Грижи за самотен възрастен родител в България

Личен опит нямам, но имам наблюдения. Когато децата нямат възможности или желание да се грижат за по-възрастните си роднини, наемат жена – обикновено някоя съседка пенсионерка или по-държелива приятелка, и ѝ плащат. Хем са спокойни, че родителят е обгрижен, хем и той си има компания и не стои самотен, хем и възрастният не се притеснява, че в дома му влиза непознат човек. Е, понякога наемат и непознат, но с препоръки – обикновено бивша медицинска сестра или санитарка.
За плащането – както се разберат. Или всички деца си делят разноските, или само едното от тях ги поема. Понякога и други роднини.

А защо не я вземеш при теб?

ЗАКОНЕН НАЧИН?? ... за Бога толкова ли ви е ненужна тази майчица, че чак ще се съдите чие бреме да бъде? ...

Извън неразбирането ми на отношенията ви си мисля, че има няколко начина. Първо със сестра ти си поделята грижата - 6 месеца при нея и 6 месеца при теб. Или ако и това ви е много и не искате да е при вас наемате човек /има фирми, които съдействат/ и си делите заплатата му и разходите покрай майка си. Или и ако това не искате я пратете в старчески дом - има по-луксозни или по-обикновенни.

В темата не става ясно какво иска най-важния човек - майка ви.

Дорис, много възрастни не желаят да напуснат дома си и да отидат в друг град, камо ли в чужда държава. Все пак старият човек не е куфар, за да го помъкнеш и оставиш там, където на теб ти е по-удобно. Трето и четвърто дали останалите членове на семейството са склонни да го приютят, особено ако жилището е от по-малките. Семейните отношения са толкова сложни, че...

Да, именно затова питах майката какво иска.
Аз имам възрастни баба и дядо /единият е на баща ми, а другия на майка ми/ наистина е трудно да се осигурят добри грижи, условия и най-вече нужното им внимание и социална среда. А са станали и толкова ... чувствтелни и раними. Баба ми бе най-силната жена, която съм срещала в живота, а сега само да и кажа нещо напреки и потъва ...  Не смятам, че е редно майка ми да поеме изцяло грижите - та тя би превърнала живота си в безкрайно обгрижване на възрастни хора. Затова със сестра ми помагаме. Другите роднини не желаят да се включат, а и не са толкова близки.

Денем наемаме жена за дядо ми - готви и се грижи за него. Баба ми не иска чужд човек в къщата - пъне се да се справя сама доколкото може, но живеят с майка ми под един покрив. Със сетра ми се редуваме да ходим при нея всеки ден и да я къпем и да и обръщаме внимание. В преговори сме да допусне всеки ден жена да и помага с къпането и гимнастиката. Признавам обаче, че трябват доста пари за всичко. Финансовата част я поемам аз.   

Има и още нещо. Едни съседи двама братя - оставиха всички имоти на единия, уж да гледа родителите. Познайте какво стана, той си гледа живота, другият трябва да помага.
Не казвам, че семейните отношения са свързани само с пари и имоти, но все пак трябва да е справедливо. Не, че ми е работа какво правят хората, просто давам пример.

По темата - питайте жената какво желае. Възможно е да се наеме жена да помага или пък да се настани в дом с медицински грижи /ако състоянието е по-тежко и изисква такива/.

Ако жената е трудноподвижна или с някакви сериозни заболявания , трудно ще я местят от град в град или държава. Не трябва да седи сама, явно трябва да е обгрижена и е сериозно болна. Това, че пише тук  дъщерята (едната), значи не я е оставила и не й е все едно как се чувства. В малките населени места -селца, малко жители са останали и все са възрастни, всички почти се нуждаят от помощ.
Сещам се за вариант да предложите на друга жена, която е по-дееспособна и движеща се да се пренесе при майка ви. Може да делите разноските за храна и лекарства със сестра си. Хубаво е все пак на няколко месеца някой да отиде и види как живеят и се справят. Другата жена грижи ли се за нея.
Другият вариант и може би по-неизпълним е да потърсите хубав хоспис или старчески дом както му казват. На моя позната бащата го дадоха след инсулт , почти неподвижен и не можеше сам да се оправя , храни и пазарува. Над 80години беше , но си има дни човека. Гледаха го , взеха му дори под наем квартирка в София, но той си беше подвижен и се обслужваше. След инсулта вече стана лошо, никой не ходеше да го види, внуците деца си имаха и семейства , а жената пък замина за чужбина. Дадоха го в някакъв старчески дом, той не искал и бил тъжен, но...Не знам какво стана по-натам. Не бяха избрали най-подходящия според мен. Оказа се , че и за такива домове се чакало много.((
Трети вариант е да закупите жилище , където живее сестра ви или под наем и да делите разходи. Тя поне там може да наминава и да го наглежда (предполагам в град живее с повече хора)
И трите варианти не са добри , съзнавам го. Но все повече възрастни хора изпадат в такова положение, особено живеещите в безлюдни вече села или малки градчета и децата им не са при тях.(((

