Събирай му куфара и да си ходи !!!!!!!!!!!!
Виж целия пост
Да продължавам ли,той пие много?
- Публикувана: 7 май 2009, 22:36 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2009, 22:16 ч.
# 16
8 май 2009, 10:18 ч.
Въобще не мисля, че проблемът е в алкохола, виждам, че живеете с майка ти, предполагам, че с нея се грижите за домакинство и детето, а той няма никакви задължения, затова и хайманосва с необвързаните си познати, хора без работа, за какво друго да мислят, освен за запиване 
промени това, дай му 1/3 от домакинството, както и задължения вечер към детето, дали ще бъде игра или къпане, или нещо друго, няма значение, но да знае, че това е негово задължение и можеш да си сигурна, че скоро ще усети, че за да го изпълнява, трябва да е адекватен, а не със замаяна глава.
Едно е да седне вечер на една ракийка със салатка, съвсем друго да обикаля по кръчми и да се прибира на 4 крака. И ние си пиваме вечер по малко с вечерята, но да се натряскаш и да те гледат децата, при това всяка вечер - е, това вече е недопустимо.
Виж целия пост
промени това, дай му 1/3 от домакинството, както и задължения вечер към детето, дали ще бъде игра или къпане, или нещо друго, няма значение, но да знае, че това е негово задължение и можеш да си сигурна, че скоро ще усети, че за да го изпълнява, трябва да е адекватен, а не със замаяна глава.Не всички хора, които обичат да си пийват са алкохолици. Понякога това наистина е навик, като пушенето и ако не буйства и не създава проблеми, не виждам нищо лошо в това ...
Едно е да седне вечер на една ракийка със салатка, съвсем друго да обикаля по кръчми и да се прибира на 4 крака. И ние си пиваме вечер по малко с вечерята, но да се натряскаш и да те гледат децата, при това всяка вечер - е, това вече е недопустимо.
# 17
8 май 2009, 10:30 ч.
Тъй като търсиш мнения и аз да кажа своето.
rainbow е казала нещо, което е много вярно. Вкъщи обичаме да си пийваме вечер, малко ракийка със салата или вино с някакво мезе,това е почти всеки ден, но не ни прави алкохолици.
Разбира се твоята ситуация е тежка, но не мисля, че решението е да бягаш надалеч.Сама казваш, че не е агресивен и че си го обичаш. Имаше един филм "Когато един мъж обича една жена" там ролите са разменени, интересна история, която си мисля че има общо с твоята.За някой неща си струва да се бориш, а такива приказки от типа, че "вълка козината си мени, но нрава не" винаги съм смятала за глупости.Аз вярвам, че хората се променят, не само го вярвам но съм го и виждала.
Виж целия пост
rainbow е казала нещо, което е много вярно. Вкъщи обичаме да си пийваме вечер, малко ракийка със салата или вино с някакво мезе,това е почти всеки ден, но не ни прави алкохолици.
Разбира се твоята ситуация е тежка, но не мисля, че решението е да бягаш надалеч.Сама казваш, че не е агресивен и че си го обичаш. Имаше един филм "Когато един мъж обича една жена" там ролите са разменени, интересна история, която си мисля че има общо с твоята.За някой неща си струва да се бориш, а такива приказки от типа, че "вълка козината си мени, но нрава не" винаги съм смятала за глупости.Аз вярвам, че хората се променят, не само го вярвам но съм го и виждала.
# 18
8 май 2009, 10:42 ч.
Много много си права!
Виж целия пост
Досега писах, писах, а поста ми изчезна някъде...
Та исках да ти кажа за една баба, моя роднина. Аз не обичам да пия алкохол. И до сега не мога да се науча. Навремето като се оженихме с моя мъж, бабата (на 75 години) тогава ми каза: "Научи се да пиеш ракийка. Като се прибере мъжа ти от работа, направи му салатка, седнете и си пийнете по една. Така ще му е приятно да си седи вкъщи, а няма да ходи по кръчмите". Тогава ми беше много смешно, но в думите й има нещо мъдро. Тя с нейния дядо вече имат над 55 години брак.
Та мисълта ми беше, че трябва да направиш така, че вкъщи да му е по-добре отколкото с неговите дружки по чашка. Нямам впредвид само салатката с ракийката, а самата обстановка. И най-важното - откъсни го от средата му.
