Лято идва, на море - с ПОРОДЕНИ ще сме най-добре! *27*

Добре дошли на всички! 

Точно тъй е, както кака ви Маккити ви дума Много тревоги от неизвестното, после от някъде бликва воля и хъс да се справиш с всяка абсурдна на пръв поглед, ситуация.

А тия болести... само те ме морят към днешна дата.Сега всички в нас сме болни, включ. и аз паднах в боя накрая, сигурно за това така ми идва нанагорно.

Мдам, точно така. На вън е малко по-сложно, ако е момиче, щото трябва да я държа, че иначе ще се опишка. Но в такъв случай оставям бебето и изпишквам каката. И да реве, няма да е дълго. А иначе в къщи - смъквам с една ръка, но каката вече и сама се обслужва от до, и то доста скоро след като се появи бебето. При мен имаше другия вариан - хранене на 2-мата. Т.е. малкия суче, а кака му си яде храната от кухнята. Ако я оставя сама да яде, после ще трябва да се мие всичко в хола, а и нищо няма да изяде. Ако не и дам, докато го накърмя, тя ще заспи. Така, че ...и по-сложни неща се правят кърмейки Но McKitty много добре го е казала!
Преди малко питаха как пазаруват в големите магазини с бебе. Е...пазарува се и с породени бебета. Едното седнало където му е мястото, другото в коша за кола, напреки на количката и пре останалия отвор се пълни количката. Стига да не реве единия, щото гладен, а другия, щото видял нещо и иска...няма никакви проблеми  Абе весело е! Нямам търпение като почне малкия да седи и да лази какво ще правят с кака му.

ооо,в дисциплината кърмене и хранене на по-голямото дете вече съм стара пушка,в пазаруването също,къпане,приспиване....нямали сме проблеми,но сега с тия дебели дрехи ако каже бати,че му се пиша навън и го оставя да пиша сам,100% ще се намокри.
Ако изчакам до пролетта за да му махаме памперса ,ще е старичък за памперс(ще е на 2.5 месеца )а малката ще е много малка да и махна и нейния*(ще е на една годинка)Та затова съм в шах...

Здравейте мами! Случайно открих темичката ви и се присъединявам към вас. И аз съм мама на породени дечица. Много е трудно наистина. Най- ми е трудно с разходките. Нямам специална количка. Добре ,че бебчо е кротък та успявам да  свърша домакинската работа. Вие успявате ли? Много ще ми е приятно да си сподялам с вас за радостите и трудностите.

За кърмене, разходки, пазар и обслужване на първородното отговорът е - по-малкото в  СЛИНГЪТ     

Пикадили ми е любим магазин, където вече возя и двете в една спец.  количка с две места за сядане. Пазарувам сама.

mozila за домакинската работа - ами някой дни успявам други не 

Дари съгласна съм за слинга много е удобно, защото практически бебето си суче, а на теб и двете ти ръце са свободни  Вкъщи и аз я събувах, докато го кърмех, а навън го оставях за малко в количката докато я изпишам. Разплакваше се наистина, но за минута го преживяваше, при нас се случваше рядко. Тя сама махна памперсите на 2,1 и това ми спести доста. Той още не си показва, но е много възмутен, ако си види акото и протестира с пълна сила. Леко ми се прокрадна идея вчера да го пробвам с гащички и да видя дали няма да си показва с тях

Добре дошли на новите коремчета 
Не ми се пише в другата тема, та ще отговоря тук:
Купихме и кукла бебе, обличахме я, галехме я, пазихме и очичките, сменяхме и памперса и т.н. Говорех и, че ще става голяма кака и ще си имаме малко бебе, което много ще обичаме и че то ще папка само от гърдичките на мама, а когато стане голямо тогава ще папка като нея. Когато се засилеше към корема я научихме да пази мама и бебето и пак си я гушках, научи се да се храни сама, но като се роди бебето задължително се нареждаше да храня и нея, докато го кърмех. С повечко гушкане, обяснения, че много я обичаме и старание да не я пренебрегнем, нещата се получиха. Носеше ми дребни неща, за да ми помага, участваше в къпането и умираше да го целува 
Ние също се оправяхме сами...ако има кой да помогне с домакинството би било от помощ.
Малко след като забременях и направихме детската стая и я преместихме там, тя наблюдаваше как става и много и се радваше, та с голямо желание отиде да спи на новото място.
Вероятно щом се гушка повечеко, то има нужда от това. Понякога искат да се уверят, че мама винаги ще е до тях 

Отдавна ми се иска да споделя нещо, но .... по ред причини .... то сега "събрах кураж"

Правилно ли постъпвам за поведението си спрямо околните, които нямат малки деца с малка разлика, че представям нещата само от розовата им страна.  Не смея да се оплача или да покажа, че ми е тежко  Когато сме на разходка с малките, като ни дойдат гости гледам да няма писъци, крясъци, дърпания , аз да съм спокойна, самоуверена, организирана, да ги хваля постоянно  - какви добри деца са и как не е толкова трудно да се гледат породени деца    (три мои позната чакат 2-ро с малка разлика като гледам провокирани от  мене  , може и да се лъжа де) НО като се прибера в къщи и нервите си изпускам понякога и организираността ми отива на "почивка", сега когато по изключение на боледуват тандемно, а последователно съвсем ми е "розово" Хубаво е, че мога да си пописвам тук от време на време

     

Познавам майка с 3 деца и всичките породени, която дълго ме убеждаваше, че при тях всичко е цветя и рози  Може и така да е, но все пак е по-рядко срещано. Все си мисля, че само в началото е така тежко и с времето нещата ще станат по-добре. Поне при мен е така, надявам се и за в бъдеще 

на мен ми се вижда нормално такова икривяване на информацията. Все пак всички подсъзнателно искаме да се представим в добра светлина, че сме добри родители и т.н.

