Здравейте на всички! 
Винаги съм гледала леко с присмех на всички,които търсят мнение по форуми,но едва сега осъзнавам колко тежко е когато няма кой да ти даде съвет когато най-много имаш нужда,а във форума пишат реални хора с техните си реални проблеми,ще се радвам,ако мога да получа съвет от вас.Ще се опитам да бъда кратка.
Значи на 23 години съм,съпруга ми е на 25 женени сме от около година,заедно сме от 5.Имаме страхотно хлапенце на 2год. и малко и чакам да родя второто си съвсем скоро.Въпросът е дали трябваше да стане изобщо,дали сега е момента да го раждам и обричам и него,толкова се отчаях от всичко,от цялата тегава обстановка,че мислех дори да прибягна до аборт в късните седмици от бременността си или някак сама да го предизвикам,а винаги съм искала дечица с малка разлика.Много обичам съпруга си,зная,че той също ме обича,но големият проблем е алкохола,започна да пие и твърд алкохол освен бирата,почти всяка вечер е пиян.Всичките му колеги са хаймани и развей прах,хора без семейство и деца,хора,които почти всяка вечер са по кръчми и пият,разбира се и той започна покрай тях,преди не толква често,но със всеки ден става все по зле.
Говорим непрекъснато за проблема-той осъзнава,казва,че ще се промени,след,което отново идва същото-напива се и пак старата история,най-жалкото е,че е толкова млад,а се съсипва както и семейството си,той дори започна да се крие да пие водка за да не се скараме,виждала съм му шишенцата във входа не един път (убедена съм,че са неговите),пък и му проличава веднага той не държи особено много на алкохол.
Разделяхме се не един път заради това,след това се събирахме с надеждата и уговорките,че всичко ще се оправи,но не става,не и не той продължава да пие,дори когато е на работа понякога пие,веднага се усеща,вечер,ако ходи в някоя долнопробна кръчма в повечето пъти си е забравил ключа и аз разбира се го чакам,защото няма как да си легна,пъ и се притеснявам.Но кошмарът идва когато се прибере.Знам,че трябва да си мълча,но не мога и започвам да се опитвам да говоря с него и да го питам защо пак,след което винаги следва спор и каране,то е викане просто чудо накрая изпадам в истерия,защото това е толкова често дори го удрям и бутам(добре,че не е агресивен),повечето пъти взима ключовете на колата и казва,че ще отива някъде,съответно аз взимам тези от вратата,ако не мога да му отскубна другите за да не кара толкова пиян и така,будиме и майка ми,защото живеем заедно тя е свидетел на всичко това,говоря и с майка му,която също вижда как седят нещата и постоянно му говори.Да той разбира и казва,че средата му влияе зле и,че трябва да спре,но все едно това се забравя веднага вечерта пак може да пие с колегите и да се прибере пиян,след,което на следващата сутрин отново започват разговорите и така се върти всичко.
Аз започвам да треперя от сутринта как ще се прибере довечера това не е живот просто.Звъня му със страх да не е отново пиян и когато закъснее дори да е работа му звъня честичко за да видя дали пие,ужасно е просто.И двете си бременности изкарах по този начин,непрестанно под пара,напрежение,караници и сълзи,не издържам просто.ЕДИНСТВЕНОТО,наистина единственото,което винаги съм мразела от дъното на душата си това е пиенето,цял живот живях така с баща си,той пиеше непрекъснато,но не мисля да чакам като майка ми 15 години за да се разделя с него.Надеждата,която ме крепи е,че ще се промени,но вече започвам много силно да се съмнявам в това.
Кажете ми какво да направя,да го оставя ли веднъж за винаги?Това,което най-много ме притеснва е,че съм бременна и няма да мога да се грижа сама за 2 деца,та те са ще толкова малки,най-вече докато съм бременна,ще ми е трудно да си поемам разходите,а и детето толкова много го обича и си го търси,защото той иначе не е лош човек,напротив само това му пречи,нищо друго,но аз просто вече не издържам психически на напрежението.
Всички му говорят,но той продължава не знам защо.
Моля ви хора,моля ви с цялата си душа дайте ми съвети не знам как да се справя сама.Знам,че стана ужасно дълго колкото и да се опитах да го сбия.
Благодаря на всички,които имаха търпението да ме изчетат.
