когато любовта си отива

Честно казано този момент не съм го уцелвала. Осъзнаването ми е било чак, когато разбера, че си е отишла. И тогава проблемът е бил как да се преборя с навика...

Иии, ти пък..
Намери къде да попиташ - та  ДИС са се събрали всички щастлливо омъжени и бъдещи такива..  

Иначе отговарям директно и  в последователност:
1. "борите се за нея" - мдаа, опитах всичко..
2. "заравяте си главата в пясъка" - т'ва също,  в името: "да опитаме да живеем заради детето"..
3. "си тръгвате преди нея, за да запазите себеуважение към себе си"  - ми нямах избор, прекалено форсмажорно всичко се срина, та оставането ми щеше да е свръхмазохистично..
Инстинктът ми за оцеляване сработи най-накрая..

гледам да си тръгна, преди всичко да се е сринало. не си падам по вятърни мелници. не съм човек, който ще си съсипе живота и себе си заради "точно тази любов".

1. борих се, за да я съхраня...
2. заравях си главата в пясъка...
3 . тя се върна и ме удари като гръм от ясно небе

А ти сигурна ли си, че  любовта  при  вас  си отива?
А иначе- на останалите  ти въпроси- ако наистина си   отива, няма  какво да се боря и т.н. / още повече, че ми е крайно непонятно   какво   означава  това- да се бориш за любовта си. Да се бориш с кого?Това да не е тепих .../ Случвало ми  се е  един път  да осъзная, че  чувствата между   мен и човекът, който  беше тогава  до мен, не са вече същите. Не се борих с него / като например да се вкопча за крачола му, та да го задържа /, не се тръшках, не   плаках пред него с цел да ме съжали. Седнахме като големи хора, поговорихме  си  и  решихме, че няма какво да ни задържи един до друг. Разделихме се мирно и кротко. Далеч не  бе  безболезнено, поне за мен. За него- не знам. Но времето    ме излекува  сравнително  бързо. С   настоящият ми  любим мъж  също сме имали мигове на  много сериозни  кризи, но понеже  се обичаме / това се усеща  и си личи/, сме намирали начини  да ги превъзмогнем. Пак не е било безболезнено. И в същото време  съм категорична, че ако някога  той  поиска  да си тръгне, няма  да  го спра. След като  така е решил, нямам правото  да  се бъркам в избора му.  Не искам да е с мен от съжаление. Ако ме обича, ще е с мен. Ако не ме обича, ще си отиде. Същото важи и за мен. Какво  по- ясно от това?

 За любов не бих се борила, няма смисъл. След като се е появила без да я търся и без да правя нещо, защо трябва да се насилвам да я задържа, ако усетя, че си отива? А нея като я има и да я пъдим не си ходи, така, че дойде ли момента да я дърпам да остане, по добре е да я пусна. Говоря за чувството в мен.
 За съхранението на връзка, бих, ако преценя, че си струва.

Ето това никога не съм можела да рабера-как се разбира като имате серизни кризи,че той все още  те обича? Все си мисля,че ме обича,но вътрешният ми глас ми казва постоянно-не ,не те обича вече,може ли ако те обича да се държи с теб така...Та ми е интересно...

Все по-често си мисля, че и аз влизам в графата любовта си отива и ми се иска ама не знам дали ще се преборя!
Все по трудно се разбираме с мъжа ми, а си имаме едно прекрасно слънчице и много, ама наистина много щастливи спомени! Дано да е само криза, но все повече се отчуждаваме и все повече се дразним един на друг?
Съвети?

Зависи чия любов си тръгва - моята или неговата. Някога отдавна страдах, когато неговата любов си е отивала. Сега, страдам повече, когато моята си тръгва.
Не се боря. Само скърбя.

Имаше един момент, в който мислех, че ми се случва точно това. Даже и тема бях пуснала. Отпуснах му края малко. Тоест спрях да се взирам дали я има или не любовта. И нещата бавно си дойдоха по местата. Указа се, че все пак я има и никъде не е тръгнала. Искам да кажа, че си мислех, че си отива и се само-навивах. Не казвам, че при теб е така. При мен това се случи.

Ще се опитам да ти обясня моето  усещане / което, разбира се, надали е валидно за   другите двойки/. Първо, за една сериозна криза  виновникът  не е само един. Една сериозна криза  се  случва след натрупване   на грешки и грешчици и от двете страни...и както се казва, последната капка прелива  чашата..тогава  става, каквото има да става- дали  това ще е временна раздяла, дали ще е изневяра, дали ще е  студенина и отчуждение, няма  значение. Факт е, че  се случва с всички произтичащи от това последици. В нашият случай беше изневяра- от негова страна. Точно когато разбрах за тази  изневяра, след  целият ужас, който преживях, разбрах, че всъщност   го обичам  до болка. И  че  мога да  разбера  защо  се е случила тази изневяра/ моят принос  за нея беше  огромен/. Това ми  отвори очите. Дадох си сметка, че независимо колко ще ме боли, той има право да   продължи   живота си с другата  жена, ако това е нещото, което иска. И че нямам   право да го спирам.
Разбрах,  че  и той ме обича, защото имаше  пълната свобода да избира. Избра мен. Нищо не го задължаваше- нямахме нито дете, нито общ бизнес, нито  общи банкови сметки, нищо...даже коте си нямахме. Остана  с мен, защото  така  поиска. Аз   простих изневярата и останах с него, защото  така  поисках. Как мислиш, какво  ни  е накарало? Сега  сигурно ще попиташ, щом ме е обичал, как е могъл да ми причини  това. Случва  се, за съжаление. ПРи много двойки. Аз също съм му причинявала много болка...при все, че   го обичам. Понякога ужасно се караме, понякога имам чувството, че го мразя и че съм способна да го убия от ярост...но  на този етап  виждам живота си с него/ може   след време чувствата ни да не са същите,разбира се/. Чувствата не са константа- те се променят  постоянно.Но докато  те е грижа за някой, докато  те боли, когато него  го боли, докато  неговото рамо  е най- сигурното място  да си изплачеш болката, докато  чувстваш този човек най- близък  от всички, обичта е  факт. Поне  за мен е така.  Стана дълго, но  аз съм от  многословните

зада запазя любовта си бих направила всичко

Зависи дали искам да я пусна да си тръгне
или не 
Имала съм случаи, когато е било по-добре да си тръгне, имала съм
случай, в който се борих за нея, но само за да си го върна после,
а съм имала и случаи в които съм се борила, защото си е заслужавало.
Нямам категоричен отговор.
Всичко зависи от времето и от човека срещу мен 

Не се боря, не заравям глава.
Навремето си тръгвах точно преди да си отиде и сага си имам хубавото кътче със спомени .
Сега, малко преди 40 се надявам като/ако си тръгне да остане уважението и спокойствието да си с човек, който познаваш и те познава, на когото можеш да разчиташ, да си викате и мълчите заедно.