Само с наминаване не става  Трябва си адекватна грижа - пазаруване, готвене, къпане, упражнения, оправяне на къщата, чистене, пране, пък и да ви кажа тези хора също имат нужда някой да седне с тях една ракия да изпие или кафе да направи и да си поговорят. Да си припомнят старото, да им поискаш съвет за нещо, да обсъдиш с тях нещо за да се чувстват значими и част от нечий живот.
За баба ми водим нейни все още живи приятелки да си поговорят, но пак е ангажимент да ги докараш, да ги качиш, да ги настаниш, да ги почерпиш и после да ги върнеш. Дядо ми не иска да дойде при нас в града и държи да е на село та сяда на пейката отпред и си говори със съседите, но и съседите наминават да го видят и ни докладват ако нещо не е наред, за което съм безкрайно благодарна.
Най-добрият вариант е да се наеме, човек, но не е лесно. Старците не винаги го приемат, а и свестен и добър човек не се намира лесно.  Обирали са ни, държали са се грубо с дядо ми, едната даже го беше блъскала, а бе трудно е ...

Искам първо да благодаря за отговорите!

При нас положението е точно такова, както го е посочила Как` Сийка.Майка е с психични циклични усложнения от прекаран инсулт.Не иска да чуе да дойде в чужбина /едно на ръка,че апартаментът там ни е малък/,не иска да отиде в старчески дом.
От  соц.служби в Бг.излиза ,че ние със сестра ми трябва да сме общо взето инвалиди,за да не можем да се грижим за нея ,та те да изпратят човек.

При мен положението е много усложнено от сестра ми. Тя е просто ужасен човек ,невиждан егоист и сметкаджия.От вчера се е развълнувала,дали майка няма да предпише дяла си от имотите тук на моя син ../и това при жив човек !!!/ Казва ,че си е мой проблем ,че живея в чужбина,тя щяла да си поеме грижите за по един месец.Дори ми крещи ,че през всичките тези години тя достатъчно се е грижила за майка си /жената беше абсолтно самостоятелна/ ,сега да съм му мислела аз..........Искам само да посоча ,че тя няма деца,а аз съм оставила в момента едно момче на 15год. да се справят сами с баща си,който е по цял ден на работа....
Аз с нея мога само с адвокат да се разправям....от утре ще отида да търся именно такъв.Дали според вас има и това смисъл ? Омръзна ми да ми нанася през всичките тези години психичен тормоз за най-различни неща...

И още нещо - майка след някой ден трябва да отиде на контролен преглед .Но не иска и да чуе да слезе от 4 етаж /без асансьор/ до долу. Не мога да намеря никой който да я пренесе. Има ли някакъв начин/дори платен/ ,да ми се даде от болницата носилка и хора ,които ще я занесат ?

Проблемите са много,затова се обърнах към всички ....

Ох, не ви е леко. Наистина остарявайки хората ставаме ... ами по-трудни и измъчваме и близките си. Относно пренасянето за прегледа си помислих, че може да потърсиш хамалски услуги във вашия град. 

Да, добре е да поговориш с адвокат. Не само за разпределението на задълженията имам какво да те посъветва и как е правно добре да помагаш на майка си. След като от сега сестра ти поставя претенции за имотите то адвоката ще ти обясни как финансово после да докажеш, че си се грижила за майка си. Съжалявам, че така се получава със сестра ти.

Май варианта за вас е да се разберете със сестра ти един месец да я гледа тя, един месец да я гледаш ти. Като времето, за което ти да я гледаш да наемеш жена. Заплатата е около 500 - 1000 лв.на месец без осигуровки в зависимост от това във вашия град как са заплатите и колко неподвижна е майка ти. Реално е най-добре да наемете човек и да делите парите със сестра ти, защото не мисля, че ще намериш много желаещи да се грижат за нея през месец. Но се опасявам, че сестра ти сигурно смята, че след като си в чужбина си богата и трябва всичко ти да поемеш, а може и наистина да е финансово зле.

