания по-горе, са просто смешни. И аз през бременността и след раждането, не исках да чуя за второ, но сега пък искам. И не исках, основно, защото не исках да се грижа за две деца.
Виж целия пост
# 704
tonkabonka, напълно споделям мнението ти, но разбрах че и колкото да се опитвам да му обясня не става - винаги излизам виновен егоист. " Как съм щяла да оставя детето само" , " Не съм можела сама да решавам за това дали да имаме второ дете", "Той искал, и трябвало да се съобразя с неговото мниние", "Коя съм била аз че сама да решавам".....
Вярно е трябва двамата да вземем решение, но той не приема моето а аз не съм съгласна с неговото.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия