Изгубих родителски права на първа инстанция

За свидетелите - имам. По принцип той гордо заяви в съда, че не идвал, защото чакал съдебното решение.
Деси има заключение от детски психолог, приложено в съда, където се казва, че контактите с бащата трябва да се възстановят в мое присъствие и че връзката с бащата е прекъсната. Това стана след като той изчезна без грам обяснение за 8 месеца. Съдът приема, че е моя вината, че детето се е настроило срещу бащата през това време. Опитваха се да ми обяснят как като ме питало за баща си в този 8-месечен период трябвало да казвам: "тати много те обича и работи някъде и чакай и той ще дойде". Това при положение, че аз самата не знам какво става с него /както и обясних на Деси/, тъй като той не си вдигаше телефона, а общи познати го укриваха.
За майка ми съда е наясно. Тя започна с това как аз съм ги изгонила от дома ми с полиция и 1 г. съм ги държала в изолация. Истинската история съм описала в друга тема.

И на мен разкажи всичко подробно по делото

ЗАПО4ВАМ ДА СЕ СТРАХУВАМ ПРЕДСТОИ МИ СЪСТОТО ДЕЛО

Не знам какво да кажа. Но е ясно ,че някой е платил на друг. Няма обяснение иначе....
Идиоти! А за майка ти......
Като не може да помогне, да си трае бе , утре пак до тебе ще опре...
И не че разбирам от тези неща, но не можеш ли в друг град да се обжалва и гледа следващото дело?
И Пела да каже, но аз до колкото разбрах решението влиза в сила, само ако не обжалваш...?
Стискам палци

  ДАНО ВСИ4КО СЕ ОПРАВИ СТИСКАМ ПАЛЦИ А ЗА НЕСТАСТНИКА 

Стискам ти палци... Много кураж и късмет 

Мила, много съжалявам за решението на съда. Дори не мога да си представя какво ти е.

Наеми много добър адвокат, още по-добре екип, подкови се много добре и не се предавай.
Освен това е възможно съдът да е бил подведен и/или подкупен (сори, но реалността в БГ е такава), затова се бори до най-висшата инстанция, там, където съдиите ще са други.

Кураж и успех! 

 Прочетох и двете ти теми.Направо не мога да пховярвам ,че може да има такива майки.
 Дано успееш да се пребориш за детенцето си.

И аз прочетох и си мисля - обжалването ТРЯБВА да е  друг град, защото подозирам..... а съм сигурна, че и не само аз... че не е изключено върху решението да е оказано някакво влияние..... повече няма да коментирам, сещайте се