Настаняването в старчески дом може да стане и без съгласието на майка ти.

Пиша без да съм наясно, но тук се спомена,че социалните не искат да осигурят човек да се грижи за болния , защото децата му са живи и здрави. Не става въпрос дори за старчески дом.
Жена да гледа болната е много относително, големи разходи са и не се знае как и какво ще прави. Както разбирам възрастната дори не излиза навън и си стои в жилището , поради липса на асансьор или неподвижност.
Има такива старчески домове , различни са, чака се понякога, едни са по-хубави с градинки , пейки и т.н. Не е като у дома си да е човек разбираемо е. Но поне ще е обгрижена уж от специалисти, нахранена и може и да има с кой нещо да си каже. По-добре е от сама живееща и с чужд човек при това  почасово. Доколкото знам се взима пенсията на човека и се доплаща от роднините нещо . Има такива частни в София , може да ги разгледате има ги на сайтовете. Държавните са май по-хубави , без да се доплаща, но не знам дали ще можете да се уредите там. Лошо е в старчески дом , но пък поне е под наблюдение. Не знам с жилището как ще се разберете със сестра си , ако стигнете до този вариант. Според мен по-евтино и по-сигурно ще ви излезе от варианта да плащате на човек. Щом сестра ви няма деца , защо не се грижи или поне наглежда майка ви дори и да плащате на нея нещо символично. То ясно, че сама в чужбина трудно ще можете нещо да направите, а парите са сигурно да си подсигурите детето , но.. Адвокат не знам какво може да ви посъветва в този случай.((