Най-крайният (според мен) вариант е да му посочиш вратата. Но след като му дадеш последен шанс. А и се постарай да разбере, че наистина е последен.
Та исках да ти кажа за една баба, моя роднина. Аз не обичам да пия алкохол. И до сега не мога да се науча. Навремето като се оженихме с моя мъж, бабата (на 75 години) тогава ми каза: "Научи се да пиеш ракийка. Като се прибере мъжа ти от работа, направи му салатка, седнете и си пийнете по една. Така ще му е приятно да си седи вкъщи, а няма да ходи по кръчмите". Тогава ми беше много смешно, но в думите й има нещо мъдро. Тя с нейния дядо вече имат над 55 години брак.
Та мисълта ми беше, че трябва да направиш така, че вкъщи да му е по-добре отколкото с неговите дружки по чашка. Нямам впредвид само салатката с ракийката, а самата обстановка. И най-важното - откъсни го от средата му.
Най-крайният (според мен) вариант е да му посочиш вратата. Но след като му дадеш последен шанс. А и се постарай да разбере, че наистина е последен.
# 19
8 май 2009, 10:50 ч.
Много лоша ситуация.
По най-бързия начин да смени средата. Без отлагане! Постави му ултиматум и изчакай.
Ангажирай го със задължения към семейството и най-вече с детето. Той самият ще се чувства отговорен и едва ли ще му е удобно да лъха на алкохол на детето си.
Спрете да му натяквате известно време за този порок, може би това при него има обратен ефект.
В никакъв случай не съжалявай за второто дете. Дори ако не се поправи и се разделите, децата са най-голямото богатство за вас.
Виж целия пост
По най-бързия начин да смени средата. Без отлагане! Постави му ултиматум и изчакай.
Ангажирай го със задължения към семейството и най-вече с детето. Той самият ще се чувства отговорен и едва ли ще му е удобно да лъха на алкохол на детето си.
Спрете да му натяквате известно време за този порок, може би това при него има обратен ефект.
В никакъв случай не съжалявай за второто дете. Дори ако не се поправи и се разделите, децата са най-голямото богатство за вас.
# 20
8 май 2009, 10:52 ч.
Ако много го обичаш постарай се да му помогнеш. Единия вариант е да направиш така, че да не работи повече сред тези негови колеги и да го вземат на другата работа, понеже ще е безработен,ако ме разбираш какво искам да ти кажа. А другия вариант е да му даваш повече задачи. Оставяй му детето за повечко време, например и разни такива неща. Накарай го да разбере, че и той има отговорности към семейството не само ти. Пожелавам ти успех.
Виж целия пост
# 21
8 май 2009, 10:54 ч.
Това да му оставяш да се позанимава с детето е много добра идея.Постепенно къпането(примерно)да стане негово задължение.Дали ще посмее да се прибере пиян?
А и защо не му подскажеш какъв ще е в очите на детето ако продъжли да пие?
Виж целия пост
А и защо не му подскажеш какъв ще е в очите на детето ако продъжли да пие?
# 22
8 май 2009, 11:35 ч.
Хубаво е да си пийват вечер ракийка със салатка,но авторката казва,че той всяка вечер е пиян.Това си е алкохолизъм и разговори и ултиматуми не го оправят.Може временно да спре да пие,или да се крие по-добре,но първата криза ще изкара всичко наяве.За алкохолизма си трябва лечение.
А и приказката "Хойкането по жени е до време,пиенето -до гроб" е много вярна.Аз лично не познавам излекуван алкохолик.Явно и лечението,и помощта в държавата ни са наникъде.
Не мога да дам съвет,но аз лично не бих живяла с алкохолик.Защото проблемите ще се задълбочат.
Виж целия пост
А и приказката "Хойкането по жени е до време,пиенето -до гроб" е много вярна.Аз лично не познавам излекуван алкохолик.Явно и лечението,и помощта в държавата ни са наникъде.
Не мога да дам съвет,но аз лично не бих живяла с алкохолик.Защото проблемите ще се задълбочат.
# 23
8 май 2009, 12:03 ч.
Трудно ми е дам съвет... Всъщност едва ли бих могла.
