Как се съхранявате около болни/възрастни хора.

Публикувана: 28 апр. 2009, 19:50 ч.
Последно мнение: 1 май 2009, 14:50 ч.

4 823
48

10 Cent - Редовен потребител

# 15 28 апр. 2009, 23:01 ч.

Цитат на: КЛОНКА в вт, 28 апр 2009, 22:40

Липсва ми мигът на прошката, на изкуплението, на сбогуването във времето....

На мен също ми липсва това. Майка си отиде в мига, в който претърпя инсулт. Отиде си съзнанието и, а то съставлява човека. Остана само тялото, което съществуваше още две години. Няма нищо по-тежко, от това, да се вглеждаш, да търсиш признаци на разум, да се подлъгваш по моментен проблясък в очите и същевременно да осъзнаваш, че човека си е отишъл безвъзвратно. Молела съм се тя да си отиде от тоя свят. Изпитах облекчение, когато почина. Най-сетне можех да си позволя да скърбя.

Защо, Хули? И още един въпрос, ако не възразяваш. Децата имат ли право да се набъркват в живота на родителите си, що се касае за тяхното здраве? Баща ми има проблеми, а е упорит и инатлив. Опитвам се да съм деликатна, да не го притискам, но той заема отбранителна позиция всеки път. Confused

Confused

10cent's,
фитнес, театър, йога - избери нещо, което да откъсне мислите и емоциите ти поне за час, два.

Виж целия пост

Х

# 16 28 апр. 2009, 23:29 ч.

Не зная на коя първо да отговоря.
Заляхте ме с въпроси.
Не търсете кой как и защо.
Бъдете себе си.
Живота е странно нещо.
Но има последователност, децата са след родителите си.
Имате право да се намесвате, що се отнася до здравословното им състояние.
Имате право да изисквате , да настоявате и да заемате отбранителни позиции.
Фитнес, театър, йога и малко симфонична музика, която да погали слуха ми bowuu

bowuu

Виж целия пост

# 17 28 апр. 2009, 23:45 ч.

Цитат на: Хули в вт, 28 апр 2009, 23:29

Живота е странно нещо.
Но има последователност, децата са след родителите си.

ето това е рецептата - трябва да си спазваме реда, не да се бутаме и да се пререждаме. иначе мисля, че нямаме право да се месим и да изискваме що се отнася за здравословното състояние на близките си, дори да смятаме, че те грешат. както и аз не обичам да ми се месят и да вземат решения вместо мен. това е тяхното здраве и живот, те имат право да решават какво да правят с тях. можем да споделим мнение, но нямаме право да изискваме да се съобразяват с него.

а по темата, не би ми тежало да бъда около тях, дори да им се сърдя, че си отиват, да се изморявам от грижите по тях, да ми писва от прищевките им на болни. по-скоро ми тежи, че си отиват далеч от мен и не можем да си простим грешките един към друг, да си кажем, че се обичаме, да се подготвим за раздялата Cry

Cry

...

Виж целия пост

L

Пристрастен

# 18 29 апр. 2009, 07:53 ч.

Няма как да не се съхраниш. Животът продължава и човек би се сринал ако не се захване за нещо ведро, живително, красиво. За всеки то е различно.

Хули, ти си слънчев човек. По моему, точно това си направила ти. bouquet

bouquet

Виж целия пост

D

D.Stoyanova

# 19 29 апр. 2009, 10:40 ч.

Много е трудно. Бях на 28 когато татко получи масивен инсулт и 3 месеца след това изкуствено поддържах живота му - т.е. не се примирявах с мнението на лекарите и се борих ... Той почина и ме гледаше в очите с укор (защото не го оставям да си иде, а го държа на сила в живота), после се ожених, родих и се борих с депресията на майка ми, която след смъртта на баща ми не искаше да живее, смяташе че е излишна и ме побъркваше ежедневно ... Накарах я да работи, после и тя се разболя и аз бях в някакъв ад между нея, детето ми, мъжа ми и работата ми ... И с това се справих - майка също почина - това бе нейното желание и този път аз не се борих много, а се съобразих с нея (т.е. не водих лекари през ден както при татко) .... после родих и сина си и сега нямам време дори да се усмихна. Чувствам се поне с 20 години по-възрастна от връстниците си, това е цената която плащам, но това е живота - един умира - друг се ражда, а някои като нас се грижат за хората около себе си и се отдават на това, без да жалят себе си ... което може и да не е най-правилното нещо, ама ...