Пиша отново от позицията на няколко дни и безсънни нощи. В определението на съда ми е вменена вина за разстройството на брака. Искам да поясня малко.
В нашия брак нещата бяха на ниво мирно съвместно съществуване. Не сме се карали, не сме се и обичали. Общо взето бракът ми започна с една лъжа от страна на съпругът ми. Той премълча едно фактче, а именно че беше женен, когато се запознахме. Живееше с жена си, аз изобщо не подозирах, че е семеен, тъй като сме от различни далечни градове и срещите ни бяха през уйкендите, когато той идваше при мен. Връзката се разви динамично и на втория месец бях бременна. Това бе планирана и желана от мен бременност - бях на 30 и наистина исках дете, а човекът ми изглеждаше подходящ. Забременях по-бързо от очакваното и по това време разбрах, че той е женен. В интерес на истината организира развода си бързо - за 2-3 месеца се изнесе от семейното жилище и беше свободен. Деца от предишния брак
През цялата ми бременност и първата година от раждането на Деси той живееше в София, а аз - в Хасково. Аз бях заявила още в началото, че не желая да щурмувам столицата, а и в моя град съм чудесно материално и професионално устроена. Той от своя страна нямаше нищо против. Казваше, че ще се пренесе при нас, ама все не можеше да намери подходяща работа година и половина. През това време нито веднъж не съм го посещавала в София, нямам идея къде живееше - казваше, че на квартира. Прибираше се в Хасково почти всеки уйкенд и носеше чанта с дрехи, който изпирах. Спално бельо никога не донесе за пране. Пари за къщата не носеше, защото в София не беше на голяма заплата, харчеше ги за себе си и за колата. Също и за заем, с който покриваше покупката на бившето си семейно жилище, което иначе е изцяло на името на първата му жена, не фигурира в решението им за развод и никога не съм виждала.
Така изкарахме 2004 и 2005 г. В началото на 2006 г. най-после той намери работа в Хасково и заживяхме под един покрив. Никога не сме спали в едно общо легло, спяхме в отделни стаи, защото: 1. той е много огромен - 140-150 кг, 2. хърка ужасно и 3. ужасен пушач е и мирише на цигари, от което на мен непрекъснато ми се повдигаше. Когато се запознахме ми обеща 2 неща: че ще отслабне и че ще откаже цигарите. Нищо от това не се случи. Живеех в едно раздразнение от цигареното зловоние, с което бяха набити всички дрехи. Основна част от времето у нас той прекарваше на балкона пушейки и гледайки зареяно в далечината.
Ясно е, че при това положение секс почти нямаше. Веднъж на 2-3 месеца. Изключително по моя инициатива, когато вече супер жадна за секс можех да преживея цигарената миризма за няколко минути.
Вечер не си говорехме. Всъщност почти не се и засичахме. Той се прибираше от работа, забираше детето в голям % от вечерите и излизаха навън. Така че доста хора в града го възприемат за идеалния баща, защото действително са го виждали по парковете заедно с Деси. Друг е въпроса, че там той сядаше в една пицария и се почваше водка, бира, цигари и празни приказки с приятели. Не казвам, че е бил лош баща. Обичаше Деси, но беше навън основно, защото вкъщи не му се стоеше, не му се и поемаха инициативи за дома.
Всъщност той дойде в един нов, прясно обзаведен дом. Не донесе дори 1 вилица в него, а и нямаше нужда.
Разходите за домакинството поемах основно аз. Едва в края на 2007 повдигнах въпроса и извоювах поне като си вземе заплатата да мине да плати ток, вода и телефон и тогава да харчи останалите пари в пицарията. Аз бях тази, която се прибираше с торби с храна, купувах дрехи на детето, покривах развлеченията и, плащах на детегледачката, купих и няколко по-големи неща за дома. Често се случваше да ми иска пари назаем. Давах. Веднъж върне, няколко пъти не върне.
Имаше финансови проблеми във фирмата. Беше харчил някакви служебни пари. Дадох му да си оправи ревизията. Точно това е един от случаите, в които не ми върна нищо.
Семейни приятели нямахме. Моите приятели си бяха от преди, познаваха го, но с никой от тях не стана близък. Намери си свои приятели. Рибари. Често в петък изчезваше на риба и оставаше там с приспиване. Прибираше се в неделя.
Отношенията с родителите ни бяха благоприлични. С моите се виждахме понякога по празници на обяд, на неговите родители сме гостували 5-6 пъти за по 2 дни. Не сме се карали с тях. Не сме се и сближили особено. Той се сближи с майка ми след раздялата ни, но поради факта, че станах общ враг. Пред моите родители винаги съм казвала, че той е мой партньор и не съм оставяла да бъде съден защо например изчезва толкова често за риба, защо не поема инициатива за нещо у дома, защо не отслабне някое кило и т.н.
Винаги беше изпран, изгладен. Аз плащах на жена, за да го прави. Понякога съм го правила и лично.
Работата му беше свързана с пътувания, чести отсъствия от града с приспиване. Правеха се партита, в несемеен кръг. Никога не съм ходила. Аз не съм си позволила да отида 4 г. дори на един мой служебен банкет.
Купувала съм му дрехи, бельо, обувки. Той също е купувал за мен, доста по рядко и по поводи основно.
На няколко пъти съм повдигала въпроса за раздяла. С мотив, че не сме щастливи. Той се разплакваше какво ще прави, детето какво ще прави, аз го съжалявах и така продължавахме. Между другото детето е направило коментар пред детегледачката, че никога не ни е виждало да се прегръщаме и целуваме. Може би звучи супер странно, но ние снимка заедно с него имаме единствено на сватбата и на изписването от болница на дъщеря ни. Семеен фотоалбум? - няма с какво да се запълни.
В началото на 2008 г. по стечение на обстоятелствата се влюбих отново в една стара любов. Не го бях виждала 7 години. Не сме поддържали никакви контакти. Веднага открито казах на мъжа ми, че е наложително да се разделим, защото съм влюбена в друг. Плака една вечер, явно разбра че вече е сериозно, а после дойде уйкенда и той отиде за риба. В следващата седмица се разбрахме, че всеки има право да бъде щастлив и ще се разделим. Предложих му да остане в апартамента, моя апартамент, а аз да се изнеса. Каза, че той ще го направи. В следващите 2 месеца живяхме под един покрив, но всеки уреждаше своя живот самостоятелно. Подготвихме детето за раздялата. Дъщеря ми е един от малкото примери, в които детето не се травмира от раздяла на родителите си. Може би защото и преди не сме били истинско семейство. Просто сега вече ни виждаше и в отделни къщи. В началото на април той се пренесе окончателно на квартира, а аз информирах родителите си за новата ситуация - че сме разделени, а също че има и нов човек до мен. Оттам почна войната с тях.
Със съпруга ми нямах проблеми до края на април м.г. В този период за атаките от страна на родителите ми той казваше, че не е тяхна работа да се месят как ще живеем и отглеждаме детето. Детето прекарваше време и с мен, и с него. 2-3 пъти нощуваше при него. В края на месец април обаче го уволниха от работа. След 5 дни той ми се обади, че си заминава в София и къде може да ме види да ми даде дрехите на Деси, защото освобождава квартирата си в Хасково. Видяхме се и аз го попитах къде ще бъде, къде мога да го открия за документите по развода. Той каза, че се прибира при бившата си съпруга. Останах в шах, защото 3-4 години по никакъв начин не беше говорил за нея, но така или иначе му пожелах късмет. После от детегледачката чух, че и бил казал: "Тя си ме чака през цялото време". Този ден - 5 май миналата година беше денят, когато водих последния си нормален разговор с него, пожелавайки му късмет.
Прибирайки се там той се озлоби. Следващите 2-3 пъти като се чухме по телефона го попитах за някои задължения дето беше оставил към трети лица и инстанции, които почнаха да притискат мен. Той се разкрещя, че няма пари сега. Ако имам да им дам. Естествено, че се издължих.
Следващата половин година не чух нищо от него. Междувременно пуснах документи за развод, в отговор получих от него, че е съгласен с развода, но да бъде по моя вина. На самото дело свидетели му бяха една бабичка от кварталната градинка, дето каза, че ме била виждала с любовника, докато момчето ми гледало детето. И майка ми, дето пък го изкара ангел небесен, прекрасен баща, любящ съпруг, и как аз настройвам детето срещу него. Как той го къпел от първия ден - не забравяйте, че първата година той беше в София, ама нейсе. Аз не стана ясно къде съм била. Вероятно на Карибите в дългосрочен отпуск. Детегледачката свидетелства в моя подкрепа, тя е с мен от двумесечната възраст на Деси. Имах и още един приятел  за свидетел, който подкрепяше идеята че съм била коректна към партньора си в хода на брака, доколкото това бе брак. По-нагоре писах и какви други документи приложих - психо-доклад на детето как то възприема биологичния си баща в моментната ситуация, становище на личния и лекар, докладъд на АЗД уж също за мен. И съдът ме треснА с решение: Развод по моя вина и родителски права за бащата. Свиждане за мен всеки първи и трети уикенд с приспиване /каква щедрост!/ и 1 месец през лятото /о, благодат!/ + да плащам издръжка от 80 лв за детето си. Ами това е засега. Кажете ми какво мислите по детайлите.