Имаме приятелско семейство. Имат си дете на 3 годинки, много сладко дете. Майка му мога да кажа, че сама се грижи за него. Бащата, също както и моят мъж работи като шофьор, само че той пътува без да се прибира от понеделник до петък. Вечерите, в които би трябвало да си е в къщи, при жена си, при детето си, той прекарва в кръчмите. Да се напие за него като че ли е най - важното ... Жена му не мога да ти опиша в ккаво състояние е. От нерви и притеснения вече е на успокояващи хапчета. И в неговите очи тя е жалката, защото "как може да се нерви, че той е по - кръчмите"...
Винаги съм си мислела, че ако бях на нейно място едва ли бих издържала дълго. Но да се мисли и говори от страни винаги е по - лесно...
Мъжът ми обича вечер, след работа да пийва малко ракия. Но в къщи... Иначе ми е разказвал, че преди да се срещнем и той много е висял по механите. Но откакто сме заедно, това се е променило. Аз не съм го притискала по никакъв начин, той сам си осъзна че в къщи може да му е по - добре и по - приятно. Да пийне една - две чашки в къщи нямам нищо против, не ми тежи да му направя салатата. Важното е, че е тук, пред очите ми... Мога да кажа, че за осем месеца живот заедно пиян да се е прибрал се е случвало един - два пъти. И вече съвсем съзнателно сам отказва на приятелите си, когато го викат някъде уж за по една бира. Защото знае, че на мен не ми е приятно да виси по кръчмите, но и защото е наясно че носи отговорност вече не само за сбе си.
Но тук може би играе роля и възрастта му, знам ли.... То не че годините са гаранция за акъл...
На авторката мога да кажа само едно - проблема няма да се реши, ако сам той не осъзнае какво причинява. Но това, колкото и ти да му го говориш, ще си му преминава през ушите. А да чакаш да се осъзнае, е малко трудна мисия. Така че, сама за себе си прецени можеш ли да имаш такова търпение... Или ще продължиш живота си сама, с децата си. Хубавото е че можеш да разчиташ на майка си...
Виж целия пост
Имаме приятелско семейство. Имат си дете на 3 годинки, много сладко дете. Майка му мога да кажа, че сама се грижи за него. Бащата, също както и моят мъж работи като шофьор, само че той пътува без да се прибира от понеделник до петък. Вечерите, в които би трябвало да си е в къщи, при жена си, при детето си, той прекарва в кръчмите. Да се напие за него като че ли е най - важното ... Жена му не мога да ти опиша в ккаво състояние е. От нерви и притеснения вече е на успокояващи хапчета. И в неговите очи тя е жалката, защото "как може да се нерви, че той е по - кръчмите"...
Винаги съм си мислела, че ако бях на нейно място едва ли бих издържала дълго. Но да се мисли и говори от страни винаги е по - лесно...
Мъжът ми обича вечер, след работа да пийва малко ракия. Но в къщи... Иначе ми е разказвал, че преди да се срещнем и той много е висял по механите. Но откакто сме заедно, това се е променило. Аз не съм го притискала по никакъв начин, той сам си осъзна че в къщи може да му е по - добре и по - приятно. Да пийне една - две чашки в къщи нямам нищо против, не ми тежи да му направя салатата. Важното е, че е тук, пред очите ми... Мога да кажа, че за осем месеца живот заедно пиян да се е прибрал се е случвало един - два пъти. И вече съвсем съзнателно сам отказва на приятелите си, когато го викат някъде уж за по една бира. Защото знае, че на мен не ми е приятно да виси по кръчмите, но и защото е наясно че носи отговорност вече не само за сбе си.
Но тук може би играе роля и възрастта му, знам ли.... То не че годините са гаранция за акъл...
На авторката мога да кажа само едно - проблема няма да се реши, ако сам той не осъзнае какво причинява. Но това, колкото и ти да му го говориш, ще си му преминава през ушите. А да чакаш да се осъзнае, е малко трудна мисия. Така че, сама за себе си прецени можеш ли да имаш такова търпение... Или ще продължиш живота си сама, с децата си. Хубавото е че можеш да разчиташ на майка си...
# 24
8 май 2009, 12:11 ч.