Виж целия пост

V

# 20 29 апр. 2009, 10:49 ч.

Аз ще прочвуча като егоист. Когато заминах майка ми се разболя - шизофрения. Лежа дълго по психиатричните клиники, а сега е на село и една моя леля ходи, да и носи лекарствата всеки месец. Никога не съм се чувствала виновна, никога не съм помисляла да се връщам, за да я гледам. За мен всеки трябва да изживее собствения си живот и не мога да допусна да си разваля семейството, заради болен родител, това са отживелици !

Виж целия пост

R

Редовен потребител

# 21 29 апр. 2009, 11:12 ч.

Въпрос на характер, психика, нагласа ако щеш. Аз съм от хората, които лесно се поддават на депресии и черни дупки. Тази нова година едвам се сдържах да не плача през цялото време и само заради мъжа ми излязох изобщо от вкъщи, тъй като проблемите покрай възрастната ми баба тогава ескалираха. А все пак дори не живеем с нея в един град и не поемам аз основните грижи покрай нея.
Аз лично си мисля, че ако нагласата на обществото , както и моята лична, беше по различна по отношение на старческите домове и такива за болни хора, може би щеше да е различно.
Свикнали сме да се нагъбваме с всичко, да правим всичко лично, приемаме го като синовен дълг. А поколението ми, и особено това на родителите ми, пък приемат всеки физически недъг като край на живота ( когато познат има тежък здравословен проблем баща ми го приема по този начин, а всъщност не е така, много често има път по нататък). Не знам дали успях да го обясня, много ми е объркано все още и търся обяснения и решение лично за себе си. Защото здравия разум ми подсказва, че тези неща ще заемат все по голяма част от живота ми и ако не намеря начин да се справя с тях, ще свърша или в тапицирана стая или самата аз ще имам нужда от грижи.

Виж целия пост

V

# 22 29 апр. 2009, 11:22 ч.

Цитат на: Рокси в ср, 29 апр 2009, 11:12

Въпрос на характер, психика, нагласа ако щеш.

И аз така си мисля. Thinking

Thinking

Виж целия пост

E

# 23 29 апр. 2009, 15:26 ч.

А може ли аз да задам въпрос и в една друга посока?
Как съхранявате не само себе си, а и семейството си?
При нас, за съжаление, не става въпрос дори за възрастен човек, но пък болестта е достатъчно страшна.
Себе си съхранявам успешно, защото гледайки по цял ден децата си (в майчинство съм с второто), ще не ща, обръщам внимание повече на хубавото в живота ни.
Но с мъжа ми не е така. Едно, че става въпрос за брат му, който е тежко болен и води ужасна борба с рака, нормално е да му пука повече отколкото на мен. Друго, че по цял ден е на работа, която също го скапава тотално, точно защото преди я работеха с брат си и тази липса го натоварва психически, а се довършва и физически, защото пък не може да си позволи, дори по време на криза да понамали темпото, защото от общия бизнес се издържа и семейството на брат му. И просто усещам как бавно, но сигурно го губя като мъж, като моя мъж. Сигурно скоро ще бъдем предимно приятели, да не кажа и съквартиранти, които споделят някакви общи грижи. Личи си от всичко в живота ни. Ако щете и по разговорите - изчерпват се с темите "как са децата днес", като въпрос от него към мен и "как е брат ти днес", като въпрос от мен към него. Забавленията тотално са изключени от живота ни. Имам чувството, че на фона на случващото се с брат му, мъжът ми сякаш се чувства виновен и гузен да живее собствения си живот.
..... та затова питам - как съхранявате семействата си?