Трогателна история и наистина много подло развитие. Ако на мене се опитат да ми отнемат детето
ще е само през трупа ми, но за съжаление - понякога Съдбата не е на наша страна.
Пожелавам ти успех, дано да има справедливост,но..... извини ме - четейки историята ти в мене
напира да ти задам един въпрос: В онези уикенди, в които само се виждахте / ти незнаеща че е
семеен /, тогава не те ли гнусеше миризмата на цигари и наднорменото му тегло ?
Как така изведнъж след като заживя при тебе - това взе да го забелязваш и да те дразни???

//пс. Май станаха два въпроса.

Честно казано онези уикенди бяха май 3 или 4 на брой. Той се засили да отслабва и за месец свали 10 кг. И изглеждаше, че ще свали още 30, беше мнооооого убедителен. И аз си казвах - ами дебелината е недостатък, който може да се коригира с воля. За цигарите - и тогава не ми пречеха. Но не в степен да ми се повдига от миризмата им. Това започна с особена сила през бременността ми. Иначе и за тях си казах и той обеща, че и това ще реши. Наистина в началото имах вяра, че това като са ми проблемите - решими са. Струваха ми се като детски капризи, чак смешни. Говорих открито за тях, той обеща, аз повярвах.

Ей тия гости значи.....

За госта: два коментара написани анонимно могат да значат много неща!!!! /все безсмислени в случая според мен/

А на Бека: настина много ми е мъчно, че това се случва на теб, особенно след дългата версия на историята. Няма ли начин да докаже, че през първата година той е работил в София? Трудов или граждански договор? Наистина ми се струва съмнително това попечителство на такъв баща.... Даже да ти кажа съм на 99.99% сигурна, че майка ти има голям пръст в цялата работа.... мисля си , че щом той не е добре материално тя може да му е предложила финансова помощ, а за да й се отплати той води делото срещу теб, а после Деси ще замине да живее при баба си... ох, много се надявам това да не стане...    Наистина се надявам да успееш при обжалването.  Стискам ти палци!

аз предлагам ако и вземат детето да се вдигнем вси4ките на всяка от нас може  да се слу4и и не трябва да сме безу4астни и да допускаме подобно нешто само се поставете в неиното положение