Че какво им е на порородените - бият се, карат, сърдят се и накрая когато майка им се е разревала от нерви, сядат тихо и кротко да си играят и да се гушкат.
И питат мазно - мазно: "Мамо, какво ти е, защо си тъжна"  

Ама и аз някой път като яхна метлата и и им се стъжва живота
Да видите тогава кой   и кой   и само вика "Искам вода, искам бисквитки, завийте ме с одеялото..."

Обаче трябва да ви кажа, че откакто се преместих в къщата, всичко ми е много по-спокойно.
Обикновено децата от махалата се събират у дома, играят си, хранят се, правят курабийки, а аз си почивам пред ТВ-то.
Не взех много вещи от стария апартамент, така че много бързо се подрежда и чисти.

И въобще всичко е почти идеално, като изключим изключително досадната улична котка, която Ели влачи из цялата къща, и кученцето порода "улична подобрена", което се настани в двора ни, спи пред входната врата и върши един куп бели.

 Egisihora, защо пък не смееш да се оплачеш. Който има дете, знае какво е, а пък с две всичко е на квадрат - и грижите, и разходите, и радостта.

Защото очаквам коментари от рода на "Да не си ги раждала с малка разлика?", "Не е ли това което искаш?" Искам си ги точно такива каквито са, но когато външен човек те контрира с такива въпроси се стъписвам и не знам как да реагирам.

Здравейте мами на породени 

И аз съм за тук, защото така пожелах 

Egisihora, добре правиш, защо не. Няма да се оплакваш я  . Нищо лесно няма, но няма да се даваме и да хленчим. Ще вземат някои да злорадстват, или пък да ни съжаляват  Така е по-добре 

На мен ми беше омръзнало докато бях бременна да чувам " Лелееее, как ще се оправиш"! "Малеее, ще полудееш"! 
Мисля, че ситуацията си има своите плюсове, както за родителите, така и за децата.

За сега сме ок. Каката ходи на ясла, бебето е мъничко. Когато не е на ясла, гледам да съм постоянно с нея, да не си липсваме. Тя от своя страна все иска да цунка бебето и го наднича в легълцето му. Ревност за сега няма.
Като види шишето му го иска, та и давам друго за нея да има мир  . Иска да го храни, да го вземе.
Само трябва да внимавам, че обича да се надигне на пръсти и да хвърли шишето в леглото на братчето си 

Egisihora според мен е хубаво да можеш да се оплачеш. Но не на всеки а на този който реално може да ти помогне с нещо. Аз 9 месеца се надъхвах как ще се справя с всичко сама, кроях планове как да не ощетявам баткото и да обръщам внимание на беба, как като заспят и бързо ще се организирам и ще си свърша домашната работа за "нула време" и накрая като се оказах в къщи с " 2 under 2 " и когато всичко се преобърна на опаки, и когато умората стана непосилна за мен, когато и двете деца ревяха и аз заедно с тях в трета стая, тогава рухнах. Просто никой не ме беше подготвил че ще е наистина трудно. Няма на кой да се оплача за съжаление. Майка ми е на много километри и за да не я тревожа и аз представям нещата само в положителната им страна. Много ми се иска да имах поне един човек (освен таткото) на когото да разчитам за помощ, но няма. И когато положението стана непосилно се взех в ръце и малко по малко започнах да свиквам с новата обстановка.

Egisihora, така съм привикнала към англо-американския модел, че и през ум не ми минава да споделям за трудностите с околните. Научих се, че оплакването е неуместно и само предизвиква конфузни ситуации. Разбира се, че не всичко е цветя и рози, но споделяме само розите.
Бих споделила затруднения само с близка приятелка в същото положение с породени деца, и то ако разговора предлазполага.
Уж според народо-психологията на чеха тук гледат да се оплачат, да не вземе да им завиди съседа, но гледам, че към това вече никой не се придържа. По-скоро е останало на теория.
Че кой го интересува, че Дреби се тръшка по разходките, иска да бяга на където му падне, най-вече да бърше с ръце всички паркирали коли?
След разходките се връщам изцедена, а е време за обяд, да взема баткото от училище, а мечтата ми е поне  веднъж да спят по едно и също време, за да изчистя най-накрая, да му се не види. Жената, която ми помага в домакинството си счупи ръката и си замина за Украина до след НГ. Сама не смогвам, но не искам чужди хора в дома си, ще се справям докато се върне.
Иначе всичко си е прекрасно. Здрави сме, правим курабийки за Коледа, малките си играят много хубаво и няма ревност, общо взето. Та гледам да споделям позитивното, за да е приятно общуването. Не мисля, че това ме прави лицемерка, по-скоро се придържам към правилата на бон-тона.
Размишлявам си тука...
 
 

Ако някой ти каже нещо такова, може да си сигурна, че е от завист или злоба.
Това е някакво типично провинциално мислене /и аз съм от провинцията, да не се засегнете нещо/. Повечето хора се радват, когато ти е трудно и вместо да предложат помощ или поне съчувствие, напълно лицемерно започват да ти обясняват колко лошо си възпитаваш децата.

Като че ли техните са за чудо и приказ. Много се ядосвам на такива хора.

Важното е винаги да се запазва самообладание и да се действа хладнокръвно.
Дори в магазина, когато едното ходи по голо дупе, защото иска нещо, пък другото се търкаля по земята и реве като магаре, просто ей така.