Виж целия пост

Х

# 24 29 апр. 2009, 22:57 ч.

Много е трудно и си права да си задаваш този въпрос.
Но мисля, че ти си тази, която на този етап трябва да проявиш разбиране.
Нужда от това има съпруга ти. Не мисля, че му е лесно да се справи със ситуацията сам, без твоята помощ.
Пък и защо си свързваме животите, нали за да бъдем и в трудностите заедно Peace

Peace

Виж целия пост

# 25 29 апр. 2009, 23:58 ч.

Мисля, че няма начин да се съхраниш. На мен ми се е случвало два пъти, като вторият път беше 5 ужасни години за всички ни. Истината е, че все още нямам 30, но понякога се чувствам като бабичка. Даже съм казала, че няма да гледам още веднъж болен човек или да живея с него/нея, което звучи много жестоко, но за мен това е единственият възможен избор.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 26 30 апр. 2009, 01:19 ч.

Елси , Hug

Hug

А на въпроса ти,с много търпение.Преди време аз загубих майка си от рак и съпругът ми беше този,който прояви невероятно търпение,разкарваше ни по болници,химиотерапии,операции...
Със сигурност не му е било лесно,три пъти бях на ръба на нервна криза...но той беше до мен.
Знаех,че мога да разчитам за всичко.И да,разговорите не са особено лесни в този период.Аз нямах желание да говоря,а за развлечения и дума не можеше да става.
Просто бъди до него,понякога дори и да помълчите заедно е по-лесно,отколкото да се обяснявате с часове.
Сега,почти две години след това,вече е по-лесно...Но вината може би винаги ще я има...Човек се приспособява,иначе ще полудее.

Виж целия пост

The Iron Lady

Редовен потребител

# 27 30 апр. 2009, 01:20 ч.

Цитат на: nymeria в ср, 29 апр 2009, 23:58

Мисля, че няма начин да се съхраниш.

Тъжно е, но май е така ...

Виж целия пост

H

Регистриран

# 28 30 апр. 2009, 02:22 ч.

10 сентс, интересно ми е дали и в Италия се гледа с лошо око ако болният възрастен човек се даде в старчески дом? Тук в Канада определено не се гледа с лошо око на това, в тези домове (има и частни, много скъпи) условията са добри, въпреки че въпреки може да има злоупотреби с възрастните. Но тук аз лично не съм чула дори човек на средна възраст да се зароби да гледа възрастен, камо ли млад човек. Лично аз съм решила майка си да я гледам, още е в добро здраве за щастие, но възрастовите изменения на характера... Абе натоварващо е. Натоварващо е за цялото ми семейство. Така или иначе решила съм го, тя е правила същото за собствените си родители и гледа на даването в старчески дом, дори когато е скъп и с много добри условия, като на зарязване. От своя страна обаче аз съм решила да не причинявам това на собствените си деца. В никакъв случай. Това за мен не е нормално, да обсебваш живота на един млад човек. Решила съм го, пък дано да мога да си го позволя като му дойде времето.

Виж целия пост

G

# 29 30 апр. 2009, 06:39 ч.

Ако се наложи ще изпълня дълга си. Това е човешкото. Няма да си задавам въпроси дали не бих могла да си поживея по-щастливо и интересно, вместо да се погрижа за родителите си.

Не одобрявам обаче изнудването спрямо децата, което често виждам сред възрастните хора. Някои родители злоупотребяват Rolling Eyes

Rolling Eyes

Както са ви възпитали, така и ще се погрижите за тях. Съдба и всеки си носи кръста.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Грижи за самотен възрастен родител в България

16 417
78

Живеещи в чужбина

Не искам дете

7 259
42

Лични и семейни отношения

За самоубийците

78 698
639

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.