Ами най-доброто за теб е да се върнеш в Италия и да си гледаш детето. То не че трябва да разчиташ на него, че той после ще те доглежда, когато остарееш, но така се прави, ние родителите се грижим за децата си, докато пораснат и станат пълнолетни. Аз въобще не си правя илюзии, че моят син щял да ме доглежда някога.
Но когато умря брат ми, баща ми беше на мнение че било трябвало аз да съсипя живота на 3-ма човека, да се върнем с жена ми и сина ми в София, да мизерстваме там. Защото той нямало на кого да разчита за нищо. А внучка му винаги е живяла в неговата къща без да плаща наем ( и до днес), ама аз трябвало да се върна там. Ами той баща ми умря 2 години след брат ми и след още една и майка ми почина. Значи имало е една година и 2 месеца в които майка ми е била без него, а той умря набързо за 15 дена. Преди това си се справяха сами.
Няма никакъв начин, никой да те накара насила да стоиш в България и да гледаш майка ти.
Ако апартаментът в който живее майка ти е бил съпружеска собственост, т.е. Бил е и на двамата, тогава майка ти е наследила от баща ти 1 трета от неговия дял и вие двете със сестра ти също сте наследили по една трета от половината апартамент. Другата половина си е на майка ти. Та към днешна дата, сестра ти има сигурна само 1 шеста от целия апартамент.
Майка ти може да ти „продаде“ или дари голата собственост на това което е нейно сега, като си запазва правото да го ползва до като е жива. Може и под наем да го дава ако иска и тя да си харчи парите, до като е жива си е нейно, само не може да го продаде, нито да го прехвърля повече на никой друг, нито да подпише договор за доглеждане с някоя измамничка. Ама как ще й обясниш това понятие „голата собственост“, не знам. Те дъртите оглупяват и все си мислят че ще ги изгонят децата им от жилището, ако се подписват някъде при нотариуси. Начинът за който ти говоря, позволява и на майка ти да си спи спокойно и също и на теб.
А иначе, цената на този апартамент като я разделите на 2 със сестра ти, парите които вземеш ще са много малко в сравнение с цените в Италия, та жилище с тях за сина ти няма да можеш да купиш. На практика, не си заслужава да се вайкаш предварително, че майка ти може да реши да те прекара и не ти остави нищо от нейния дял, който е 4 шести.
Живей си живота в Италия, пък каквото ще да става в България.
Ти на детето си гледай да му осигуриш добро образование, то да е добре, че в родината знаеш какви са мизерни заплатите.
Но, ако майка ти е по-важна от детето ти, тогава се върни да живееш постоянно при нея.
А варианта да плащаш по 500 лв или повече всеки месец, на някаква си жена, ми се вижда илюзорно решение, защото ще влезеш в една спирала на все повече и повече разходи. Ако имаш собствени доходи и можеш да отделяш пари, тогава харчи ги. Ама ако от заплатата на мъжа ти трябва да дойдат, тогава рискуваш конфликт с него.
Ами избирай си, детето ли е по-важно да не се разведат родителите му, или майка ти е по-важна за оставащото й малко време да живее.
А в родното ми село, като бях дете по комунистическото време, старците на които не им се живееше повече, се бесеха доста успешно. Други се инатеха и се мъчеха с треперещи ръце с години наред. А прадядо ми се беше парализирал на легло, няколко месеца изкара така, докато не им дойде най-накрая акъла на баща ми и на чичо ми, да се разберат да накарат доктора да му прекъсне мъките. Доста по-късно, на един набор от същата улица на село, майка му остана жив труп на легло. Ама за нея жалост нямаше от страна на съпруга й, живяла е неподвижна няколко години на легло, понеже му давали помощи на оня за жена му и той плащал на някаква циганка да й сменя подлогите. Можеш и да не се чувстваш ти виновна, ако решиш да не си съсипваш живота заради майка ти. Тя е трябвало да си помисли предварително, като го закъса, какво ще направи за да не ви е в тежест на вас. Особено след като познава характера на сестра ти. Ти си й дала един внук, да й продължи рода. Изпълнила си си твоята задача. То вместо адвокат, може психолог да потърсиш, да ти помогне да не си вменяваш несъществуващи вини. Наближил й е краят на майка ти, не можеш да я поддържаш жива вечно. Но ако искаш, можеш себе си да съсипеш психически за няколко месеца, заради нея. Има неща които са възможни и други които не са възможни. Възможно например е да й обясниш, че нагълтването с лекарства не работи, не може да се отърве по този начин. Но, не ти е възможно на теб, като дъщеря, да й кажеш как става успешно. Това, тя сама трябва да си се сети как става, ако има желание да се отърве. При мъжете над 65 годишна възраст 100% от опитите са успешни, но при жените само 33%. Дъртите изпадат в депресия и ако не са си помислили още преди години как да си заминат, правят неуспешни опити, които още повече им влошават положението. То заради това ги тъпчат яко в старческите домове с антидепресанти, когато са платежоспособни да си плащат престоя там, за да не си търсят постоянно нови клиенти. В старческите домове не ги питат дъртите какво те искат. На жена ми баща й беше в старчески дом в нашия град, ама му сложили електронна гривна на ръката, която провокира блокиране на изходните врати, ако се опита да избяга. Като в затвор беше там. Против волята му го държаха там, щото имаше паркинсон и жена му не искаше да се разправя да го гледа. А майка й си живее сама в къщата й, носят й ядене от общината всеки ден. Ходи някаква да я къпе. Една социална служителка се разправя с разни бумащини. Друга ходи да чисти и я кара да си пазарува. Ама в старческия дом не ще да ходи. Вика че това било място за умиране. А жена ми ходи само да си поприказват час два по един път в седмицата. Нито чисти, нито готви, нито я пере ... нищо. Най-вероятно ще я прати и нея в старческия дом, ако го закъса повече със здравето, няма жена ми да се разправя да я гледа. Тука е така. Само в родината още не са станали баш европейци и си доглеждат старците вкъщи.

Satelit, ти си ВЕЛИК човек и син. Дано предадеш мъдростта си на децата си и тя да им бъде пътеводна светлина ...

   Има частна бърза помощ. Аз съм поръчвала линейки при изписване след инсулт и след операция на тазобедрена става. При доплащане качват болния до леглото в апартамента. Това е за Пловдив.
   Има и специализиран превоз за лица с инвалидност, записването става няколко дни предварително.  Ползвали сме го точно за преглед, но е малко рисковано за връщането, ако прегледа се проточи и се обърка графика. Това е напълно безплатно, но мисля че няма опция да се пренесе болния.
   

Как може да се разбере дали има частна Бърза помощ в Плевен /в случая/
това не бях го чувала...

п.с. представете си днес ми казаха ,че Бързата помощ е към общината !!!...
щото там пък какво са направили с майка ми...... -то си е за друга тема

Благодаря !