краси.мира не съм много съгласна, защото познавам излекуван наркоман, не мисля, че алкохола е по-тежкия случай 
Въпрос на желание.Пътя от това да кажеш, че осъзнаваш зависимостта си към нещо, до това наистина да го осъзнаваш е много дълъг и има нужда от подкрепата на близки хора и семейство.
Виж целия пост
Въпрос на желание.Пътя от това да кажеш, че осъзнаваш зависимостта си към нещо, до това наистина да го осъзнаваш е много дълъг и има нужда от подкрепата на близки хора и семейство.
# 25
8 май 2009, 12:36 ч.
Sober Di...аз също имам познат, който уж се излекува от наркоманията...но това беше до време. Имаше подкрепата и на майка си и на баща си, ходи и за няколко месеца да работа в друга държава...по болници лежа заради наркотиците...и след близо половин година, отново се върна към тях..
Така, че моето мнение е..., че наркоманията и алкохолизма могат да се "излекуват", ама до време...
Виж целия пост
Така, че моето мнение е..., че наркоманията и алкохолизма могат да се "излекуват", ама до време...
# 26
8 май 2009, 12:44 ч.
Bambi моят познат вече 8-9 години не се е върнал към наркотиците, а сега има и 2 годишна дъщеричка, че случаи много. А и 25 годишен мъж,който пие не чак толкова отдавна не мисля, че е нелечим, пропаднал алкохолик. Но жена му си решава.
Виж целия пост
# 27
8 май 2009, 12:47 ч.
Хм ??!! 
Обичаш го Бил добър човек Ще раждаш второ дете Сложно 
Но пак се замисли - кое е по-добре - да гледаш с майка си двете си деца или да гледаш 3 като едното 'дете' е на 25 г и вечно е наквасено ??
Чак ми е смешно да слушам съвети от типа - налей му ракийка и му направи салатка че да пие без да излиза ??!! Че то ако е така ако вземе да кръшка ще те посъветват да му озвободиш една стая, че да не харчи пари за хотел ??!!
Ей кви хора има бе !! 
Виж целия пост
Обичаш го
Бил добър човек Ще раждаш второ дете Сложно Но пак се замисли - кое е по-добре - да гледаш с майка си двете си деца или да гледаш 3 като едното 'дете' е на 25 г и вечно е наквасено ??Чак ми е смешно да слушам съвети от типа - налей му ракийка и му направи салатка че да пие без да излиза ??!! Че то ако е така ако вземе да кръшка ще те посъветват да му озвободиш една стая, че да не харчи пари за хотел ??!!
Ей кви хора има бе !!
# 28
8 май 2009, 12:51 ч.
Аз мисля, че едно, все още момче на 25г. не може да се нарече алкохолик. Дори да е зависим до някъде от алкохола, смятам, че не е непоправимо. Направи една консултация с психолог, за да те посъветва как най-адекватно да му помогнеш. Според мен ти си единственият човек, който може да го извади от тази дупка в която е паднал. С викове и истерия само ще го озлобиш, а той има нужда от помощ. 
Наистина мн е лесно от страни да даваш съвети, слава богу не съм попадала в такъв кошмар, но наистина мисля, че тепърва животът е пред вас и с повече упорство ще се справите ЗАЕДНО!
Виж целия пост
Наистина мн е лесно от страни да даваш съвети, слава богу не съм попадала в такъв кошмар, но наистина мисля, че тепърва животът е пред вас и с повече упорство ще се справите ЗАЕДНО!
# 29
8 май 2009, 13:04 ч.
Не казвам, че момчето е алкохолик..., аз също не мисля, че човек на 25г може да се нарече алкохолик. Жена му наистина трябва да си реши сама какво да прави и да седне да поговори с него много сериозно...
Виж целия пост
Bambi моят познат вече 8-9 години не се е върнал към наркотиците, а сега има и 2 годишна дъщеричка, че случаи много. А и 25 годишен мъж,който пие не чак толкова отдавна не мисля, че е нелечим, пропаднал алкохолик. Но жена му си решава.
Не казвам, че момчето е алкохолик..., аз също не мисля, че човек на 25г може да се нарече алкохолик. Жена му наистина трябва да си реши сама какво да прави и да седне да поговори с него много сериозно...
Препоръчани теми