Виж целия пост
Винаги съм гледала леко с присмех на всички,които търсят мнение по форуми,но едва сега осъзнавам колко тежко е когато няма кой да ти даде съвет когато най-много имаш нужда,а във форума пишат реални хора с техните си реални проблеми,ще се радвам,ако мога да получа съвет от вас.Ще се опитам да бъда кратка.
Значи на 23 години съм,съпруга ми е на 25 женени сме от около година,заедно сме от 5.Имаме страхотно хлапенце на 2год. и малко и чакам да родя второто си съвсем скоро.Въпросът е дали трябваше да стане изобщо,дали сега е момента да го раждам и обричам и него,толкова се отчаях от всичко,от цялата тегава обстановка,че мислех дори да прибягна до аборт в късните седмици от бременността си или някак сама да го предизвикам,а винаги съм искала дечица с малка разлика.Много обичам съпруга си,зная,че той също ме обича,но големият проблем е алкохола,започна да пие и твърд алкохол освен бирата,почти всяка вечер е пиян.Всичките му колеги са хаймани и развей прах,хора без семейство и деца,хора,които почти всяка вечер са по кръчми и пият,разбира се и той започна покрай тях,преди не толква често,но със всеки ден става все по зле.
Говорим непрекъснато за проблема-той осъзнава,казва,че ще се промени,след,което отново идва същото-напива се и пак старата история,най-жалкото е,че е толкова млад,а се съсипва както и семейството си,той дори започна да се крие да пие водка за да не се скараме,виждала съм му шишенцата във входа не един път (убедена съм,че са неговите),пък и му проличава веднага той не държи особено много на алкохол.
Разделяхме се не един път заради това,след това се събирахме с надеждата и уговорките,че всичко ще се оправи,но не става,не и не той продължава да пие,дори когато е на работа понякога пие,веднага се усеща,вечер,ако ходи в някоя долнопробна кръчма в повечето пъти си е забравил ключа и аз разбира се го чакам,защото няма как да си легна,пъ и се притеснявам.Но кошмарът идва когато се прибере.Знам,че трябва да си мълча,но не мога и започвам да се опитвам да говоря с него и да го питам защо пак,след което винаги следва спор и каране,то е викане просто чудо накрая изпадам в истерия,защото това е толкова често дори го удрям и бутам(добре,че не е агресивен),повечето пъти взима ключовете на колата и казва,че ще отива някъде,съответно аз взимам тези от вратата,ако не мога да му отскубна другите за да не кара толкова пиян и така,будиме и майка ми,защото живеем заедно тя е свидетел на всичко това,говоря и с майка му,която също вижда как седят нещата и постоянно му говори.Да той разбира и казва,че средата му влияе зле и,че трябва да спре,но все едно това се забравя веднага вечерта пак може да пие с колегите и да се прибере пиян,след,което на следващата сутрин отново започват разговорите и така се върти всичко.
Аз започвам да треперя от сутринта как ще се прибере довечера това не е живот просто.Звъня му със страх да не е отново пиян и когато закъснее дори да е работа му звъня честичко за да видя дали пие,ужасно е просто.И двете си бременности изкарах по този начин,непрестанно под пара,напрежение,караници и сълзи,не издържам просто.ЕДИНСТВЕНОТО,наистина единственото,което винаги съм мразела от дъното на душата си това е пиенето,цял живот живях така с баща си,той пиеше непрекъснато,но не мисля да чакам като майка ми 15 години за да се разделя с него.Надеждата,която ме крепи е,че ще се промени,но вече започвам много силно да се съмнявам в това.
Кажете ми какво да направя,да го оставя ли веднъж за винаги?Това,което най-много ме притеснва е,че съм бременна и няма да мога да се грижа сама за 2 деца,та те са ще толкова малки,най-вече докато съм бременна,ще ми е трудно да си поемам разходите,а и детето толкова много го обича и си го търси,защото той иначе не е лош човек,напротив само това му пречи,нищо друго,но аз просто вече не издържам психически на напрежението.
Всички му говорят,но той продължава не знам защо.
Моля ви хора,моля ви с цялата си душа дайте ми съвети не знам как да се справя сама.Знам,че стана ужасно дълго колкото и да се опитах да го сбия.
Благодаря на всички,които имаха търпението да ме изчетат.
